Мухаммед “алейхисселям”, още като дете заедно с търговците два пъти посети околностите на Дамаск, но се връща от местността наречена Бусра. Повече никога и никъде не ходи. Не можеше да чете и пише т.е. никога не беше ходил на училище. От никого не беше вземал уроци. Но знаеше всичко. Тоест, ако искаше да знае нещо, за каквото мислеше Аллаху теаля го уведомяваше. Меляикето, на име Джебраил “алейхисселям” идваше при него и по всички въпроси го информираше. Благородното му сърце сияеше като Слънце. Разпръсканите от него лъчи на знанията и познанието на Аллаху теаля, като радио-вълни заливаха земята и небето. И сега от гроба му продължава това излъчване. Силата на разпространението на тези лъчи непрекъснато расте. За получаване на електромагнитните вълни е необходим радиоапарат, а за получаване на Неговите лъчи е необходимо сърце, което вярва в Него, обича Го и следвайки указания от Него път се пречиства.
Аллаху теаля, по меляикето Джебраил “алейхисселям” изпраща на Мухаммед алейхисселям Куран-и керим. Заповяда на хората полезните и необходимите неща в земния и отвъдния живот, а вредните неща ги забрани. Тези заповеди и забрани като цяло представляват Ислямска религия или Ислямийет и Ахкям-и иляхийе.
Всяка дума на Мухаммед алейхисселям е вярна, ценна и полезна. Онзи, който вярва в това, се нарича Мю’мин и Мюслиманин. Този, който не вярва и не харесва дори едно от словата на Мухаммед алейхисселям се нарича Кяфир. Аллаху теаля обича вярващите (мю’мини). За това няма да ги остави за вечно в Джехеннема. Или въобще няма да ги вкара в Джехеннема, или пък ако ги вкара заради греховете им, след време отново ще ги изкара. Кяфирите не могат да влязат в Дженнета. Тяхното място е в Джехеннема и от там никога няма да излязат.
Вярата и обичта към Мухаммед алейхисселям са началото на всички радости, спокойствия и благодеяния. А пък да не се вярва, че той е Пейгамбер е началото на всички злини, неволи и страдания.
Ресулюллах “салляллаху алейхи ве селлем” превъзхожда всички други Пейгамбери със своите знания, култура, увереност, ум, разсъдък, щедрост, скромност, търпимост, усилия, човещина, покровителство, преданост, вярност, величие, героизъм, красноречие, целомъдрие, проницателност, красота, честност, милост, страх от Аллаху теаля и откъснатост от преходните неща. Прощаваше всички неприятности, причинени му и от приятели, и от врагове. Не отмъщаваше на никого. По време на газа (сражение) при Ухуд, когато кяфирите нараняват бузата и счупват благословените му зъби, Той се помоли, като казва: “Я, Рабби! Прости им! Те не знаят!”
Пейгамберът ни Мухаммед алейхисселям притежава безброй добри качества. Необходимо е всеки мюслиманин да ги познава и те да се превърнат в начин на живот. И по такъв начин ще се избави от мъки и неволи в земния и отвъдния живот, и ще получи шефаата (застъпничеството) на Ресулюллах “салляллаху алейхи ве селлем”. Защото в хадис-и шериф се казва: “Придобийте нрава на Аллаху теаля”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар