Когато Султанът на Вселената (салляллаху алейхи ве селлем) бе на тридесет и седем години, започна да чува гласове от отвъдното, които му казваха: “О, Мухаммед!” Вече му се явяваха и светлини. Той сподели тези необикновени неща само с майка ни Хатидже.
Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) започна да сънува правдиви сънища. В хадисите се посочва, че откровението започнало именно чрез тях. Пратеникът (алейхисселям) забеляза, че сънищата му се сбъдваха дословно. Това продължи около шест месеца. Когато наближи времето на първото откровение, гласовете зачестиха. След това Пейгамберът ни (алейхиссаляту весселям) започна да предпочита самотата и да се уединява в една пещера на планината Хира. Прекарваше цялото си време в размишления. Понякога слизаше в града, правеше таваф около Кяабе и се връщаше у дома. Оставаше в града за кратко, вземаше си храна и отново се уединяваше в пещерата. В нея правеше много ибадет на Аллаху теаля и размишляваше. Понякога се случваше да не напусне пещерата с дни. Тогава Хазрети Хатидже или му пращаше храна по някого, или му носеше лично.
Пейгамберът ни (салляллаху алейхи ве селлем) отново по време на месец Рамазан се уедини в пещерата и потъна в размишления. Тогава бе на четиридесет години. В понеделник, след полунощ на седемнадесетата нощ на месец Рамазан, чу глас да назовава неговото име. Вдигна главата си и се огледа наоколо.
След второто споменаване на името му, пещерата се изпълни със светлина. Появи се Джебраил (алейхисселям) и му каза: “Чети!” Пратеникът (салляллаху алейхи ве селлем) каза: “Аз не мога да чета!” Меляикето го стисна силно и го остави без сила. Пак му заповяда: “Чети!” Расулюллах повтори: “Аз не мога да чета! Меляикето пак го стисна и отново му заповяда: “Чети!” Когато и за трети път Мухаммед (алейхисселям) каза: “Аз не мога да чета!”, Джебраил (алейхисселям) пак го стисна и каза: “Чети (О, Мухаммед) в името на своя Господар, Който сътвори човека от съсирек! Чети! Твоят Господар е Най-щедрия, Онзи, Който научи чрез калема, научи човека на онова, което не е знаел.” Така бяха низпослани първите пет знамения от сура Аляк (Съсирекът). Мухаммед (алейхисселям) повтори заедно с меляикето. Така дойде първото откровение. Слънцето на Исляма, озаряващо цялата Вселена, изгря!
Необичайното изживяване разтърси Расулюллах (алейхиссаляту весселям). Той бе настръхнал. Развълнуван излезе от пещерата Хира и започна да слиза към града. Още преди да бе слязъл по склона, чу Джебраил (алейхисселям) да казва: “О, Мухаммед! Ти си Пратеникът на Аллаху теаля, а аз съм Джебраил!” След тези думи меляикето удари земята с петата си и оттам бликна вода. Той започна да взима абдест, а Пратеникът (алейхисселям) го наблюдаваше внимателно. След като меляикето взе абдест, каза на Мухаммед (алейхисселям) да повтори същото. След абдеста Джебраил (алейхисселям) стана имам и двамата кланяха два ракята намаз. После меляикето каза: “О, Мухаммед! Имаш селям от Аллаху теаля. Заповяда ми да ти кажа, че ти си Негов пратеник, изпратен на хората и джиновете. Започни да призоваваш хората към вярата в Единствения Аллах.” След тези думи Джебраил (алейхисселям) изчезна в небесата. Тогава Пейгамберът ни (алейхисселям) за пръв път видя и говори с меляикето.
Докато стигне до дома си, Пратеникът (алейхисселям) чуваше как всяко дърво и всяко камъче го приветстваха с думите: “Ес-селяму алейке, я, Расулеллах!” После влезе вкъщи и каза: “Загърнете ме! Загърнете ме!” и легна, докато се успокои.
Няма коментари:
Публикуване на коментар