четвъртък, 23 ноември 2017 г.

Мухаммед, последният Пророк

Вярата на мюсюлманите, че Мухаммед е последният Пророк на Аллах, неправилно е била разбирана от много хора и следователно има нужда от разяснение. Това вярване в никакъв случай не означава, че Аллах е затворил Своята врата на милосърдието или е оттеглил Своето напътствие. То не налага ограничение в издигането на велики религиозни личности, нито изключва появата на велики набожни мъже, нито означава, че Аллах е отредил арабите, измежду които Мухаммед е избран, да стоят над другите. Аллах не е пристрастен към никоя раса, възраст или поколение и Неговата врата на милосърдието е винаги отворена и достъпна за тези, които Го търсят. Той говори на човека по един от следните три начина:

1) с откровение, което се появява под формата на мисли или идеи, положени от Аллах в сърцата и умовете на набожните хора;

2) под завоалирана форма, проявяваща се като гледки или видения, когато съответният получател спи или е в състояние на транс;

(3) чрез небесния посредник Джибрил, чрез когото Аллах изпраща своите слова:

С хората Аллах говори само чрез откровение или зад преграда, или [като] проводи пратеник и му разкрива по Своя воля каквото пожелае. Той е всевишен, премъдър.

[42:51]

Тази последна форма е най-великата и чрез нея Коранът е бил низпослан на Мухаммед. Тя е предназначена единствено за пророците, сред които Мухаммед е последният. Като го е избрал да бъде последен пратеник, Аллах не е изоставил хората, нито ги е лишил от възможността да търсят Аллах или да останат на Неговия път. Напротив, с избирането на Мухаммед за последен пратеник и с низпославането на Корана като последна божествена книга, Аллах оставя постоянен посредник между Него и човека, и оставя лъч от напътствие и светлина.

Освен тези общи разсъждения има други, по-конкретни и точни, които обясняват защо Мухаммед е бил последният от пратениците на Аллах. От тях можем да споменем следните:

Коранът отбелязва с конкретни, ясни думи, че Мухаммед е бил изпратен за човечеството от Аллах, Комуто принадлежи всичко на небесата и на земята [7:158]:

Ние те изпратихме само като милост за световете”

[33:40]

Коранът е славата на Аллах, а всичко, което е от Аллах, е истина, към която се придържа всеки мюсюлманин и върху която трябва да размишлява всеки човек. Посланието на Мухаммед не е било просто национално възраждане или расов монопол на една или друга раса, нито е било временно освобождаване от ограниченията и несправедливостта. Също така, то не е било рязка промяна или отклонение от хода на историята.

Посланието на Мухаммед е било и е универсална, всеобща благодат, наследство, в което участват много общности и вечно духовно послание.То е развитие и продължение на предходните послания и добро обобщение на всичко, което е низпослано от Аллах преди. То е послание, което не признава граници на пол, възраст, цвят или регионални черти. Насочено е към човека във всички времена, а той се нуждае именно от това. На тази основа мюсюлманите вярват, че Мухаммед е последен пророк, защото Коранът свидетелства за това и защото посланието на Мухаммед е

... книга, в която няма съмнение.

[2:2]

Алиф, Лам, Ра. Книга, която низпослахме на теб, за да изведеш хората от тъмнините към светлината, с позволението на техния Господ, към пътя на Всемогъщия, Всеславния.

[14:1]

Самият Мухаммед е казал, че е последният Пророк на Аллах. Никой не може да оспорва истината на това изказване. В живота си Мухаммед е бил известен като всеправдив, честен и скромен човек. Не само мюсюлманите, но и най-упоритите му противници не подлагали на съмнение неговата честност и правдивост. Неговият характер, неговите духовни постижения и велики реформи са без прецедент в цялата човешка история. Човечеството ще гледа на него така, докато историята не създаде равностоен на Мухаммед. Той е казал, че е последният Пророк, защото това е истината от Аллах, а не защото е искал лична слава или е търсел лични придобивки. Победата не го опорочила, триумфът не отслабил прекрасните му качества и властта не извратила неговия характер. Той бил неподкупен, последователен и недостъпен за изкушението да получи лична придобивка или слава. Неговите думи излъчват ослепителна светлина на мъдрост и истина.

Мухаммед бил единственият Пророк, който изпълнил своето послание и завършил дейността си приживе. Преди той да умре, Коранът казал, че религията на Аллах била изградена, благодатта на Аллах към вярващите ­ завършена, и истината на откровението ­ защитена и сигурно запазена и занапред:

Днес изградих за вас вашата религия и изпълних Своята благодат към вас, и одобрих Исляма за ваша религия.

[5:3]

Когато той умрял, Ислямът бил завършен и общността на вярващите мюсюлмани била добре изградена. Коранът е записан изцяло в оригиналната му версия, още докато Мухаммед бил жив. Всичко това означава, че религията на Аллах е приложена от Мухаммед както на теория, така и на практика, и че Владението на Аллах е било установено тук на земята. Владението на Аллах не е недостижим идеал и не е свързано само с Отвъдното, а засяга и настоящето. То е съществувало и процъфтявало в епохата на Мухаммед и може да съществува и процъфтява във всяка епоха, ако има искрени вярващи и хора на вярата. Това е доказано от Мухаммед и от неговите постижения. Така, ако един човек е бил предопределен да стане връх на пророчеството, кой друг би могъл да е той освен Мухаммед? И ако някоя книга е била предназначена да изпълни Откровенията, може ли тя да е друга освен Корана? Фактическото прилагане на посланието на Аллах на земята и автентичното записване на целия Коран приживе на Мухаммед не трябва да оставят никакво съмнение в това, че той е последният Пророк.

Повелята на Аллах, че Мухаммед е последният Пророк се базира на оригиналната и чиста автентичност на Корана, на убедителните и уникални постижения на Мухаммед, на универсалността на Исляма и на приложимостта на кораничното учение към всяка ситуация, всяка епоха и всеки човек. Ислямът е религия, която преминава границите и прониква далеч зад всички бариери на раса, цвят, възраст, богатство и престиж. Това е религията, която гарантира на хората, на всички хора, равенство и братство, свобода и достойнство, мир и чест, напътствие и спасение. Това е чистата есенция на религията на Аллах и вид подкрепа, която Той винаги е оказвал на човека от началото на историята. С Мухаммед и Корана е настъпила кулминацията на религиозната еволюция. Това е само началото на нов подход, тържествено откритие на една ера, в която човекът напълно е подсигурен с Божественото напътствие и с практически примери, от които има нужда. Това Божествено напътствие се съдържа в Корана, най-автентичното и неизменно откровение на Аллах, а тези практически примери се откриват в личността на Мухаммед. Ако предстои да има нов пророк или нова книга, какво би могло да добави това към качеството на пророчеството или към истината на Корана? Ако целта му е да запази словото на Аллах или да защити истината на Откровението, това е направено чрез Корана. Или ако целта му е да докаже, че Законът на Аллах може да бъде изпълнен в историята, или че Владението на Аллах може да бъде установено на земята, всичко товаа е било доказано от Мухаммед. И ако целта е да насочва човека към Аллах и към правия път в живота, това е добре утвърдено от Корана и от Мухаммед. Човек не се нуждае повече от ново откровение или от нови пророци. Това, от което най-много се нуждае, е да се пробуди, да разтвори своето съзнание и да пречисти своето сърце. Сега той има нужда да се възползва повече от съществуващите Откровения, да се възползва от съществуващите нови източници и да черпи от неизчерпаемите съкровища на Исляма, които са обединили, запазили и усъвършенствували чистотата на предишните откровения.

Всевишния Аллах е решил Мухаммед да бъде последният Пророк и така е станало. Никой пророк преди Мухаммед не е извършил или направил толкова, колкото е извършил той. Както и никой след него от претендентите за пророчество не е направил нещо сравнимо с това, което той е направил. Това Божествено решение е изпреварило великите исторически събития, които са последвали. Той известил добрите новини за човека, че ще навлезе в нов етап на интелектуална зрялост и духовни висини, че отсега нататък може да живее без нови пророци или нови откровения, да бъде свободен с помощта на богатото наследство на пророчеството и на откровенията на Мухаммед, и на неговите предшественици. Това решение изпреварило факта, че културите, расите и религиите в света ще стават все по-близки, и че човечеството може да живее добре с една универсална религия, в която Аллах заема Своето заслужено място и човек осъзнава своята същност. Това било тържествено свидетелство за великата роля, която напредналото знание и сериозните интелектуални постижения ще имат за насочването на човека към Аллах. Вярно е, че човек може да съчетае напредналото си знание и добрия си интелектуален потенциал с духовните и моралните учения на Корана и тогава той не може да не признае съществуването на Аллах и да не се съобразява със Закона на Аллах.

Историческата сцена на пророчеството завършила с Мухаммед, за да докаже, че човек по собствена инициатива може да съзрее, да даде на знанието възможност да изпълни правилно своята задача и да изследва обширната вселена, сътворена от Аллах, и да даде на ума възможност да размисли и наблюдава. Същността на посланието на Мухаммед е такава, че то е адресирано до всички хора и насочено към всички поколения. Мухаммед не е бил просто един лидер или освободител на нация. Той е бил, и още е, сред великите личности в историята, най-добрият образец за човек, който търси Аллах. У него всеки може да открие нещо, от което да се поучи и прекрасни примери на добрина и благочестие. Всяко поколение може да открие своята изгубена надежда.

Няма коментари:

Публикуване на коментар