Когато бе на тридесет и пет години, Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) стана съдник при Кяабе. Тогава дъждовете и наводненията пропукваха стените на постройката. Избухналият пожар пък я бе оставил в окаяно състояние.
Беше станало наложително да се построи наново. Племето Курайш сринаха Кяабе до основите, поставени от Ибрахим (алейхисселям), и започнаха да строят. Разпределиха работата между отделните клонове на племето и изградиха стените. Племената осъзнаваха, че щеше да е голяма чест за онзи, който постави на мястото му Хаджеру’л-есвед (Черния камък) и затова започнаха да спорят. Разгоря се сериозен спор. Синовете на Абдуддар казаха: “Ако друг освен нас направи това, ще пролеем кръв!” Споровете продължаваха вече четири-пет дни и едва не се стигна до кървави сблъсъци.
По това време един възрастен мъж на име Хузейфе бин Мугира (вуйчо на Абдулмутталиб) направи следното предложение: “О, Курайш! Сторете ваш съдник първия човек, който влезе от тази врата. Нека той да реши.” После показа вратата „Бени Шейбе“. Всички одобриха това предложение и втренчени започнаха да чакат човека, който щеше да отсъди между тях по най-безболезнения начин. Накрая от вратата се зададе Мухаммед ел-Емин (алейхисселям), известен със своята честност и красива нравственост. Всички се зарадваха и извикаха: “Ето го Надеждния, ето го Надеждния.”
Разказаха на Мухаммед (алейхиссаляту весселям) за проблема. Той поиска от тях да му донесат един плащ. Върху него постави Черния камък и каза: “Един човек от всяко племе да хване край от плаща.” После ги накара да повдигнат плаща с камъка до мястото му, а самият той взе камъка и го постави от името на всички. Всички останаха доволни и се радваха, че бе предотвратен голям сблъсък.
Няма коментари:
Публикуване на коментар