РАЗЯСНЕНИЕ НА ПЪРВИ ХАДИС
Първо наставление:
“Не съдружавай нищо с Аллах, дори и да бъдеш убит или изгорен на клада!”
Второ наставление:
“Не се противопоставяй на родителите си, дори и да те лишат от семейството и богатството!”
Трето наставление:
“Не изоставяй умишлено задължителния намаз, защото който съзнателно изостави задължителен намаз, е далеч от покровителството на Аллах!”
Четвърто наставление:
„Не употребявай алкохол, защото той е причина за всеки разврат!”
Пето наставление:
“Предпазвай се от прегрешение, защото прегрешението предизвиква гнева на Аллах Аззе ве Джелле!”
Шесто наставление:
“Не бягай от бойното поле, дори хората да бъдат обречени!”
Седмо наставление: “Когато смъртоносна епидемия сполети хората и ти си измежду тях, остани там!”
Осмо наставление:
“Изхранвай семейството си според твоите възможности!”
Девето наставление:
“Възпитателно не снемай пръчката от семейството си!”
Десето наставление:
“И им напомняй да се боят от Аллах!”
РАЗЯСНЕНИЕ НА ВТОРИ ХАДИС
Първо наставление:
„Повели ми (да се отнасям с) обич към сиромасите и да бъда в близки отношения с тях.“
Второ наставление:
„Заповяда ми да гледам този, който е под мен и да не гледам този, който е над мен.“
Трето наставление:
„Заповяда ми да поддържам роднинските връзки дори и да отбягват.“
Четвърто наставление:
“И ми повели да не търся от никого нищо.”
Пето наставление:
“Заповяда ми да казвам истината дори и да е горчива.”
Шесто наставление:
“Заповяда ми, заради Аллах да не се страхувам от упреците на упрекващия.”
Седмо наставление:
„Заповяда ми често да изричам думите „Ля хавле ве ля куввете илля биллях - (Няма сила и няма мощ, освен чрез Аллах), защото те са съкровище под Арша.”
РАЗЯСНЕНИЕ НА ТРЕТИ ХАДИС
Първо наставление: “Бъдете правдиви, когато говорите!”
Второ наставление: “Изпълнявайте обещаното!”
Трето наставление: ”Спазвайте повереното!”
Четвърто наставление: ”Предпазвайте половите си органи.”
Пето наставление: ”Предпазвайте зрението си.”
.
Шесто наставление: ”Не посягайте с ръцете си (към забранените за вас неща)!”
РАЗЯСНЕНИЕ НА ЧЕТВЪРТИ ХАДИС
.
Първо наставление:
“Предпазвай се от забраните за да бъдеш най-добър ибадетчия!”
Второ наставление:
“Задоволявай се с това, което Аллах ти е отредил, за да бъдеш най-богат измежду хората!”
Трето наставление:
“Отнасяй се добре към комшията, за да си (истински) вярващ!
\.
Четвърто наставление:
“Желай за хората онова, което желаеш за себе си, за да си (истински) мюсюлманин!”
Пето наставление:
“Не прекалявай със смеха, защото прекаленият смях умъртвява сърцето.”
РАЗЯСНЕНИЕ НА ПЕТИ ХАДИС:
Спасяващите неща споменати в хадиса са:
Първо наставление:
”Страхуване от Аллах, Аззе ве Джелле, явно и скрито.”
Второ наставление:
“Казване на истината в спокойствие и в гняв.”
Трето наставление:
“Умереност в бедност и охолство.”
Погубващите неща споменати в хадиса са:
Първо наставление:
“Господстващото скъперничество и алчност.”
Второ наставление:
“Следваните страсти”
Трето наставление:
“Самоудивлението на човека, което е най-лошо от тях.”
Благодарността и възхвалата са за Аллах, възхваляваме Го, за подкрепа и прошка Него молим. Аллах да ни опази от злините на нашите души и от лошите ни дела! Когото Аллах напъти, него никой не ще заблуди. Когото Аллах остави в заблуда, него никой не ще напъти. Свидетелствам, че няма друго истинско божество освен Аллах, Единственият, няма Той съдружник, и свидетелствам, че Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем) е Негов раб и Пратеник.
§О, вярващи, бойте се от Аллах с истинска боязън пред Него и умирайте само като мюсюлмани!§
/Сура “Али Имран”/3/:102/
§О, хора, бойте се от своя Господар, Който ви сътвори от един човек и сътвори от него съпругата му, и от двамата намножи мъже и жени! И бойте се от Аллах, с Чието име се умолявате един друг, и от [прекъсване на] кръвните родства! Наистина Аллах ви наблюдава.§
/Сура “Ниса”/4/:1/
§О, вярващи, бойте се от Аллах и изричайте правдиви слова! Тогава Той ще поправи делата ви и ще опрости греховете ви. Който се покорява на Аллах и на Неговия Пратеник, той постига велико избавление. §
/Сура “Ехзаб”/33/:70 и71/
Уважаеми братя и сестри!
В тази книжка предлагаме на вашето внимание пет хадиса, които съдържат ценни наставления от Пратеника на Аллах – Мухаммед (с.а.с.). Те са подбрани от големия ислямски учен Шуайб Арнаут в неговата книга “Весая небевийе” и са пояснени и аргументирани чрез основните източници на Исляма – Коранът и Суннетът. Надяваме се тази книжка да обогати нашите познания за Исляма, да засили вярата ни и да допринесе за усъвършенстване на поведението, душевността и възпитанието ни. Молим Аллах Теаля да улесни прочита ни на тези наставления и да бъдат поука и практика за нас в живота, светлина в Съдния ден, довод пред нашия Господар в деня, когато нито богатство, нито синове ще помогнат, освен който дойде при Аллах с чисто от позор, лицемерие и неверие сърце!
Усилието е от нас, а успехът от Всевишния Аллах!
ПЪРВИ ХАДИС
Муаз ибну Джебел (р.а.) казва:
“Пратеникът (с.а.с.) ми остави десет наставления, казвайки: “Не съдружавай нищо с Аллах, дори и да бъдеш убит или изгорен на клада! Не се противопоставяй на родителите си, дори и да те лишат от семейството и богатството! Не изоставяй умишлено задължителния намаз, защото който съзнателно изостави задължителен намаз, е далеч от покровителството на Аллах! Не употребявай алкохол, защото той е причина за всеки порок! Предпазвай се от прегрешение, защото прегрешението предизвиква гнева на Аллах Аззе ве Джелле! Не бягай от бойното поле, дори хората да бъдат обречени! Когато смъртоносна епидемия сполети хората и ти си измежду тях, остани там! Изхранвай семейството си според твоите възможности, възпитателно не снемай пръчката от него, и им напомняй да се боят от Аллах!”
/Имам Ахмед № 21060/
РАЗЯСНЕНИЕ НА ПЪРВИ ХАДИС:
Първо наставление:
“Не съдружавай нищо с Аллах, дори и да бъдеш убит или изгорен на клада…!”
Пратеникът (с.а.с.) започва завета си към Муаз ибну Джебел със забрана за съдружаването с Аллах Теаля, защото е от най-големите грехове. Относно завета на Люкман (а.с.) към неговия син, Аллах Теаля казва:
§И рече Люкман на сина си, съветвайки го: “О, синко мой, не съдружавай с Аллах! Съдружаването е огромен гнет (грях).”§
/Сура „Люкман”/31/:13/
И казва Аллах Теаля:
§Аллах не прощава да се съдружава с Него, но освен това прощава, на когото пожелае…§
/Сура „Ниса”/4/:48 и 116/
§…А който съдружава с Аллах, той е извършил огромен грях.§
/Сура „Ниса”/4/:48/
§…А който съдружава с Аллах, той дълбоко се е заблудил.§
/Сура „Ниса”/4/:116/
§…За онзи, който съдружава с Аллах, възбрани му Аллах Дженнета и неговото място е Огънят. Угнетителите нямат закрилници.”§
/Сура „Маиде”/5/:72/
§…А който съдружава с Аллах, е като паднал от небето и птиците го грабват или вятърът го отвява на далечно място.§
/Сура „Хадж”/22/:31/
А когато Пратеникът (с.а.с.) бил попитан от Абдуллах ибну Месуд: „Кой грях е най-голям?” Той казал:
„Да сториш подобие на Аллах, а Той те е сътворил“/
Бухари № 4117/
В хадис, предаден от Имам Муслим в неговия достоверен сборник, се казва, че една жена от народа на “Бени-исраил” била осъдена да бъде изгорена на клада, за да се откаже от своята вяра. Тя държала в ръцете кърмачето си и се безпокояла за него, ако бъде хвърлена в огъня. Тогава Аллах Теаля отредил детето да проговори и то рекло: "О, майко! Прояви търпение, защото истината е с теб!”
/Муслим, № 5327/
Също Аллах Теаля ни известява за Ибрахим (а.с.), когато бил осъден да бъде изгорен на кладата, неговият народ казал:
§…“Изгорете го и подкрепете своите божества, ако ще действате!” Рекохме Ние: „О, огън! Бъди студен и безопасен за Ибрахим!”§
/Сура „Енбия”/21/:68,69/
Хаббаб ибну ел-Ерат (р.а.) казва:
„Оплакахме се на Пратеника на Аллах (с.а.с.), когато бе полегнал върху наметалото си на сянка до Кябето. Ние му рекохме: „Няма ли да ни помогнеш?! Няма ли да помолиш Аллах за нас?! А той рече:
„В живота на предишните народи е имало случаи, когато било изкопавано дупка в земята, поставяли човека в нея, след което разделяли с трион главата му на две части. Тази жестокост не го отклонявала от религията. С железни гребени били изскубвани месата и сухожилията му от костите. И всичко това не го отклонявало от религията. Валлахи (Кълна се в Аллах), че Аллах обезателно ще усъвършенства тази религия до такава степен, че пътуващият от Сан-а до Хадрамевт няма да се страхува от нищо, освен от Аллах, и от вълка за своето стадо, но вие много бързате.”
/Бухари, № 3343/
Ширкът - съдружаването с Аллах е: човек да припише или отклони някое от правата на Аллах към другиго. А това е явен грях и несправедливост.
Второ наставление:
“Не се противопоставяй на родителите си, дори и да те лишат от семейството и богатството!”
Относно правата на родителите Аллах Теаля казва:
§А ако те принуждават да съдружаваш с Мен онова, за което нямаш знание, не им се покорявай! И бъди добър с тях в земния живот...!§
/Сура „Люкман”,/31/:15/
§…А ако те принуждават да съдружаваш с Мен онова, за което нямаш знание, не им се покорявай! Към Мен е вашето завръщане и Аз ще ви известя какво сте вършили.§
/Сура „Анкебут”,/29/:8/
§(О, Мухаммед!) Кажи: “Елате за да ви прочета какво възбранява вашият Господар! Да не съдружавате нищо с Него! И се отнасяйте с добро към родителите!...§
/Сура „Енам”,/6/:151/
В Корани Керим този завет се повтаря още в словата на Аллах Теаля:
§И завещахме на човека (да се отнася с добро към) родителите си...§
/Сура „Люкман”,/31/:14/
В хадис, предаден от Ебу Бекрате (р.а.), Пратеникът (с.а.с.) казва:
„Да ви известя ли за най-големите грехове? Да ви известя ли за най-големите грехове? Да ви известя ли за най-големите грехове? Съдружаване с Аллах и непочитане на родителите... “
/Муслим, № 126/
В хадис предаден от Абдуллах ибну Амр ибну Ас (р.а.) Пратеникът (с.а.с.) казва:
„Най-големите грехове, са: Съдружаване с Аллах и непочитане на родителите... “/
Бухари № 6182 /
Относно правата на бащата Пратеникът (с.а.с.) казва:
„…Ти и твоето богатство сте на баща ти...“
/Ибну Маджех, № 2283/
Трето наставление:
“Не изоставяй умишлено задължителния намаз, защото който съзнателно изостави задължителен намаз, е далеч от покровителството на Аллах!”
Целта на това завещание е съблюдаване на задължителния намаз. А напътствията относно намаза в Корана и Суннета са много. Аллах Теаля казва:
§…И кланяй намаза! Намазът предпазва от разврата и порицаното. Най-велико е споменаването на Аллах. Аллах знае какво правите.§
/Сура „Анкабут"/29/:45/
Постоянното изпълнение на намаза прави мюсюлманина силна и стабилна личност, която бедност не я унижава и богатство не я възгордява. Всевишният Аллах казва:
§И повели на твоето семейство да кланя намаз, и самият ти постоянствай с него! И не искаме от теб препитание, а Ние ти даваме препитание. (Добрият) завършек принадлежи на богобоязливостта.§
/Сура „Таха”,/20/:132/
§…За вярващите намазът е предписан (за изпълнение) в определено време. §
/Сура „Ниса”, /4/:103/
§Спазвайте намазите и средния намаз – икиндията, и заставайте смирени пред Аллах!§
/Сура „Бакара”, /2/:238/
§О, вие, които сте повярвали, искайте помощ (от Аллах) с търпение и намаз! Аллах е с търпеливите!§/
Сура „Бакара”/2/:153/
§И искайте помощ (от Аллах) с търпение и намаз! Той (намазът) наистина е труден, но не и за покорните.§
/Сура „Бакара”/2/:45/
Пратеникът (с.а.с.) винаги когато се намирал в трудност, прибягвал към кланяне на намаз. Той (с.а.с.) казва:
„Договорът, който е между нас и тях, е намазът и който го изостави, става безверник.“
/Тирмизи № 2545 и Несаи №459/
Задължителните намази са пет в денонощието, а наставлението в този хадис относно намаза гласи, че който умишлено изостави задължителния намаз, лишава себе си от защитата на Аллах Теаля.
Четвърто наставление:
„Не употребявай алкохол, защото той е причина за всеки разврат!”
Аллах Теаля е забранил алкохола, защото е основна причина за всяко зло. Също Пратеникът (с.а.с.) забрани употребата му. Алкохол е всичко онова, което опиянява и нарушава ръзсъдъка, независимо от какъв вид и категория е. Към това спадат и опиумите, наркотиците и други подобни на тях храни и напитки, които упойват, опиват и правят разсъдъка неустойчив, дори и имената им да бъдат най-разнообразни. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е известил, че ще дойде време, когато хората ще назовават алкохола с други имена, както сме свидетели в днешно време. Всяко едно опиващо вещество е алкохол, а алкохолът е харам – забранен, дори и да бъде в нищожно количество. Защото всичко, което в голямо количество опиянява, то и малкото е харам. Аллах Теаля казва:
§О, вие, които сте повярвали! Алкохолът, хазартните игри, идолите и гадаенето на стрели са само една мръсотия от делото на шейтана, затова го избегнете, за да се спасите! Специално шейтанът чрез алкохола и хазартните игри иска да всее вражда и ненавист между вас и да ви отклони от споменаването на Аллах и от намаза. Е, няма ли да престанете?!§/Сура”Маиде”, /5/:90,91/
Пратеникът (с.а.с.) проклина алкохола, също и онзи, който го произвежда, транспортира, пренася, купува, продава, черпи, печели, спонсорира, сервира и консумира.
Алкохолът нарушава разума, унищожава богатството, предизвиква болести, всява вражди и омрази, пречи за споменаването на Аллах и кланянето на намаз. Тогава не трябва ли да бъде оставен, след като съдържа всички тези злини?!
Пето наставление:
“Предпазвай се от прегрешение, защото прегрешението предизвиква гнева на Аллах, Аззе ве Джелле!”
Предпазвай се да не извършваш прегрешения! Човекът не е застрахован от извършване на прегрешения, но опасността е огромна, когато постоянства с тях и не се покайва. Пратеникът (с.а.с.) казва:
“Всички хора са грешащи, но най-добри измежду грешащите са покайващите се.”/
Ибну Маджех, № 4241/
“Наистина Всевишният Аллах е наложил задължения, затова не ги пренебрегвайте! Определил е граници, не ги престъпвайте! Забранил е дела, не ги нарушавайте! И е премълчал някои неща от милост към вас, не че ги е забравил, затова не питайте за тях!”
/Дарукутни/
Прегрешенията предизвикват недоволството, гнева, наказанието и проклятието на Аллах Теаля. Той Аззе ве Джелле казва:
§Неверниците от синовете на Исраил бяха прокълнати (от Аллах) чрез езика на Давуд (в Зебура) и на Иса - синът на Мерйем (в Теврата). Това е, защото не се подчиняваха и престъпваха. Не се възпираха взаимно от порицаваното, което сториха. Колко лошо е онова, което са сторили!§/Сура”Маиде”, /5/:78 и 79/
Когато между тях се разпространили порицаните неща и прегрешенията, а повеляването на доброто и забраняването на лошото се изгубили, тях ги достигнал гневът, проклятието и суровото наказание от Аллах Теаля.
Всевишният Аллах е отредил превъзходство на общността на Мухаммед (с.а.с.), като казва:
§Вие сте най-добрата общност, изведена за хората. Повелявате одобряваното и възбранявате порицаваното, и вярвате в Аллах...!§/Сура”Али Имран”, /3/:110/
§А ако жителите на селищата бяха повярвали и бяха се побояли, щяхме да разтворим за тях (вратите на) берекета от небето и от земята. Ала те отхвърлиха и ги сграбчихме заради онова, което са придобили.§
/Сура”Еараф”/7/:96/
Вярата и богобоязливостта отварят вратите на берекета от небесата и от земята, а прегрешенията и потисничеството отварят вратите на всеки раздор и зло. Поради това сме задължени да се предпазваме от прегрешения, да не бъдем небрежни към благодатите, които са в нашите ръце, да изказваме благодарност за тях и да не ни заслепява онова, което Аллах е дал на невярващите, защото за тях е само земният живот, а в Съдния ден за тях ще има жестоко наказание.
Всичко онова, което вреди на човека и обществото, е забранено от Аллах Теаля, а в забраната има много мъдрости. Аллах Теаля е забранил прелюбодеянието, за да се запази произхода на потомството и да се предпази обществото от резил и позор. Забранил е обвиняването на почтените жени, за да се запази достойнството им. Забранил е подиграването, злословието, клеветата и одумването, в знак на уважение и запазване доблестта на човека, за да бъде обществото чисто и непорочно. Забранил е присвояването на богатства чрез измама, лихва, комар и други подобни дейности.
Аллах Теаля е отворил вратите за покаяние, отредил е абдеста да почиства малките грехове, а намазите, умрата и петъчният намаз са причина за опрощаване на извършените грехове между тях, както е предадено в много от хадисите.
Аллах Теаля казва:
§Ако избягвате големите грехове, които са ви забранени, ще отмахнем от вас лошите ви постъпки и ще ви въведем в достойно място - Дженнета.§
/Сура “Ниса”, /4/:31/
Противопоставянето на повелите на Аллах води до разврат и развала по земята, а лекът за това е прибягване към покаяние и постоянно искане на прошка. Всевишният Аллах казва:
§…“Молете вашия Господар за опрощение, Той е Всеопрощаващ, за да ви праща обилен дъжд от небето, и да ви подкрепя с имоти и синове, и да сторва за вас градини, и да сторва за вас реки.§
/Сура “Нух”/71/:10-12/
§…Молете вашия Господар за опрощение! Сетне се покайте пред Него, Той ще ви зарадва с хубава наслада за определен срок и ще даде на всеки, сторил благо, заслужената благодат...!§
/Сура “Худ”, /11/:3/
Шесто наставление:
“Не бягай от бойното поле, дори хората да бъдат обречени!”
Тази забрана цели запазване целостта на войската и отстояване на позициите.
Седмо наставление:
“Когато смъртоносна епидемия сполети хората и ти си измежду тях, остани там!”
Към смъртоносните епидемии спадат: чума, холера и др. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е забранил напускането и отиването на места, в които е разпространена смъртоносна епидемия.
В достоверните сборници на Бухари и Муслим, Абдуллах ибни Аббас (р.а.) предава, че Умер ибн Хаттаб когато отивал за Шам
, се срещнал с Ебу Убейда ибни ел-Джеррах и неговите сподвижници, при местността Серг. Те го известили, че в Шам бушува чума. Ибну Аббас разказва: Умер ми каза: “Извикай при мен първите от преселниците!” Тогава аз ги повиках. Той се консултира с тях и ги извести, че в Шам бушува чума. Сред тях настъпи разногласие…, след това извикал Енсарите, сред които също настъпило разногласие, докато не дойде Абдуррахман ибни Аувф, който отсъстваше по лични причини, и рече:
“Аз знам какво да правим. Чух Пратеника (с.а.с.) да казва:
“…Когато чуете, че на дадено място бушува чума, не отивайте там, а когато се разбушува и вие сте там, не бягайте от това място…!” Тогава Умер (р.а.) изразил благодарност към Аллах с думите “Елхамдулиллях” и се върнал. ”
/Бухари/
Осмо наставление:
“Изхранвай семейството си според твоите възможности!”
Издръжката на семейството е грижа и основен фактор за живот, а балансът в издръжката варира между пестеливост и прахосване. Затова Пратеникът (с.а.с.) е казал: “Изхранвай семейството си според твоите възможности!”. И всеки, който се привърже към това напътствие, той няма да лишава семейството си, няма да пилее богатството си, няма да се обременява повече от възможностите си и неговият живот ще е в съответствие с Книгата на Всевишния Аллах, Който казва:
§И които, когато харчат (от имуществото си), нито прахосват, нито скъперничат, а са по средата на това.§
/Сура “Фуркан”/25/:67/
§…и не пилей с прахосничество! Прахосниците са братя на шейтана. А шейтанът към своя Господар е голям неблагодарник.§
/Сура “Исра”, /17/:26-27/
Прахосничеството е проява на неблагодарност за благата, а правилният път е следване на това наставление: “Изхранването на семейството да бъде според възможностите на човека!”
Всевишният Аллах казва:
§Заможният да издържа [семейството си] според своите възможности! А на когото препитанието е ограничено, да даде от онова, което Аллах му е дал! Аллах възлага на всяка душа само според онова, което Той й е дал. Аллах ще стори облекчение след трудността.§
/Сура “Таляк”, /65 /:7/
Човек, който лишава семейството си, при условие че има възможност, е скъперник и алчен. Затова е позволено на жената да вземе от богатството на съпруга си според нуждата на нея и децата й, но без да злоупотребява.
Издръжката на семейството е садака за съпруга. Пратеникът (с.а.с.) казва:
“Наистина ако дадеш прехрана заради Аллах, ще бъдеш възнаграден за това, дори и това, което слагаш в устата на твоята жена.”
/Бухари, №1213/
“Когато човек издържа семейството си заради Аллах, това за него е садака.”
/Бухари №53/
“Динар, който си раздал по пътя на Аллах, динар, който си дал за освобождаване на роб; динар, който си дал на беден; динар, който си дал за семействот; най-голяма награда имаш от онзи, който си похарчил за семейството си.”
/Муслим, №1661/
Издръжката на семейството е най-възнаградената садака и който изхранва семейството си според възможностите, има награда, толкова колкото са му били възможностите. А онзи, който почувства затруднение, нека да прочете думите на Аллах, Субханеху ве Теаля:
§…Аллах ще стори облекчение след трудността.§
/Сура “Таляк”, /65 /:7/
§…Ние храним и тях, и вас...§
/Сура “Исра”, /17/:31/
§…Ние храним и вас, и тях...§
/Сура “Енам”, /6/:151/
Ако обществото приемеше това наставление като принцип в живота, хората нямаше да изпадат в трудностите на заемите и обременеността на лихвата.
Това е важно ислямско възпитание, на което основите са поставени от Пратеника на Аллах (с.а.с.) за умереност в икономиката, събрано в кратките слова:“…Изхранвай семейството си според твоите възможности...!”
Девето наставление:
“Възпитателно не снемай пръчката от семейството си!”
В това наставление Пейгамберинът (с.а.с.) е поставил една педагогическа програма за възпитание на децата. А възпитанието на децата е от най-висшите цели на Исляма, и е етикет на достойния характер. Аллах, Субханеху ве Теаля е похвалил Своя Пратеник (с.а.с.), казвайки:
§Ти наистина имаш велик нрав.§
/Сура “Калем”, /68/:4/
И не е чудно, че Пейгамберинът (с.а.с.) е обърнал внимание на пръчката при възпитанието на децата в завета си към Муаз (р.а.).
Доброто възпитание е по-превъзходно от знатно потекло.
Поетът е казал:
Не е важно чий син си!
Ти се сдобий с добро възпитание!
Похвалата за него ще ти е предостатъчна,
отколкото да си от знатен род.
Характерът на Пейгамберина (с.а.с.) бил Коранът, възпитавал се от него, подчинявал се на повелите и се предпазвал от забраните. За сплашване с възпитателна цел Пейгамберинът (с.а.с.) препоръчвал да бъде окачвано пръчка на видно място, казвайки: “Окачете пръчката на видно място, за да я вижда семейството”.
Ислямът е разрешил използване на пръчката с възпитателна цел при децата, а не за изтезание и репресия. И критикува новите възпитателни програми, които напълно отхвърлят това в процеса на възпитанието. Поради тази причина днес родителите и учителите са изгубили власт над децата, а резултатът се вижда в безпътство на децата и в покварата на семейството.
Във връзка с възпитанието на децата Пейгамберинът (с.а.с.) казва:
“Заповядвайте на вашите деца да кланят намаз още от седемгодишна възраст, а когото достигнат десетгодишна възраст и не кланят намаза, леко ги наплясквайте.”/
Ебу Давуд, № 490/
Тук се има предвид напляскване, което да не бъде наказателно и измъчващо, а детето да се научи да уважава и да осъзнае своята грешка. Същото се отнася и за съпругата, когато започне да показва непокорност и се опитва да сломи добрия живот в семейството. Най-напред й се дава добър съвет, след това да й се обърне гръб в леглото и ако това не подейства, се наплясква леко. Не за да бъде измъчвана или изтезавана, а само да осъзнае грешката си. Този метод се използва, след като са приложени всички други възпитателни способи, защото по принцип Пратеникът (с.а.с.) казва:
”Не удряйте рабините на Аллах
(т.е. вашите съпруги, защото и те са раби на Аллах)!”
Десето наставление:
“И им напомняй да се боят от Аллах!”
Това обобщаващо наставление е последно от наставленията на Пратеника (с.а.с.) в този хадис към Муаз Ибни Джебел и всички останали сехаби и мюсюлмани. То е плод на ислямската платформа и касае всички сфери на живота. Който успее да доведе децата си до степен да се страхуват от Аллах Теаля, а не от бащата, нито от властите, нито от хората, значи той е достигнал върха на възпитанието в отношението му с Аллах, Субханеху ве Теаля, и в отношението му с всички хора. Защото страхопочитанието към Всевишния Аллах ще го контролира и съпровожда явно и скрито, и няма да пристъпи към противопоставяне на Аллах и не ще наруши право от правата на хората. Аллах Теаля казва:
§А за онзи, който се страхува от заставането пред своя Господар, ще има две градини (в Дженнета).§
/Сура “Рахман”, /55/:46/
§А който се страхува от заставането пред своя Господар [за равносметка] и е въздържал душата от страстта, обиталището е Дженнетът.§
/Сура “Назиат”/79/:40 и 41/
Всички тези наставления дотук очертават една мъдра и съвършена програма не само за Муаз (р.а.), а и за всички останали мюсюлмани.
И в заключение да кажем: “Елхамду лилляхи раббил алемин”-“Възхвалата е за Аллах, Господарят на световете.”
ВТОРИ ХАДИС
Ебу Зер (р.а.) казва:
„Многообичаният от мен Пейгамбер (с.а.с) ми повели седем неща. Повели ми (да се отнасям с) обич към сиромасите и да бъда в близки отношения с тях. Заповяда ми да гледам този, който е под мен и да не гледам този, който е над мен. Заповяда ми да поддържам роднинските връзки, дори и да отбягват. Заповяда ми да не искам нищо от никого. Заповяда ми да казвам истината, дори и да е горчива. Заповяда ми, заради Аллах да не се страхувам от упреците на упрекващия. Заповяда ми често да изричам думите: „Ля хавле ве ля куввете илля билляхи“, защото те са съкровище под Арша.”
/Имам Ахмед/
РАЗЯСНЕНИЕ НА ВТОРИ ХАДИС:
Първо наставление:
„Повели ми (да се отнасям с) обич към сиромасите и да бъда в близки отношения с тях.“
Това изисква състрадание, милост, щедрост, добродетелност, заинтересованост за тях и да бъдат посещавани.
Ебу Зер (р.а.) живял със сиромасите, бил в близки отношения с тях, беседвали и бил скромен с тях, така както му е повелил Пратеникът (с.а.с.). Това е и наставлението, което Аллах Теаля завещава в Свещения Коран на Неговия Пратеник Мухаммед (с.а.с.), като казва:
§(О, Мухаммед!) И бъди търпелив заедно с онези, които зоват своя Господар сутрин и вечер, искайки Неговия Лик! И не отмествай очи от тях, възжелавайки украсата на земния живот, и не се подчинявай на онзи, чието сърце оставяме да нехае за Нашето споменаване, и той следва страстите си, и делото му е погубено!§
/Сура „Кехф”, /18/:28/
Тоест, бъди заедно със слабите, бедните и търпеливите, които правят ибадет на своя Господар и Го зоват сутрин и вечер, желаейки Неговия Лик! И не премествай погледа от тях към другите - богатите и знатните, които земният живот ги е прелъстил, а делата им са унищожени! Пратеникът (с.а.с.) казва:
“Наистина Аллах ще избави тази общност чрез слабите от нея, чрез дуата, намазите и искреността им”
/Несаи, №3127/
“Издирете ми слабите (не ги пренебрегвайте), защото заради тях ще ви се дава препитанието и заради тях ще бъдете избавени!”/
Ебу Давуд, № 2227/
Второ наставление:
„Заповяда ми да гледам този, който е под мен и да не гледам този, който е над мен.“
Когато човекът гледа онзи, който се е замогнал повече от него в земния живот и прелестите му, той започва да не оценява дадените му от Аллах блага, започва да ламти по земните блага и се ангажира с мисли за постигането им. А след като не може да ги постигне по честен начин, той използва забранени методи, за да се сдобие с тях, като губи религията и отвъдния си живот, а в земния той не може да постигне нищо повече, освен това, което му е предопределено. В хадис, предаден от Ебу Хурейра (р.а.), Пратеникът (с.а.с.) казва:
„Гледайте този, който е под вас, а не гледайте онзи, който е над вас, защото това ще е причина да не омаловажавате благодатта на Аллах върху вас“
/Муслим, № 5264/
Също в хадис, предаден от Ебу Хурейра (р.а.), Пратеникът (с.а.с.) казва:
„Когато някой от вас погледне към онзи, който е над него материално и по естество, нека да погледне и към онзи, който е под него!“
/Муслим, № 6009/
Трето наставление:
„Заповяда ми да поддържам роднинските връзки дори и да отбягват.“
По този начин се запазват връзките, обичта и милостта между близките. В хадис, предаден от Ебу Хурейра (р.а.), се споменава, че един човек казал на Пейгамбера (с.а.с.): „О, Пратенико, на Аллах! Аз имам роднини, с които поддържам роднинските си връзки, а те ме отбягват, правя им добро, а те ми сторват зло, добродушен съм към тях, а те се отнасят неблагоразумно към мен!“ А Пейгамберинът (с.а.с.) му рекъл:
4640
„Ако е така, както казваш, то все едно е, че ги храниш с гореща пепел, и докато продължаваш по този начин, помощта от Аллах към теб няма да престане.“
/Муслим, №4640/
Есма, дъщерята на Ебу Бекр (р.а.), разказва:
„По времето на Пейгамберина (с.а.с.) при мен дойде майка ми, която бе още идолопоклонничка и аз попитах Пратеника (с.а.с.), като казах: „Майка ми дойде, търсейки нещо от мен. Да поддържам ли връзка с нея? “ Той каза:
„Да! Поддържай връзка с майка си!”/
Бухари, № 2427/
В този хадис има доказателство, че поддържането на роднинските връзки с немюсюлмани и материалното им подпомагане, е позволено по същия начин, както с мюсюлманите.
Колко много са хадисите, в които се завещава поддържане на роднинските връзки! Пратеникът (с.а.с.) казва:
„Роднинството е окачено на Арши Еаля. То казва: “Който ме подържа, Аллах да го подържа, а който ме прекъсне, Аллах да го прекъсне!”
/Муслим, № 4635/
“…Който вярва в Аллах и в Съдния ден, да подържа роднинските си връзки…!”/Бухари, № 5673/
“Който желае да има изобилие в неговото препитание и да му бъде удължен животът, да поддържа роднинските си връзки!”/Бухари, № 5527/
Дълг на човека е да посещава роднините си, дори те да го отбягват, защото Пейгамберинът (с.а.с.) казва:
5532
“Не е напълно осъществил роднинските си връзки онзи, който посещава роднините, които го посещават, а осъществил роднинските си връзки е онзи, който посещава роднините си, които го отбягват.”
/Бухари № 5532/
“Садаката, когато е дадена на беден човек, се зачита за една садака (по награда), а когато бъде дадена на роднина, се зачита двойно - (награда като) садака и (награда за поддържане на) роднинство.”
/Несаи, № 2535/
“Няма да влезне в Дженнета прекъсващият (роднинските си връзки.)”/
Бухари, № 5525/
Поради това е задължение на мюсюлманина да зачита роднините си, дори и да го отбягват, както е споменал Пейгамберинът (с.а.с.) в това наставление.
Четвърто наставление: “И ми повели да не търся от никого нищо.”
Аллах Теаля казва:
§…За онзи, който се бои от Аллах, Той ще намери изход и ще му даде препитание оттам, откъдето не е предполагал. И който се уповава на Аллах, Той му е достатъчен...!§
/Сура “Таляк”, /65/:2,3/
А онзи, на когото Аллах Теаля му е достатъчен, това му, стига и ще го предпази от унижението на просията. Аллах Теаля казва:
§И ако Аллах те засегне с беда, не ще я отмени друг, освен Той. И ако ти пожелае добро, никой не ще отклони Неговата благодат. Достига Той с (добро и зло), когото пожелае от Своите раби. Той е Опрощаващият, Милосърдният!§
/Сура “Юнус”, /10/:107/
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казал на своя братовчед Абдуллах ибни Аббас (р.а.):
„… когато се молиш, моли се на Аллах и когато търсиш помощ, търси от Аллах…! “
/Тирмизи, № 2440/
Севбан (р.а.) казва: „Пратеникът (с.а.с.)рече:
„Кой ще приеме от мен едно нещо, за да му гарантирам Дженнет?“ Тогава рекох: “Аз!“ А той (с.а.с.) каза: „ Не искай нищо от хората!“ Заради това Севбан (р.а.), дори когато бил на коня си и изпуснел камшика, не казвал на никого “подай ми го”, а лично той слизал и го вземал.
/Ибну Маджех, № 1827/
Аллах Теаля обича Неговият раб да Го моли, а човекът, от когото поискаш или потърсиш нещо, той се отвращава и те отбягва.
Поетът казва:
Не искай нищо от човека!
А искай от Онзи, Чиито порти не се затварят!
Аллах се ядосва, когато изоставиш да търсиш от Него,
а човекът се ядосва, когато от него потърсиш.
Пето наставление:
“Заповяда ми да казвам истината дори и да е горчива.”
Дълг на истинските мюсюлмани е да казват истината и е тяхна характерна черта, въпреки че разкриването на истината е горчиво. Но е необходимо това да бъде съпроводено с мъдрост, особено от призоваващите към Всевишния Аллах. Той, Субханеху ве Теаля, казва:
§Призовавай по пътя на твоя Господар с мъдрост и добри съвети и спори с тях по най-добър начин! Твоят Господар най-добре знае кой се е отклонил от Неговия път и знае напътените.§
/Сура “Нехл”, /16/:125/
Аллах Теаля е взел обещание от учените да призовават към Исляма и да не крият науката. Той, Субханеху ве Теаля, казва:
§И когато Аллах взе обет от дарените с Писанието: “Да го разяснявате на хората и да не го скривате!”, те го захвърлиха зад гърба си и го продадоха на нищожна цена. Колко лошо е онова, което купуват!§
/Сура “Али Имран”, /3/:187/
Затова не е допустимо призоваващите към Всевишния Аллах да приканват със сила и грубост. Аллах, Аззе ве Джелле, казва на своя Пратеник (с.а.с.):
§По милост от Аллах ти се смекчи спрямо тях! А ако беше груб, с жестоко сърце, щяха да се разотидат от теб… §
/Сура “Али Имран”, /3/:159/
Призоваването към Аллах Теаля изисква търпение и мъдрост, за да намериш любезност и последователи, ако ли не, то никога няма да бъдеш разбран и приет.
Шесто наставление: “Заповяда ми, заради Аллах да не се страхувам от упреците на упрекващия.”
Мюсюлманинът, когато казва истината, повелява доброто и порицава лошото, непременно ще бъде изпитан във вярата или в самия него, или в притежанието му. Изпитанието е това, което показва същността на човека, а не това, което се показва на думи и мнения. Относно завещанието от Люкман ( а.с.) към своя син, когато го съветвал, Аллах Теаля казва:
§…кланяй намаз и повелявай одобряваното, и възбранявай порицаваното, и бъди търпелив към онова, което те сполети! …§
/Сура „Люкман”, /31/:17/
§На онези, на които хората рекоха: “Враговете се насъбраха против вас, страхувайте се от тях!”, но вярата (на заплашените) им се усили и рекоха: “Достатъчен ни е Аллах! Колко прекрасен Довереник е Той!”.§
/Сура „Али Имран”, /3/:173/
От този айет се разбира, че хората дори и да притежават власт, сила и средства в земния живот, в края на краищата си остават човеци. §…Враговете се насъбраха против вас, страхувайте се от тях!”...§, но са хора - бедни, слаби, унизени, ядат, пият, спят, ходят по малка и голяма нужда. §…но вярата (на заплашените) им се усили и рекоха: “Достатъчен ни е Аллах! Колко прекрасен Довереник е Той!”§, защото те са вярващи и убедени, а резултатът е: §…И се завърнаха с обилие и благодат от Аллах. Зло не ги докосна...§
/Сура „Али Имран”, /3/:17/
Аллах Теаля казва:
الْكَافِرِينَ يُجَاهِدُونَ فِي سَبِيلِ اللَّهِ وَلاَ يَخَافُونَ لَوْمَةَ لائِمٍ ذلِكَ فَضْلُ اللَّهِ يُؤْتِيهِ مَن يَشَآءُ وَاللَّهُ وَاسِعٌ عَلِيمٌ ۞
§О, вярващи, който от вас се отрече от своята религия, то Аллах ще доведе хора, които обича и те ще Го обичат смирени пред вярващите, могъщи пред неверниците, борят се по пътя на Аллах, и не се страхуват от хул на хулител. Това е благодатта на Аллах. Той я дарява, комуто пожелае. Аллах е Всеобхватен, Всезнаещ!§
/Сура „Маиде”, /5/:54/
Седмо наставление:
„Заповяда ми често да изричам думите: „Ля хавле ве ля куввете илля биллях - (Няма сила и няма мощ, освен чрез Аллах), защото те са съкровище под Арша.”
Призоваващият към Всевишния Аллах, когато започне изпълнение на споменатите дотук дела, ще се нуждае от запас, който да му облекчи трудностите и да превърне тръните по този път в ухаещи рози. А честото изричане на словата:„Ля хавле ве ля куввете илля билляхи“ има чудно въздействие за освобождаване от скръб, понасяне на трудности и беди, премахва отчаянието и страха от сърцата и на тяхно място отрежда спокойствие и увереност, които се увеличават, когато мюсюлманинът често изрича тези думи.
О, мой Аллах! Дай богобоязливост на нашите души! Пречисти ги, защото Ти Си най-добрият, който ще ги пречисти! Ти Си Господарят и Покровителят на тях!
ТРЕТИ ХАДИС
Убадету ибну ес-Самит (р.а.) казва, че Пейгамберът (с.а.с.) е казал:
“Гарантирайте ми шест неща от ваша страна, за да ви гарантирам Дженнет: Бъдете правдиви, когато говорите!
Изпълнявайте обещаното!
Спазвайте повереното!
Предпазвайте половите си органи (от прелюбодеяние и всичко онова, което ще ви подтикне към него)!
Предпазвайте зрението си (не гледайте към онова, което ви е забранено)!
Не посягайте с ръцете си (към забранените за вас неща)!”
/Имам Ахмед, № 21695/
РАЗЯСНЕНИЕ НА ТРЕТИ ХАДИС:
Първо наставление:
“Бъдете правдиви, когато говорите!”
Правдивостта е едно от похвалните качества, към което Ислямът призовава и което Пратеникът (с.а.с.) е подчертавал. Аллах Теаля казва:
§О, вярващи, бойте се от Аллах и бъдете с правдивите!§
/Сура “Тевбе”, /9/:119./
Аллах, Субханеху ве Теаля, повелява на Неговите раби богобоязливост, което означава подчинение на заповедите Му и предпазване от Неговите забрани, и да бъдат от тези, които са правдиви и искрени в своите думи и дела.
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) в хадис, предаден от ибни Месуд (радийеллаху анху), казва:
“Бъдете правдиви, защото правдивостта води към благочестие, а благочестието води към Дженнета! Когато човек непрестанно е правдив и съблюдава правдивостта, той бива записан при Аллах като правдив.”
/Бухари и Муслим./
Значението на хадиса е: Придържайте се към правдивостта и я спазвайте в думите и делата си, защото това е причина за подобрение на състоянието и обноските.
Аллах Теаля казва:
§О, вярващи, бойте се от Аллах и изричайте правдиви слова! Тогава Той ще поправи делата ви и ще опрости греховете ви. Който се покорява на Аллах и на Неговия Пратеник, той постига велико избавление.§
/Сура “Ехзаб”, /33/:70,71/
Не е възможно да се подобри положението на мюсюлманите, когато не са правдиви в думите и делата.
Аллах Теаля казва:
§...Аллах не променя хората, докато те не променят себе си...§
/Сура “Раад”, /13/:11/
Както споменава Пратеникът на Аллах (с.а.с.) правдивостта води към благочестие, а благочестието е събрано в един айет, наречен “Айетул бир”, в който е съчетан целият Ислям. Аллах Теаля казва:
§Праведността не е само да обръщате лице на изток или на запад, а праведността е у онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден, и в меляикетата, и в Корана, и в пейгамберите, и раздава от своя имот, въпреки обичта си към него, на роднините и сираците и на нуждаещите се, и на пътника [в неволя], и на просяците, и за освобождаване на робите, и кланя намаз, и дава зекят; и у изпълняващите своя обет, когато са обещали; и у търпеливите при бедност и болести, и по време на сражение. Те са искрените и те са богобоязливите.§
/Сура ”Бакара”, /2/:177/
Правдивостта води към благочестие, което обхваща: вяра, ибадет, обноски, поведение, а всичко това води към Дженнета. Молим Аллах Теаля да отреди да бъдем правдиви на думи и дела, за да се подобри положението ни!
Второ наставление:
“Изпълнявайте обещаното!”
Изпълняването на обещаното е от качествата на мюсюлманина, а неизпълнението, е от качествата на лицемерите. Затова Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва:
“Признаците на лицемера са три: когато говори, лъже; когато обещае, не изпълнява; когато му се окаже доверие, изменя.”/
Бухари, № 32/
А признаците на мюсюлманина са: когато говори, не лъже, когато даде обещание, не го нарушава и когато му се окаже доверие, той е верен. Аллах, Субханеху ве Теаля, повелява:
§...и спазвайте своя обет към Мен, за да спазвам и Аз Своя обет към вас, и се страхувайте единствено от Мен!§
/Сура “Бакара”, /2/:40/
§О, вярващи, изпълнявайте обетите! ... §
/Сура ”Маиде”, /5/:1/
§И изпълнявайте обета към Аллах, щом сте обещали,...§
/Сура “Нехл”, /16/:91/
§...И изпълнявайте обета! За обета се носи отговорност.§
/Сура “Исра”, /17/:34/
Спазването на всички тези повели е задължително.
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва:
“Няма (пълна) вяра онзи, който не спазва обета.”
Трето наставление:
”Спазвайте повереното!”
Аллах Теаля казва:
§Аллах ви повелява да връщате поверените имущества на техните собственици ...§
/Сура “Ниса”, /4/:58/
В това завещание са включени всички задължения на човека към Аллах, Субханеху ве Теаля, като: намаз, оруч, зекят, хадж, повеляване на доброто, порицаване на лошото и други. Обхваща също задълженията към хората и правата им, като влогове и др.
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва:
“Няма (пълно) вярване онзи, който не спазва повереното.”
Четвърто наставление:
”Предпазвайте половите си органи!”
Тоест, предпазвайте се от прелюбодеяние и всичко онова, което ще ви подтикне към него. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва:
“Който ми гарантира (опазване на) това, което е между челюстите и на онова, което е между краката ще му гарантирам Дженнет.”
/Бухари № 5993/
Пето наставление:
”Предпазвайте зрението си!”
Когато мюсюлманинът сведе погледа си от онова, което Аллах Теаля му е забранил, като заглеждане по чужди жени, порнография и други подобни, той е предпазил половите си органи. А когато не контролира погледа си, това го отвежда до прелюбодеяние. Поради това Аллах Теаля заповядва:
لِّلْمُؤْمِنَاتِ يَغْضُضْنَ مِنْ أَبْصَارِهِنَّ وَيَحْفَظْنَ فُرُوجَهُنَّ ۞
§Кажи на вярващите мъже да свеждат погледите си и да пазят половите си органи! За тях това е най-чистото. Сведущ е Аллах за техните дела. И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят половите си органи…!§
/Сура “Нур”, /24/:30,31/
Свеждането на погледа предпазва от грях половите органи, а това води до предпазване на религията, достойнството, знатността, потеклото, съпружеството и децата.
Шесто наставление:
”Не посягайте с ръцете си (към забранените за вас неща)!”
Пазете се да не докосвате всичко онова, което Всевишният Аллах е забранил.
И не нанасяйте вреда с вашите ръце и езици на останалите.
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е характеризирал мюсюлманина, вярващия и преселника с думите:
9
“Мюсюлманин е онзи, чийто език и ръка не нанасят вреда на мюсюлманите. А преселник е онзи, който изостави онова, което Аллах е забранил.” (Този, който се пази от забраните и търси това, което му е позволено, е сравнен с преселника, защото той напуска мястото, в което е потиснат и възпрепятстван да изпълнява религията си, и се преселва в подходящо за него място).”
/Бухари, № 9/
“Вярващ е онзи, на когото са доверени хората относно живота и богатствата им.”
/Ибну Маджех, № 3924/
Мюсюлманинът не нанася вреда нито с ръка (като; кражба, присвояване, удряне и др.), нито с език (като; одумване, разнасяне на клюки, клеветене, проклинане, ругаене, подигравка и др.)
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва:
“Мюсюлманинът не е побойник, нито проклинащ, нито груб, нито вулгарен.”
/Тирмизи, № 1900/
Мюсюлманинът си пази езика и се въздържа от харам. Той не посяга с ръка на никого и не краде от богатството на другия. Това е смисълът на хадиса: ”Не посягайте с ръцете си (към забранените за вас неща)!”
ЧЕТВЪРТИ ХАДИС
Ебу Хурейра (р.а.) казва, че Пейгамберът (с.а.с.) е казал:
).
“Кой ще вземе от мен следните слова, за да работи с тях и да научи някого, който да работи с тях? Ебу Хурейра казва: “Рекох: Аз! О, Пратенико, на Аллах! Тогава той ме хвана за ръката и изброи пет неща”: “Предпазвай се от забраните, за да бъдеш най-добър ибадетчия! Задоволявай се с това, което Аллах ти е отредил, за да бъдеш най-богат измежду хората! Отнасяй се добре към комшията, за да си (истински) вярващ! Желай за хората онова, което желаеш за себе си, за да си (истински) мюсюлманин! Не прекалявай със смеха, защото прекаленият смях умъртвява сърцето!”
/Тирмизи № 2227/
РАЗЯСНЕНИЕ НА ЧЕТВЪРТИ ХАДИС:
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) започва със запитване: “Кой ще вземе от мен следните слова, за да работи с тях и да научи някого, който да работи с тях?”, за да предизвика вниманието на хората към словата, които е необходимо мюсюлманинът да знае и практикува. И не е достатъчно това, а даже трябва да го предаде на другите, защото полезната наука е тази, от която се възползват и другите хора. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) в друг хадис казва:
“Известете от мен дори и един айет!”
/Бухари, № 3202/
Това е доказателство, че мюсюлманинът трябва да се учи и да поучава останалите. В достоверен хадис, предаден от Ебу Хурейра (радийеаллаху анху), също се казва, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
“Който дойде в моята джамия единствено за добро, което да научи или да обучава, той е на степента на борещия се в името на Аллах.”
/Ибни Маджех, № 223/
Първо наставление:
“Предпазвай се от забраните, за да бъдеш най-добър ибадетчия!”
Предпазвай се от харам, защото ибадетчия не е само онзи, който кланя намаз, говее, дава зекят, прави хаджилък, повелява одобреното и възбранява порицаното. А истински ибадетчия е този, който се предпазва от забраните на Аллх - прелюбодеяние, употреба на алкохол, вземане на лихва, играене на комар, потискане, ругаене, проклинане, посегателство върху достойнството и живота на хората.
Второ наставление:
“Задоволявай се с това, което Аллах ти е отредил, за да бъдеш най-богат измежду хората!”
В този хадис Пратеникът на Аллах (с.а.с.) ни известява, че богатството не е в многото притежание или имот, а богатството е: човек да бъде доволен от определеното му от Аллах Теаля. Мухаммед (с.а.с.) казва:
“Богатството не е в многото средства, а в задоволената душа.”/Бухари, № 5965/
Необходимо е човек да работи и направи всичко възможно за придобиване на прехраната си и винаги да разчита на Всевишния Аллах, Който казва:
§Той е, Който подчини за вас земята, затова ходете из нейните предели и се хранете от Неговото препитание! При Него е съживяването след смъртта.§
/Сура “Мулк”/67/:15/
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва:
“Ако вие се уповавате на Аллах истински, Той ще ви даде необходимите средства за препитание, както дава това на птиците.
Сутрин се отправят гладни, а вечер се връщат сити.”
/Тирмизи № 2266/
Затова мюсюлманинът е длъжен да работи, да вземе необходимите мерки за осигуряване на препитанието си и да бъде доволен на това, което Аллах му е дал.
Трето наставление:
“Отнасяй се добре към съседа, за да си (истински) вярващ!
Добруването със съседите е едно от нещата, с които Ислямът е дошъл. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва:
“Джибрил постоянно ми завещаваше (добросъседство) с съседа, дори предполагах, че ще го унаследи (т.е., че единият съсед ще унаследи другия след смъртта) .”
/Бухари, № 5555/
Аллах, Аззе ве Джелле, казва:
الْجُنُبِ ۞
§И правете ибадет единствено на Аллах, и нищо не съдружавайте с Него! И към родителите (проявете) добрина, и към близкия, и към сираците, и нуждаещите се, и към близкия съсед, и към далечния съсед,...§
/Сура “Ниса”, /4/:36/
Колко много са хадисите, поясняващи правата на съседа, и който ги съблюдава, той е истински вярващ! Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва:
“Който вярва в Аллах и Съдния ден, да се отнася добре с комшията си!” /
Муслим, № 69/
.
“Който вярва в Аллах и Съдния ден, да не създава неприятности на комшията си.”
/Бухари, № 5671/
Пейгамберинът (с.а.с.) казва:
“Най-превъзходни от съседите при Аллах Теаля са онези, които са най-добри за съседа си.”
/Тирмизи, № 1867/
“Кълна се в Аллах, не е повярвал! Кълна се в Аллах, не е повярвал!
Кълна се в Аллах, не е повярвал!”
Тогава бил попитан: “О, Пратенико, на Аллах! Кой не е повярвал?”
Той отговорил: “Онзи, от чиито злини съседът му не е спокоен.”/
Имам Ахмед, № 7539/
Добруването със съседа е доказателство за съвършено вярване, както Пейгамберинът (с.а.с.) казва:
“Отнасяй се добре към комшията, за да си вярващ!”
Четвърто наставление:
“Желай за хората онова, което желаеш за себе си, за да си (истински) мюсюлманин!”
От признаците на мюсюлманина е да обича за своя брат мюсюлманин онова, което обича за себе си, както Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва:
“Не е (напълно) повярвал онзи от вас, докато не пожелае доброто за своя брат, както го желае за себе си.”
/Несаи, № 4931/
Истинският мюсюлманин желае доброто за всеки мюсюлманин и е невъзможно неговото вярване да бъде пълно, докато не пожелае за хората онова, което желае за себе си.
Пето наставление:
“Не прекалявай със смеха, защото прекаленият смях умъртвява сърцето.”
Необходимо е мюсюлманинът да прекарва по-голямата част от времето си в сериозност, да се смее и шегува с мяра и да говори това, което е истина. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва:
“Ако знаете това, което знам, малко ще се смеете и много ще плачете.”
/Бухари, № 6004/
Люкман в завещанията към сина си казва:
“О, синко мой!
Не прекалявай със смеха и не се смей безпричинно!
Не скитай безцелно и не се интересувай от това, което не те засяга!
Не пилей богатството си, за да подобряваш състоянието на другите, защото твое е онова, което си дал, а което оставиш, ще е притежание на другите!
Н
еобяснимо е да се смее онзи, който със сигурност знае за Огъня!
Чудно е да се весели онзи, който е убеден в смъртта!
Странно е да се притеснява онзи, който е убеден в съдбата!
И необяснимо е да се успокоява онзи, който вижда света, краткостта му и промените, които стават в него!?”
ПЕТИ ХАДИС
Ебу Хурейра (р.а.) казва, че Пейгамберинът (с.а.с.) е казал:
“Има три спасяващи и три погубващи (неща). Що се отнася до спасяващите, те са: страхопочитание към Аллах, Аззе ве Джелле, явно и скрито; казване на истината в спокойствие и в гняв; и умереност в бедност и охолство. А погубващите са: господстващото скъперничество и алчността; следваните страсти; себелюбието на човека, което е и най-лошото от тях. ”
/Бейхаки/
РАЗЯСНЕНИЕ НА ПЕТИ ХАДИС:
Спасяващите неща, споменати в хадиса са:
Първо наставление:
”Страхопочитание към Аллах, Аззе ве Джелле, явно и скрито.”
Страхопочитанието към Аллах Теаля е проява на богобоязън, явно и скрито, подчинение на Неговите заповеди, предпазване от забраните и непреминаване на границите, определени от Аллах Теаля.
Пейгамберинът (с.а.с.) казва:
“Аллах Теаля е повелил заповеди, не ги нарушавайте, и е поставил граници, не ги преминавайте!”
Страхът от Аллах е предпазване от Огъня. Аллах Теаля казва:
§О, вярващи, страхувайте се от Аллах с истинска боязън пред Него и умирайте само като мюсюлмани!§
/Сура “Али Имран”, /3/:102/
Относно значението на този айет “…страхувайте се от Аллах с истинска боязън…”, Абдуллах ибну Месуд (р.а.) казва:
“Вярващият трябва да се подчинява на Аллах и да не Му се противопоставя, да Го споменава и да не Го забравя, да Му благодари и да не проявява недоволство.” Аллах Теаля казва:
§Бойте се от Аллах, колкото ви е по силите…!§
/Сура “Тегабун”, /64/:16/
فَازَ فَوْزاً عَظِيماً ۞
§О, вярващи, бойте се от Аллах и изричайте правдиви слова! Тогава Той ще поправи делата ви и ще опрости греховете ви. Който се покорява на Аллах и на Неговия Пратеник, той постига велико избавление.§/
Сура “Ехзаб”, /33/:70,71/
§…За онзи, който се бои от Аллах, Той ще стори изход, и ще му даде препитание оттам, откъдето не е предполагал… §
/Сура “Таляк”/65/:2,3/
§О, вярващи, ако се боите от Аллах, Той ще направи да разграничавате [доброто и злото], и ще ви избави от лошите ви постъпки, и ще ви опрости. Аллах е Владетелят на великата благодат.§
/Сура “Енфал”, /8/:29/
Затова мюсюлманинът трябва да е привързан към богобоязливостта, явно и скрито. Разбрана по този начин, богобоязливостта ще бъде една от причините за спасение.
Второ наставление:
“Говорене на истината в спокойствие и в гняв.”
Мюсюлманинът трябва да казва истината, дори и тя да е срещу самия него, когато е спокоен или ядосан, когато е в радост или в тъга. Примерно, когато бъде питан за даден човек, трябва да каже истината за него, без значение дали ще бъде доволен от него или не, и особено, когато става въпрос за женитба, основаване на фирма, търговски взаимоотношения, производство и т.н. Винаги трябва да бъде казвана истината, при всяко едно положение, и да не се променя в зависимост от страстите и увлеченията.
Трето наставление:
“Умереност в бедност и охолство.”
Умереността е пестеливост и икономичност в препитанието, когато човек е в заможно положение или в бедност.
Постоянно трябва да се стреми към нормално съществуване, защото Ислямът изисква умереност.
Аллах Теаля казва:
§И онези, когато харчат, нито прахосват, нито скъперничат, а са по средата на това.§
/Сура “Фуркан”, /25/:67/
Мюсюлманинът избягва крайностите и действа умерено и икономично във всяка една сфера от неговия живот. Колко много от богатите са притежавали крупни богатства, но, прахосвайки ги, са останали без нищо! И колко много от бедните са имали нещо минимално, но, изхарчвайки го, са останали в тежест на другите хора! Затова Ислямът напътства към средно положение във всичко, без крайности.
Погубващите неща, споменати в хадиса са:
Първо наставление:
“Господстващото скъперничество и алчност.”
Мюсюлманинът не е нито скъперник, нито алчен.
Аллах Теаля казва:
§…А които се опазят от скъперничеството и алчността на душите си, те са сполучилите.§/
Сура “Хашр”, /59/:9/
Пейгамберинът (с.а.с.) казва:
“Предпазвайте се от скъперничеството и алчността, защото те погубиха онези, които бяха преди вас! Това ги подтикна към кръвопролития и си разрешиха забранените неща!”
/Муслим, № 4675/
Второ наставление:
“Следваните страсти”
Страстта е влечение, неподвластно на разума и волята на човека и го кара да я следва във всяка една дейност. Аллах Теаля казва:
§…и не се подчинявай на онзи, чието сърце сторихме небрежно към Нашето споменаване, той следва страстите си, и делото му е погубено!§
/Сура “Кехф”, /18/:28/
§…А кой е по-заблуден от онзи, който следва своята страст без напътствие от Аллах? Аллах не напътва хората-угнетители.§/Сура “Касас”/28/:50/
مِن بَعْدِ اللَّهِ أَفَلاَ تَذَكَّرُونَ ۞
§Не виждаш ли онзи, който взима за божество своите страсти? И го остави Аллах в заблуда, знаейки, и запечата слуха и сърцето му, и сложи преграда пред погледа му. Кой ще го напъти след Аллах? Не ще ли се поучите?§
/Сура “Джасийе”, /45/:23/
§После ти отредихме [о, Мухаммед] ясна програма (шериата) в религията. Следвай шериата, а не следвай страстите на онези, които не знаят! §
/Сура “Джасийе”/45/:18/
Следването на страстите погуби цели народи, върна ги назад и станаха нейни жертви.
Трето наставление:
“Самоудивлението на човека, което е най-лошо от тях.”
Самоудивлението и високомерието са от най-вредните и унищожителни за душата на вярващия неща. Затова Аллах Теаля казва:
§Ще отредим Отвъдния дом (Дженнета) за онези, които нито искат да се възгордяват на земята, нито пък извършват разврат. И (добрият) завършек (Дженнетът) принадлежи на богобоязливите.§
/Сура “Касас”, /28/:83/
§И не криви лице пред хората, и не върви по земята с високомерие! Аллах не обича никой горделивец, самохвалец.§/
Сура “Люкман”, /31/:18/
§Карун бе от народа на Муса и ги потискаше. Ние му дадохме от съкровищата, толкова че група силни мъже едвам носеха ключовете му. Тогава неговият народ му рече: “Не се гордей! Аллах не обича горделивите!§/Сура “Касас”, /28/:76/
الأَرْضِ إِنَّ اللَّهَ لاَ يُحِبُّ الْمُفْسِدِينَ ۞
§И чрез онова, което Аллах ти е дал, се стреми към Отвъдния дом (Дженнета), и не забравяй своя дял от земния живот, и върши добро, както Аллах ти е сторил добро! И не се стреми към разврат по земята! Аллах не обича развратниците.”§
/Сура “Касас”, /28/:77/
§(Карун) рече: “Всичко това ми бе дадено само заради моето знание.” А не знаеше ли той, че Аллах погуби от поколенията преди него и по-силни, и по-богати? И не ще бъдат разпитвани престъпниците за греховете им (защото Аллах ги знае).§
/Сура “Касас”, /28/:78/
§И се показваше той пред своя народ в разкоша си. Онези, които желаеха земния живот, казваха: “О, да имахме и ние същото, което е дадено на Карун! Той наистина има голямо щастие.”§
/Сура “Касас”, /28/:79/
§А дарените със знанието казваха: “Горко ви! Най-доброто е наградата на Аллах за онзи, който вярва и върши праведни дела. Но ще я получат само търпеливите.”§
/Сура “Касас”, /28/:80/
§И сторихме земята да погълне него и дома му. И нито имаше кой да го защити от Аллах, нито можеше сам да се защити.§
/Сура “Касас”, /28/:81/
Онова, което погуби Карун е неговото самоудивление, и високомерието му над останалите. Аллах Теаля разтвори земята и го погълна, за да бъде поука и назидание на другите чак до Съдния ден. Затова Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва:
“Няма да влезне в Дженнета онзи, който има в сърцето си дори нищожна частица високомерие...”
/Муслим, № 131/
Аллах Теаля казва в хадис Кудси:
“Могъществото и Величието са качества на Аллах и който се окачествява с тях ще го накажа.”/Муслим, № 4752/
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва:
“Когато човек се движи високомерно, със скъпо облекло, разресани и пуснати до раменете коси и се удивлява на себе си, неочаквано Аллах може да разтвори земята и той да потъне в нея и да остане чак до Съдния ден.”
/Бухари, № 5343/
Такъв ще бъде завършекът на себелюбеца, което е най-жестоко унищожение, както казва Пратеникът (с.а.с.) в този хадис.
Молим Аллах Теаля да ни предпази да не бъдем от онези, които се самоудивляват и възгордяват! Да ни помогне да бъдем скромни, какъвто е бил Пратеникът (с.а.с.) и ни е напътил към това! Той (с.а.с.) казва:
“Когато един човек е скромен заради Аллах, Аллах го издига.”
/Муслим, № 4689/
Молим се на Аллах Теаля да се смили над всички нас и да ни напъти да спазваме всичко повелено в тези хадиси. Амин!
۩۩۩
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1.Корани Керим.
2.Тефсирут-Табери.
3.Тефсирул-Куртуби.
4.Тефсир Ибну Кесир.
5.Кутубут-Тиса.
6.Шуабул Иман - Бейхаки.
7.Весая Ен-Небевийе - Абдул Кадир Ел-Арнаут.
8.Суненуд-Дарукутни.
9.Ел Кебир - Табарани.
10.Ес-Сагир - Табарани.
11. Суненул Кубра - Бейхаки.
۩۩۩
ТЕРМИНОЛОГИЧЕН РЕЧНИК
абдест - обредно измиване преди намаз.
Аззе ве Джелле - Всемогъщият и Великият.
айет (и) - знамение (я).
Аллах Теаля - Всевишният Аллах.
Аллах Субханеху ве Теаля -Пречистият и Всевишният Аллах.
Арши Еаля - Тронът на Всевишния Аллах.
Бени Исраил - потеклото на Якуб (а.с.).
валлахи - кълна се в Аллах.
васийет - завет, завещание, наставление.
Давуд (а.с.) - пратеник на Аллах.
Дженнет - Рай.
Джехеннем - Ад.
Джибрил - име на меляике.
енсарите - жителите на гр. Медина, които са подпомогнали Пратеника Мухаммед (с.а.с.) след преселването му в Медина.
Зебур - книгата изпратена от Аллах към Давуд (а.с.).
зекят - задължителна милостиня, която се дава на цялото богатство веднъж в годината.
ибадет -1.обожаване. 2.общо наименование на всички праведни дела, които се извършват с цел обожаване Всевишният Аллах, които Той обича, желае и е доволен от извършването им.
ибадетчия - поклонник.
Иса (а.с.) - пратеник на Аллах.
Исраил - псевдоним на Якуб (а.с.).
Карун - име на човек, който е споменат и порицан в Корана
Люкман ( а.с.) - Мъдър човек споменат в Корана.
меляике (та) - ангел (и).
Мерйем - майката на Иса (а.с.).
оруч - говеене.
пейгамбер, пейгамберин - пратеник от Аллах.
(с.а.с) - саллеллаху алейхи ве селлем - Аллах да го благослови и с мир да го дари.
садака - подаяние, милостиня.
Сана и Хадрамевт - градове в Йемен.
Теврат - книгата изпратена от Аллах към Муса (а.с.).
умра - посещение на Кябето извън времето за хаджилък с цел ибадет.
хадж - хаджилък.
хадис - автентично предадени сведения (или съобщения) от сподвижниците на Пейгамбера Мухаммед (с.а.с.) за думите, делата, одобрението на чуждите дела; нравствените и физическите качества на Мухаммед (с.а.с.).
Хадис Кудси - слова на Аллах, изречени от Мухаммед (с.а.с.), без да са знамения от Корана.
харам - 1.забранено, придобито по непозволен начин. 2.неприкосновен, свещен.
Шам - сегашна Сирия, Йордания, Палестина и околностите.
ФОНДАЦИЯ “ВЯРА”
