В началото е необходимо да се отбележи, че и днес е действителна законността на табаррука
(търсене на благодат) в нещо, което е останало от Пророка салляллаху алейхи ве селлем.
Тази законност не се ограничава само върху сподвижниците и техните последователи, тъй като за това ограничение няма никакви доводи.
Задължително обаче, трябва да се обърне внимание на няколко пункта:
1) От Амр Ибн ал-Харис радияллаху анху, се предава: “ Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, не е оставил след себе си нито дирхем, нито динар, нито роб, нито робиня и нищо друго, освен бяла мулица, своето оръжие и земя, която той е оставил в качеството на милостиня садака”.
/Това съобщение е сведено от ал-Бухари 3/186./
Безусловно това съобщение показва, че след смъртта на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, са останали много малко неща.
2) Достоверно е установена загубата на много от тези вещи с течение на времето от векове насам поради войни, раздори, смут и т.н.
Тук може да се спомене пръстенът,
(който е бил изгубен от Осман Ибн Аффан радияллаху анху, когато го е изпуснал в кладенеца Арис), неговия плащ и тоягата
(те са били изгубени в края на управлението на Аббасидите, по време на монголското нашествие и възникналия в последствие пожара в
Багдад през 656 г./х.) .
Също така са загубени неговите сандали, което е станало по време на размириците от Тимерлан в
Дамаск през 803 г./х. 3)
Също така, загубата на тези предмети е способствал и факта, че много от сподвижниците са завещали онова, което се е намирало при тях, заедно след смъртта им да бъде заровено в гроба заедно с тях.
4) Много историци заявяват ясно, че е невъзможно да се потвърди, наличието на някои от предметите, намиращи се днес в музеи, и които са приписвани на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, в действителност са принадлежали на него.
5) Затова шейх ал-Албани е казал:
“И ние знаем, че предмети, останали след неговата смърт, такива като негови дрехи, косми и т.н. са загубени, и никой днес не е в състояние и не е способен да докаже наличие на каквото и да било от всичко това по безспорен начин и с явни доказателства.”
/ Откъс от Книгата “ат-Тауассул” стр.144./
И накрая трябва да се отбележи, че най-великата благодат се заключава в това, да повярваш в Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, и да го последваш, изучавайки религията, с която той е би изпратен при всички хора и джинове.
Тъй като тази религия е най-великото и най-ценното, което той салляллаху алейхи ве селлем, е оставил след себе си.
И Всевишният Аллах знае най-добре!
Няма коментари:
Публикуване на коментар