След смъртта на нашия Пророк,Билял не успял да преодолее мъката си от раздялата с него и повече никога не чел езан.

След смъртта на нашия Пророк,Билял не успял да преодолее мъката си от раздялата с него и повече никога не чел езан.
Любовта му към Пророка изгаряла сърцето му и той постоянно плачел.
Билял повече не можел да живее в Медина и затова поискал разрешение от тогавашния халиф Абу Бекр да се пресели в Дамаск.
Така и сторил.
Останал там до халифството на Омар. Когато Омар ибн ал-Хаттаб повел войската си към Ерусалим и минал през Дамаск Билял се присъединил към него.
Веднъж на сън му се явил Пратеника на Аллах, който му казал:
- Не е ли достатъчна тази раздяла, о, Билял?

Няма ли да посетиш гроба ми?
Сърцето на Билял едва не спряло да бие от вълнение.
Когато се събудил целият бил потънал в пот.
На зазоряване се качил на своята камила и поел към Медина.
Щом се приближил до града помирисал въздуха, помилвал камъните и проливал сълзи. Той прекосил пустинята и стигнал в Медина.
Хората, които го срещали го поздравявали.

След като го отминавали казвали:
- Ето, това е Билял, Билял Хабеши, той бе муеззинът на Пророка. На света не се е раждал втори като него, който да чете така хубаво езана!...
Hо той нито ги виждал, нито ги чувал.
Нещо силно го привличало към Свещената гробница и Билял бързал да стигне до нея.
Когато я приближил започнал да чете сури от Свещения Коран.
А щом стигнал до гроба на своя възлюбен припаднал.
Когато се свестил видял до себе си внуците на

 Пророка - Хасан и Хусейн, които галели косите му.
Той се зарадвал така, сякаш световете били негови. Прегърнали се и заплакали.

Билял казал:
- Чеда мои, колко хубаво ухаете, досущ като вашия дядо,Пратеника на Аллах!
Хасан казал:
- Нашият дядо много те обичаше.

 Дали ще изпълниш една наша молба, ако те помолим?
Билял се учудил и отвърнал:
- Какво значи това,вашият слуга е готов да изпълни всяка ваша повеля!
А те на свой ред казали:
- Единственото ни желание е още веднъж да ни прочетеш езана.
На следващата сутрин Билял Хабеши прочел за последен път езана в Месджид ан-Небеуи.
След като с тъжния си и прочувствен глас прочел първите редове на езана:

 "Аллах е най-великият, Аллах е най-великият!", всички в Медина се изправили на крака.
Когато продължил е думите:

"Свидетелствам, че няма друг бог освен Аллах!

Мухаммед е Неговият Пратеник!", всички мъже й жени, млади и стари, децата, дори и болните изпълнили улиците на Медина.
Всички се стекли в Месджид ан-Набауи. Хората толкова много се развълнували, че за миг им се сторило, че Пратеника на Аллах е жив.
От този ден нататък езанът никога не бил прочетен по такъв великолепен начин.

 Билял Хабеши повече никога не прочел езана.
Той починал през 641 година в Дамаск.