Рукайя –дъщерята на Пратеника на Аллах (с.а.с.) и Хадиджа (р.а.) израства преди Мухаммед (с.а.с.) да стане пратеник. Тя успява да вземе много от прелестните качества на майка си – движенията й, словата й – от първия ден от живота си до изгрева на Исляма. И така остава до края на дните си. Животът на Рукайя (р.а.) е изпълнен с достоен морал и пълноценна вяра. Та притежава най-скъпата съкровищница на земята, която не може да се купи с милиони дирхеми и динари. Когато човек слуша за нейния живот и миговете прекарани с най-достойния човек на земята – Мухаммед (с.а.с.).
Не минало много време от сватбата на Зейнеб (р.а.) и отново се почукало на вратата на Мухаммед (с.а.с.) и Хадиджа (р.а.). Когато отворили вратата, там чакали Утбе и Утейбе - синовете на Ебу Лехеб, които са дошли да искат ръцете на щерките на Пратеника на Аллах (с.а.с.). Тогава Рукайя и сестра й усетили тъга в лицето на майка си, защото тя познавала много добре коя е Умму Джемиль – майката на Утбе и Утейбе. Тази жена притежавала най-студеното сърце в Мекка, най-лошия характер и остър език. Хадиджа (р.а.) не можела да приеме съжителството на щерките си с тази жена. Не можела да си представи как злият й език говори с омраза лъжи за семейството на Пратеника на Аллах (с.а.с.). Въпреки, че Хадиджа (р.а.) не била съгласна с тези сватби, то Пратеникът на Аллах (с.а.с.) се съгласил и им дал благословията си. Така Рукайя (р.а.) се прехвърлила в друг дом, в който липсва спокойствието и мира от бащиния й дом.
И така Рукайя и сестра й Умму Кульсум се настанили в нов дом, но Всевишния Аллах не име отредил да останат там за дълго. Ето че Мухаммед (с.а.с.) бил известен от Аллах, че е последния Пратеник на Аллах. Той започнал да призовава мъже и жени, деца и роби към последната религия на Аллах – Исляма. Но близките роднини на Пратеника на Аллах (с.а.с.) го посъветвали да не призовава Ебу Лехеб, за да не навреди на Пратеника и на неговите последователи, а неговата жена Умму Джемиль да не разпространи омразата си и отровите си измежду щерките на Мухаммед (с.а.с.).
Истината стигнала до ушите на Ебу Лехеб и веднага започнал да се подиграва на Пратеника на Аллах (с.а.с.), който искал да ги изкара от тъмнините на заблудата и безверието към светлината на Аллах. А неговата жена само това чакала – как да нарани най-близките хора на Мухаммед (с.а.с.). Сърцето й било изпълнено с омраза и ненавист към всички мюсюлмани, но най-много към семейството на Пратеника на Аллах (с.а.с.). Пробвала на най-различни начини да препречи пътя на вярващите, но когато видяла че никой не я следва наредила на синовете си да разведат щерките на Мухаммед (с.а.с.) и да ги изгонят на улицата. Денонощно тази жена не спирала да наранява сърцето на Пратеника на Аллах (с.а.с.), и от голяма омраза започнала да събира дърва и да ги изхвърля на улицата пред Мухаммед (с.а.с.), за да не може да мине Пратеника на Аллах. Но Всевишния Аллах наблюдавал постъпките на Ебу Лехеб и неговата жена, които не се отказвали от безверието и омразата си, и затова низпослал Своите знамения, в които споменава това нищожно семейство. Всевишният Аллах казва:
„Да се погубят ръцете на Ебу Лехеб! И той да се погуби! Не го избави неговият имот и онова, което е придобил. Ще гори в огън с пламъци той – и жена му, носещата дърва. На шията й ще има въже от сплетени влакна.”
(Месед 1-5)
Ебу Лехеб излъгал синовете си, че Мухаммед (с.а.с.) злослови за тях и казал: „Нищо няма да ви простя, докато не разведете тези две дъщери на Мухаммед.”
Утбе се подвел и веднага се развел с новата си жена, а Утейбе се запътил да открие Пратеника на Аллах (с.а.с.), за да си излее мръсотиите в гърдите. Когато го открил, нагрубил Мухаммед (с.а.с.) с най-обидните слова и казал: „Веднага ти връщам и втората ти дъщеря.”
А Пратеникът на Аллах (с.а.с.) се обърнал към Аллах и казал:
„О, Аллах връхлети го с куче от Твоите кучета!”
Аллах откликнал на Своя Пратеник и Утейбе бил изяден от лъв при пътуването му към Шам.
И така щерките на Пратеника на Аллах се върнали отново в дома на баща си недокоснати от ръцете на безверниците, но сърцата им били изпълнени с мъка и тъга, защото обидите били насочени към Пратеника на Аллах (с.а.с.). Но с търпение човек постига чудеса.
След като Рукайя (р.а.) проявила търпение и се насланяла само на Аллах, то Аллах решил да я дари със съпруг, който е един от първите осем приели Ислям. Той е един от най щедрите, най-срамежливите, най-богобоязливите и най-обичаните от Пратеника на Аллах (с.а.с.). И най-важното, че той е зарадван с Дженнет от Мухаммед (с.а.с.). А това е Осман (р.а.) – човекът, от който се срамуваха и меляйкетата.
След като истинската вяра се настани в сърцето на Осман и светлината се показа на лицето му, Пратеникът на Аллах (с.а.с.) го поканил да му стане зет. А Осман (р.а) толкова се зарадвал, че ще стане зет на най-обичания Пратеник на Аллах. Той знаел, че Курайш няма да споделят тази негова радост и щастие, но веднага се съгласил.
Рукайя (р.а.) се прехвърлила в новия си дом, изпълнен с вяра, търпение и обич към Аллах. Сърцето й биело бързо, защото Аллах й е избрал съпруг, с който ще призовават към Аллах и заедно ще стоят зад Пратеника на Аллах, докато Исляма влезе във всеки дом.
Щастието на Рукайя станало още по-голямо, когато Аллах я зарадвал с дете, което тя нарекла Абдуллах. И това й е единственото дете.
Рукайя (р.а.) и Осман (р.а.) са от първите хора, които са участвали в първото изселване за Абисиния, за да спасят религията си в сърцата си и светлината на лицата си. Тя разказва:
„Един ден в Абисиния дойде човек от далечна Мекка, който приел Исляма и станал сахабин на Мухаммед (с.а.с.). Всички ние се събрахме около него, за да чуем какво ще ни каже за Мекка. Всеки питаше за близките си дали са последвали Пратеника на Аллах (с.а.с.). Но всички се разплакахме от радост, когато чухме че Хамза ибн Абдуль-Мутталиб и Омер ибн Хаттаб са приели Ислям. И сега можем да се върнем по родните си места. Сърцата ни едвам се удържаха в гърдите ни от щастие, защото скоро ще се свържат отново със сърцето на Пратеника на Аллах(с.а.с.).”
Рукайя (р.а.) е единствената щерка на Мухаммед (с.а.с.), която е участвала в двете изселвания към Абисиния. Затова Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал за Рукайя и Осман:
„Те двамата са първите, които се изселиха към Аллах, след Лют (а.с.).”
А след 13 години от пророчеството на Пратеника на Аллах (с.а.с.) много от сахабите вече са се изселили в Медина. От тези сахаби е и Рукайя (р.а.), която очаквала всеки ден своя баща да се изсели при тях и да заживеят щастливо – без страх и мъка. След като Рукайя загуби майка си Хадиджа (р.а.) и собственото си дете на 6 години, сега най-много се страхуваше да не загуби и Пратеника на Аллах (с.а.с.).
Рукайя (р.а) продължила да проявява търпение, но раните от обидите на Умму Джемиль, от изселванията, от загубата на близките й хора не зараствали. Тогава слабостта и болестта се показали върху тялото на Рукайя (р.а.) и залегнала върху кревата на Осман (р.а.). Осман (р.а.) стоял неотлъчно от нея, защото виждал непоносимата болка и тъга по лицето на съпругата си. Очите му се напълнили със сълзи, когато се подсетил за силната Рукайя, която до вчера убеждаваше вярващите жени в Абисиния и изпълваше лицата им с усмивки. А сега се страхува да не би да се раздели със достойната си съпруга и така ще се прекъсне връзката му с Пратеника на Аллах (с.а.с.).
И когато Мухаммед (с.а.с.) воювал на Бедр с неверниците, Рукайя (р.а.) предала душата си на Всемилостивия Аллах. И така тя е първата от щерките на Пратеника на Аллах (с.а.с.), която умира след майка си Хадиджа. Само че Хадиджа умира в Мекка без да се види с дъщеря си Рукайя, а сега Рукайя умира без да се види с баща си Мухаммед (с.а.с.). А когато Пратеникът на Аллах (с.а.с.) се върнал от битката на Бедр, Рукайя (р.а.) вече била погребана.
Не минало много време от сватбата на Зейнеб (р.а.) и отново се почукало на вратата на Мухаммед (с.а.с.) и Хадиджа (р.а.). Когато отворили вратата, там чакали Утбе и Утейбе - синовете на Ебу Лехеб, които са дошли да искат ръцете на щерките на Пратеника на Аллах (с.а.с.). Тогава Рукайя и сестра й усетили тъга в лицето на майка си, защото тя познавала много добре коя е Умму Джемиль – майката на Утбе и Утейбе. Тази жена притежавала най-студеното сърце в Мекка, най-лошия характер и остър език. Хадиджа (р.а.) не можела да приеме съжителството на щерките си с тази жена. Не можела да си представи как злият й език говори с омраза лъжи за семейството на Пратеника на Аллах (с.а.с.). Въпреки, че Хадиджа (р.а.) не била съгласна с тези сватби, то Пратеникът на Аллах (с.а.с.) се съгласил и им дал благословията си. Така Рукайя (р.а.) се прехвърлила в друг дом, в който липсва спокойствието и мира от бащиния й дом.
И така Рукайя и сестра й Умму Кульсум се настанили в нов дом, но Всевишния Аллах не име отредил да останат там за дълго. Ето че Мухаммед (с.а.с.) бил известен от Аллах, че е последния Пратеник на Аллах. Той започнал да призовава мъже и жени, деца и роби към последната религия на Аллах – Исляма. Но близките роднини на Пратеника на Аллах (с.а.с.) го посъветвали да не призовава Ебу Лехеб, за да не навреди на Пратеника и на неговите последователи, а неговата жена Умму Джемиль да не разпространи омразата си и отровите си измежду щерките на Мухаммед (с.а.с.).
Истината стигнала до ушите на Ебу Лехеб и веднага започнал да се подиграва на Пратеника на Аллах (с.а.с.), който искал да ги изкара от тъмнините на заблудата и безверието към светлината на Аллах. А неговата жена само това чакала – как да нарани най-близките хора на Мухаммед (с.а.с.). Сърцето й било изпълнено с омраза и ненавист към всички мюсюлмани, но най-много към семейството на Пратеника на Аллах (с.а.с.). Пробвала на най-различни начини да препречи пътя на вярващите, но когато видяла че никой не я следва наредила на синовете си да разведат щерките на Мухаммед (с.а.с.) и да ги изгонят на улицата. Денонощно тази жена не спирала да наранява сърцето на Пратеника на Аллах (с.а.с.), и от голяма омраза започнала да събира дърва и да ги изхвърля на улицата пред Мухаммед (с.а.с.), за да не може да мине Пратеника на Аллах. Но Всевишния Аллах наблюдавал постъпките на Ебу Лехеб и неговата жена, които не се отказвали от безверието и омразата си, и затова низпослал Своите знамения, в които споменава това нищожно семейство. Всевишният Аллах казва:
„Да се погубят ръцете на Ебу Лехеб! И той да се погуби! Не го избави неговият имот и онова, което е придобил. Ще гори в огън с пламъци той – и жена му, носещата дърва. На шията й ще има въже от сплетени влакна.”
(Месед 1-5)
Ебу Лехеб излъгал синовете си, че Мухаммед (с.а.с.) злослови за тях и казал: „Нищо няма да ви простя, докато не разведете тези две дъщери на Мухаммед.”
Утбе се подвел и веднага се развел с новата си жена, а Утейбе се запътил да открие Пратеника на Аллах (с.а.с.), за да си излее мръсотиите в гърдите. Когато го открил, нагрубил Мухаммед (с.а.с.) с най-обидните слова и казал: „Веднага ти връщам и втората ти дъщеря.”
А Пратеникът на Аллах (с.а.с.) се обърнал към Аллах и казал:
„О, Аллах връхлети го с куче от Твоите кучета!”
Аллах откликнал на Своя Пратеник и Утейбе бил изяден от лъв при пътуването му към Шам.
И така щерките на Пратеника на Аллах се върнали отново в дома на баща си недокоснати от ръцете на безверниците, но сърцата им били изпълнени с мъка и тъга, защото обидите били насочени към Пратеника на Аллах (с.а.с.). Но с търпение човек постига чудеса.
След като Рукайя (р.а.) проявила търпение и се насланяла само на Аллах, то Аллах решил да я дари със съпруг, който е един от първите осем приели Ислям. Той е един от най щедрите, най-срамежливите, най-богобоязливите и най-обичаните от Пратеника на Аллах (с.а.с.). И най-важното, че той е зарадван с Дженнет от Мухаммед (с.а.с.). А това е Осман (р.а.) – човекът, от който се срамуваха и меляйкетата.
След като истинската вяра се настани в сърцето на Осман и светлината се показа на лицето му, Пратеникът на Аллах (с.а.с.) го поканил да му стане зет. А Осман (р.а) толкова се зарадвал, че ще стане зет на най-обичания Пратеник на Аллах. Той знаел, че Курайш няма да споделят тази негова радост и щастие, но веднага се съгласил.
Рукайя (р.а.) се прехвърлила в новия си дом, изпълнен с вяра, търпение и обич към Аллах. Сърцето й биело бързо, защото Аллах й е избрал съпруг, с който ще призовават към Аллах и заедно ще стоят зад Пратеника на Аллах, докато Исляма влезе във всеки дом.
Щастието на Рукайя станало още по-голямо, когато Аллах я зарадвал с дете, което тя нарекла Абдуллах. И това й е единственото дете.
Рукайя (р.а.) и Осман (р.а.) са от първите хора, които са участвали в първото изселване за Абисиния, за да спасят религията си в сърцата си и светлината на лицата си. Тя разказва:
„Един ден в Абисиния дойде човек от далечна Мекка, който приел Исляма и станал сахабин на Мухаммед (с.а.с.). Всички ние се събрахме около него, за да чуем какво ще ни каже за Мекка. Всеки питаше за близките си дали са последвали Пратеника на Аллах (с.а.с.). Но всички се разплакахме от радост, когато чухме че Хамза ибн Абдуль-Мутталиб и Омер ибн Хаттаб са приели Ислям. И сега можем да се върнем по родните си места. Сърцата ни едвам се удържаха в гърдите ни от щастие, защото скоро ще се свържат отново със сърцето на Пратеника на Аллах(с.а.с.).”
Рукайя (р.а.) е единствената щерка на Мухаммед (с.а.с.), която е участвала в двете изселвания към Абисиния. Затова Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал за Рукайя и Осман:
„Те двамата са първите, които се изселиха към Аллах, след Лют (а.с.).”
А след 13 години от пророчеството на Пратеника на Аллах (с.а.с.) много от сахабите вече са се изселили в Медина. От тези сахаби е и Рукайя (р.а.), която очаквала всеки ден своя баща да се изсели при тях и да заживеят щастливо – без страх и мъка. След като Рукайя загуби майка си Хадиджа (р.а.) и собственото си дете на 6 години, сега най-много се страхуваше да не загуби и Пратеника на Аллах (с.а.с.).
Рукайя (р.а) продължила да проявява търпение, но раните от обидите на Умму Джемиль, от изселванията, от загубата на близките й хора не зараствали. Тогава слабостта и болестта се показали върху тялото на Рукайя (р.а.) и залегнала върху кревата на Осман (р.а.). Осман (р.а.) стоял неотлъчно от нея, защото виждал непоносимата болка и тъга по лицето на съпругата си. Очите му се напълнили със сълзи, когато се подсетил за силната Рукайя, която до вчера убеждаваше вярващите жени в Абисиния и изпълваше лицата им с усмивки. А сега се страхува да не би да се раздели със достойната си съпруга и така ще се прекъсне връзката му с Пратеника на Аллах (с.а.с.).
И когато Мухаммед (с.а.с.) воювал на Бедр с неверниците, Рукайя (р.а.) предала душата си на Всемилостивия Аллах. И така тя е първата от щерките на Пратеника на Аллах (с.а.с.), която умира след майка си Хадиджа. Само че Хадиджа умира в Мекка без да се види с дъщеря си Рукайя, а сега Рукайя умира без да се види с баща си Мухаммед (с.а.с.). А когато Пратеникът на Аллах (с.а.с.) се върнал от битката на Бедр, Рукайя (р.а.) вече била погребана.
Нека Аллах е доволен от нея и да я награди с най-великата си награда Фирдеус.
Няма коментари:
Публикуване на коментар