“Умму Хабибе (р.а.)обичаше най-много Аллах и Неговия Пратеник, и се отвращаваше да се върне към неверието, както се отвращава човек да не би да бъде хвърлен в Огъня.”
(историците)
Никога не е минавало през ума на Ебу Суфйан ибн Харб, че някой ще посмее да му се съпротиви, защото той е от господарите в Мекка и лидер, на който се подчиняват всички.
Но неговата дъщеря Рамле, известна с името си Умму Хабибе успя да разчупи тази традиция и да отхвърли този страх, като отхвърли божествата на собствения си баща. Тя и съпругът й Убейдиллях ибн Джехш увярваха в Аллах – Единствения, Който няма съдружник, и последваха пътя на Мухаммед (с.а.с.)
Ебу Суфйан не преставаше с цялата си сила и мощ да възвърне дъщеря си и съпругът й към своята религия и религията на своите предци. Но не успя, защото вярата, която се настани в сърцето на Рамле беше толкова дълбоко, че ураганите на Ебу Суфйан не можаха да я изтръгнат.
Ебу Суфйан го обзе неописуемо чувство за страх, заради приемането на Исляма от Рамле. Сега на какъв начин ще се бори с Курайш, след като не можа да опази дъщеря си и да я подчини на желанията си.
След като Курайш узнаха за яда на Ебу Суфйан към Рамле и съпруга й започнаха да ги притискат, бият, гонят и преследват дотолкова, че те нямаха смелост да останат и една вечер в Мекка. Тогава Пратеникът на Аллах (с.а.с.) позволи на вярващите мюсюлмани да се изселят за Абисиния. Рамле, съпругът й и бебето им Хабибе са от първите изселници към Аллах, заради религията си. Изселиха се при Неджаши, за да спасят вярата си.
Но Ебу Суфйан и другите лидери на Курайш не можаха да понесат това изселване, не можаха да приемат, че тези изселници ще вкусят сладостта на мира и спокойствието. Затова изпратиха свои пратеници към Неджаши да го известят за тях и да ги прогони и върне на Курайш, като казват че те говорят за Иса (а.с.) и Мерйем лоши слова.
Тогава Неджаши извиква изселниците и ги разпитва са тяхната истина и какво мислят за Иса и Мерйем. Поискал от тях да му прочетат нещо от Свещения Коран, който е низпослан на техния пратеник Мухаммед (с.а.с.). След като го известили за същността на Исляма и прочели няколко знамения от Свещения Коран той започнал да плаче дотолкова, че брадата му се намокрила от сълзите. Тогава той казал:
„Наистина това, което е низпослано на вашия Пратеник Мухаммед (с.а.с.) и това, с което е дошъл нашия Пратеник Иса (а.с.) излизат от едно светило.”
След това Неджаши ги известил за своята вяра в Аллах – Единствения, Който няма съдружник, и за своето следване на новия Пратеник Мухаммед (с.а.с.). също така ги известил, че ще пази всеки мюсюлманин, който се изсели към земите му, въпреки че царството му отказали да приемат Исляма и останали християни.
Рамле си помислила, че дните на тъга и мъка са свършили, че дългото нещастие по пътя изпълнен с болки е свършило, че вече се намира в градината на спокойствието, но тя не знаеше какво й е приготвила съдбата.
Всевишният и Премъдър Аллах решил да изпита Умму Хабибе (р.а.) с много тежък изпит. Такъв изпит умопомрачава разума на мъжете и най-силните мъже се предават. Но тя успява да излезе от това изпитание като победител седнал на върха на успеха.
Една вечер Умму Хабибе (р.а.) полегнала в кревата си и започнала да сънува. Тя видяла в съня си как мъжът й Убейдиллях се дави в огромните вълни на бурно море. И изведнъж страховита тъмнина го покрила и той изчезнал.
Тогава Рамле се събудила цялата обляна в пот и треперещо тяло. Тя не пожелала да разкаже съня си на никой, но не минало много време и сънят се осъществил. Умму Хабибе не дочакала вечерта на този ден и видяла мъжа си как се отвръща от религията си и станал християнин. Веднага след това той се запътил към кръчмите да пие алкохол до ненасита и да върши всички грехове. Съпругът й дал да избира:
(историците)
Никога не е минавало през ума на Ебу Суфйан ибн Харб, че някой ще посмее да му се съпротиви, защото той е от господарите в Мекка и лидер, на който се подчиняват всички.
Но неговата дъщеря Рамле, известна с името си Умму Хабибе успя да разчупи тази традиция и да отхвърли този страх, като отхвърли божествата на собствения си баща. Тя и съпругът й Убейдиллях ибн Джехш увярваха в Аллах – Единствения, Който няма съдружник, и последваха пътя на Мухаммед (с.а.с.)
Ебу Суфйан не преставаше с цялата си сила и мощ да възвърне дъщеря си и съпругът й към своята религия и религията на своите предци. Но не успя, защото вярата, която се настани в сърцето на Рамле беше толкова дълбоко, че ураганите на Ебу Суфйан не можаха да я изтръгнат.
Ебу Суфйан го обзе неописуемо чувство за страх, заради приемането на Исляма от Рамле. Сега на какъв начин ще се бори с Курайш, след като не можа да опази дъщеря си и да я подчини на желанията си.
След като Курайш узнаха за яда на Ебу Суфйан към Рамле и съпруга й започнаха да ги притискат, бият, гонят и преследват дотолкова, че те нямаха смелост да останат и една вечер в Мекка. Тогава Пратеникът на Аллах (с.а.с.) позволи на вярващите мюсюлмани да се изселят за Абисиния. Рамле, съпругът й и бебето им Хабибе са от първите изселници към Аллах, заради религията си. Изселиха се при Неджаши, за да спасят вярата си.
Но Ебу Суфйан и другите лидери на Курайш не можаха да понесат това изселване, не можаха да приемат, че тези изселници ще вкусят сладостта на мира и спокойствието. Затова изпратиха свои пратеници към Неджаши да го известят за тях и да ги прогони и върне на Курайш, като казват че те говорят за Иса (а.с.) и Мерйем лоши слова.
Тогава Неджаши извиква изселниците и ги разпитва са тяхната истина и какво мислят за Иса и Мерйем. Поискал от тях да му прочетат нещо от Свещения Коран, който е низпослан на техния пратеник Мухаммед (с.а.с.). След като го известили за същността на Исляма и прочели няколко знамения от Свещения Коран той започнал да плаче дотолкова, че брадата му се намокрила от сълзите. Тогава той казал:
„Наистина това, което е низпослано на вашия Пратеник Мухаммед (с.а.с.) и това, с което е дошъл нашия Пратеник Иса (а.с.) излизат от едно светило.”
След това Неджаши ги известил за своята вяра в Аллах – Единствения, Който няма съдружник, и за своето следване на новия Пратеник Мухаммед (с.а.с.). също така ги известил, че ще пази всеки мюсюлманин, който се изсели към земите му, въпреки че царството му отказали да приемат Исляма и останали християни.
Рамле си помислила, че дните на тъга и мъка са свършили, че дългото нещастие по пътя изпълнен с болки е свършило, че вече се намира в градината на спокойствието, но тя не знаеше какво й е приготвила съдбата.
Всевишният и Премъдър Аллах решил да изпита Умму Хабибе (р.а.) с много тежък изпит. Такъв изпит умопомрачава разума на мъжете и най-силните мъже се предават. Но тя успява да излезе от това изпитание като победител седнал на върха на успеха.
Една вечер Умму Хабибе (р.а.) полегнала в кревата си и започнала да сънува. Тя видяла в съня си как мъжът й Убейдиллях се дави в огромните вълни на бурно море. И изведнъж страховита тъмнина го покрила и той изчезнал.
Тогава Рамле се събудила цялата обляна в пот и треперещо тяло. Тя не пожелала да разкаже съня си на никой, но не минало много време и сънят се осъществил. Умму Хабибе не дочакала вечерта на този ден и видяла мъжа си как се отвръща от религията си и станал християнин. Веднага след това той се запътил към кръчмите да пие алкохол до ненасита и да върши всички грехове. Съпругът й дал да избира:
Да се разведе.
Или да приеме християнството.
Изведнъж Умму Хабибе (р.а.) трябва да избира измежду три неща:
Или да приеме християнството.
Изведнъж Умму Хабибе (р.а.) трябва да избира измежду три неща:
Да отговори на поканата на съпруга си и да приеме християнството и така ще се отрече от религията си, но така ще заслужи унижение на този свят и болезнено наказание в отвъдния свят. Но това тя никога няма да го стори, дори да отделят месото от костите й с железни гребени.
Да се върне в дома на баща си в Мекка, но все още този дом представлява крепост изпълнена с безверие и съдружаване. Тя не бе съгласна да живее унизена и победена без вяра и религия.
Да остане в Абисиния – сама и прогонена от близките си – без съпруг, без родители, без родина и без помощник. Избра това, в което се крие задоволството на Всевишния Аллах пред всичко останало и ще остане в Абисиния, очаквайки радост от Аллах.
Очакването на Умму Хабибе (р.а.) не продължи дълго. Веднага щом й свършила иддата след развода със съпруга й, който живял много малко след като приел християнството, дошла очакваната радост от Аллах. Щастието дошло при нея с бисерни крила и огряло нейния дом, изпълнен с тъга и мъка.
В един слънчев предобед непозната ръка почукала на вратата й. след като Рамле (р.а.) отворила вратата останала стъписана – личната слугиня на Неджаши, която се казвала Абраха, чакала пред вратата й. Поканила я с усмивка и уважение при нея. Тогава Абраха казала:
„Царят те поздравява и ти казва:
„Наистина, Мухаммед – Пратеникът на Аллах (с.а.с.) – иска да се ожени за теб.” Изпратил е на царя писмо да го упълномощи от негова страна, а ти си избери кой да ти бъде застъпник от твоя страна, за да ви ожени.”
Изведнъж Умму Хабибе (р.а.) се почувствала все едно, че лети във въздуха и си казала на себе си:
„Видя ли Рамле, Аллах те зарадва! Видя ли Рамле, Аллах те зарадва с добро!” Веднага след това започнала да сваля златните си гривни и ги подарила на Абраха. После свалила обиците си и пръстените си и пак ги подарила на Абраха и казала:
„Ей, Абраха, ако притежавах всички съкровища на земята, бих ти ги подарила пак на теб в този момент. Искам за мой застъпник да е Халид ибн Сеид ибн Ас, той ми е най-близък.”
На другия ден сахабите се събрали в една от царските градини на Неджаши, в шатра от коприна и бисерни кресла за да бъдат свидетели на сватбата на Умму Хабибе (р.а.) с Пратеника на Аллах (с.а.с.).
След като всички се събрали Неджаши се изправил пред всички и казал: „Хвала на Всемогъщия Аллах, в Който вярвам и на Който служа. Свидетелствам, че няма друг бог освен Аллах и свидетелствам, че Мухаммед е Негов раб и пратеник, и че той е радостната вест на Иса (а.с.). Пратеникът на Аллах (с.а.с.) поиска от мен да го оженя за Умму Хабибе бинт Ебу Суфйан. Аз уважих неговото желание и й давам от негово име 400 златни динари за мехир, като спазваме суннета на Аллах и Неговия Пратеник.”
След това изсипал златните динари в ръцете на Халид ибн Сеид (р.а.), а той казал:
„Хвала на Аллах, Него прославям и само от Него искам помощ, и само Него моля за опрощение. Свидетелствам, че Мухаммед (с.а.с.) е раб и Пратеник на Аллах, който го изпрати с истинската религия и най-доброто напътствие.
Аз уважавам желанието на Пратеника на Аллах (с.а.с.) и го оженвам за Рамле бинт Ебу Суфйан (р.а.). Затова моля Всевишния Аллах да отреди много берекет за Пратеника на Аллах (с.а.с.) в неговата съпруга Умму Хабибе. И нека да е честито на Умму Хабибе за доброто, което Аллах й е отредил.”
След това взел динарите и се запътил към Рамле (р.а.) да й ги предаде, а сахабите също станали за да си тръгнат, но Неджаши се изправил и казал:
„Седнете, защото от суннета на всички пратеници е когато се женят да нахранят присъстващите с храна.”
След като всички се нахранили после се разотишли по домовете си.
Умму Хабибе (р.а.) казва:
„Когато пристигнаха динарите при мен отделих 50 мискали от тях и ги изпратих на Абраха, която ми донесе най-радостната вест в живота ми, като й рекох:
„Аз ти дадох нещо, когато ме зарадва, но тогава аз нямах богатство. Затова приеми и тези динари.”
Не мина много време и при мен дойде Абраха и ми върна всичкото злато, което и бях дала и рече:
„Обещала съм на царя да не вземам нищо от теб. Той нареди на жените в царството му да ти изпратят най-хубавите парфюми и миск.”
А на другият ден ми ги донесоха. Тогава Абраха ми рече:
„Имам едно желание.”
Рекох й:
„Кажи какво искаш”?
А тя ми рече:
„Аз приех Исляма за моя религия и последвах пътя на Мухаммед (с.а.с.). Искам да му Предадеш много поздрави от мен и го извести, че вярвам в Аллах и в Неговия Пратеник. Моля те да не забравиш!”
И след това ме приготви за срещата ми с Пратеника на Аллах (с.а.с.).
След това ме изпроводиха до дома на Пратеника на Аллах (с.а.с.) и когато го срещнах му разказах за всичко, което преживях в Абисиния. Известих го за Абраха и нейните поздрави, а той рече:
„Аллах да я дари с мир, Аллах да се смили над нея, Аллах да я дари с благоденствие.”
Рамле (р.а.) се връща в Мекка, но в дома на Мухаммед (с.а.с.).
Тъгата й се замени с радост, самотата в щастие, а дуата й бе чута от Всевишния Аллах.
Да се върне в дома на баща си в Мекка, но все още този дом представлява крепост изпълнена с безверие и съдружаване. Тя не бе съгласна да живее унизена и победена без вяра и религия.
Да остане в Абисиния – сама и прогонена от близките си – без съпруг, без родители, без родина и без помощник. Избра това, в което се крие задоволството на Всевишния Аллах пред всичко останало и ще остане в Абисиния, очаквайки радост от Аллах.
Очакването на Умму Хабибе (р.а.) не продължи дълго. Веднага щом й свършила иддата след развода със съпруга й, който живял много малко след като приел християнството, дошла очакваната радост от Аллах. Щастието дошло при нея с бисерни крила и огряло нейния дом, изпълнен с тъга и мъка.
В един слънчев предобед непозната ръка почукала на вратата й. след като Рамле (р.а.) отворила вратата останала стъписана – личната слугиня на Неджаши, която се казвала Абраха, чакала пред вратата й. Поканила я с усмивка и уважение при нея. Тогава Абраха казала:
„Царят те поздравява и ти казва:
„Наистина, Мухаммед – Пратеникът на Аллах (с.а.с.) – иска да се ожени за теб.” Изпратил е на царя писмо да го упълномощи от негова страна, а ти си избери кой да ти бъде застъпник от твоя страна, за да ви ожени.”
Изведнъж Умму Хабибе (р.а.) се почувствала все едно, че лети във въздуха и си казала на себе си:
„Видя ли Рамле, Аллах те зарадва! Видя ли Рамле, Аллах те зарадва с добро!” Веднага след това започнала да сваля златните си гривни и ги подарила на Абраха. После свалила обиците си и пръстените си и пак ги подарила на Абраха и казала:
„Ей, Абраха, ако притежавах всички съкровища на земята, бих ти ги подарила пак на теб в този момент. Искам за мой застъпник да е Халид ибн Сеид ибн Ас, той ми е най-близък.”
На другия ден сахабите се събрали в една от царските градини на Неджаши, в шатра от коприна и бисерни кресла за да бъдат свидетели на сватбата на Умму Хабибе (р.а.) с Пратеника на Аллах (с.а.с.).
След като всички се събрали Неджаши се изправил пред всички и казал: „Хвала на Всемогъщия Аллах, в Който вярвам и на Който служа. Свидетелствам, че няма друг бог освен Аллах и свидетелствам, че Мухаммед е Негов раб и пратеник, и че той е радостната вест на Иса (а.с.). Пратеникът на Аллах (с.а.с.) поиска от мен да го оженя за Умму Хабибе бинт Ебу Суфйан. Аз уважих неговото желание и й давам от негово име 400 златни динари за мехир, като спазваме суннета на Аллах и Неговия Пратеник.”
След това изсипал златните динари в ръцете на Халид ибн Сеид (р.а.), а той казал:
„Хвала на Аллах, Него прославям и само от Него искам помощ, и само Него моля за опрощение. Свидетелствам, че Мухаммед (с.а.с.) е раб и Пратеник на Аллах, който го изпрати с истинската религия и най-доброто напътствие.
Аз уважавам желанието на Пратеника на Аллах (с.а.с.) и го оженвам за Рамле бинт Ебу Суфйан (р.а.). Затова моля Всевишния Аллах да отреди много берекет за Пратеника на Аллах (с.а.с.) в неговата съпруга Умму Хабибе. И нека да е честито на Умму Хабибе за доброто, което Аллах й е отредил.”
След това взел динарите и се запътил към Рамле (р.а.) да й ги предаде, а сахабите също станали за да си тръгнат, но Неджаши се изправил и казал:
„Седнете, защото от суннета на всички пратеници е когато се женят да нахранят присъстващите с храна.”
След като всички се нахранили после се разотишли по домовете си.
Умму Хабибе (р.а.) казва:
„Когато пристигнаха динарите при мен отделих 50 мискали от тях и ги изпратих на Абраха, която ми донесе най-радостната вест в живота ми, като й рекох:
„Аз ти дадох нещо, когато ме зарадва, но тогава аз нямах богатство. Затова приеми и тези динари.”
Не мина много време и при мен дойде Абраха и ми върна всичкото злато, което и бях дала и рече:
„Обещала съм на царя да не вземам нищо от теб. Той нареди на жените в царството му да ти изпратят най-хубавите парфюми и миск.”
А на другият ден ми ги донесоха. Тогава Абраха ми рече:
„Имам едно желание.”
Рекох й:
„Кажи какво искаш”?
А тя ми рече:
„Аз приех Исляма за моя религия и последвах пътя на Мухаммед (с.а.с.). Искам да му Предадеш много поздрави от мен и го извести, че вярвам в Аллах и в Неговия Пратеник. Моля те да не забравиш!”
И след това ме приготви за срещата ми с Пратеника на Аллах (с.а.с.).
След това ме изпроводиха до дома на Пратеника на Аллах (с.а.с.) и когато го срещнах му разказах за всичко, което преживях в Абисиния. Известих го за Абраха и нейните поздрави, а той рече:
„Аллах да я дари с мир, Аллах да се смили над нея, Аллах да я дари с благоденствие.”
Рамле (р.а.) се връща в Мекка, но в дома на Мухаммед (с.а.с.).
Тъгата й се замени с радост, самотата в щастие, а дуата й бе чута от Всевишния Аллах.
Искреността в сърцето й бе забелязана измежду милиони жени на земята и стана достойна съпруга на Мухаммед (с.а.с.) на земята и достойна негова съпруга в най-високата дженнетска градина Фирдеус.
Няма коментари:
Публикуване на коментар