ФАТИМА БИНТ МУХАММЕД

Фатима ал – Зехра (р.а.) е дъщерята на Пратеника на Аллах (с.а.с.) и Хадиджа бинт Хууейлид. Родена е на 20 Джумадель-ахира, пет години преди Мухаммед (с.а.с.) да стане Пратеник на Аллах в Свещена Мекка. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е бил на 35 години.
Фатима (р.а.) е била свидетелка на най-тежките мигове от живота на Мухаммед (с.а.с.), когато Курайш решили да лишат мюсюлманите от храна, вода и дрехи. Тези мъки и лишения продължили цели три години, а сподвижниците били принудени да се хранят с листата и корените на дърветата. Това продължително гладуване се отразило на Фатима (р.а.) и през целия си живот се оплаквала от слабото си тяло. Но това засилило вярата й в Аллах и вечния живот в Дженнета.
Когато гладът започнал да изчезва, Фатима (р.а.) била изненадана от смъртта на майка си Хадиджа (р.а.) и гладът й бил заменен с още по-голяма болка и тъга. Тогава Фатима (р.а.) била изправена пред голяма отговорност спрямо баща си Мухаммед (с.а.с.), който изживявал непоносими трудности от раздялата си с Хадиджа (р.а.) и смъртта на чичо си Ебу Талиб. Застанала плътно до баща си и проявила търпение, очаквайки награда и помощ от Всемилостивия Аллах.
Учените казват, че Аллах избрал нейното има „Фатима”, защото Аллах я е откъснал и отдалечил от джехеннемския огън.
Фатима (р.а.) се изселила за Медина, когато била на 18 години. С нея били сестра й Умму Кульсум и майката на всички вярващи Сеуде бинт Зем`а, Айша, Умму Румман и други. Това се случило в първата година след изселването на Мухаммед (с.а.с.). А две години след битката на Бедр Мухаммед (с.а.с.) я омъжил за Али (р.а.) от който родила следните деца:

Хасан.
Хусейн.
Мухсин.
Зейнеб.
Умму Кульсум.
Фатима (р.а.) – щерката на Пратеника на Аллах (с.а.с.) – заема важно място в душите на вярващите мюсюлмани. Тя притежава специално място при Аллах, защото тя е господарка на всички жени.
Фатима (р.а.) починала 6 месеца след смъртта на баща си Мухаммед (с.а.с.).

Сватбата на Фатима (р.а.)
с Али (р.а.)

Когато Фатима (р.а.) приближила годините за женитба, за нея дошъл Ебу Бекр (р.а.) и Омер (р.а.). Но Пратеникът на Аллах (с.а.с.) им отговорил с хубави и кратки слова:
„Тя е малка.”
А в друго предание се казва, че им казал:
„За нея чакам да се намеси съдбата.”
След това Омер (р.а.) посъветвал Али ибн Ебу Талиб (р.а.) да пристъпи да я иска от Мухаммед (с.а.с.) за жена. Фатима (р.а.) тогава била на 18 години, а Али (р.а.) бил на 22.
А в друго предание се казва, че енсариите дошли при Али (р.а.) и му казали:
„Искай Фатима, иди при Пратеника на Аллах, поздрави го и поговори с него.”
След това Али (р.а.) отишъл при Пратеника на Аллах (с.а.с.) и тъкмо да седне Мухаммед (с.а.с.) му казал:
„О, Али, от какво имаш нужда?”
Али (р.а.) споменал Фатима (р.а.), а Пратеникът на Аллах (с.а.с.) му казал:
„Добре дошъл, заповядай!”
След това нищо не му казал, а Али (р.а.) излязъл при енсариите, които го чакали отвън за да видят какво ще стане. Те му казали:
„Какво стана Али?”
А той им казал:
„Не знам нищо освен това, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) ми рече:
„Добре дошъл, заповядай!”
А те му казали:
„Не ти ли е достатъчно, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) те е приел с добро и се е зарадвал, че си му гост!?”
На следващия ден Али (р.а.) се приближил до Мухаммед (с.а.с.), поздравил го и му казал:
„О, Пратенико на Аллах, вчера ми се искаше да поискам ръката на Фатима.”
Тогава Пратеникът на Аллах (с.а.с.) се обърнал с усмихнато лице и нежност и казал на Али:
„А имаш ли нещо, което да й дадеш за мехир?”
А Али (р.а.) отговорил:
„Не, нямам нищо о, Пратенико на Аллах!”
А Мухаммед (с.а.с.) му казал:
„А къде е шлемът, който ти дадох при Бедр?”
Али (р.а.) отговорил:
„Той е при мен о, Пратенико на Аллах.”
А Мухаммед (с.а.с.) му казал:
„Тогава го донеси.”
Когато Али (р.а.) донесъл шлема Пратеникът на Аллах (с.а.с.) му наредил да го продаде и с парите да се приготви за сватбата. Осман ибн Аффан (р.а.) дочул за разговора между Пратеника на Аллах (с.а.с.) и Али (р.а.), дошъл и купил шлема на много висока цена, защото Фатима (р.а.) заслужавала достоен мехир. Осман (р.а.) го закупил за 470 дирхеми, а Али (р.а.) ги дал всичките на Фатима (р.а.) за мехир и годежът приключил.
Тогава Пратеникът на Аллах (с.а.с.) взел част от тези дирхеми и ги дал на Билял (р.а.) за да купи парфюми и миск за Фатима (р.а.). След това дал друга част от дирхемите на Умму Селеме (р.а.) за да купи на младоженците нещата, от които се нуждаят.
Преди сватбеното празненство Мухаммед (с.а.с.) се обърнал към слугата си Енес (р.а.) и му казал:
„Иди и покани Ебу Бекр, Омер, Осман, Тальха, Зубейр и другите от изселниците и енсариите.”
На тази покана се отзовали голям брой от сподвижниците на Мухаммед (с.а.с.). Тогава Пратеникът на Аллах (с.а.с.) се изправил и казал:
„Хвала на Аллах, който е прославян заради благата Си, обожаван заради силата Си, Той притежава най-великия трон, всички създания търсят прикритие при Него от наказанието в Джехеннем, и само Той осъществява повелите Си на земята и небесата, Създателят на всички създания. Наистина, Всевишният Аллах е отредил брачното сродяване да бъде истинско потекло, нещо неизбежно, справедлива мъдрост и всеобщо добро. Всевишният Аллах е казал:
„Той е Който сътвори човека от вода и му отреди потекло и наследство. Твоят Господар е Всемогъщ.”
Наистина, Всевишният Аллах ми повели да омъжа дъщеря си Фатима за Али, и искам всички вие да сте свидетели, че аз ги ожених за 400 сребърни дирхеми. Ако са доволни с това, то нека да продължат на настоящия суннет и задължителния фарз. Нека Аллах ги обедини, да ги дари с берекет и с добри деца, които да бъдат ключове към добрини и милосърдие, да бъдат извор на мъдрости и мир за общността. Изричам тези си слова и моля Аллах да прости на мен и на вас.”
Тогава Али (р.а.) казал:
„О, Пратенико на Аллах, доволен съм.”
След това паднал на седжде, благодарил на Аллах и когато вдигнал главата си Мухаммед (с.а.с.) му казал:
„Аллах да ви дари с берекет, да ощастливи дните ви и да ви дари с много и добри деца.”
И така Али се оженил за Фатима след битката на Бедр в месец Мухаррам, във втората година след изселването на Мухаммед (с.а.с.). а Сеад ибн Убадете ал-Енсари (р.а.) подарил на Али (р.а.) голям коч, с който посрещнал близките и приятелите си.
Али (р.а.) разказва:
„Когато се ожених за Фатима (р.а.) не притежавах нищо, освен една кожа, на която Фатима (р.а.) спеше през нощта. А през деня покривахме тестото за да втаса. Нямахме човек, който да ни слугува.”
След сватбата Пратеникът на Аллах (с.а.с.) изпратил на дъщеря си Фатима (р.а.) едно одеяло, възглавница, чайник и две чаши. Това било подаръка за Фатима от баща й Мухаммед (с.а.с.).
Така Фатима и Али заживели заедно в дома на майката на Али, която се казвала Фатима бинт Есед. Но този дом бил много далече от дома на Пратеника на Аллах (с.а.с.). Фатима (р.а.) постоянно се надявала да се преместят в близост до Мухаммед (с.а.с.). И това нейно желание се сбъднало скоро, когато я повикал баща й за да й каже:
„Иска ми се да се преместиш близо до мен.”
А тя му казала:
„Поговори с Харисе ибн Нуаман да се премести, а после ние ще се преместим до вас.”
Този разговор стигнал до ушите на Харисе (р.а.), който се преместил и дошъл при Пратеника на Аллах (с.а.с.) и казал:
„О, Пратенико на Аллах, дочух че искаш да преместиш Фатима близо да теб. Ето това са моите къщи, а къщите на Бени Неджар са най-близо до теб. Аз и моето богатство принадлежим на Аллах и Неговия Пратеник. Кълна се в Аллах, о, Пратенико на Аллах, че парите които взимаш от мен са по-обичани от мен от парите, които оставяш.”
А Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казал:
„Аллах да те дари с берекет. Наистина, ти казваш истината.”
И така Фатима (р.а.) се преместила в близост до баща си.

Обичта на Пратеника на Аллах (с.а.с.)
към Фатима (р.а.)

Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Фатима е господарка на жените на обитателите в Дженнет, освен Мерйем бинт Имран.”
А в друг хадис Мухаммед (с.а.с.) е казал:
„При мен се низпосла меляйке и ме зарадва, че Фатима е господарка на жените на обитателите в Дженнета.”

Сеубан (р.а.) разказва:
„Пратеникът на Аллах (с.а.с.) и аз влезнахме при Фатима (р.а.) и той забележи на врата й златна огърлица.”
А тя рече:
„Това ми го подари Али (р.а.).”
А Пратеникът на Аллах (с.а.с.) й рече:
„О, Фатима, ще те зарадва ли това да кажат хората:
„Вижте щерката на Мухаммед (с.а.с.) държи в ръцете си огърлица от Огъня?”
А тя веднага излезе, продаде огърлицата и с парите си купи едно дете роб, а после го освободи в името на Аллах.
Тогава Пратеникът на Аллах (с.а.с.) рече:
„Хвала на Аллах, Който спаси Фатима от джехеннемския огън.”

Имран ибн Хусайн разказва:
„Един ден Пратеникът на Аллах (с.а.с.) посети Фатима, която беше болна и й рече:
„Как се чувстваш?”
А тя отговори:
„Болна съм и болките ми се увеличават, а няма какво да ям.”
А Мухаммед (с.а.с.) й рече:
„О, щерко моя, не си ли доволна да бъдеш господарка на всички жени в Дженнета?”
А тя попитала:
„А каква ще бъде Мерйем?”
А Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казал:
„Тя е господарка на жените от нейната общност, а ти си господарка на жените от твоята общност. Кълна се в Аллах, че те ожених за избраник на земята и избраник на ахирета.”
А после рече:
„Фатима е парче от мен, радваме това, което радва нея, и ме ядосва това, което ядосва нея.”
Един ден Пратеникът на Аллах (с.а.с.) покрил с одеяло Фатима и Али, Хасан и Хусейн и казал:
„О, Аллах, това са моето семейство. О, Аллах, отстрани от тях мръсотиите и ги пречисти!”

Смъртта на Фатима (р.а)

Айша (р.а.) казва:
„Фатима (р.а.) живя шест месеца след смъртта на Мухаммед (с.а.с.) и бе погребана през нощта. Дженазето й го кланя Аббас (р.а.) а в гроба й влезе той, Али и Федль.”
Умму Джеафер казва, че Фатима (р.а.) казала на Есма бинт Умейс:
„Аз се отвращавам от това, което се прави с жените като умрат, хвърлят върху тях наметало, което не прикрива телата им.”
А тя й казала:
„О, щерко на Мухаммед (с.а.с.), искаш ли да ти кажа как правят в Абисиния? Първо поставят палмови листа върху тялото и после покривалото.”
А Фатима казала:
„Колко хубаво и добро е това дело. Когато напусна земния живот искам ти да ме изкъпеш и Али, и никой друг да не влиза.”
А когато починала Айша (р.а.) поискала да влезе,но Есма и забранила.
Тогава Айша (р.а.) се оплакала на Ебу Бекр (р.а.), той попитал Есма, а тя му казала:
„Фатима ми нареди.”
А Ебу Бекр (р.а.) казал:
„Направи така, както ти е наредила.”

И така Фатима (р.а.) е първата жена в Ислям, погребана както тя е пожелала.

СЕУДЕ БИНТ ЗЕМ`А

Сеуде (р.а.) е от племето Курайш и първата съпруга на Мухаммед (с.а.с.) след Хадиджа (р.а.). Тя е от първите жени, които са приели Исляма за своя религия и е от хората, които са участвали във второто изселване към Абисиния. А когато тръгнали да се връщат за Мекка, мъжът й починал. След като иддата й свършила Пратеникът на Аллах (с.а.с.) я поискал за жена.
Абдуллах ибн Аббас (р.а.) разказва:
„Сеуде бинт Зем`а (р.а.) беше при Секран ибн Амр, когато сънувала следния сън. Сънувала, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) пристъпва към нея и изведнъж стъпил на шията й. На другата сутрин Сеуде (р.а.) разказала съня си на съпруга си, а той й казал:
„Ако сънят ти е истински аз ще умра, а Пратеникът на Аллах (с.а.с.) ще те вземе за съпруга.”
А тя му казала:
„Замълчи, не говори празни приказки!”
На следващата вечер Сеуде (р.а.) сънувала как луната се приближила от небето към нея, докато тя била легнала на леглото си. Тя отново разказала съня на съпруга си, а той й казал:
„Кълна се, няма да живея много и скоро ще станеш достойна съпруга на Мухаммед (с.а.с.).”
От този ден на там съпругът на Сеуде (р.а.) започнал да се оплаква от болките си. Не минало много време и той починал. А след няколко месеца Пратеникът на Аллах (с.а.с.) я поискал за жена.
Хауле бинт Хаким ал-Сулемийе казала:
„О, Пратенико на Аллах, защо не се ожениш за още една жена?”
А той я попитал:
„А коя да взема?!”
А тя му казала:
„Ако искаш девственица, а ако искаш овдовяла.”
А той й казал:
„А коя девственица ще ме вземе!?”
Тя му казала:
„Дъщерята на най-обичания човек от теб – Айша, щерката на Ебу Бекр (р.а.).”
Той попитал:
„А коя е овдовялата?”
Тя му отговорила:
„Сеуде, щерката на Зем`а ибн Кайс. Тя е увярвала в Аллах и следва Суннета ти.”
Тогава Мухаммед (с.а.с.) й казал:
„Иди и ги извести за моето намерение.”
След това Хауле (р.а.) отишла при Айша (р.а.) й я известила, а после отишла при Сеуде (р.а.) и казала:
„О, Сеуде, нямаш представа колко берекет и добро те очаква!”
А тя учудено попитала:
„Какво ти става, какво искаш да кажеш?”
Хауле (р.а.) й отговорила:
„Пратеникът на Аллах (с.а.с.) ме изпрати да те известя, че те иска за жена.”
А Сеуде (р.а.) й казала:
„Искам да влезеш при баща ми и да му кажеш тази радостна вест. Той е възрастен човек, дори не може да извърши хадж.”
След това Хауле (р.а.) влязла при бащата на Сеуде (р.а.) и му казала:
„Пратеникът на Аллах (с.а.с.) ме изпрати да поскам от теб ръката на дъщеря ти. Той я иска за жена.”
Като чул тази радостна вест той се изправил на крака и попитал дъщеря си:
„Колко достоен съпруг! Ти съгласна ли си?”
А Сеуде (р.а.) отговорила с неописуема радост:
„Да.”
На другия ден Пратеникът на Аллах (с.а.с.) дошъл и се оженил за Сеуде (р.а.).
Това се случило три години след смъртта на Хадиджа (р.а.).
След сватбата си със Сеуде, Пратеникът на Аллах (с.а.с) усетил отдръпване от нея. Затова той я попитал, а тя му казала:
„О, Пратенико на Аллах, ти знаеш, че най-обичаното създание за мен си ти, но се притеснявам, защото имам 5 деца, които ще ни навестяват сутрин и вечер.”
А той й казал:
„Само това ли е?”
А тя отговорила:
„Да.”
Тогава Пратеникът на Аллах (с.а.с.) й казал:
„Аллах да се смили над теб, най-добрите жени, качили се върху гърбиците на камили са праведните жени на Курайш. Те са най-нежни към малките си деца, и най-грижовни към съпрузите си.”
Айша (р.а.) разказва:
„Един ден всичките съпруги на Мухаммед (с.а.с.) се бяхме събрали при него и го попитахме:
„О, Пратенико на Аллах, коя от нас ще умре след теб?”
А той ни рече:
„Онази, която е с най-дълги ръце.”
Ние веднага започнахме да си мерим ръцете и видяхме, че най-дългите ръце са на Сеуде (р.а.).
А когато почина Пратеникът на Аллах (с.а.с.), Сеуде (р.а.) беше първата от съпругите му, която почина след него. И тогава разбрахме, че Мухаммед (с.а.с.) е искал да каже с „най-дълги ръце”, която раздава най-много садака. А Сеуде (р.а.) обичаше най-много садаката.”
Сеуде (р.а.) винаги се стараела Мухаммед (с.а.с.) да е доволен и нищо да не му липсва. По късно заради възрастта си тя отстъпила деня и нощта си на Айша (р.а.), които й се полагали да е с Пратеника на Аллах (с.а.).
Нуаман ибн Сабит (р.а.) казва:
„Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казал на Сеуде (р.а.):
„Започни да си броиш иддата.”
С това искаше да каже, че я развежда. Но тя седна на пътя му и рече:
„О, Пратенико на Аллах, няма да имам никаква обич към друг мъж, но обичам да бъда съживена на Съдния ден заедно с твоите съпруги. Моля те да ме върнеш.”
А Пратеникът на Аллах (с.а.с.) я върнал и отново я приел за своя съпруга. А дните си подарила на Айша (р.а.).”
Айша (р.а.) ни разказва:
„Един ден Сеуде (р.а.) излязла навън поради своя нужда, след като беше низпослана повелята за хиджаба. Тя бе пълна жена и не можеше да се скрие от хората, които я познаваха. Тогава Омер (р.а.) я видял и казал:
„О, Сеуде, кълна се в Аллах, не можеш да се скриеш от нас, затова внимавай как излизаш.”
А Сеуде (р.а.) казала:
„Върнах се назад и не посмях да продължа да си свърша нуждите ми. А Пратеникът на Аллах (с.а.с.) беше в дома ми и вечеряше. Влезнах и казах:

О, Пратенико на Аллах, излязох за мои нужди, а Омер (р.а.) ми рече така и така.”
Тогава Всевишният Аллах го смрази и му низпосла вахй, и когато вахйът свърши ми рече:
„Не се притеснявай, вече ви е позволено да излизате при нужда.”

Сеуде (р.а.) е една от най-щастливите и доволни жени на земята, прие своето достойно място в дома на Пратеника на Аллах (с.а.с.) и се радваше да се грижи за неговите достойни дъщери. Щастието и задоволството изпълваха сърцето й. Усмивката й не слизаше от лицето й, защото всеки ден ще се радва да гледа Пратеника на Аллах (с.а.с.). А той винаги се усмихваше от клатещата й походка, защото Сеуде (р.а.) била една от най-пълните жени на Мухаммед (с.а.с.).

Сеуде (р.а.) починала в края на халифатството на Омер (р.а.), а Айше (р.а.) не престанала да споменава нейните прекрасни качества, като спазване на обета и обещанието и искреността й.

УММУ СЕЛЕМЕ

Умму Селеме (р.а.) – арабската вдовица. А знаете ли коя е Умму Селеме?
Баща й е един от лидерите на племето Мехзум и един от най-щедрите араби в Мекка, дори някои хора са го наричали:
„Храната на пътника”, защото е хранел всички пътници, които са минавали по край неговите къщи. А съпругът й е Абдуллах Ибн Абдулесед – от първите десет приели Исляма за своя религия.
Истинското име на Умму Селеме (р.а.) е Хинд, но в Ислям е известна с Умму Селеме. Тя и съпругът й приемат Исляма заедно и двамата стават от първенците в Ислям. Новината за техният Ислям веднага се разпространила в Мекка и Курайш започнали да изсипват по тях своите отрови и обиди, от които и огромни скали биха се разрушили. След като тези непоносими тежкотии стигнали крайният си предел, Пратеника на Аллах (с.а.с.) им позволил да се изселят за Абисиния. Така и това семейство са от първите изселници към Аллах, за да запазят своята вяра и убеждение.
Умму Селеме пристигнала в чужда земя и дом, като оставила зад себе си родния си дом, близки и приятели, но не преставала да очаква наградата си от Всевишния Аллах.
Въпреки, че Неджаши се грижел много любезно със сподвижниците на Мухаммед (с.а.с.), Умму Селеме (р.а.) не преставала да тъгува за Свещена Мекка, в която се низпослали първите знамения на последния Пратеник на Аллах (с.а.с.). Липсвали й събиранията около Мухаммед (с.а.с.) и де се радва на съжителството си с Пратеника на Аллах.
Когато пристигнала новината, че Хамза (р.а.) и Омер (р.а.) също са приели Ислям, Умму Селеме (р.а.) се зарадвала че отново ще се върне в родния си дом. Някои от изселниците си помислили, че краят на мъките в Мекка е наближил и затова се върнали в Мекка.
Но когато пристигнали в Мекка те разбрали, че истината е съвсем друга. Курайш започнали да вредят на мюсюлманите още повече, че животът в Мекка станал немислим. Тогава Пратеникът на Аллах (с.а.с.) позволил на сахабите си да се изселят за Медина – градът на светлината.
Умму Селеме и съпругът и решили пак да се изселят, за да избегнат омразата и наказанията на Курайш. Но изселването им не било толкова лесно, както те си го представяли. А напротив, тежко, непоносимо и много тъжно, което оставило нелечими следи в душата на Умму Селеме (р.а.).
Нека да оставим самата Умму Селеме (р.а.) да ни разкаже за най-лошите си дни в живота и болката, която никога няма да забрави. Нейните чувства са най-истински и най-дълбоки, а нейното представяне е най-точно и истинско. Тя казва:
„Когато Ебу Селеме реши да се изселим за Медина, приготви ми една камила, качи ме върху нея и постави детето ни Селеме в скута ми. После хвана въжетата на камилата и потеглихме за Медина, без да обръщаме внимание на нищо, което ни заобикаля. Преди да напуснем Мекка изведнъж ни забелязаха едни мъже от моето племе Мехзум, препречиха ни пътя и рекоха на Ебу Селеме:
„След като ти прие Исляма и сега искаш да бягаш, но къде си повел тази жена! Та тя е наша дъщеря и ние няма да те оставим да ни я измъкнеш от ръцете ни, и да прекосяваш държавите с нея.”
После го нападнаха и ме изтръгнаха от ръцете на съпруга ми.
Тогава се появиха други мъже от племето на съпруга ми Бени Абдулесед, и като видяха как ме вземат и детето ми, се ядосаха страшно много. После казаха:
„Кълнем се, че няма да оставим детето във ваши ръце, след като я отнехте от нашия брат. Та той е наш брат и неговото дете е наше.”
След това започнаха да се карат пред мен и да дърпат детето ми Селеме, нараниха ръцете му и ми то отнеха. В този миг се почувствах сама, изоставена и с разкъсана душа:

Мъжът ми избяга за Медина, за да спаси себе си и религията си.
А детето ми го отнеха Абдулесед – наранено и самотно.
А аз останах пленница в собственото си племе. И изведнъж ме разделиха от съпруга ми и от детето ми. От този ден на там не преставах да излизам всеки обед на това място в Ебтах и си спомнях за този ужасен момент в живота ми. И така – не преставах да плача докато нощта не се спуснеше над мен. Това го правех почети една година, докато един ден покрай мен мина един човек, който го заболя за мен и се обърна към племето ми:
„Защо не освободите тази жалка жена!? Защо сте я разделили от съпруга й и детето й!?”
Не преставаше да ги моли и да вкарва милост в сърцата им, докато не казаха:
„Ако искаш, последвай мъжа си.”
Да, но как да стигна до мъжа си, който се намира в Медина? И как да изоставя детето си, което парче месо от мен? Как ще спрат сълзите ми в Медина, а детето ми живее без родители в Мекка?
Хората ме наблюдаваха и видяха огромната ми мъка в гърдите ми и по лицето ми и отидоха да разговарят с племето Абдулесед, за да ми върнат детето ми.
И ето, че слънцето изгря над мен – те ми върнаха Селеме.
От този ден нямаше смисъл да остана в Мекка. Веднага започнах да търся човек, който ще пътува към Медина. Но ме беше страх да не ми се случи нещо, което и акъла ми не го приема и да посрамя съпруга си. Затова оседлах камилата си, поставих детето си в скута ми и тръгнах към Медина, за да намеря съпруга си. Тръгнах сама, без никакво друго създание на Аллах. Когато поминах покрай Тен`им се срещнах с Осман Ибн Тальха, и ми рече:
„Къде си тръгнала о, щерка, на който храни всички пътници?”
А аз отговорих: „Отивам при съпруга си в Медина.”
„Никой ли няма с теб?!”
Казах: „Не, освен Аллах, и синът ми.”
А той каза: „Кълна се в Аллах, няма да те оставя сама, докато не пристигнеш в Медина.”
След тома хвана въжетата на камилата и продължихме за Медина. Кълна се в Аллах, никога през живота си не съм придружавала по-честен и по-достоен човек от него. Когато приближихме до някаква местност за почивка, навеждаше камилата и после се отдалечаваше от мен за да сляза от нея. А после се приближаваше и разтоварваше багажа ни и завързваше камилата за някое дърво. После се усамотяваше под сянката на някое по-далечно дърво.
А когато ставаше време за тръгване, подготвяше камилата и я доведе до мен, после се отдалечава от мен като ми казваше: „Качи се сега.”
След като съм на камилата той идваше и вземаше отново въжета и потегляхме за Медина. Не преставаше да прави тези неща, докато не пристигнахме в Медина. А когато видя първите къщи от Куба ми рече:
„Съпругът ти е в това село, влезни вътре с благословията на Аллах.”
След това се върна за Мекка.
И най-после разпокъсаното семейство се събира заедно. След такава дълга раздяла най-после очите на Умму Селеме се радват, когато вижда съпруга си. А Ебу Селеме е най-щастливия мъж в Медина, защото се събира със сина си и жена си.
И ето, че идва деня на битката при Бедр, в която участва и Ебу Селеме. Всички мюсюлмани и той се връщат щастливи, защото са победили в първата битка в Ислям.
Минава година и идва битката при Ухуд, в която също участва мъжът на Ебу Селеме. Но в тази битка той е от ранените, а за раните му денонощно се грижи Умму Селеме. Раните му непрестават да се разрастват и стават непоносими за Ебу Селеме дотолкова, че не може да се изправи в леглото си.
В този труден момент Ебу Селеме се обръща към жена си и й казва: „Ей, Умму Селеме, чух Пратеника на Аллах (с.а.с.) да казва:
„Всеки мюсюлманин, който го сполети изпитание и каже: „Ние сме на Аллах, и ние при Него ще се върнем.” И после ако каже: „О, Аллах, очаквам награда от това изпитание! О, Аллах, дари ме с по-добро от това.” И Всемогъщия Аллах му го дава.”
Ебу Селеме остава няколко дена в това състояние. Една сутрин Пратеникът на Аллах (с.а.с.) дошъл да го посети, и когато прекрачвал прага да си тръгва, Ебу Селеме напуснал земния живот. А Пратеникът на Аллах (с.а.с.) затворил очите му с честитите си ръце. После вдигнал ръцете си към небето и казал:
„О, Аллах, опрости на Ебу Селеме и извиси неговата степен при приближените до Теб и се грижи за неговото семейство след него! О, Господарю на световете, опрости на нас и на него! О, Аллах, разшири му гроба и го изпълни със светлина! ”
Умму Селеме се сетила за словата на своя съпруг, които чул от Пратеника на Аллах (с.а.с.) и казала:
„„О, Аллах, очаквам награда от това изпитание!”
Но не посмяла да каже:
„О, Аллах, дари ме с по-добро от това.”
Защото не била сигурна, кой може да е по-достоен от съпруга й Ебу Селеме?! Изминали няколко минути и казала:
„О, Аллах, дари ме с по-добро от това.”
Всички жители в Медина се натъжили заради смъртта на Ебу Селеме, и най-много за състоянието на Умму Селеме, затова я нарекли „арабската вдовица”.
Умму Селеме останала пак сама в Медина с невръстните си деца.
Всички от енсариите и изселниците били загрижени за нея и веднага щом и свършила иддата веднага започнали да я искат за жена. Първият бил Ебу Бекр (р.а.), но тя не приела. После дошъл и Омер (р.а.), но тя пак не приела.
След това дошъл Пратеника на Аллах (с.а.с.)да я иска, а тя му казала:
„О, Пратенико на Аллах, аз притежавам три качества:
Аз съм много ревнива жена и се страхувам да не забележиш нещо в мен, което ще те ядоса, и Аллах ще ме накаже заради това.
Аз съм жена, която вече е на възраст.
Аз съм жена, която има няколко сирачета.”
А Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казал:
„Що се отнася за ревността ти, аз ще помоля Аллах да я отстрани от теб.
Що се отнася за възрастта ти, аз вече също съм възрастен.
А що се отнася за сирачетата ти, то те са и мои сирачета.”
След това Мухаммед (с.а.с.) се оженил за Умму Селеме (р.а.), а Всевишния Аллах откликнал на дуата й, и я удостоил с по-достоен съпруг от Ебу Селеме.
От този ден на там тя вече не е майка само на Селеме, а майка на всички вярващи мюсюлмани до Съдния ден.

Нека Всевишния Аллах изпълни лицето на Умму Селеме със светлина в Дженнета и да бъде доволен от нея.

РАМЛЕ БИНТ ЕБУ СУФЙАН

“Умму Хабибе (р.а.)обичаше най-много Аллах и Неговия Пратеник, и се отвращаваше да се върне към неверието, както се отвращава човек да не би да бъде хвърлен в Огъня.”
(историците)
Никога не е минавало през ума на Ебу Суфйан ибн Харб, че някой ще посмее да му се съпротиви, защото той е от господарите в Мекка и лидер, на който се подчиняват всички.
Но неговата дъщеря Рамле, известна с името си Умму Хабибе успя да разчупи тази традиция и да отхвърли този страх, като отхвърли божествата на собствения си баща. Тя и съпругът й Убейдиллях ибн Джехш увярваха в Аллах – Единствения, Който няма съдружник, и последваха пътя на Мухаммед (с.а.с.)
Ебу Суфйан не преставаше с цялата си сила и мощ да възвърне дъщеря си и съпругът й към своята религия и религията на своите предци. Но не успя, защото вярата, която се настани в сърцето на Рамле беше толкова дълбоко, че ураганите на Ебу Суфйан не можаха да я изтръгнат.
Ебу Суфйан го обзе неописуемо чувство за страх, заради приемането на Исляма от Рамле. Сега на какъв начин ще се бори с Курайш, след като не можа да опази дъщеря си и да я подчини на желанията си.
След като Курайш узнаха за яда на Ебу Суфйан към Рамле и съпруга й започнаха да ги притискат, бият, гонят и преследват дотолкова, че те нямаха смелост да останат и една вечер в Мекка. Тогава Пратеникът на Аллах (с.а.с.) позволи на вярващите мюсюлмани да се изселят за Абисиния. Рамле, съпругът й и бебето им Хабибе са от първите изселници към Аллах, заради религията си. Изселиха се при Неджаши, за да спасят вярата си.
Но Ебу Суфйан и другите лидери на Курайш не можаха да понесат това изселване, не можаха да приемат, че тези изселници ще вкусят сладостта на мира и спокойствието. Затова изпратиха свои пратеници към Неджаши да го известят за тях и да ги прогони и върне на Курайш, като казват че те говорят за Иса (а.с.) и Мерйем лоши слова.
Тогава Неджаши извиква изселниците и ги разпитва са тяхната истина и какво мислят за Иса и Мерйем. Поискал от тях да му прочетат нещо от Свещения Коран, който е низпослан на техния пратеник Мухаммед (с.а.с.). След като го известили за същността на Исляма и прочели няколко знамения от Свещения Коран той започнал да плаче дотолкова, че брадата му се намокрила от сълзите. Тогава той казал:
„Наистина това, което е низпослано на вашия Пратеник Мухаммед (с.а.с.) и това, с което е дошъл нашия Пратеник Иса (а.с.) излизат от едно светило.”
След това Неджаши ги известил за своята вяра в Аллах – Единствения, Който няма съдружник, и за своето следване на новия Пратеник Мухаммед (с.а.с.). също така ги известил, че ще пази всеки мюсюлманин, който се изсели към земите му, въпреки че царството му отказали да приемат Исляма и останали християни.
Рамле си помислила, че дните на тъга и мъка са свършили, че дългото нещастие по пътя изпълнен с болки е свършило, че вече се намира в градината на спокойствието, но тя не знаеше какво й е приготвила съдбата.
Всевишният и Премъдър Аллах решил да изпита Умму Хабибе (р.а.) с много тежък изпит. Такъв изпит умопомрачава разума на мъжете и най-силните мъже се предават. Но тя успява да излезе от това изпитание като победител седнал на върха на успеха.
Една вечер Умму Хабибе (р.а.) полегнала в кревата си и започнала да сънува. Тя видяла в съня си как мъжът й Убейдиллях се дави в огромните вълни на бурно море. И изведнъж страховита тъмнина го покрила и той изчезнал.
Тогава Рамле се събудила цялата обляна в пот и треперещо тяло. Тя не пожелала да разкаже съня си на никой, но не минало много време и сънят се осъществил. Умму Хабибе не дочакала вечерта на този ден и видяла мъжа си как се отвръща от религията си и станал християнин. Веднага след това той се запътил към кръчмите да пие алкохол до ненасита и да върши всички грехове. Съпругът й дал да избира:

Да се разведе.
Или да приеме християнството.
Изведнъж Умму Хабибе (р.а.) трябва да избира измежду три неща:

Да отговори на поканата на съпруга си и да приеме християнството и така ще се отрече от религията си, но така ще заслужи унижение на този свят и болезнено наказание в отвъдния свят. Но това тя никога няма да го стори, дори да отделят месото от костите й с железни гребени.
Да се върне в дома на баща си в Мекка, но все още този дом представлява крепост изпълнена с безверие и съдружаване. Тя не бе съгласна да живее унизена и победена без вяра и религия.
Да остане в Абисиния – сама и прогонена от близките си – без съпруг, без родители, без родина и без помощник. Избра това, в което се крие задоволството на Всевишния Аллах пред всичко останало и ще остане в Абисиния, очаквайки радост от Аллах.
Очакването на Умму Хабибе (р.а.) не продължи дълго. Веднага щом й свършила иддата след развода със съпруга й, който живял много малко след като приел християнството, дошла очакваната радост от Аллах. Щастието дошло при нея с бисерни крила и огряло нейния дом, изпълнен с тъга и мъка.
В един слънчев предобед непозната ръка почукала на вратата й. след като Рамле (р.а.) отворила вратата останала стъписана – личната слугиня на Неджаши, която се казвала Абраха, чакала пред вратата й. Поканила я с усмивка и уважение при нея. Тогава Абраха казала:
„Царят те поздравява и ти казва:
„Наистина, Мухаммед – Пратеникът на Аллах (с.а.с.) – иска да се ожени за теб.” Изпратил е на царя писмо да го упълномощи от негова страна, а ти си избери кой да ти бъде застъпник от твоя страна, за да ви ожени.”
Изведнъж Умму Хабибе (р.а.) се почувствала все едно, че лети във въздуха и си казала на себе си:
„Видя ли Рамле, Аллах те зарадва! Видя ли Рамле, Аллах те зарадва с добро!” Веднага след това започнала да сваля златните си гривни и ги подарила на Абраха. После свалила обиците си и пръстените си и пак ги подарила на Абраха и казала:
„Ей, Абраха, ако притежавах всички съкровища на земята, бих ти ги подарила пак на теб в този момент. Искам за мой застъпник да е Халид ибн Сеид ибн Ас, той ми е най-близък.”
На другия ден сахабите се събрали в една от царските градини на Неджаши, в шатра от коприна и бисерни кресла за да бъдат свидетели на сватбата на Умму Хабибе (р.а.) с Пратеника на Аллах (с.а.с.).
След като всички се събрали Неджаши се изправил пред всички и казал: „Хвала на Всемогъщия Аллах, в Който вярвам и на Който служа. Свидетелствам, че няма друг бог освен Аллах и свидетелствам, че Мухаммед е Негов раб и пратеник, и че той е радостната вест на Иса (а.с.). Пратеникът на Аллах (с.а.с.) поиска от мен да го оженя за Умму Хабибе бинт Ебу Суфйан. Аз уважих неговото желание и й давам от негово име 400 златни динари за мехир, като спазваме суннета на Аллах и Неговия Пратеник.”
След това изсипал златните динари в ръцете на Халид ибн Сеид (р.а.), а той казал:
„Хвала на Аллах, Него прославям и само от Него искам помощ, и само Него моля за опрощение. Свидетелствам, че Мухаммед (с.а.с.) е раб и Пратеник на Аллах, който го изпрати с истинската религия и най-доброто напътствие.
Аз уважавам желанието на Пратеника на Аллах (с.а.с.) и го оженвам за Рамле бинт Ебу Суфйан (р.а.). Затова моля Всевишния Аллах да отреди много берекет за Пратеника на Аллах (с.а.с.) в неговата съпруга Умму Хабибе. И нека да е честито на Умму Хабибе за доброто, което Аллах й е отредил.”
След това взел динарите и се запътил към Рамле (р.а.) да й ги предаде, а сахабите също станали за да си тръгнат, но Неджаши се изправил и казал:
„Седнете, защото от суннета на всички пратеници е когато се женят да нахранят присъстващите с храна.”
След като всички се нахранили после се разотишли по домовете си.
Умму Хабибе (р.а.) казва:
„Когато пристигнаха динарите при мен отделих 50 мискали от тях и ги изпратих на Абраха, която ми донесе най-радостната вест в живота ми, като й рекох:
„Аз ти дадох нещо, когато ме зарадва, но тогава аз нямах богатство. Затова приеми и тези динари.”
Не мина много време и при мен дойде Абраха и ми върна всичкото злато, което и бях дала и рече:
„Обещала съм на царя да не вземам нищо от теб. Той нареди на жените в царството му да ти изпратят най-хубавите парфюми и миск.”
А на другият ден ми ги донесоха. Тогава Абраха ми рече:
„Имам едно желание.”
Рекох й:
„Кажи какво искаш”?
А тя ми рече:
„Аз приех Исляма за моя религия и последвах пътя на Мухаммед (с.а.с.). Искам да му Предадеш много поздрави от мен и го извести, че вярвам в Аллах и в Неговия Пратеник. Моля те да не забравиш!”
И след това ме приготви за срещата ми с Пратеника на Аллах (с.а.с.).
След това ме изпроводиха до дома на Пратеника на Аллах (с.а.с.) и когато го срещнах му разказах за всичко, което преживях в Абисиния. Известих го за Абраха и нейните поздрави, а той рече:
„Аллах да я дари с мир, Аллах да се смили над нея, Аллах да я дари с благоденствие.”
Рамле (р.а.) се връща в Мекка, но в дома на Мухаммед (с.а.с.).
Тъгата й се замени с радост, самотата в щастие, а дуата й бе чута от Всевишния Аллах.

Искреността в сърцето й бе забелязана измежду милиони жени на земята и стана достойна съпруга на Мухаммед (с.а.с.) на земята и достойна негова съпруга в най-високата дженнетска градина Фирдеус.

РУКАЙЯ БИНТ МУХАММЕД

Рукайя –дъщерята на Пратеника на Аллах (с.а.с.) и Хадиджа (р.а.) израства преди Мухаммед (с.а.с.) да стане пратеник. Тя успява да вземе много от прелестните качества на майка си – движенията й, словата й – от първия ден от живота си до изгрева на Исляма. И така остава до края на дните си. Животът на Рукайя (р.а.) е изпълнен с достоен морал и пълноценна вяра. Та притежава най-скъпата съкровищница на земята, която не може да се купи с милиони дирхеми и динари. Когато човек слуша за нейния живот и миговете прекарани с най-достойния човек на земята – Мухаммед (с.а.с.).
Не минало много време от сватбата на Зейнеб (р.а.) и отново се почукало на вратата на Мухаммед (с.а.с.) и Хадиджа (р.а.). Когато отворили вратата, там чакали Утбе и Утейбе - синовете на Ебу Лехеб, които са дошли да искат ръцете на щерките на Пратеника на Аллах (с.а.с.). Тогава Рукайя и сестра й усетили тъга в лицето на майка си, защото тя познавала много добре коя е Умму Джемиль – майката на Утбе и Утейбе. Тази жена притежавала най-студеното сърце в Мекка, най-лошия характер и остър език. Хадиджа (р.а.) не можела да приеме съжителството на щерките си с тази жена. Не можела да си представи как злият й език говори с омраза лъжи за семейството на Пратеника на Аллах (с.а.с.). Въпреки, че Хадиджа (р.а.) не била съгласна с тези сватби, то Пратеникът на Аллах (с.а.с.) се съгласил и им дал благословията си. Така Рукайя (р.а.) се прехвърлила в друг дом, в който липсва спокойствието и мира от бащиния й дом.
И така Рукайя и сестра й Умму Кульсум се настанили в нов дом, но Всевишния Аллах не име отредил да останат там за дълго. Ето че Мухаммед (с.а.с.) бил известен от Аллах, че е последния Пратеник на Аллах. Той започнал да призовава мъже и жени, деца и роби към последната религия на Аллах – Исляма. Но близките роднини на Пратеника на Аллах (с.а.с.) го посъветвали да не призовава Ебу Лехеб, за да не навреди на Пратеника и на неговите последователи, а неговата жена Умму Джемиль да не разпространи омразата си и отровите си измежду щерките на Мухаммед (с.а.с.).
Истината стигнала до ушите на Ебу Лехеб и веднага започнал да се подиграва на Пратеника на Аллах (с.а.с.), който искал да ги изкара от тъмнините на заблудата и безверието към светлината на Аллах. А неговата жена само това чакала – как да нарани най-близките хора на Мухаммед (с.а.с.). Сърцето й било изпълнено с омраза и ненавист към всички мюсюлмани, но най-много към семейството на Пратеника на Аллах (с.а.с.). Пробвала на най-различни начини да препречи пътя на вярващите, но когато видяла че никой не я следва наредила на синовете си да разведат щерките на Мухаммед (с.а.с.) и да ги изгонят на улицата. Денонощно тази жена не спирала да наранява сърцето на Пратеника на Аллах (с.а.с.), и от голяма омраза започнала да събира дърва и да ги изхвърля на улицата пред Мухаммед (с.а.с.), за да не може да мине Пратеника на Аллах. Но Всевишния Аллах наблюдавал постъпките на Ебу Лехеб и неговата жена, които не се отказвали от безверието и омразата си, и затова низпослал Своите знамения, в които споменава това нищожно семейство. Всевишният Аллах казва:
„Да се погубят ръцете на Ебу Лехеб! И той да се погуби! Не го избави неговият имот и онова, което е придобил. Ще гори в огън с пламъци той – и жена му, носещата дърва. На шията й ще има въже от сплетени влакна.”
(Месед 1-5)
Ебу Лехеб излъгал синовете си, че Мухаммед (с.а.с.) злослови за тях и казал: „Нищо няма да ви простя, докато не разведете тези две дъщери на Мухаммед.”
Утбе се подвел и веднага се развел с новата си жена, а Утейбе се запътил да открие Пратеника на Аллах (с.а.с.), за да си излее мръсотиите в гърдите. Когато го открил, нагрубил Мухаммед (с.а.с.) с най-обидните слова и казал: „Веднага ти връщам и втората ти дъщеря.”
А Пратеникът на Аллах (с.а.с.) се обърнал към Аллах и казал:
„О, Аллах връхлети го с куче от Твоите кучета!”
Аллах откликнал на Своя Пратеник и Утейбе бил изяден от лъв при пътуването му към Шам.
И така щерките на Пратеника на Аллах се върнали отново в дома на баща си недокоснати от ръцете на безверниците, но сърцата им били изпълнени с мъка и тъга, защото обидите били насочени към Пратеника на Аллах (с.а.с.). Но с търпение човек постига чудеса.
След като Рукайя (р.а.) проявила търпение и се насланяла само на Аллах, то Аллах решил да я дари със съпруг, който е един от първите осем приели Ислям. Той е един от най щедрите, най-срамежливите, най-богобоязливите и най-обичаните от Пратеника на Аллах (с.а.с.). И най-важното, че той е зарадван с Дженнет от Мухаммед (с.а.с.). А това е Осман (р.а.) – човекът, от който се срамуваха и меляйкетата.
След като истинската вяра се настани в сърцето на Осман и светлината се показа на лицето му, Пратеникът на Аллах (с.а.с.) го поканил да му стане зет. А Осман (р.а) толкова се зарадвал, че ще стане зет на най-обичания Пратеник на Аллах. Той знаел, че Курайш няма да споделят тази негова радост и щастие, но веднага се съгласил.
Рукайя (р.а.) се прехвърлила в новия си дом, изпълнен с вяра, търпение и обич към Аллах. Сърцето й биело бързо, защото Аллах й е избрал съпруг, с който ще призовават към Аллах и заедно ще стоят зад Пратеника на Аллах, докато Исляма влезе във всеки дом.
Щастието на Рукайя станало още по-голямо, когато Аллах я зарадвал с дете, което тя нарекла Абдуллах. И това й е единственото дете.
Рукайя (р.а.) и Осман (р.а.) са от първите хора, които са участвали в първото изселване за Абисиния, за да спасят религията си в сърцата си и светлината на лицата си. Тя разказва:
„Един ден в Абисиния дойде човек от далечна Мекка, който приел Исляма и станал сахабин на Мухаммед (с.а.с.). Всички ние се събрахме около него, за да чуем какво ще ни каже за Мекка. Всеки питаше за близките си дали са последвали Пратеника на Аллах (с.а.с.). Но всички се разплакахме от радост, когато чухме че Хамза ибн Абдуль-Мутталиб и Омер ибн Хаттаб са приели Ислям. И сега можем да се върнем по родните си места. Сърцата ни едвам се удържаха в гърдите ни от щастие, защото скоро ще се свържат отново със сърцето на Пратеника на Аллах(с.а.с.).”
Рукайя (р.а.) е единствената щерка на Мухаммед (с.а.с.), която е участвала в двете изселвания към Абисиния. Затова Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал за Рукайя и Осман:
„Те двамата са първите, които се изселиха към Аллах, след Лют (а.с.).”
А след 13 години от пророчеството на Пратеника на Аллах (с.а.с.) много от сахабите вече са се изселили в Медина. От тези сахаби е и Рукайя (р.а.), която очаквала всеки ден своя баща да се изсели при тях и да заживеят щастливо – без страх и мъка. След като Рукайя загуби майка си Хадиджа (р.а.) и собственото си дете на 6 години, сега най-много се страхуваше да не загуби и Пратеника на Аллах (с.а.с.).
Рукайя (р.а) продължила да проявява търпение, но раните от обидите на Умму Джемиль, от изселванията, от загубата на близките й хора не зараствали. Тогава слабостта и болестта се показали върху тялото на Рукайя (р.а.) и залегнала върху кревата на Осман (р.а.). Осман (р.а.) стоял неотлъчно от нея, защото виждал непоносимата болка и тъга по лицето на съпругата си. Очите му се напълнили със сълзи, когато се подсетил за силната Рукайя, която до вчера убеждаваше вярващите жени в Абисиния и изпълваше лицата им с усмивки. А сега се страхува да не би да се раздели със достойната си съпруга и така ще се прекъсне връзката му с Пратеника на Аллах (с.а.с.).
И когато Мухаммед (с.а.с.) воювал на Бедр с неверниците, Рукайя (р.а.) предала душата си на Всемилостивия Аллах. И така тя е първата от щерките на Пратеника на Аллах (с.а.с.), която умира след майка си Хадиджа. Само че Хадиджа умира в Мекка без да се види с дъщеря си Рукайя, а сега Рукайя умира без да се види с баща си Мухаммед (с.а.с.). А когато Пратеникът на Аллах (с.а.с.) се върнал от битката на Бедр, Рукайя (р.а.) вече била погребана.

Нека Аллах е доволен от нея и да я награди с най-великата си награда Фирдеус.

Хатиджа, радиаллаху анха, съпругата на пророка

    Хатиджа (р.а.) произхождала от добро семейство.

 Баща и Хуалид бил един от най-уважаваните водачи на рода им, който бил убит по време на битка.

 Мъжът й също починал и тя останала вдовица, като била много богата.

 Когато Мухаммед (салалаху алейхи уа салам) бил още много млад, тя му доверила част от богатството си и го помолила да търгува от нейно име в Сирия.

Той бил известен като честен, добър и доверен човек. Върнал се от Сирия след като постигнал големи печалби за Хатиджа.

 След като изслушала разказа му за пътуването, решила че той ще е най-добрият съпруг за нея и въпреки, че едни от най-важните мъже от рода Курайш искали ръката й, но тя ги върнала и предложила брак на Мухаммед (сaс).

След като неговия чичо Абу Талиб благословил брака им, Хатиджа и Мухаммед (сaс)се оженили.

По това време пророкът бил на 25 години, а Хатиджа на 40.

 

   Те живели 15 години щастливи заедно и Хатиджа родила няколко деца.

Първото й дете било момче, което починало на 2 годишна възраст.

Родили и се още 2 сина, но и те починали още като бебета.

 Но Хатиджа и Мухаммед (сaс) имали и 4 дъщери, които останали живи:

Зейнеб, Рукийа, Ум Кулсум и Фатима..

   Никoй освен Аллах не знае повече за един мъж, от жена му, както добрите така и лошите му страни, слабостите му и силите му.

 Колкото повече Хатиджа (р.a) научавала за мъжа си толкова повече го уважавала.

Всеки в Мекка го наричал „Ал-Амин“, което означава достоен за доверие и тя повече от всички останали знаела колко подходящо е за него това име.

   Мухаммед (сас) прекарвал всяка година през месец Рамадан времето си в размисли като се оттеглял в една пещера в планината Хира, която е извън Мекка.

Хатиджа се грижела за това да му е осигурена прехраната по време на оттеглянето в пещерата.

 В края на един Рамадан, когато той бил на 40 години, а Хатиджа на 55, Мухаммед (сас) се появил неочаквано на прага на къщата и треперещ от страх й казал

 „Завий ме, завий ме!“

 Хатиджа се уплашила, покрила го с една завивка и когато той се успокоил го помолила да й обясни какво точно се е случило. Той й разказал как някакво създание, което не е виждал никога преди – това бил ангелът Джибрил

– се появило пред него, докато спял и му казал “чети!“ Мухаммед (сас) отговорил:

 „Аз не мога да чета“, защото той нито можел да чете нито да пише.

 „Чети!“

повторил ангела, като го прегърнал силно.

 „Какво да чета?“

 попитал Мухаммед (сас) в отчаянието си.

И ангелът отговорил: 

   

1.  Чети [о, Мухаммед] в името на своя Господ, Който сътвори –­

2.  сътвори човека от съсирек!

3.  Чети!

Твоят Господ е Най-щедрия,

4.  Онзи, Който научи чрез калема,

5.   научи човека на онова, което не е знаел.

96. СУРА АЛ-АЛАК (СЪСИРЕКЪТ)

   Въпреки че Мухаммед (сас) по това време не бил наясно какво се случвало, това било началото на откровението на Свещения Коран.

 При това първо появяване на Джибрил Мухаммед (сас) бил много уплашен и побягнал от пещерата, но видял че Джибрил пак е пред него.

Всеки път като се отвърнел от него, Джибрил отново бил там и изпълвал хоризонта с величавия си и красив образ.

    „О, Мухаммед“,

– казал Джибрил накрая

 – „Ти си пратеника на Аллах, а аз съм Джибрил“, и стези думи изчезнал от погледа на Мухаммед (сaс).

   След като изчезнал, Мухаммед (сaс) слязъл от планината, бягайки колкото бързо може без да знае дали се разболява и му се привиждат неща или бил обсебен от Джин.

   Хатиджа не се уплашила като чула думите на Мухаммед (сас).

 Тя била сигурна, че на съпруга й се е случило нещо велико, но била сигурна, че нито е болен, нито обсебен.

 „Не се притеснявай – казала му тя – защото в името на този, който има власт над душата на Хатиджа се надявам, че ти си пророкът на тази общност.

Аллах никога не би те подтискал, защото ти си добър към роднините си, говориш само добро, помагаш на хората в нужда, подкрепяш слабите, храниш гостите си и отговаряш на повика на тези, които имат нужда от съвет.“

   След като Мухаммед (сас) си починал, Хатиджа (ра) го завела при нейния братовчед Уарака ибн Науфал, който бил мъж с познания и тя била сигурна, че е в състояние да обясни случилото се на любимия й съпруг.

 Уарака бил изследвал книгите на юдеите и на християните много точно. Той знаел, че идването на още един пророк било предсказано както от Муса така и от Иса

(алейхимус селам) и познавал много от знаците, които потвърждават идентичността на пророка, който ще се появи.

   След като чул историята Уарака, който бил стар и сляп, извикал:

“Това е същото създание, което донесло на Муса откровението на Аллах.

Бих искал да съм млад сега и да мога да живея, когато народът ни ще те прогони.“

    „Ще ме прогонят ли?“ – попитал Мухаммед (сaс)

    „Да – отговорил Уарака – никoй не е дошъл с това, което ти е дадено и на теб, без да е бил третиран като враг;

и ако доживея деня, в който ще бъдеш прогонен, ще те подкрепя с цялата си сила.

 Остави ме само да пипна гърба ти.“

 Така Уарака, напипвайки между раменете на пророка, намерил каквото търсел

– една малка кръгла леко повдигната неравност в кожата с големината на яйце от гълъб.

 Това бил един от мнoгoто знаци, за които Уарака знаел, че доказват самоличността на пророка след Иса (алейхиселам)

    „Това е печата на пророчеството – обяснил той – Сега съм сигурен, че ти си пророкът, чието идване е предсказано в Тората на Муса и в Инджил, който бил даден на Иса.

Ти си пратеникът на Аллах и създанието, което ти се е явило в планината е наистина ангела Джибрил!“

    Хатиджа била извор на утеха и подкрепа за Мухаммед (със) в трудните години, които следвали, през които водачите на Курайш правели всичко възможно, за да спрат пророка да проповядва исляма.

Тя дала цялото си богатство по пътя на Аллах и помогнала да се разпространява исляма, помогнала да бъдат освободени роби, приели исляма, помагала да храни общността на мюсюлманите, която бавно но сигурно започнала да расте.

   Те следвали три години, в които малката мюсюлманска общност живяла в лишения извън Мекка, но въпреки, че страдали от глад и жажда и били подложени на жега и на студове, това било време, през което сърцата на първите мюсюлмани били чисти и изпълнени със светлината на знанието и мъдростта.

Мюсюлманите знаели, че следват истината и нищо друго не било от значение за тях.

 Не се интересували от това какво им причиняват Курайш и какво говорят за тях, Аллах и пророкът им били достатъчни.

   Бойкотът бил премахнат и позволили на мюсюлманите да влязат в града, но 3 години твърдост имали последствията си.

Първо починал чичото на Мухаммед (сас) Абу Талиб, който бил над 80 годишен, а после през месец Рамадан починала и Хатиджа (ра).

Пророкът много тъгувал за нея. Хатиджа била първата, която признала Мухаммед (сас) за пророк на Аллах и не престанала да му помага през всичките години.

Любов и състрадание зряли между тях и се увеличавали с годините и дори смъртта не могла да им отнеме тази любов.

Пророкът никога не престанал да обича Хатиджа и въпреки, че по-късно се оженил за други жени, тя запазила особено място в сърцето му.

   Наистина, винаги когато Аиша (третата му жена) го чувала да говори за Хатиджа, или виждала как изпраща храна на роднините й и приятелите й, не можела да не изпита ревност, заради голямата любов, която Мухаммед (сас) все още изпитвал към нея.

 Един път Аиша го попитала дали Хатиджа е била единствената жена, която е заслужавала да бъде обичана. Пророкът отвърнал:

 „Тя вярваше в мен, когато никoй друг не вярваше.

Тя прие исляма, когато хората ме отблъснаха;

 тя ми помагаше и ме утешаваше, когато нямаше никой, който да ми подаде ръка за помощ.“

   Абу Хураира казва, че веднъж когато Хатиджа още била жива, дошъл Джибрил при пророка и казал:

 „О, пратенико на Аллах, Хатиджа идва с една паница чорба за теб.

Като дойде изпрати й поздрави от нейния Господар и от мен и я благовествай за замък от бижута в градината (Дженнета), в която няма да има нито шум, нито умора.“

   Скъпи братя и сестри, Мухаммед (сас) останал без жена си, която го подкрепяла и без подкрепата на чичо си Абу Талиб. Минало известно време и била изпослана следната сура:   

93. СУРА АД-ДУХА (УТРОТО)

 В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1.  Кълна се в утрото

2.  и в нощта, когато настане мрак –

3.  не те изостави твоят Господ [о, Мухаммед] и не те възненавиди.

(Веднъж обичайното откровение се забавило. съдружаващите заговорили:

“Неговият Бог го изостави и му се разгневи.”

Тези подмятания много натъжавали Пратеника.)

4.  Отвъдният живот е по-добър за теб от настоящия.

5.  И ще ти въздаде твоят Господ, и ще си доволен.

6.  Не те ли намери Той сирак, та те приюти?

7.  И те намери заблуден, та те напъти.

8.  И те намери беден, та те замогна.

9.  Тъй че не огорчавай сирака!

10.  И не отпъждай умоляващия!

11.  И за благодатта на своя Господ разказвай!

 

   И така се случило.

 След 3 години на борби, дошла една роднина на Мухаммед (сас) – Кхаула – и му казала, че къщата му е изоставена и че дъщерите му имат нужда от майка, която да се грижи за тях.

 „Но коя може да заеме мястото на Хатиджа?“ – попитал той.

 „Аиша, дъщерята на Абу Бакр, най-близкия ти човек“ – отговорила тя.

Абу Бакр бил първия приел исляма и бил най-близкият на пророка.

Както Хатиджа така и той направил всичко за да помогне на Мухаммед (сас) и дал цялото си богатство за исляма.

   Пример за връзката между Мухаммед (сас) и Хатиджа (ра) е съвместната подкрепа един друг и съветването помежду им.

Пример за това е първото откровение.

При кой отишъл пророкът за съвет и подкрепа?

 При най добрия си приятел?

При съветника си?

 Или при най-стария от рода му?

Не! Той отишъл при съпругата си Хатиджа, помолил я за подкрепа и за мнението й и е знаел много добре какво прави. Тя се отзовала както подобава, нито припаднала, нито изпаднала в паника, утешила го и го успокоила. Някой може да се пита какво означава всичко това, то означава много.

Такова взаимно уважение и доверие, не се изграждат просто така.

 Това е резултат на дълги години на подкрепа между съпрузите и е съществена част за един успешен брак.

Този извор на подкрепа и съвет трябва да бъде използван, партньорът от който се иска съвет развива чувство за съпричастност и оценяване, което подсилва семейния живот.

 Бракът на Мухаммед (сас) и Хатиджа (ра) ги съюзил след приемането на исляма да се борят заедно по пътя на Аллах.

   Това би трябвало да е урок за всяко семейство, в което единият от партньорите е недоволен, защото другият се занимава усилено с проповядване на исляма.

Би било по лесно ако двамата си помагат и работят заедно, а това би било добър пример и за децата им.

Когато човек се държи така, разочарованието ще намалее и радостта ще се увеличи.

 Всичко това е допринесло за здравата връзка между Мухаммед (сас) и Хатиджа (ра) до смъртта й.

   Аллах да я направи пример за нас !

СПОДВИЖНИЦИТЕ НА МУХАММЕД, САЛЛЕЛЛАХУ АЛЕЙХИ УЕ СЕЛЛЕМ

Мюсюлманите са единодушни относно това, че сподвижниците на Мухаммед, Саллеллаху алейхи уе селлем, са първенците сред ближните раби на Аллах Всевишния, най-достойните сред богобоязливите, водителите на вярващите, образеца за мюсюлманите и най-добрите раби на Аллах след пророците. Чрез знанието донесено от Пратеника на Аллах и заедно с него те са водили борбата в името на Аллах Всевишния. Аллах Теаля ги е удостоил с честта да срещнат последния от пророците и да са с него и в трудност и в благо. По пътя на борбата, в името на Аллах Всевишния те са дали и душите и имота си и са заслужили да бъдат най-достойните сред избраниците на Аллах. Съгласно освидетелстването на Пратеника на Аллах, те са най-благодатното поколение от уммата. Те са най-добрите и сред отминалите народи и сред тези, които ще последват. Те са хората побили устоите на исляма и са установили принципите на религията. Те са разкъсали оковите на езичеството и са отнесли исляма по всички краища на света. Така ислямът бил разпространен по земята и сабили възцарени принципите на вярата. Сподвижниците на Мухаммед, Саллеллаху алейхи уе селлем, са били най-схватливите и най-знаещите сред хората. Вярата им била най-пълна, а делата им най-прекрасните. Те били обучени от самия Пратеник на Аллах Всевишния и са черпили от пречистите извори на неговото знание. Те са били свидетели на низпославането на откровението и под управлението на Пратеника на Аллах са изживели исляма, спазвайки неговите директиви.

 

Имам Ахмед предава от Абдуллах б. Месуд, Аллах да е доволен от него, следното: “Аллах Всевишния погледна сърцата на рабите и намери, че сърцето на Мухаммед, Саллеллаху алейхи уе селлем, е най-доброто сред всички тях. Той го избра за Себе Си и с неговия призив го изпрати за Посланик. След сърцето на Мухаммед, Саллеллаху алейхи уе селлем, погледна сърцата на другите раби и намери, че сърцата им са най-добрите сред останалите. И така Той ги стори воини, които се борят по пътя на религията на пророка.”

Тези, които са били другари на пророка или са го видели са негови сподвижници (асхаб). Относно превъзходната степен на сподвижниците има ясни знамения и достоверни хадиси. Ето някои знамения:

Най-предните, първите от преселниците и помощниците, и онези, които ги следват с добрина... Аллах е доволен от тях и те са доволни от Него. Той е приготвил за тях Градините, сред които реки текат, там ще пребивават вечно и завинаги. Това е великото спасение.

 

(Преселниците са вярващите, които в името на Аллах се преселили от Мека в ал-Медина, а помощниците са вярващите от ал-Медина, които ги посрещнали и им помагали.) (9:100)

 

Аллах бе доволен от вярващите, когато ти заявиха вярност под дървото [о, Мухаммед]. И узна Той какво имат в сърцата си. И спусна Той спокойствие над тях. И им въздае близка победа. (Близката победа е превземането на Хайбар от мюсюлманската войска.) И много богатства ще вземат. Аллах е всемогъщ, премъдър. (Скоро мюсюлманите получили много блага и придобивки от битките.) (48:18-19)

Този от когото Аллах е доволен е невъзможно да умре като неверник. Това е така, защото Аллах да е доволен от даден човек означава, че той умира бидейки мюсюлманин.

Джабир, Аллах да е доволен от него, предава, че Пратеника, Саллеллаху алейхи уе селлем, е казал: “Никой от тези, които ми заявиха вярност под дървото, няма да отиде в джехеннема.” Хадисът е предаден от Тирмизи, Абу Дауд и Имам Ахмед. Аллах Всевишния повелява: Вие сте най-добрата общност, изведена за хората… (3:110)

Всевишният Аллах е отредил сподвижниците да са по-добри от останалите хора. Никакъв друг довод не може да се равнява на свидетелстването на Аллах Всевишния за тези хора. Той Всевишния повелява:

 

[Част от това е] за бедняците-преселници, които бяха прогонени от своите домове и имоти, търсейки обилие и благоволение от Аллах, и помагайки на Аллах и на Неговия Пратеник... Те са <p>искрените.</p> Настанилите се в дома [на преселението Медина] и [приели] вярата преди онези, които се преселиха там, ги обичат и не усещат в сърцата си завист за онова, което им бе дарено. Предпочитат ги пред себе си, дори ако те самите са в нужда. А които се опазят от скъперничеството на душите си ­ те са сполучилите. (59:8-9)< p> </p> …и ще ви въздаде в Градините, сред които реки текат ­ в Деня, в който Аллах не ще посрами Пророка и вярващите заедно с него. Светлината им ще се устремява пред тях и в десниците им [отвсякъде]. (66:8)< p> </p> Мухаммед е Пратеника на Аллах. А онези, които са заедно с него, са строги към неверниците, милостиви помежду си. Виждаш ги да се покланят и да свеждат чела до земята в суджуд. Търсят щедрост от Аллах и благоволение. Техният белег е по лицата им ­ от следите на поклоните… (48:29)

 

Бухари предава от Имран б. Хусайн, че Пратеника на Аллах е казал: “Най-добрите от моята умма са хората от моята епоха, след това тези, които ги последват, и след това тези, които и тях последват.” Имран казва: “Не знам дали спомена две или три епохи след неговата епоха.” Бухари и Муслим предават по линия на Абу Саид ал-Худри, че Мухаммед, Саллеллаху алейхи уе селлем, е казал:“Не злословете (не проклинайте) по адрес на никого от моите сподвижници, защото някой от вас дори да раздаде злато колкото планината Ухуд, не ще достигне (степента) нито на една, нито на половин шепа (раздадени от тях).” Доброто като цяло се намира по пътя на сподвижниците на Пратеника на Аллах. Предавайки от доверен човек на друг доверен, те са предали повереното от Аллах по начин, който не бил срещан у предишните народи. Група сподвижници пък се нагърбила да предаде Сунната на Пратеника на Аллах. За да я разпространят те обиколили краищата на земята. Друга част се ангажирала с халифатството и управлението, с джихад и отваряне на народите за истината, за привличане на хората към исляма. Те ги пречиствали и напътствали по правия път. Аллах Всевишния е отредил времето за тях да бъде благодатно, чрез тях Аллах е осъществил дела, които другите хора осъществяват за сто години. Те са първенците във всяко едно добро; в борбата по пътя на Аллах, в призивът към исляма, в разходването за исляма и даряването, в извършването на много ибадет.

По време на битките те помагали на Пратеника, Саллеллаху алейхи уе селлем. По пътя на Аллах те заявили вярност на Пратеника, че са готови да дадат живота си. Бухари предава от Анас, Аллах да е доволен от него: “Пратеникът, Саллеллаху алейхи уе селлем, дойде при рова когато през една студена утрин помощниците (ансар) и преселниците (мухаджирин) копаеха. Виждайки умората и глада у тях той отправил следната дуа: “О, Аллах, няма съмнение, че истинският живот е отвъдния живот. Опрости ансар и мухаджирин!”

Сподвижниците били удостоени с честта да живеят с Пратеника на Аллах. На тях принадлежи най-големият дял от уважението и почитта към Пратеника, Саллеллаху алейхи уе селлем, и в това отношение те превъзхождат всички останали. Никой не ги е достигнал и няма да ги достигне.

Али б. Абу Талиб бил попитан: “Каква беше любовта ви към Пратеника на Аллах?” Той отговорил: “Кълна се в Аллах, той ни бе по-любим и от душите ни, и от имотите и от децата ни, и от родителите ни, и от студената вода изпита при жажда.”

Абу Суфян б. Харб преди да приеме исляма, когато изкарал извън забранената зона (харам) част от меканци, за да ги убие, попитал Зейд ад-Десинна, които бил роб на меканец: “Питам те заради Аллах о, Зейд, би ли пожелал сега Мухаммед да е в ръцете ни и да го убием, а ти да си стоиш у дома?” Зейд отвърнал: “Кълна се в Аллах, дори да знам, че в момента Мухаммед, Саллеллаху алейхи уе селлем, се е убол с трън и това му причинява болка не съм съгласен да си стоя у дома.” Абу Суфян казва: “Не съм виждал друг да е обичан така, както сподвижниците обичат Мухаммед.”

Сподвижниците, Аллах да е доволен от тях, били приели Мухаммед, Саллеллаху алейхи уе селлем, като съдник на душите и имотите си. Те му казвали: “Ето имотите ни пред теб, отсъди за тях както пожелаеш, ето душите ни са в ръцете ти. Ако пожелаеш да минем през морето и това ще сторим. Ще се бием и пред теб, и зад теб, и от дясно и от ляво на теб.” Ето най- искрения израз на тази любов:

Амр б. Ас, Аллах да е доволен от него, казва: “Никой не ми бе по-любим от Пратеника на Аллах и в моите очи никой не бе по-велик от него. От почитта, която изпитвах към него не можех да го погледна в очите и да го гледам до насита. Ако ми бъде поискано да го опиша, нямам сили да го сторя, защото не можах да го гледам и да му се наситя.”

Ние мюсюлманите обичаме сподвижниците на Пратеника на Аллах. В тази си любов не прекаляваме относно едни и не се отдалечаваме от други. Споменаваме ги единствено с добро.

Утвърдено е, че мухаджирин и ансар са опростени от Аллах Всевишния и всички са в дженнета. Необходимо е да се знае и категорично да се вярва, че тези, които са го видели само през част от деня и са го последвали, са по-достойни от тези, които не са го виждали. Необходимо е още сподвижниците да се споменават като се умолява Аллах за милост над всички тях, над млади и възрастни, над първи и последни.

Ние мюсюлманите си мълчим относно неразбирателства, които понякога спохождали сподвижниците. Те са воювали заедно с Пратеника, Саллеллаху алейхи уе селлем, и в доброто са надминали всички останали хора. Аллах Всевишния ги е опростил и е повелил да се моли опрощение за тях и да се приближаваме към Него както те са Го обичали. Това ни е повелено чрез Мухаммед, Саллеллаху алейхи уе селлем. С дребните грешки на сподвижниците се занимава само онзи, който е затънал в раздор.

Една част от преданията, споменаващи за нередности при сподвижниците са измислени, друга част са допълнени и изопачени.

Част от техните неприемливи обноски са опростени и не представляват нищо спрямо благодатта която е последвала от тях и борбата им по пътя на Аллах, помощта им за религията, полезните знания и праведните им дела. За никого от тях не се пита дали е бил справедлив (доверен) или не. Съгласно Корана и Сунната и единодушието на учените, като цяло са възприети за доверени и тази тема е затворена.

Посредством Анас б. Малик е предаден следния хадис: “От признаците на вярата е да обичаш ансар. От признаците на лицемерието е да ненавиждаш ансар.” Хадисът е записан от Бухари. Имам Муслим пък предава хадис по линия на Абу Саид ал-Худри: “Онзи, който вярва в Аллах и в отвъдния Ден, да не възненавижда ансар.”

Най-достойни сред сподвижниците са четиримата халифа; Абу Бакр, Омар, Осман и Али, Аллах да е доволен от тях. След тях следват останалите от десетимата благовестени с дженнет от Мухаммед, Саллеллаху алейхи уе селлем. Пратеникът, Саллеллаху алейхи уе селлем, е казал : “Най-достойни от уммата след пророка им са Абу Бакр и Омар.” Хадисът е предаден от Имам Ахмед. И още Мухаммед, Саллеллаху алейхи уе селлем, е казал: “Последвайте двамата, които ще бъдат след мен, Абу Бакр и Омар!” Хадисът е предаден от Тирмизи, Имам Ахмед и Ибни Мадже. В достоверния сборник на Муслим е отразен следния хадис: “Сподвижниците на Мухаммед, Саллеллаху алейхи уе селлем, бяха на път когато той каза: “Ако се покорят на Абу Бакр и Омар, ще са на правия път.”

В достоверния сборник на Бухари се предава, че бащата на Мухаммед ибн. Ал-Ханефиййе Али б. Абу Талиб, Аллах да е доволен от тях, е казал: “Татко мой! Кой е най достойния човек след Пратеника на Аллах?” Али, Аллах да е доволен от него, казал: “Не знаеш ли синко?”, а той отвърнал “Не”. Али, Аллах да е доволен от него, му казал: “Този човек е Абу Бакр.”

Относно Абу Бакр и достойнството му спрямо останалите вярващи Аллах Всевишния е низпослал аяти в Свещения Коран:

И удостоените с благодат и обилие сред вас да не се кълнат, че не ще даряват на [съгрешилите от] роднините и клетниците, и преселниците по пътя на Аллах!... (24:22) Няма никакво разногласие между учените, че в това знамение става въпрос за Абу Бакр. Аллах Всевишния е повелил:

… и бе един от двамата, когато бяха в пещерата… (9:40) И относно това знамение няма разногласие между учените, че се отнася за Абу Бакр. Господарят на световете освидетелства сподвижничеството му и го е споменал като втория от двамата благовестени със (сакина) – успокоение.

Омар ибн ал-Хаттаб казва: “Кой може да е по-достоен от втория от двамата с които третият е бил Аллах?” Пратеникът, Саллеллаху алейхи уе селлем, казва: “Не съм имал по-голяма полза от ничие имущество отколкото от имуществото на Абу Бакр.” Вследствие на това плачейки Абу Бакр казал: “И аз, и имуществото ми сме за теб, о, Пратенико на Аллах!” Хадисът е предаден от Ибни Мадже.

Относно Омар, Аллах да е доволен от него, в достоверния сборник на Бухари се предава, че Пратеника, Саллеллаху алейхи уе селлем, е казал: “Когато шейтана върви по пътя по който ти вървиш и се срещне с теб, той непременно се отклонява в друг път.” И още казва: “Сред предишните народи имаше “мухаддесун” – вдъхновени.Ако сред моята умма ще има, то единият от тях е Омар ибн ал-Хаттаб.” Хадисът е предаден от Муслим. В действителност Омар, Аллах да е доволен от него, е бил един от вдъхновените. Свещения Коран е потвърдил негово гледище, дал е наставление на Пратеника, Саллеллаху алейхи уе селлем, да възпре съпругите си да се показват, казал е на Пратеника, Саллеллаху алейхи уе селлем, : “О, Пратенико на Аллах! Да би си отредил място за молитва зад “Макам-и Ибрахим”!”, заявил е гледището си относно пленниците и било низпослано знамение, което да потвърди вдъхновението на Омар, Аллах да е доволен от него,. Чрез него Аллах Всевишния е осъществил множество победи.

От Джабир, Аллах да е доволен от него, се предаева, че на Айша , Аллах да е доволен от нея, било казано: “Някои хора приказват небивалици по адрес на сподвижниците на Пратеника на Аллах.” А тя казала: “Какво се обърквате от това? Техните дела секнаха (със смъртта), но Аллах пожела наградата им да не секне.”

Когато Пратеника, Саллеллаху алейхи уе селлем, подготвял войската за Табук Осман б. Аффан, Аллах да е доволен от него, дошъл с хиляда динара скътани в дрехата му и ги изсипал в скута на Пратеника, Саллеллаху алейхи уе селлем. Разбърквайки ги Пратеника, Саллеллаху алейхи уе селлем, казал: “От днес нататък това, което ще стори, не ще навреди на Ибни Аффан.” И неколкократно го повтарял. Хадисът е предаден от Имам Ахмед.

Преди битката при Хайбер Пратеника, Саллеллаху алейхи уе селлем, казал относно Али, Аллах да е доволен от него: “Утре ще дам знамето на човека посредством ръката на когото ще се осъществи победата, човекът, който обича Аллах и Неговия Пратеник и който е обичан от Аллах и Неговия Пратеник.” Сподвижниците прекарали нощта с мисълта на кого щ е бъде дадено. Всеки от тях в себе си се надявал, че на самия него ще бъде дадено знамето. На сутринта Пратеника, Саллеллаху алейхи уе селлем, казал: “Къде е Али?” Казали му, че имал болки в очите. Тогава Пратеника, Саллеллаху алейхи уе селлем, поплюл към очите на Али, отправил дуа към Аллах и му минало. Али, Аллах да е доволен от него, се почувствал така, че все едно никога преди това не е чувствал болка. Пратеникът, Саллеллаху алейхи уе селлем, му дал знамето, а Али, Аллах да е доволен от него, казал: “Ще се бия с тях докато и те не станат като нас.” След това Пратеника, Саллеллаху алейхи уе селлем, казал: “Върви спокойно докато слезеш при тях. После ги призови към исляма и ги извести за задълженията, които имат. Кълна се в Аллах, да станеш причина чрез теб Аллах да напъти един човек, за теб е по-добро от червените камили (от най-любимото земно богатство).” Хадисът е предаден от Бухари и Муслим.

Всички сподвижници на Мухаммед, Саллеллаху алейхи уе селлем, са от обитателите на дженнета. Аллах Всевишния повелява:

…Онези от вас, които раздаваха преди завземането [на Мека] и се сражаваха, не са равни [с останалите]. Те са на по-високо стъпало от онези, които раздаваха след това и се сражаваха. Но на всички тях Аллах обеща Най-прекрасното… (57:10)

Принципите на успеха на светлината на живота на Мухаммед (с.а.с.)

    Всеизвестно е, че Мухаммед саллеллаху алейхи ве селлем е най-преуспялата личност засвидетелствана от човешката история. Той обаче не е само „герой" както е описан от Tomas Carlyle. В същото време той е обрисуван от Свещения Коран: „Най-прекрасният образец за всички хора..." В земният живот той ни показа пътя за достигане на най-високите успехи...
 
   Когато се взрем в живота на Мухаммед саллеллаху алейхи ве селлем ние установяваме определени принципи, които самият той е спазвал. В действителност Пратеникът саллеллаху алейхи ве селлем е бил човек на позитивното мислене в истинския смисъл на думата. Всички негови действия са били насочени към успеха и крайния резултат, като е избягвал всяка стъпка, която да възпрепятства успеха и ефективността...
   Ако се спрем на неговия живот, ние можем да класифицираме следните принципи:
 
   Първи принцип: Да се започва от това, което е възможно
   Този негов принцип ясно е описан в следния хадис сведен от Айша Р.А.: „Когато Пратеникът на Аллах трябваше да избира между две неща, той избираше по-лесното." (Бухари) Да се предпочете по-лесното, означава да се започне с това, което е възможно.
   Онзи, който започва с възможното, по-лесно достига до успеха.
 
   Втори принцип: В проблемите да се вижда успеха
   В мекканския период мюсюлманите имали множество проблеми и трудности. В тези дни било низпослано знамението:
   „С трудността има и леснина. Да, с трудността има и леснина."(94:5-6)
   От него се разбира, че наред с проблемите са налице и множество възможности. Пътят на успеха минава през нормалното възприемане ма проблемите и възползва-нето от възможностите.
 
   Трети принцип: Промяна на полето на действието.
   Източник на този принцип е преселението на Мухаммед саллеллаху алейхи ве селлем със сподвижниците му от Мекка в Медина. Това не е било само едно обикновено преселване. Както историята по-късно потвърждава, то е направено, за да се намери по-благоприятна среда за разпространението на Исляма.
 
   Четвърти принцип: Превръщането на противника в приятел.
   Ислямският пратеник бил подложен на безспорна вражда от неверниците. През този период Свещения Коран му наставлява да отговори на злото с добро. Последиците от подобна позиция намерили описание пак в Свещения Коран по следния начин:
   „Не са равни добрината и злината. Отблъсквай я с най-доброто и тогава онзи, от когото те е деляла вражда, става като близък приятел." (41:34) Всичко това показва въздействието върху противника, когато на неговото зло се отвърне с добро. Доказателство за това е живота на Мухаммед саллеллаху алейхи ве селлем
 
   Пети принцип: Превръщането на минусите в плюсове.
   След битката при Бедир мюсюлманите пленили 70 човека от езичниците. Те били образовани хора. Мухаммед саллеллаху алейхи ве селлем обявил, че ще освободи всеки от тях, който обучи на четмо и писмо десет човека от мюсюлманите. Това било първото училище в ислямската история. От една страна всички ученици мюсюлмани, а от друга всички учители от противника. Тук е уместно да се споменат думите на един английски ориенталист за Мухаммед саллеллаху алейхи ве селлем: „Той се изправи лице в лице с трудностите, за да извлече успех от неуспеха."
 
   Шести принцип: Силата на мира е по-голяма от силата на суровостта.
   След влизането в Мекка при Мухаммед саллеллаху алейхи ве селлем били доведени всички езичници. Това били хора заслужаващи наказание заради битките, които са водили и вредата, която били нанесли на мюсюлманите. Той обаче не ги докоснал, а им казал: „Идете си, свободни сте" Последиците от този ход били невероятни. В кратък период от време те приели Исляма...
 
   Седми принцип: Всестранен поглед. При битката в Муте, командващия мюсюлманските войни Халид бин Уелид изтеглил от арената на битката своите бойни единици, след като видял голямото числено преимущество на противника. Когато пристигнали в Медина, някои мюсюлмани ги посрещнали с думите: „Я, фарраро, победени". Мухаммед саллеллаху алейхи ве селлем казал: „Не, те са Каррар (предотвратими)." Мюсюлманите гледали на случая от позицията на победата или загубата. Чрез тези си слова Мухаммед саллеллаху алейхи ве селлем оповестил, че съществува и друго, трето положение за избор. То е да се избегне битката и да се спечели време за засилване на позициите. Днес историята ни известява как след тригодишна подготовка мюсюлманите дошли до предградията на Византия (Истанбул) и постигнали големи успехи.
 
   Осми принцип:Приемането на борбата в изгодна за теб позиция.
   Този принцип е взет от спогодбата при Худейбийе. В този ден езичниците си били поставили задачата да въвлекат мюсюлманите в битка, защото те били в изгодна позиция. Мухаммед саллеллаху алейхи ве селлем обаче едностранно приема условията, които езичниците поставили и се съгласил на спогодба. Това била спогодба с десетгодишен срок. В края на този период двете групи трябвало да се срещнат на бойното поле. Две години след това, вследствие на превъзходството на ислямската мисъл била оповестена победата на мюсюлманите.
 
   Девети принцип: Постепенност.
   Този принцип ясно е разкрит в хадис сведен от Бухари. Както казва Айше Р.А. първите знамения на Свещения Коран в повечето случаи се отнасяли за дженнета и джехеннема. Това продължило по-дълго време и след като сърцата на хората омекнали, последвали знамения за прелюбодеянието, алкохол и други забрани.
   Това показва, че постепенността е основен принцип за социалната промяна.
 
   Десети принцип: Съглашение при спорните моменти.
   Когато спогодбата при Худейбийе била вписвана и Мухаммед саллеллаху алейхи ве селлем трябвало да се подпише под името, “Мухаммед Пратеникът на Аллах", представителят от Курайш оспорил. Без да оспорва Мухаммед саллеллаху алейхи ве селлем променил израза на Мухаммед, синът на Абдуллах..."