Чувството за хумор, доброто настроение, добрата шега се явяват теми, които отличават мюсюлманина. Да се поражда у околните веселие е много похвално от гледна точка на Шериата. Ислямът приветства, когато вярващите доставят радост на другите, вместо намръщения аскетизъм.
При това се предписват редица норми, които... трябва да се съблюдават, за да не прекрачи шегата границите, определени от Всевишния.
1. Дори при много весела и смешна шега не трябва да се смеем гръмогласно, да се превиваме от смях и да крещим. Трябва да се усмихваме прилично и спокойно да изразяваме своя възторг, което демонстрира уважение към останалите. Ислямът не одобрява истерическия, прекомерния смях. В хадис, предаден от Тирмизи, Ахмед и Малик, се казва: “Пратеникът на Аллах (с.а.с.) не се смееше, а само се усмихваше.”
2. Шегата трябва да бъде правдива. Когато сподвижниците казали: “И ти също се шегуваш, о, Пратенико на Аллах!”, Пророкът (с.а.с.) отговорил: “Аз се шегувам, но говоря само истината.”
Може обкръжаващите да се веселят двусмислено, ако макар и едната страна на шегата е правдива. Но ислямът забранява да се шегува, използвайки лъжа, дори на 1 април. Даже в този ден лъжата си остава лъжа.
3. Не бива заради шегата да се измислят небивалици, странни и нереални ситуации. В хадис, предаден от Тирмизи, Пратеника на Аллах (с.а.с.) казва: “Нещастието, бедите на човека може да се смятат измислените, заради забавата събития, които никога не са се случвали.”
4. Хуморът и шегите са уместни само в подходящ момент и със съответните хора. Не трябва да се шегуваме с възрастни хора, с учители, с учени, с хора, които не разбират от шега, които се обиждат от нея, както и с чужди жени. Също и жените не трябва да се шегуват с чужди мъже.
5. Шегата трябва да бъде умна, адекватна на ситуацията, понятна за останалите, да не е обидна, да не унижава достойнството на човека, неговото семейство или обществото. В хадис, предаден от Муслим, Хз. Мухаммед (с.а.с.) казва: “Мюсюлманинът е брат на мюсюлманина, не го потиска, не му отказва помощ, не го лъже и не го унижава. Достатъчно зло за човек е да унижава своя брат мюсюлманин.”
6. Не се одобрява да се забавляват обкръжаващите така, че шегата да вземе връх над сериозността, както и толкова много, че мюсюлманина да го назоват смешник и т.н. Това унизява достойнството на човека, хората няма да го възприемат на сериозно и може дори да му се присмиват. В тази връзка Пророкът Мухаммед (с.а.с.) е забранил да се шегува прекалено много, като отбелязал, че излишният, прекаленият смях убива сърцето.
Безкрайните шеги и кикотене не са присъщи на мюсюлманина. Куранът одобрява тези, които се оттеглят от смеещите се постоянно.
7. За нарушаване етиката на исляма се счита насочването на оръжие към някого на шега, да го изплаши, или да го блъсне на шега към движещо се превозно средство и т.н. В хадис, предаден от Бухари и Муслим, Пратеникът (с.а.с.) казва: “Не насочвай оръжие към своя брат. Наистина шейтанът може да завладее твоите действия и оръжието да го простреля. И тогава ще попаднеш в огнената яма.”
8. Не бива да се шегува със забранени теми, например да се разказват вулгарни истории, да се разгласяват интимни подробности, да се използват хули и клевети.
ЗА ШЕГИТЕ И ЧУВСТВОТО ЗА ХУМОР НА ПРОРОКА МУХАММЕД (С.А.С.)
Веднъж Умму Айман отишла при Пратеника Мухаммед (с.а.с.) и казала, че нейният съпруг го кани на гости. А Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казал: “Не беше ли твоят съпруг онзи, в очите на когото има белота?” “В очите на мъжа ми, - удивила се жената – няма никаква белота.” “Да, има”, настоявал Пророкът (с.а.с.). “Кълна се в Аллах, че няма”, отговорила Умму Айман и си отишла. Тогава Мухаммед (с.а.с.) казал: “Няма човек, в очите на когото да няма белота. Имам предвид белия кръг около зеницата.”
Някакъв мъж помолил Пророка (с.а.с.) да го повози на камилата. “Аз ще те повозя, но само на малкото на камилата”, отговорил Пратеника на Аллах (с.а.с.). “Как ще яздя малкото на камилата, то няма да може да ме носи”, възмутил се човекът. Тогава Хз. Мухаммед (с.а.с.) казал: “Всяка камила е малко (рожба) на друга камила.”
Веднъж една възрастна жена посетила Пратеника на Аллах (с.а.с.). По време на разговора той казал: “Възрастните жени не отиват в Рая.” Старицата започнала да плаче. Тогава Мухаммед (с.а.с.) й обяснил, че когато тя влезе в Рая (Дженнета), то там тя отново ще бъде млада и красива.
Нуайм ел-Енсари се шегувал много. Веднъж в Медина докарали за продажба сладки плодове, които не се продавали по-рано. Той ги изкупил със заем и ги поднесъл на Пророка (с.а.с.) с думите: “О, Пратенико на Аллах, аз ти дарявам това.” А когато продавача дошъл при Нуайм за дълга си, той отишъл с него при Пророка (с.а.с.) и казал: “О, Пратенико на Аллах, отплати моя дълг!” Тогава Пророкът (с.а.с.) казал: “Ти наистина ми подари тези плодове.” А Нуайм отвърнал: “О, Пратенико на Аллах, аз нямах нищо, с което да платя плодовете и ги взех в дълг (на заем) с желанието ти да ги опиташ.” Пророкът (с.а.с.) се усмихнал и дал на продавача парите за плодовете.
Захак бин Суфиян бил с непривлекателна външност и нисък на ръст. Когато той се договорил с Пророка (с.а.с.) да приеме исляма, казал: “О, Пратенико на Аллах, аз имам две жени, едната от тях е по-красива, отколкото тази (в този момент той посочил съпругата на Пророка (с.а.с.) Айша (р.а.), която до низпославането на айета за хиджаба, ходила с открито лице), аз ще се разведа и ще ти я дам да се ожениш за нея.” В същото време Айша (р.а.) чула техния разговор. Тя попитала Захак: “Кой от вас двамата е по-красив, ти или твоята съпруга?” А той отговорил: “Разбира се че аз. Аз съм по-красив и по-достоен от нея.” Чул това, Пратеникът на Аллах (с.а.с.) се засмял на умния въпрос на своята съпруга и на отговора на Захак бин Суфиян.
Няма коментари:
Публикуване на коментар