Мъртвецът в гроба ще бъде подложен на изпитание и ще бъде питан три въпроса. Ако отговори на тях ще се спаси, а ако не може да отговори той ще бъде погубен.
Единият от тези въпроси е: Кой е твоя Пратеник?
Не ще отговори на този въпрос освен онзи, който Аллах е дарил със сполука в земния живот, да осъществи условията за отговор на този въпрос /условията на това свидетелство/.
Това ще го затвърди в гроба и ще му вдъхнови отговорите, а свидетелството ще му бъде от полза в Съдния ден. Ден, в който няма да са от полза нито синове, нито пари, нито имоти. Тези условия се следните:
Подчинение към Пратеника Мухаммед /саллелаху алейхи уе селлем/ в това, което е заповядал:
Всевишният Аллах е повелил да му се подчиняваме. Казва Аллах Всемогъщия, Великия:
{Който се покорява на Пратеника, вече се е покорил на Аллах} Ен Ниса: 80. също така казва: {Кажи: “Ако обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах ще ви обикне}
Ал-Имран:31.
Влизането в Дженнета е свързано с абсолютното подчинение към Пратеника (С.А.С), а той (С.А.С), казва: “Всички хора от моята общност ще влязат в Дженнета, освен този, който се възпротиви”. Рекоха: О, Пратенико на Аллах! Кой се възпротивява? Рече: “Който ми се подчини ще влезе в Дженнета, а който не ми се подчини, той се е възпротивил” (Бухари).
Който обича Пратеника (С.А.С) трябва да му се подчини, защото подчинението към него е плод на обичта, а това е доказателство за тази обич.
Вяра в това, което е заповядал:
Който сметне нещо за лъжа от това, което е документирано от Пратеника (С.А.С) като истина поради страст, прищявка, его, или каприз, то този човек смята за лъжа Аллах и Неговия пратеник, защото той (С.А.С) е предпазен от грешки и лъжи:
{и не говори той от себе си} Ен Неджм: 3.
Избягване и предпазване от онова, което е забранил:
Започвайки с най-огромния грях - Ширк, минавайки през големите грехове, пагубните дела и свършвайки с малките грехове и нежеланите неща. Според обичта на мюсюлманина към неговия Пратеник се увеличава неговата вяра, а когато вярата му се повиши, Аллах прави така, че да заобича добрите дела и го сторва да мрази неверието, развалата и греховете.
Да не се служи на Аллах освен така, както Аллах е заповядал чрез езика на Неговия Пратеник:
Основното нещо в ибадетите е забраната. Не е разрешено да служим на Аллах, освен чрез това, с което е дошъл Пратеника, а той (С.А.С), казва: “Който извърши дело, което не сме повелили, това дело е отхвърлено” (Муслим). /Т.е. не е прието от Аллах, защото не е според Сунната на Пратеника (С.А.С)/.
Полза: Знай, че обичта към Пратеника (С.А.С) и обичта към онова, с което е дошъл е задължителна. А който ненавижда нещо от онова, с което е дошъл Пратеникът (С.А.С), то този човек става неверник, дори да изпълнява нещото, което ненавижда. И не е достатъчна само обичта! Трябва да го обичаш повече от всичко останало, дори и от самия теб! Наистина, който заобича нещо показва плодовете на тази обич. Затова този, който обича Пратеника (С.А.С) истински, в него се проявява следването на Пратеника (С.А.С) като модел. Следва го в неговата Сунна, без значение дали Сунната е думи, дела, подчинение на заповедите му, или предпазване от нещата, които е забранил! Следва неговия пример в трудност, охолство, одобрение или неодобрение в дадени неща.
Наистина подчинението и следването на Пратеника с.а.с, са плодът на обичта към него, а без тях не е истинска тази обич. За обичта към Пратеника (С.А.С) има много признаци.
Ето и някои от тях:
1. Честото споменаване на Пратеника (С.А.С) и казването на салеуат /поздрав и благослов/ към него, защото който обича нещо, увеличава неговото споменаване.
2. Желанието за срещата с него, защото всеки, който обича някого жадува за среща с него.
3. Уважението и почитта при споменаването му, казва Исхак – Аллах да се смили над него-: “Нямаше случай, в който сподвижниците на Пратеника (С.А.С) след неговата смърт, когато го споменаваха, да не се покорят, да не покажат смирение, кожата им да не настръхне и да не плачат!
4. Да мразиш онзи, който мрази Пратеника (С.А.С), да враждуваш срещу онзи, който враждува срещу него, да страниш от онзи, който противоречи на неговата Сунна и въвежда бидати /нововъведения/ в религията, от водачите на бидатите и от двуличниците!
5. Да обичаш този, който Мухаммед (С.А.С) е обичал от семейството му, съпругите му и неговите сподвижници. Враждебността срещу онзи, който враждува срещу тях и омразата към този, който ги мрази, обижда или ругае
6. Вземането за пример на неговия прекрасен морал, който беше в най-възвишена форма. Предава се от Айша – Аллах да е доволен от нея, която казва: “Неговия нрав беше Корана”.
Някои от качествата на Пратеника с.а.с:
Той беше най-смелият в битките. Беше най-щедър от всички хора, а най-много проявяваше щедрост в месец Рамадан. Беше най-наставляващия хората и казваше най-нежните слова. Никога не се сърдеше за нещо лично, беше най-стриктния по отношение заповедите на Аллах. Беше най-смирения човек сред хората и беше най-срамежливия между тях. Най-добър към семейството си, най-състрадателен към останалите хора …. притежаваше още много добри качества!
Няма коментари:
Публикуване на коментар