Думите на Пратеника

Думите на Пратеника, Аллах да го благослови и с мир да го дари: „На мен ми бе заповядано да се сражавам с всички хора, докато не кажат, че няма друг бог, освен Аллах и докато не повярват в мен и в низпосланата ми Книга. Който изрече тези думи, ще защити кръвта и богатството си. Аллах ще отреди съдбите на всички останали хора.” 1 създават ли повод за война с неверниците?
Според всички тълкуватели съществителното „хора”, което се споменава в хадиса, се отнася за арабите езичници. 2 Дори в преданието на Несаи, вместо съществителното „хора”, е използвана думата „съдружаващите”, което потвърждава тезата ни. 3 Специфична особеност на съдружаващите араби е, че те още от първото послание до края на живота на Пратеника са били негови врагове. С други думи, винаги са били във война с мюсюлманите. Следователно този хадис се отнася за военно положение и е послание към воюващите врагове. По-различното му тълкуване би било погазване на ислямските ценности и тяхното отричане, което е недопустимо.

---

1Buhari, İman, 18, Salat, 28; Ebu Davud, Cihad, 104; Müslim, Hamişi'n Nevevi, I, 210
2Eş-Şafii, Muhammed b. İdris, el-Ümm, Beyrut, trh, 4: 186; Cessas, Ebu Bekir Muhammed b. Ali, Ahkamu'k Kur'an, 1: 453
3Nesei, Tahrim, 1

Как трябва да разбираме водените битки с юдейските племена Хайбер, синовете на Курейза и др., и прогонването на юдеите от Медина?

Правилата за общуване със съдружаващите важат във всички случаи. Неспазването на правилата от страна на съдружаващите, мъченията и неправдите срещу мюсюлманите, целейки тяхното унищожаване, разбира се, че при това положение всеки е длъжен да се защити. Затова в подобни случаи отношението към юдеите, които били заедно със съдружаващите, било еднакво. Те не спазили правилата на споразумението от Медина. Нападнали някаква мюсюлманка и нарушили споразумението.^[1] Племето Бени Надир замислило и подготвило убийството на Пратеника.^[2] След битката при Ухуд юдейските лидери, между които и Каб ибн Ешреф, се върнали в Мека и подписали тайно споразумение за сътрудничество срещу мюсюлманите. И в битката при Рова, те обсадили мюсюлманите и приложили своите планове.^[3] Знамението в Свещения Коран: „Не видя ли ти дарените с дял от Писанието? Вярват в магията и в сатаната, и казват на неверниците: “Тези са по-напътени от вярващите.” (Коран, 4: 51) е низпослано, за да разкаже за това.
Това ни показва, че юдеите подписали споразумението, но го нарушили, с цел да унищожат мюсюлманите с тайни и задкулисни заговори, като не са спазили договорените условия. Следователно и постъпките на Пратеника били в тази насока. Отношението на Пратеника на Аллах към юдеите, спазващи споразумението по същото време, не било отрицателно. Те продължавали да живеят в сигурност за живота и богатствата си.

---

^[1] Hamidullah, Hz. Peygamberin Savaşları, Yağmur Yayınları, İstanbul, 1981, çev. Salih Tuğ, s. 203
^[2] Hamidullah, age, s. 206; İbn Hişam Ebu Muhammed Abdülmelik, es-Siretu’n-Nebeviyye, Darü’t-Turasi’l-Arabiyye, 1971, 2/190
^[3] Hamidullah, age, s. 290

Имал ли е Пратеника на Аллах търговски или социални контакти с хората на Писанието?

Особено в периода в Медина Пратеника на Аллах е имал социални, политически, правни и икономически взаимоотношения. Той осъществявал тези контакти, без те да влияят на вярата му.^[1] Например с позволението на Свещения Коран Пратеника е ял от храната на хората на Писанието. Когато юдеите от Хайбер го почерпили с натровено овче месо, Пратеника отхапал месото, но когато разбрал, че е отровно, го изплюл.^[2] Тук важното за нас е, че Пратеника не е попитал как е заклано животното и че не е отхвърлил поднесеното му месо.
След Хайбер, Пратеника се оженил за дъщерята на вожда на племето Курейза – Сафийе бинти Хуйей. Всъщност въпроса дали достопочтената Сафийе е била мюсюлманка е спорен, но примерът на Пратеника за сключване на брак с хората на Писанието е много важен.
Що се отнася до търговските дела, Пратеника взел хранителни стоки от един евреин, като оставил в замяна бронята си^[3], достопочтения Али бил съдружник с един юдеин златар, с когото купували и продавали лечебни билки^[4], а някои сподвижници потърсили помощ от Пратеника, за да изплатят дълговете си към юдеите от направените покупко-продажби.^[5]

---

^[1] Güner, Osman, Rasulullah’ın Ehl-i Kitapla Münasebetleri, Fecr Yayıncılık, Ankara, 1997, s. 344
^[2] Buhari, Hibe, 26; Megazi, 41; Tıb, 55; Ebu Davud, Et’ime, 20, Diyet, 6
^[3] Buhari, Büyü, 14; Rehn, 2; İstikraz, 2; Müslim, Müsakat, 124; Tirmizi, Büyü, 7
^[4] Buhari, Büyü, 28; Müsakat, 14; Ebu Davud, Harac, 20
^[5] Buhari, Büyü, 51; Müslim, Müsakat, 91; Ebu Davud, Vasaya, 17; Büyü, 13

Има ли Пратеника на Аллах други споразумения с юдеите и християните, освен това в Медина?

Друго историческо споразумение на Пратеника на Аллах е това с християните от Неджран, в което лично Пратеника им разрешил да се молят в техния молитвен дом.^[1] В споразумението се споменава: „Няма да бъде променяна длъжността на свещениците, няма да им се забранява да пътуват, няма да се разрушават молитвените им домове и няма да се присвояват и да се превръщат в молитвени домове за мюсюлманите.
Който пренебрегне тези условия, нарушава повелята на Аллах, противоречи на Пратеника и обръща лице от закрилата на Всевишния. Няма да бъде вземан данък от свещениците и служителите в храмовете и от онези, които са се отдали на молитва към Всевишния. Никой няма да бъде насилван, ако е избрал християнската религия, „с хората на Писанието се съревновавайте само в добрини”, и където и да бъдат те, ще бъдат защитени и никой няма право да ги нарани. Ако една християнка се омъжи доброволно за мюсюлманин, съпругът трябва да се съгласи с вярата й, и няма да я възпрепятства в извършването на религиозните й задължения. Който не спази тези правила и оказва натиск над съпругата си по отношение на религията; не спазва обета си към Аллах и се обявява срещу споразумението с Пратеника, се смята за лъжец. Ако християните се нуждаят от помощта на мюсюлманите за ремонт на църква или манастир или от друга помощ, мюсюлманите трябва да им помагат и християните няма да им останат задължени за помощта. Ако им помогнете за религиозните им потребности, ако спазвате обещанието към Пратеника, ще бъдете възнаградени с благоволението на Всевишния Аллах.”^[2]
Има и споразумения с жителите на Йемен и Бахрейн, в които се споменава, че всеки е свободен да изпълнява религията си, няма да се разрушават църквите и няма да се сменят свещениците и епископите.^[3]
Тези споразумения могат да се тълкуват от политическа гледна точка. Но както и да погледнем, виждаме, че исляма ясно посочва правата и взаимоотношенията с хората на Писанието. Ако с две думи може да определим тълкуването на исляма за хората на Писанието, може да кажем, че те „не са врагове”. Те са хора, които могат да живеят, където пожелаят и да изпълняват своите религиозни, национални и културни традиции. Достатъчно е да спазват моралните и човешки норми, и политическите и правни закони, които са одобрени взаимно.

---

^[1] İbn Hişam, Ebu Muhammed Cemaluddin, es-Siretu’n-Nebeviyye, Kahire, 1413/ 1992, II, 507; İbn Sa’d, Muhammed b. Sa’d, et-Tabakatü’l Kübra, Beyrut, I, 357
^[2] Hamidullah, Muhammed, el-Vesaik, s. 124-126
^[3] Belazuri, Ahmet b. Yahya, Futuhu’l Buldan, çev. Mustafa Fayda, Ankara 1987, s. 99-113

Споразумението в Медина не е ли проект за взаимно съжителство? Може ли то да се счита за основа на диалога?

Споразумението в Медина представлява договор, който Пратеника на Аллах сключва веднага след преселението (хиджра) с местното население, включително и с юдеите. Според споразумението различните религиозни групи могат да живеят заедно, като запазят своите религиозни, културни и национални принадлежности, а за политическите, икономическите, правните, военните и социалните въпроси ще важат общите ценности. С това споразумение се създава своеобразна федерация и всеки, който е положил подписа си под него, получава гаранции за мирен живот, сигурност, свобода, равноправие и независимост. За всяко условие в споразумението може да се открие довод в Свещения Коран. Дори и днес, в непрекъснато променящото се политическо положение, споразумението от Медина може да послужи за извор и модел на управление. Също така е известно, че на тази тема са направени много магистърски, докторантски, научни и академични изследвания.
Това споразумение обхваща всички общности, без значение на техния език, религия и етнос, и показва, че религиозните различия не са пречка за съвместното съжителство. Пратеника бил лидер и споразумението се явявало конституция, основаваща се на единството и свободата. За пръв път били поставени задължения и отговорности на страните в договора.^[1] Наличието на укази, приложения и правни въпроси, в които участват всички слоеве на обществото показва политическото измерение на споразумението. Преди преселението Медина било хаотично място, разделено на племена, но вече станало място за спокоен живот, което било много важно. Особено втората точка от споразумението, в която мюсюлманите, съдружаващите и хората на Писанието се наричат „общност” е особеност, на която трябва да се обърне специално внимание.
Може да определим споразумението от Медина като „Обществен договор, в основата на който, въпреки различията, стоят правата и свободите на всички хора, нормативните и законовите норми, защитаването на социалните и общите интереси на хората.”^[2]
Има и мнения, според които „след като мюсюлманите се преселили в Медина, те били слаби и безсилни, затова имали нужда от такова споразумение, но след като създали ислямска държава, повече нямали необходимост от подобни споразумения.” Ако вникнем дълбоко в същността на такива мнения, ще разберем, че разсъжденията в тях са неоснователни. Дотук се опитахме да изложим знаменията в Свещения Коран, взимайки под внимание обстоятелството, че дори когато ислямът е бил в разцвет, Пратеника на Аллах стриктно е спазвал споразумението от Медина, както и много други споразумения, ако те не се нарушавали от противниковата страна. Това за пореден път доказва неправилността на мнения като горното.
Освен това споразумението, сключено в Медина, може да се окачестви като ислямски проект за съвместно съжителство. Несъмнено той поставя и основите на диалога, както на теория, така и на практика. Това споразумение, подписано от Пратеника и продължено в по-късните периоди, е едно от най-важните и основни доводи за диалога с останалите хора.
Какви са условията на Мединското споразумение за закупуване на земя от юдеите? Какви са техните права и задължения?
Предполагаме, че този въпрос е задаван много често и особено от гледна точка на юдеите е много важен. Ето и точките в споразумението, които засягат юдеите:
„1. Това е споразумение между Пророка Мухаммед, мюсюлманите от Курейш (преселниците от Мека), местните мюсюлмани, последователите им, присъединилите се после към тях и хората, които са били на джихад.
2. Без съмнение те са отделна общност от останалите.
16. Юдеите, които подпишат споразумението, няма да бъдат угнетявани и ще получат нашата помощ и подкрепа в случай, че не помагат на враговете ни.
25. Юдеите от племето Бени Авф представляват една общност с мюсюлманите. Юдеите имат право свободно да изпълняват религията си, също и мюсюлманите. Това важи и за робите им.
26. Юдеите от племето Бени Неджар притежават същите права като юдеите от Бени Авф. (В следващите точки на договора се повтаря същото и за юдеите от Бени Харис, Бени Саиде, Бени Джусем, Бени Евс, Бени Салебе и Бени Сутейбе).
35. Тези, които търсят покровителство при юдеите, ще притежават същите права като техните.
36. Юдеите нямат право да се включват във война, без разрешението на Пратеника Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари.
45. Ако мюсюлманите предложат на юдеите да подпишат мирен договор с други племена, те се задължават да го подпишат или да участват в него заедно с мюсюлманите. Ако юдеите предложат на мюсюлманите подобно споразумение, мюсюлманите са задължени да спазват същите условия. Изключение правят войните, водени на религиозна основа.
46. Условията, поставени на подписалите споразумението страни, се отнасят и за юдеите от племето Евс, за самите тях и техните поддръжници и се задължават да спазват стриктно точките в договора. Правилата ще бъдат спазвани безусловно и няма да бъдат нарушавани. Последствията за тези, които придобиват печалба по нечестен начин, ще бъдат само на тяхна отговорност. Всевишния е заедно с онези, които неизменно и точно спазват споразумението.
47. Това споразумение не е пречка да бъде наказан онзи, който е извършил престъпление. И този, който отиде на война и този, който остане в Медина, ще бъде в безопасност. Освен онзи, който извърши неправда. Закрилата на Всевишния и Пратеника ще бъде за онези, които внимателно и предано спазват споразумението.”^[3]
Както се вижда във втора и двадесет и пета точка, юдеите се споменават като общност, и ясно се подчертава, че статутът им е еднакъв с този на другите страни в договора.
Условието в двайсет и пета точка, че „юдеите имат право свободно да изпълняват религията си”, ясно подчертава свободата на религията и доказва, че приема останалите религии.
Трийсет и шесто, четирийсет и пето, четирийсет и шесто и четирийсет и седмо правило показват, че юдеите приемат Пратеника за лидер и водач.

---

^[1] Umara, Muhammed, İslam ve İnsan Hakları, Ter: Asım Kanar, Denge yay, İst, 1992, s. 131
^[2] Atalay, Orhan, Doğu ve Batı Kaynaklarında Birlikte Yaşama, GYV Yayınları, İst, 1999, s. 373
^[3] Hamidullah, Vesaik, s. 39-44

Какви са били взаимоотношенията на Пратеника с хората на Писанието в ранния период в Мека?

В началото мюсюлманите били подложени на много мъчения и страдания от страна на съдружаващите. Тези мъчения стигали до убийства, за да се отрекат мюсюлманите от новата религия, а на онези, които искали да живеят по-спокойно Пратеника предложил (наредил) да се преселят в Етиопия. Пратеника пояснява причината да избере Етиопия: „Добре е да заминете за Етиопия, защото там има крал, който не би злоупотребил с онези, които са под неговото покровителство. Там наистина е място за добрини. Останете там, докато Всевишния не ви избави от положението, в което сте.”^[1] Кралят, когото Пратеника споменава, е Негуса или Асхаме ибн Ебджел, който бил християнин.
През осмата година от пророчеството между персите и ромеите се състояла битка в местността Езрият и персите езичници победили ромеите, които били хора на Писанието. Съдружаващите се зарадвали много на тази победа и започнали да се подиграват с мюсюлманите: „Вие сте хора на Писанието. И християните са хора на Писанието. Както нашите братя езичници победиха вашите братя сред хората на Писанието, така и ние ще ви победим.” След това били низпослани първите знамения на глава Ромеите, в които се известява, че ромеите ще победят персите и мюсюлманите ще се зарадват. Дори достопочтеният Ебу Бекр се обзаложил със съдружаващите.^[2] Тази случка показва по-близкото отношение на Пратеника към хората на Писанието. Важно е да се посочи, че в знамението се споменава, че мюсюлманите ще се зарадват на победата на ромеите, които са хора на Писанието. Известно е, че седемнайсет месеца преди да бъде обявена посоката за молитва – храма Кааба, мюсюлманите се обръщали към Йерусалим. Това показва позицията на исляма или с други думи, отношението и близостта към хората на Писанието.^[3] Всъщност в меканския период Пророка на исляма предпочитал да прилича на хората на Писанието, отколкото на съдружаващите. Например за да не прилича на съдружаващите, които сресвали косите си на две страни, Пратеника предпочитал да приглажда косата си над челото, както правели хората на Писанието. Години след това, когато идолопоклонничеството било изкоренено, той сресвал косата си на две страни.^[4]
В първите дни след преселението в Медина Пратеника видял, че юдеите постят. Когато ги попитал каква е причината, те отговорили: „Днес е денят, в който синовете на Исраил се спасили от жестокостта на Фараона. И Муса е постил в този ден.” Тогава Пратеника казал: „Ние сме по-достойни от вас да оказваме почит на Муса” и заповядал на мюсюлманите да постят в деня Ашуре.^[5] Освен това в Медина Пратеника уважил поканата за обяд на един юдей, чието име източниците не споменават.^[6]
Един завет на Пророка преди той да се раздели със земния живот гласи: „Поверявам на вас християните и юдеите, които са хора на Писанието.”^[7] Този завет показва, че последователите на Пророка трябва да спазват правата на хората на Писанието, живеещи в границите на ислямската държава, както той се отнасял с тях приживе и да не вършат дела, които не подхождат на мюсюлманите.
Посочихме само няколко примера на взаимоотношенията на Пратеника с хората на Писанието и ни стана ясно, че той винаги е уважавал тяхната вяра, търсил е общите ценности и достойнства.

---

^[1] Hamidullah, Muhammed, İslam Peygamberi, çev. Salih Tuğ, İrfan Yayınları, İst. 1991, 1/ 117
^[2] Et-Taberi, Ebu Cafer b. Cerir, Camiul’l Beyan an Te’vilil Kur’an, Daru’l Mearif, Mısır, 21/ 17-18
^[3] Bakara, 2/ 144; Elmalılı, M. Hamdi Yazar, Hak Dini Kur’an Dili, Zehreveyn yay, İst, 1/ 434
^[4] Buhari, Menakıb, 23; Libas, 70; Müslim, Fedail, 90
^[5] Buhari, Savm, 68; Müslim, Siyam,127; Ebu Davut, Savm, 64
^[6] Ahmed b. Hanbel, Müsned, 3: 210
^[7] Ebu Davud, İmare, 33

Ползите от споразумението при Худайбия

Разказвайки за това събитие, се опитах да стигна до едно важно заключение - за ползите от споразумението при Худейбие. Пратеника на Аллах подписал споразумение. Какви били ползите за мюсюлманите от този мир?
1. Приелите исляма
По време на този мирен период Халид ибн Велид, Аллах да е доволен от него, наричан още Меча на исляма, станал мюсюлманин.
Халид ибн Велид бил непобедим в боя. Така и трябвало да бъде. Не било възможно той да бъде накаран да приеме исляма със силата на меча, тъй като бил горда личност, а гордостта му впоследствие се превърнала в мюсюлманско достойнство. Освен това Всевишния Аллах опазил този несравним бъдещ ислямски пълководец и подготвил почвата за встъпването му в новата религия. Ако не било това мирно време, как щели да се стопят ледовете в сърцето на Халид?
След като в Мекке вече нямало с какво да се занимава, Халид, който се отличавал с борбен дух, намерил време да размишлява. Ощетяването на мюсюлманите със споразумението при Худейбие и начинът, по който те осъществили поклонението умре на следващата година, оказало дълбоко въздействие върху Халид и хората, мислещи като него. Да, това мирно време било период на пречистване за него. Не след дълго той отишъл при Пратеника на Аллах и заявил, че му се покорява.³⁵² В резултат на това покорство той се превърнал в Меча на исляма. Впрочем Пратеника на Аллах се надявал това да се случи. Амр ибн Ас, Аллах да е доволен от него, също бил сред хората, приели исляма в този период.³⁵³ Монотонният живот и еднообразието, което настъпили след споразумението при Худейбие, отегчило напълно тези храбри и смели мъже на бойното поле. Те предпочели действието и преминали на страната на Пратеника на Аллах.
Осман ибн Талха, Аллах да е доволен от него, също е сред великите личности, приели исляма по това време. През целия си живот Осман ибн Талха държал ключовете на Храма на Аллах (Кябе). По-късно Пророка пак ги поверил в неговите ръце. Въпросните личности били хора, които със своя военен и политически гений побеждавали армиите. Ето, те осъзнали себе си чак в благоприятната атмосфера на онова мирно време.
2. Кябе не може да бъде под ничий контрол
Дотогава курайшите гледали надменно на всички и не позволявали на никого да се доближава до Кябе, изричайки: "Храмът е наш." Всеки, който искал да посети Кябе, се задължавал да плати определена сума. В противен случай посещението било невъзможно.
Ала в споразумението, което курайшите подписали с Пратеника на Аллах, те не поставили такова условие, което било голяма грешка и пропуск от тяхна страна. След като на следващата година мюсюлманите посетили Кябе, без да плащат никаква сума³⁵⁴, останалите племена също се пробудили. Това означавало, че курайшите не са единствените господари на Кябе. Ако е така, как е било възможно мюсюлманите, пристигащи от Медине, да посещават храма, без да плащат такса? В такъв случай защо и те да не искали да се възползват от същото право. Тази идея се пробудила у всички и станало ясно, че курайшите не са единствените господари на Кябе. Така през следващите години всички започнали да посещават Кябе, без да срещат пречки, и свободно изпълнявали ритуалите си.
3. Служенето на религията е възможно в мирна обстановка
С подписването на споразумението било гарантирано, че през следващите десет години курайшите няма да представляват заплаха за мюсюлманите. Този десетгодишен период бил много важен за тях. Пратеника на Аллах имал възможност да изпрати на различни места сподвижниците си, които възпитал в това време, за да разпространяват религията. Това означавало, че гласът на исляма ще бъде чут по целия Арабски полуостров. Да, вече навсякъде се издигал гласът на Корана и всички се втурвали към исляма. Ето как Свещеният Коран благовества за това събитие: "...и видиш хората да встъпват на тълпи в религията на Аллах..." (110: 2). За десет години щяло да се възпита ново поколение. Курайшите не осъзнавали каква възможност били предоставили на мюсюлманите. Ако били наясно с това, нямало да подпишат споразумението. През този период мюсюлманите се издигнали духовно и броят им се увеличил. Встъпващите в исляма, от една страна, укрепвали надеждите, а, от друга, засилвали военната мощ на мюсюлманите. Един ден те щели да застанат пред портите на Мекке и курайшите нямало да имат никакъв избор.
4. Хората опознали исляма
Преди споразумението при Худейбие хората от двете страни не общували помежду си. Те се срещали единствено на бойното поле, където говорели мечовете. С настъпването на мирния период езичниците започнали да общуват с мюсюлманите. Хората, които дотогава не познавали исляма, не скривали възхищението си от новата религия. Животът в Медине не бил различен от райския живот и който ставал свидетел на това, се омайвал. Абдестът, езанът, колективното отслужване на молитвите и душевният мир и спокойствие на мюсюлманите спечелвали меккенците и ги привличали към исляма. Благодарение на мира, сключен при Худейбие, почти не останал дом, в който гласът на исляма и посланието на Корана да не са проникнали. Те нямало да проникнат единствено в дома на Ебу Джехил, ако бил доживял до този ден. Затова споразумението при Худейбие било победа за мюсюлманите преди завземането на Мекке.
Да, Пратеника на Аллах знаел много добре как да постъпва и какво да предприема. Действията му стигали дотам, докъдето стигала прозорливостта му. Благодарение на това Пророка се изправял срещу трудностите и решавал всички проблеми.
5. Ислямът бил официално признат
Вследствие на споразумението при Худейбие всички племена и родове започнали да приемат факта, че градът-държава, оглавяван от Пророка Мухаммед, е в състояние да подписва споразумения и договори с другите. Както днес новосъздадените държави или страните, обявили независимостта си, получават статут на автономна държава, след като бъдат признати от останалите държави, и използват това като референция в международните отношения, така и Пратеника на Аллах получил признание, след като успял да сключи споразумение. Щом курайшите го признали, какво пречело и в ат-Таиф да го признаят? И този процес продължил.
Пратеника на Аллах бил чудна личност, която умеела да извоюва победи една след друга, и да извлича полза дори от споразумение, подписано при много тежки условия. Няма съмнение, че да се подготви почвата за подобни победи и да се вземе решение, без да има време за размисъл, е свръхчовешка способност и постижение, което можем да наречем чудо. Това е най-яркото доказателство за пророчеството на Пратеника на Аллах. Защото историята не познава личност, колкото и гениална да е тя, която да подпише споразумение с много тежки условия, и да превърне това в победа. Такава победа е свързана със сила, воля и знание, които надхвърлят човешките възможности.
6. Пророка бил покровителстван от Аллах
Да, като се вземат предвид проблемите, които той решил, не е възможно да не се забележи, че зад него стоял Всемогъщия, който властва над всичко сътворено.
Освен това фактът, че Пророка с лекота решавал дори и най-сложните проблеми, ни показва, че зад него е стояла десницата на Всемогъщия, Той го покровителствал, защитавал и сякаш казвал: "Той е Мой Пратеник". Виждайки всичко това, ние също изричаме Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е Пратеник на Аллах. Да, Пророка взимал много бързо решенията си и се справял с всички трудности. На какво се дължи фактът, че не се натъкваме на нито една грешна стъпка от страна на Пророка, за което свидетелстват и житията му сияр? Дори и в най-тежките случаи, когато изпадал в безизходно положение, той умеел да превърне загубата в победа, и разочарованието - в оптимизъм. Да, Пратеника на Аллах бил способен да превърне провала в успех, загубата - в победа, и поражението - в завоевание. Той сякаш прокарал нова линия на действие, различна от процеса на случващите се събития и от тяхното естество. Ала това било присъщо на Всевишния Аллах. В Корана се казва: "А Аллах е сътворил и вас, и онова, което правите." (37: 96). Аллах, да е славно името Му, е сътворил делата Си чрез ръката на най-съвършената, най-достойната и най-добродетелната личност. И защо? За да ни каже следното: "Знайте, че това е Моят раб и Моят Пророк." И за да ни покаже, че го подкрепя във всичките му дела. Всевишния сякаш ни казва: "Дори да е сам, той ще ви победи, даже да наброявате милиони." Защо? Защото Аз го подкрепям с мощта Си. "Няма по-силен и по-могъщ от Всеславния и Всемогъщия Аллах."
Той е подкрепян от Мен и никой не трябва да забравя, че борбата срещу онзи, зад когото стои Аллах, е опълчване срещу Аллах. Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, не е победен и няма да бъде победен. Онези, които копнеят да го оборят, изпадат в противоречие с разума и сърцето си. По-точно това са нещастници, отдали се на неосъществими фантазии. Аллах отправя предупреждения към тези хора, дава им знаци, за да им каже: "Опомнете се, о, хора, които сте прекрачили границата." И ако пак не се опомнят, тогава Всевишния ги сграбчва и им отмъщава.
Да, не е възможно да се поведе борба срещу Пророка Мухаммед. Той е подкрепян от Аллах. Когато съпругите му изразили известно недоволство от него, Аллах го успокоил с думите: "И двете се покайте пред Аллах, защото сърцата ви са се подвели. Но ако си помагате срещу него, то Аллах е неговият Покровител, и Джибрил, и праведните вярващи, и ангелите освен това са [му] помощници." (66: 4). Сиреч, духовните обитатели на небесата те покровителстват. Щом те са твоите помощници, противопоставянето срещу теб е невъзможно дори и с милиони помощници. Който се опита да се възпротиви, той ще удари на камък. Да, Аллах, да е славно името Му, може и да забавя, може да даде отсрочка, за да размислят. Той сякаш им казва: "Вижте, опомнете се, влезте в правия път, за да нямате възражения в Сетния ден." Но както се съобщава и в един от пророческите хадиси, веднъж сграбчи ли ги, те повече не намират спасение.³⁵⁵
352 İbn Kesir, el-Bidaye, 4/272
353 İbn Kesir, el-Bidaye, 4/269
354 İbn Hişam, Sire, 4/12
355 Buhari, Tefsir, Sure, (11) 5

Худайбия

Още веднъж да припомним, че Пратеника на Аллах бил далновиден и неповторим лидер. Той нямал равен на себе си по отношение на реализирането на идеите си. Могат да се дадат редица примери във връзка с това, но ние ще се задоволим само с един. Ибн Исхак разказва:
През шестата година от Хиджра Пратеника на Аллах обещал на сподвижниците си, които преживявали душевен подем, да ги заведе на поклонение умре в Мекке. Така, от една страна, щяло да се сложи край на дългогодишната носталгия на мухаджирите по родния им край, а, от друга страна, това щяло да зареди мюсюлманите с духовна енергия. С подобно намерение Пратеника на Аллах събрал около хиляда и четиристотин свои сподвижници и поел към Мекке.
За да предприеме предпазни мерки и с разузнавателна цел, Пратеника на Аллах предварително изпратил човек от племето Хузаа в Мекке, понеже там знаели, че той не е мюсюлманин. Според разузнавателните сведения курайшите събрали всички племена и свикали събрание, на което единодушно решили да не допуснат мюсюлманите в Мекке.
Да, курайшите били твърдо решени да не допуснат мюсюлманите в града, дори и ако се налагало да използват оръжие, и изпълнили заканата си. Войниците завзели местността Белядин. Отряд от около двеста души под командването на Халид ибн Велид и Икриме ибн Ебу Джехил стигнали до Кура ул-Гамим, намираща се между Рабиг и Джухфа. След като научил за това, Пратеника на Аллах дал заповед на мюсюлманите да се насочат натам. Когато Халид видял мюсюлманите, незабавно се върнал в Мекке и съобщил за идването им. В това време Пророка и сподвижниците му стигнали до Худейбие - местност на разстояние около 50-60 км от Мекке. Всъщност преди на това място имало кладенец, наричан Худейбие, а по-късно около местността възникнало село със същото име.
1. Чудото с водата
Там, където мюсюлманите се установили, нямало вода. Когато започнали да изпитват остра жажда, те се обърнали към Пратеника на Аллах и го попитали какво да предприемат. Той изкарал стрела от колчана си, сложил я на лъка и я забил на дъното на кладенеца. В същия миг от дупката бликнала вода и кладенецът започнал да се пълни. Това било истинско чудо. В момент, когато сподвижниците изпаднали в дълбока нужда, Аллах Всевишния извършил поредното чудо чрез своя Пратеник.
Така проблемът с липсата на вода бил решен.
2. Посланиците
Въпреки че племето Хузаа не приело исляма, то било съюзник на мюсюлманите. Когато разбрали какво се планира в Мекке, няколко души от тях отишли при Пратеника на Аллах и му разказали какво се готви там. Сред тях бил и Будайл ибн Варака. Той приел исляма едва след завземането на Мекке. Пратеника на Аллах имал доверие в него, поради което го изпратил в Мекке, за да им съобщи, че целта на идването му ще бъде единствено поклонението умре.
Будайл предал това послание на първенците на Мекке. Сред тях бил и Урве ибн Месуд ас-Сакафи, който намерил предложението за уместно. Урве пожелал лично да се срещне с Пратеника на Аллах и първенците на Мекке го натоварили със задачата да отиде и да разговаря с Пророка.
3. Хората, които се променили
Урве отишъл при нашия Пророк. По време на разговора си с него по стар арабски обичай той се опитал да докосне блажената му брада. В този момент някой силно го ударил по ръката. Това бил племенникът му Мугира ибн Шуба, Аллах да е доволен от него, който му рекъл: "Не докосвай чистата брада на Пратеника на Аллах с мръсните си ръце! Ако още веднъж се опиташ, ще откъсна ръката ти." Урве стоял като вцепенен. Няколко месеца преди това Урве платил откуп заради извършено от Мугира престъпление. Колко се бил променил племенникът му след приемането на исляма. Направило му впечатление и как сподвижниците почитали дълбоко Пратеника на Аллах. След като се върнал в Мекке, той споделил възхищението си от посещението с думите: "Видял съм много владетели като Хосроя, Цезаря и Негуса. Но никой от тяхната свита не е проявявал подобно уважение към своя господар, както сподвижниците на Пророка Мухаммед спрямо него. Послушайте ме и оставете този човек на мира." Срещата не дала резултат. Пратеника на Аллах изпратил при курайшите Хираш ибн Умеййе. Но те го нападнали и убили камилата му. Посегнали и на живота му, но някой от родовете, които му били съюзници, го спасили.
4. Осман, Аллах да е доволен от него, в ролята на посланик
Налагало се Пратеника на Аллах да изпрати друг посланик при курайшите. Той предложил това на хазрети Омар. Но Омар имал много врагове в Мекке. Било доста съмнително дали неговото отиване ще бъде от полза за постигане на примирие. След като Омар изтъкнал пред Пророка какво мисли по въпроса, било взето решение в Мекке да бъде изпратен хазрети Осман.
Курайшите задържали Осман и го затворили. По едно време дори плъзнала мълва, че е убит. И понеже Осман не се върнал в очаквания срок, всички повярвали на този слух. Пратеника на Аллах призовал мюсюлманите да му дадат обет за вярност. Той седнал под едно дърво и всички идвали при него да положат обет, като поставяли ръка върху ръката на Пророка. По-късно дървото било наречено Ридван. То било отсечено по време на халифа Омар, който се опасявал мюсюлманите да не го обожествяват.³⁴⁴
5. Сподвижниците дали обет, че ще следват Пророка до смърт
Щом чули, че Пророка иска всички да дадат обет, сподвижниците мигновено се отзовали на призива му и се врекли, че ще останат верни на делото до смърт. Да, с изключение на един недъгав човек, всички се събрали около Пратеника на Аллах и стиснали блажената му ръка.³⁴⁵
Останал само един, който бил в Мекке и за когото не били сигурни дали е жив. В този момент Пратеника на Аллах сякаш отново преодолял границите на времето и пространството, които сякаш се стопили и той хванал ръката на Осман, Аллах да е доволен от него, надалеч от тях. Пророка първо вдигнал дясната си ръка, а после лявата, след което рекъл: "Това е моята ръка, а това е ръката на Осман. Бъдете ми свидетели, че давам обет вместо Осман, Аллах да е доволен от него."³⁴⁶
Колко свещен бил този обет, тъй като лично Пратеника на Аллах бил довереник на Осман.
Проблемът бил сериозен и всички силно се развълнували. Напрежението сред сподвижниците растяло и гневът им бил готов да се отприщи. Единствено Пратеника на Аллах запазил спокойствие и равновесие. Впрочем душата му бушувала като вулкан, но благодарение на свръхестествената си воля той потискал вулкана да не избухне и да не бълва лава навред. Каква желязна воля е имал Пророка!
6. "Положението се улесни."
В този напрегнат момент Пратеника на Аллах забелязал, че в далечината се вдига облак от прахоляк. Малко по-късно се задал Сухейл. Пророка го познавал добре и обръщайки се към сподвижниците, рекъл: "Положението вече се улесни. Курайшите нямат друг избор освен да се споразумеят с нас." Забележително е как Пратеника на Аллах от пръв поглед вниквал в душите на хората, поради което предсказал и благополучния изход от ситуацията, след като видял Сухейл. Още при пристигането на Урве Пророка изтъкнал, че курайшите имат намерение да сключат споразумение, но окончателното потвърждение на мнението му настъпило с появата на Сухейл. Начинът, по който се развивали събитията, доказвал истинността на Пратеника на Аллах. Сухейл заявил, че идва да сключи споразумение с мюсюлманите. Всъщност Пратеника на Аллах желаел именно това.
7. Споразумението при Худейбие
На пръв поглед клаузите от споразумението при Худейбие били изцяло в ущърб на мюсюлманите, но с оглед на крайния изход от сключването му Коранът го окачествява като победа.
Сухейл смятал, че постига голям успех, заставяйки Пророка да направи твърде много компромиси, поради което поставял на дневен ред дори и най-незначителните въпроси.
Например още в началото той възразил срещу това, споразумението да започва с традиционната формула Бесмеле, сиреч Бисмилляхиррахманиррахим ( В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния). Сухейл настоял то да се замени с Бисмикяллахумме (В твоето име, о, Аллах) Пророка се съгласил.
Сухейл не приел в споразумението да бъде написано и определението Пратеника на Аллах, възразявайки: "Ако вярвахме, че ти си Пратеник на Аллах, нямаше да има нужда от подобно споразумение." Пророка казал на Али вместо Пратеника на Аллах да напише сина на Абдуллах, но в първия момент хазрети Али не посмял да стори това. Той не успял да събере сили и да зачеркне думата Пратеник, след което лично Пророка я зачеркнал и наредил на хазрети Али да напише "Мухаммед, сина на Абдуллах".³⁴⁷
Клаузите на споразумението породили доста спорове. Сухейл отказвал да подпише, докато не били приети исканията му. Но Пратеника на Аллах знаел, че това споразумение ще донесе големи ползи на исляма, поради което се съгласил с повечето искания на меккенците, въпреки че по лицето му се четяло недоволство.
В споразумението били включени следните клаузи:

• В годината на подписването на споразумението мюсюлманите ще се върнат обратно, без да посетят Мекке.
• Мюсюлманите ще имат право да посетят Мекке чак на следващата година, а срокът на пребиваването им там ще е три дни.
• При посещението си мюсюлманите нямат право на друго оръжие освен традиционните мечове, които трябва да са поставени в ножниците.
• Онези, които поискат да се преселят от Мекке в Медине, няма да бъдат приети, а които желаят да се върнат обратно в Мекке, няма да бъдат спирани. (Това означава, че ако някой мюсюлманин пожелае да отиде в Медине или да се присъедини към останалите мюсюлмани, той незабавно ще бъде предаден на курайшите).
• Арабските племена ще имат право по собствено желание да се присъединяват към когото поискат.
• Хазрети Омар бил потресен от споразумението

Както се вижда, на пръв поглед всички клаузи на споразумението били в ущърб на мюсюлманите. Особено клаузата за предаването на мюсюлманите в ръцете на курайшите твърде много вълнувала вярващите. Поради тази причина хазрети Омар, Аллах да е доволен от него, не се сдържал, явил се при Пратеника на Аллах и го запитал: "Ти не си ли Пратеник на Аллах?" Пророка запазил спокойствие дори и в този миг и отговорил на всички въпроси на Омар.

• Да, аз съм Пратеник на Аллах.
• Ние не сме ли на прав път?
• Да, нашият път е правилен.
• Тогава защо приемаме подобно унижение?
• Аз съм пророк на Аллах и не мога да се противопоставя на волята Му.
• Ти не каза ли, че ще посетим Кябе?
• Да, казах. Но не казах, че ще е тази година.

Яростта на Омар не стихнала. Той отишъл при хазрети Ебу Бекр и му задал същите въпроси. Отговорите на Ебу Бекр също били в стила на Пророка.
По-късно Омар изпитал дълбоко разкаяние за постъпката си. Кой знае колко милостиня е раздал, колко е постил и се покайвал, за да поиска опрощение от Аллах. Да, той истински се разкаял за думите си.
9. Ебу Джендел, Аллах да е доволен от него
Нека се върнем на темата. По време на преговорите за подписване на споразумението при Худейбие при Пратеника на Аллах дошъл синът на Сухейл Ебу Джендел, влачейки оковите си. Той бил в тежко състояние и паднал пред Пророка. Сподвижниците не издържали пред тази тъжна гледка и започнали да плачат. Чашата на търпението им преляла. Сухейл рекъл: "За да бъде валидно споразумението, първото условие е да предадете сина ми на мен." Сърцераздирателните гласове на мюсюлманите в този момент наподобявали плача на майка, изгубила рожбата си. Пратеника на Аллах също не успял да сдържи сълзите си. Поискали от Сухейл да се откаже от своите претенции, понеже споразумението все още не било подписано. Но той отказвал и настоявал да предадат сина му. При това положение Пратеника на Аллах със сълзи на очи върнал Ебу Джендел. Но в същото време прошепнал на ухото му следната блага вест: "Много скоро Аллах ще избави теб и останалите в твоето положение." Така и станало.³⁴⁸
10. Ебу Басир и приятелите му
След подписването на споразумението при Худейбие Ебу Басир и Утбе ибн Есид, който е известен с миналото си, избягали от Мекке и потърсили убежище при Пратеника на Аллах. Непосредствено след това курайшите изпратили двама души в Медине за да върнат обратно Ебу Басир и Пратеника на Аллах го върнал. Но по пътя Ебу Басир убил един от придружителите си, а другият едва се спасил и избягал.
Ебу Басир отново се върнал при Пророка. Ала Пратеника на Аллах не го приел в Медине, като казал: "Един пророк трябва да държи на думата си." При това положение Ебу Басир се установил в Ис, в близост до Зулмерве. После мюсюлманите, които били в трудно положение в Мекке, научили за него и постепенно започнали да бягат при Ебу Басир. Това се превърнало в кошмар за жителите на Мекке. Ебу Басир и другарите му започнали да представляват сериозна заплаха за меккенските кервани, които е трябвало да минават оттам по търговски дела.
Меккенци се обърнали към Пратеника на Аллах с молба мюсюлманите да бъдат приети в Медине. Така клаузата от споразумението при Худейбие, която най-много притеснявала мюсюлманите, била отменена лично от хората, които я предложили. Това означавало явна победа.³⁴⁹
Впрочем след подписването на споразумението при Худейбие била низпослана сура "Победата", в която споразумението се окачествява като "явна победа".³⁵⁰
Пратеника на Аллах бил доволен от развоя на събитията. Онова, което минавало през ума му, се осъществявало с времето и всички проблеми се решавали. Всъщност в Худейбие той извоювал победа срещу противника и възелът на проблемите започнала да се разплита още там, но от гледна точка на външните причини и обстоятелства, породени свише, резултатът се проявявал едва сега. Храбрите сподвижници от връх Сифу-л Бахр, които олицетворявали смелия дух, сега пристигали в Медине, точно както Пратеника на Алах е дошъл, преодолявайки сениййету-л Веда (връх Веда). Начело с Пророка жителите на Медине посрещнали и тях с песните, възхваляващи връх Веда. Недалновидните неверници сами нарушили правилата, създадени от тях. В бъдеще те щели да упражнят насилие над едно племе, включено в съюза на Пророка, щели да убият четеца му и така щели сами да нарушат правилата, които обещали да спазват.³⁵¹ Завземайки Мекке, Пратеника на Аллах щял лично да постигне голямата победа, която била възпрепятствана от споразумението при Худейбие.
344 İbn Sa'd, Tabakat, 2/100.
345 İbn Hişam, Sire, 3/330.
346 A.g.e.
347 При подписването на споразумението при Худейбие Пророка наредил на хазрети Али да напише: "Това е споразумение, сключено между Пратеника на Аллах и народа на Мекке." Но курайшите не били съгласни Пророка да бъде окачествяван като пратеник и възразили с думите: "Ако вярвахме, че ти си пратеник на Аллах, не бихме ви попречили да влезете в Кябе." Те настояли да се напише следното: "Това е споразумение между Мухаммед, сина на Абдуллах, и народа на Мекке." И Пророка Мухаммед, мир нему, се съобразил с искането им.
348 İbn Hişam, Sire, 3/321-333; İbn Kesir, el-Bidaye, 4/188-193.
349 İbn Hişam, Sire, 3/337-38.
350 İbn Hişam, Sire, 3/334.
351 İbn Hişam, Sire, 4/32-37.

Расовият проблем

Проблемите, които Пратеника на Аллах решил в своето време, днес все още са актуални. А бъдещите проблеми остават въобще недокоснати. Например в далечно бъдеще тъмнокожите ще създадат големи неприятности на цялото човечество. Този огромен проблем е като стрела, сложена на тетива, и е кошмар за онези, които усещат това.
Защо? Защото дори и в ХХI в. отношението към чернокожите все още е нечовешко. В Южна Африка хората биват унижавани заради цвета на кожата си. В Америка чернокожите не се допускат до важни постове. Във Франция и Германия те биват малтретирани и се потъпква достойнството им. Ала Пратеника на Аллах е решил този проблем чрез нежния полъх на своето послание. Да, според принципите, утвърдени от него, хората са равни като зъбите на гребена. Нито арабинът превъзхожда персиеца, нито персиецът - арабина.³³⁷ Ако за водач бъде назначен дори и някой абисински роб, всеки е длъжен да му се подчинява.³³⁸
Но за разлика от високопарните фрази, използвани в различни декларации Пратеника на Аллах е намерил реално решение на този проблем, така че роб като Билял, Аллах да е доволен от него, е бил възприеман като господар. По този повод халифът Омар, Аллах да е доволен от него, казва следното: "Билял е наш господар. Той е освободен от господаря ни Ебу Бекр."³³⁹
Зейд ибн Харисе, Аллах да е доволен от него, също бил чернокож роб. Той е преминал в ръцете на Пратеника на Аллах като роб. Пратеника на Аллах го освободил, след което го осиновил. През онази епоха това било акт, който хората трудно можели да възприемат. Най-достойният човек сред хората, Пратеника на Аллах, осиновявал чернокож роб и го правел свой наследник.³⁴⁰ По-късно назначил сина му за командир на армията, сред която били и сподвижници като Ебу Бекр, Омар, Али и още много други благородни личности.³⁴¹ Освен това той венчал Зейд за благородната Зейнеб бинт Джахш, Аллах да е доволен от нея, която била достойна да стане съпруга на Пророка.³⁴² Пратеника на Аллах ценял високо както Зейд, така и сина му Усаме. Веднъж синът на халифа Омар, Аллах да е доволен от него, Абдуллах, го попитал: "Татко, с какво аз съм по-долу от Усаме и с какво той ме превъзхожда, та му плащаш по-висока заплата от мен?" Халифът отвърнал: "Сине, не знам дали той те превъзхожда с нещо, или не, но знам едно - Пратеника на Аллах обичаше неговия баща повече от твоя и обичаше Усаме повече от теб." Сиреч в името на тази обич аз издигам и отдавам по-висока почит на Усаме, Аллах да е доволен от него.³⁴³
Да, назначаването на Зейд ибн Харисе за командир на войската при наличието на най-благородната личност сред курайшите Джафер ибн Ебу Талиб наистина е било голямо събитие. Важно е не само да се говори за даден проблем, но и да се намери решението му.
Както вече стана дума, единственото решение на проблема, свързан с чернокожите, които представляват потенциална заплаха за всички хора в бъдеще и може да проявят силна агресия, е отношението към тях да бъде съобразено с принципите на исляма, без да се губи време. Човечеството трябва да опита и този начин, преди стрелата да бъде изстреляна от тетивата.
Всички хора се раждат свободни и никой няма право да ги поробва. "О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. Аллах е всезнаещ, сведущ."
(Всички хора произхождат от Адам и Ева, и имат майка и баща. В този смисъл е неуместно да се гордеят със знатно родословие. Истинското превъзходство се крие в богобоязънта.) (49: 13).
337 Müsned, 5/441.
338 Müslim, İmare, 37.
339 İbn Hacer, İsabe, 1/165.
340 İbn Hacer, İsabe, 1/564.
341 Müslim, Fezailü's-Sahabe, 63.
342 İbn Hacer, İsabe, 1/564.
343 İbn Sa'd, Tabakat, 4/70; İbn Hacer, İsabe, 1/564.

Проницателността на Пророка Мухаммед

За да бъде почитан от последователите и привържениците си и за да се превърне в уважавана и доверена личност, лидерът трябва да намира решение на личните, семейните, социалните, икономическите, политическите и всички останали проблеми в обществото, което ръководи. Той получава признанието на обществото в зависимост от разрешаването на тези проблеми и бива уважаван, обичан, възхваляван, тачен и запомнен за вечни времена. Именно такъв лидер бил Пророка Мухаммед, който бил способен да разреши проблемите на цялото човечество.
Възможно е върху някои хора да се оказва натиск чрез насилствени методи за разрешаването на проблемите като гнет и различни наказания, изпращане в изгнание, лишаване от граждански права, малтретиране, вкарване в затвора, изтезаване и мъчение, следене чрез тайните служби, сплашване и държавен терор. Но с подобни средства не е възможно да се разреши нито един проблем. И не само че не е възможно, но това може да усложни още повече положението и да доведе до деформации в обществото. Следователно това не е пътят за решаването на проблемите. Дори и да има хора, които смятат, че по такъв начин проблемите могат да се решат, това е механизъм, който поражда нови проблеми. Може да се каже, че това е омагьосан кръг. От една страна, се решават дадени проблеми, но от друга страна, въобще не се осъзнава, че възникват нови. Веднъж попадне ли се в такъв кръг, докато не се излезе от него, всеки опит за спасяване на положението ще води до затъване още по-надълбоко. Ала Пророка Мухаммед Мустафа, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е решавал с лекота всички проблеми, без да попада в омагьосан кръг, без да упражнява насилие и терор, без да оказва натиск, без затвор, вярвайки, че човешката съвест е свободна, и като проявява уважение към човека.
Ако и вие успеете да вникнете в същността единствено на тази негова черта, без да обръщате внимание на останалите му свръхестествени качества и на чудесата, на които е бил способен, несъмнено ще изречете: "Мухаммед е Пратеник на Аллах." Да, Пророка Мухаммед е Пратеник на Аллах. Ако той не е бил Пророк, как е щял да разреши проблемите на своето време? Ала той се е появил сред хора, които непрекъснато създавали проблеми, предизвиквали свади, всявали раздори, влизали в конфликти помежду си, тънели в заблуда и мрак, били диви, свирепи и безмилостни. И Всевишния Аллах го натоварил с мисията да напъти тази общност. Както става ясно от следното коранично знамение: "Ако бяхме низпослали този Коран върху планина, щеше да я видиш смирена, разцепена от страх пред Аллах. Тези примери ги даваме на хората, за да размислят." (59: 21) Пророка Мухаммед бил натоварен с такава мисия, че ако тя е била възложена на планините, те щели да се превърнат в прах и пепел. Да, задачата му е била толкова тежка. Защото Аллах му възложил да напътва една твърде дива, примитивна и заблудена общност. И той е констатирал всички проблеми, след което се е заел с решаването им. Благодарение на него хората постигнали щастие и покой.
Пророка е изградил идеалното общество, което може да се срещне единствено в книгите на утопистите. Ето например Държавата на Платон, Утопия на Томас Мур и Градът на слънцето на Томазо Кампанела... Сякаш всички те са написани в търсене на утопичното общество, което Пратеника на Аллах е изградил. Ала Пророка Мухаммед още преди векове е създал на практика това общество, и то без да допуска недостатъците, които са налице в гореспоменатите трудове, и е изградил личности, сравними единствено със звездите на небето, които били еталон за идните поколения. Който е следвал пътя им, е постигнал вътрешна хармония. Днес отново обръщаме внимание на този факт, вярваме, че епохата на сподвижниците не е утопия и очакваме светлото бъдеще.
Ако Пратеника на Аллах не бил решил проблемите на хората от онази епоха, как е щяло да бъде възможно сред тях да се появят сподвижниците, които се смятат за гордостта на човечеството? Без съмнение, това не би било възможно. Но дали Пратеника на Аллах е решил всички тези проблеми само със собствения си ум? Това също е невъзможно. Всевишния Аллах дарил Пророка с висш разум, благодарение на който той с лекота решавал всички проблеми. Висшият му разум е едно от доказателствата за неговото пророчество. Впрочем това стои в основата на нашата тема.
Сега ще се опитаме да дадем няколко примера в тази връзка.
1. Спорът около хаджер-ул есвед" (Черния камък)
В онази епоха хората се обръщали към Мухаммед, мир нему, във връзка с най-различни проблеми. Тогава бил ремонтиран храмът Кябе. Хазрети Мухаммед също е участвал в ремонтирането му. Дошъл ред хаджер-ул есвед да бъде сложен на мястото му. Но възникнал горещ спор кое племе да направи това. Пратеника на Аллах успял да разреши спора и така предотвратил назрелия конфликт между племената. Той постлал на земята парче плат, сложил върху него хаджер-ул-есвед, после извикал при себе си вождовете на отделните племена и родове, помолил всеки от тях да хване плата, след което занесли камъка до мястото му и Пророка лично го положил на мястото му.
Тук няма да се спираме подробно на този въпрос, но от посочения пример става ясно, че Пратеника на Аллах притежавал висш разум още преди да бъде натоварен с пророческата мисия.
Когато бил около двайсет и пет годишен (тогава все още не бил удостоен с пророческата мисия, нямал достъп до вечността, не получавал знанието си от Аллах, и не бил удостоен откровението), дори и тогава Мухаммед, мир нему, завладявал сърцата на хората, отсъждайки правилно. Когато влязъл през вратата на Кябе, езичниците от племето Курайш радостно извикали: "Това е Мухаммед Честния, съгласни сме той да реши спора."³¹⁷ С неговото идване проблемът бил решен. Да, без да размишлява дълго, без да чака, без да търси съвет от никого, Пророка Мухаммед разрешил проблема с лекота. Това било лесно за него и никой не му се противопоставил. Защото поискали от него да реши спора и той го решил, без да дава повод за конфликти, и всички останали доволни.
През целия си живот Пророка нито веднъж не направил нито крачка назад. Защото благодарение на висшия си разум той много добре осмислял посланията на Всевишния Аллах. Висшият му разум цъфтял като роза, която пораждала усмивки по мрачните лица на хората. Тайните на величието, известни на Пророка, не се изчерпали никога. Да, хората винаги се обръщали към него и той никога не ги връщал натъжени и огорчени, а решавал проблемите им. Общността, от която Мухаммед, мир нему, произлязъл, всявала само раздори и създавала проблеми, а той ги решавал един по един.
Преселението (хиджрет) било сред основните проблеми. Освен това имало и редица трудности, свързани с битките, примирията, материалните облаги, разпределянето на плячката и др. Ако тази личност не била способна находчиво да излиза от всички сложни ситуации, няма съмнение, че изострянето на конфликтите между племената, които лесно се разпалвали и изпитвали удоволствие от това да водят кавги, щяло да бъде неизбежно.
2. Разпределянето на военните придобивки след битката при Хунайн
Пратеника на Аллах раздал плячката и трофеите, придобити в битката при Хунайн, на онези, които искал да бъдат спечелени за исляма. Това породило интриги сред ансарите (мединските помагачи) и особено сред по-младите. Да, младите ансари не могли да преглътнат това разпределение и рекли: "Кръвта им още капе от мечовете ни, а плячката се дава на тях." Убаде ибн Сабит отишъл при Пратеника на Аллах и му разказал какво се говори сред ансарите. Пророка го попитал какво той мисли по въпроса, на което Убаде отвърнал: "И аз съм един от тях." Положението било твърде критично. Трябвало незабавно да се намери изход от ситуацията, защото въпросът не търпял отлагане.
Пратеника на Аллах решил и този проблем благодарение на висшия си разум.
Пророка свикал събрание само за ансарите. Освен тях други не били допуснати. Начинът на провеждане на събранието и думите на Пророка така повлияли на ансарите, че когато той ги попитал: "Не искате ли, когато всички се връщат по домовете си с овце, кози и камили, вие да се върнете с Пратеника на Аллах?", те заплакали от радост.³¹⁸ Зад способността на Пророка да се справя с лекота дори и с най-тежките проблеми не бива да се търсят загадъчни и необясними сили. Защото той бил Пророк. Тук ще си позволя отново да припомня нещо: Мухаммед, мир нему, се появил сред хора, които всявали раздори, били лицемери и двуличници. Проблемите в обществото били твърде много и той всеки ден се сблъсквал с труднорешими въпроси. Ала Пророка, както се изразява и Бърнард Шоу, ги решавал с лекота. Вижте какво казва Шоу: "Днес, когато проблемите се наслагват един върху друг, човечеството се нуждае от Пророка Мухаммед повече от всякога." Бърнард Шоу сякаш бил омагьосан от умението на Пратеника на Аллах с лекота да решава всички проблеми. С тези думи той признава един факт. Иска ми се това признание да бе отворило очите му за истината. Защото все пак е изпитвал достойни чувства към нашия Пророк. Имайки предвид, че чувствата ни към Ебу Талиб са същите, смятам че ще бъда извинен за тази благосклонност.
3. Проблемът с Хиджрета
Хиждрата породила сериозни трудности. В Медине дошли толкова хора, колкото било населението на града. Но благодарение на висшия разум на Пратеника на Аллах мухаджирите (меккенските преселници) преминали успешно през трудностите при преселването както в Абисиния, така и в Медине, без да изпадат в материална нищета. Същевременно се стигнало до големи социални промени. В интерес на истината нито едно преселване в световната история не е приключило с подобен успех, какъвто Пратеника на Аллах е постигнал по време на тези преселвания. Но как Пророка Мухаммед е решил двата големи проблема? Тук ще се опитаме да дадем отговор на този въпрос.
Медине бил малък град, а населението му се занимавало основно със земеделие. Затова пазарите на града били завладени изцяло от юдеите. Жителите на Мекке разбирали от търговия, но било трудно да се конкурират с юдейските търговци, понеже възможностите им били твърде ограничени. Къде и как щели да търгуват? Те оставили в Мекке цялата си стока и всичко, което имали. Освен това с всеки изминал ден броят на преселниците се увеличавал и числеността на населението значително нараствала. Къде щели да се настанят прииждащите хора и с какво щели да се препитават? Жителите на Медине били бедни. Всички тези проблеми се наслагвали един върху друг и Пратеника на Аллах трябвало да ги реши. Хората му имали доверие. Той щял да реши всички проблеми с лекота. Така и станало.
Още с пристигането си в Медине Пратеника на Аллах побратимил ансарите и мухаджирите. Той вдъхнал в сърцата им такова чувство на братска обич, че всички се чувствали по-близки дори от истински братя. Дори имало случаи, когато си оставяли наследство един на друг. Ансарите разделили цялото си имущество, половината от което дали на мухаджирите. Ето един впечатляващ пример в това отношение.
Пратеника на Аллах побратимил Саад ибн Раби и Абдуррахман ибн Ауф. Тяхната близост била толкова голяма, че едва ли би могло да се посочи друг пример за такова братство. Веднъж Саад ибн Раби, Аллах да е доволен от него, хванал за ръката Абдуррахман ибн Ауф и му рекъл: "Братко, вие дойдохте тук, оставяйки цялото си имущество в Мекке. Ти нямаш жена, а аз имам две съпруги. Погледни ги добре и си избери едната. След това аз ще се разведа с нея, за да я вземеш за жена."
Абдуррахман ибн Ауф със сълзи на очи отвърнал: "Братко, нека да са ти честити съпругите. Ти ми покажи пътя към пазара, на мен това ми е достатъчно."
След време Абдуррахман ибн Ауф, Аллах да е доволен от него, вече бил в състояние да издържа семейство и се оженил. Това било израз на деликатност и проява на уважение към чувствата на хората, в чийто дом е живял.³¹⁹
При наличието на такъв сговор могат да се решат всички проблеми. Братската атмосфера, която завладяла Медине, щяла да се разпространи по целия свят.
а) Великодушието на ансарите и скромността на мухаджирите
Веднъж при Пратеника на Аллах дошли група мухаджири. Сред тях нямало нито един от ансарите. Възникнала интересна ситуация. Защо дошли само мухаджирите, без да поканят никого от ансарите? Поискали позволение от Пророка и му разказали за целта на идването си.
"Пратенико на Аллах - казали те, - ние се преселихме тук в името на Аллах. Намерението ни е да бъдем редом с теб по пътя на Всевишния. Но нашите братя ансарите ни обсипват с такива грижи, че се страхуваме да не изчерпим на земята благодатта, която ни се полага в отвъдното. Нека нашите братя ансари да ни позволят вече сами да се грижим за себе си и да им се отплатим. Ние сме им задължени и това много ни притеснява."
Когато изричали тези думи, мухаджирите плачели. Пратеника на Аллах също заплакал. Може би тази картина е накарала дори и небесните обитатели да заплачат. Това било един вид среща на великодушието и скромността. Никога преди това подобно нещо не се било случило.
След като Пратеника на Аллах извикал при себе си ансарите и им разказал за случилото се, те единодушно възразили. За тях приемането на подобно предложение означавало да отсекат част от себе си. Защото ансарите силно се били привързали към своите братя мухаджири и раздялата с тях им се струвала равна на смъртта.
Скоро след това ансари и мухаджири се събрали при Пратеника на Аллах. Всички плачели горчиво. Въпреки че живеели в един и същ град и най-малко пет пъти дневно се виждали в месджида, ансарите преживели много тежко мисълта, че мухаджирите желаят да напуснат домовете им. Да, едните били въплъщение на великодушието, а другите - на скромността. Мухаджирите взели думата и рекли: "Пратенико на Аллах, ние се преселихме в името на Аллах и дойдохме в Медине. Изоставихме домовете си и се откъснахме от родния си край пак в името на Аллах. Единствената ни цел е да прославим религията. Но нашите братя ансари се погрижиха за нас повече от необходимото. Опасяваме се да не се възползваме още на земята от благодатта, която ни се полага в Сетния ден. Пратенико на Аллах, ние не успяхме да убедим своите братя ансарите. Молим ти да го сториш от наше име. Нека да ни позволят вече да живеем самостоятелно, да не ни дават от прехраната си, да престанат да се грижат за нас. Ние сме им задължени достатъчно много."
Всички се разчувствали и плачели. Пратеника на Аллах също се просълзил. Той се обърнал към ансарите и им рекъл: "Вашите братя - мухаджирите - казват, че полагате прекалено много грижи за тях, което ги кара силно да се притесняват. Казват, че целта им е да спечелят благоволението на Всевишния, но ги е страх, че грижите ви към тях могат да се окажат сериозна пречка за това, защото те искат безвъзмездно да служат на Аллах."
Ето, Пратеника на Аллах вдъхнал в сърцата им братска обич и те сякаш били омагьосани от нея. В тази историческа среща страните стигнали до следното решение: мухаджирите щели да обработват земите на ансарите и да се грижат за градините им срещу заплащане. Така те щели да изкарват сами прехраната си, да живеят в самостоятелни домове и повече нямало да бъдат задължени никому. По този начин ансарите им подавали ръка. Ансарите пак си оставали ансари, а мухаджирите - мухаджири.³²⁰ Благодарение на братските взаимоотношения, които Пратеника на Аллах създал, проблемът с преселниците до голяма степен бил решен.
Вторият проблем бил свързан с търговията. Пратеника на Аллах видял, че търговията в Медине е в ръцете на християните и юдеите и за да разчупи този монопол, заповядал на мюсюлманите да открият свой отделен пазар.³²¹ От този момент нататък мюсюлманите започнали да търгуват само помежду си.
От една страна, така мюсюлманите щели да овладеят търговските умения и да създадат свой самостоятелен пазарен център, а, от друга страна с това се слагало край на монопола на друговерците. Новият пазар бил изграден и мюсюлманите започнали да търгуват помежду си. Историците отбелязват следното: "След кратко време юдеите вече не били в състояние да търгуват в пазарите на Медине." Да, вече никой не бил в състояние да се конкурира с мюсюлманите в търговията. Това било и желанието на Всевишния Аллах. Мюсюлманинът не трябвало да се подчинява и да бъде асимилиран... Да, Аллах, Да е славно името Му, не може да се смили над вярващите, ако те са изгубили самоличността си, ако получават нареждане от останалите, ако други се разпореждат с тях, ако търсят спасение от чуждите, ако просят помощ от някого. Вярващият трябва да е самият себе си, да се крепи сам, да просперира сам, да се справя сам, да има собствен поглед върху нещата, да има свое становище, да живее според личните си убеждения и на всяка цена да запази идентичността си. В Медине Пратеника на Аллах успял да постигне именно това.
б) Първата конституция
Още с пристигането си в Медине Пратеника на Аллах разпространил декларация.³²² Юристите я определят като "Конституцията на Пророка Мухаммед". Повечето от клаузите , които се съдържат в Хартата за правата на човека и в Гюлханския хатишериф³²³, фигурират в тази декларация. Да, Пророка признал правата на християните и юдеите и по този начин сплотил жителите на Медине. Така той успял да ги привлече на своя страна, откъсвайки ги от вечните си врагове като византийците, сасанидите и курайшите. Дълго време юдеите щастливо и спокойно живели под покровителството на мюсюлманите. Един от най-големите врагове на мира и реда в онова време в Медине, отявленият лицемер Убай ибн Селул изразява опасенията си пред курайшите с думите: "Идването на Мухаммед в Медине и проповядването му на исляма не представлява основна заплаха за нас. Истинската опасност се крие в това, че той привлича на своя страна християните и юдеите в борбата срещу езичеството. Ето от това трябва да се страхувате най-много."
В системата и "Конституцията на Пророка Мухаммед" се предвиждало мирно съжителство, в резултат на което мюсюлмани и юдеи живели спокойно и в разбирателство в течение на дълги години, докато този мир не бил нарушен по независещи от тях причини. В редица случаи дори юдеите се обръщали към Пратеника на Аллах да реши проблемите им.
Да, в книгите по хадис има сведения, че евреите отивали при него за справедливо решение в случаи, свързани с кражби, отмъщение и прелюбодеяние. Оттук става ясно, че макар и да били свободни сами да решават вътрешните си проблеми, те се обръщали към мюсюлманите, понеже ги смятали за по-справедливи, особено Пратеника на Аллах. Този свещен извор на справедливост, който в бъдеще щял да се превърне в източник за решаване на проблемите на цялото човечество, още тогава показал, че е предопределен за това.
Да, проблемът с преселението бил решен с един замах и мюсюлманите в мир и спокойствие търсели начин да се отворят към света.
4. Проблемът с битките
Воденето на битки също представлявало проблем. Първоначално Пратеника на Аллах се сражавал срещу племето си, после с юдеите от Медине и околността, а по-късно и с Византийската и Сасанидската империи. Той бил заобиколен от врагове, които непрекъснато му създавали проблеми. Но Пророка Мухаммед ги решавал с лекота.
а) Тактиката в битката при Ухуд
Тук не се спирам нито на стратегията в битката при Рова, нито на славния героизъм на участвалите в битката при Муте, нито пък на подвизите на конницата в битката при Ярмук. В случая ще обърна внимание на положенията, възникнали в битката при Ухуд и как Пратеника на Аллах взел най-точните решения, анализирайки внимателно и задълбочено ситуацията. В битката при Ухуд за пръв път редиците на мюсюлманите били разбити. Опазил ме Господ, никога не бих си позволил да кажа, че истинският мюсюлманин бил победен. Не бих използвал и думата поражение. Първо трябва да се отбележи, че тази битка протекла по волята на Всевишния, защото срещу мюсюлманите стояли военни и политически гении като Халид ибн Велид и Амр ибн Ас. В бъдеще те щели да разбият немалко вражески сили, въпреки че тогава имали нещастието да се сражават в редиците на езичниците. В бъдеще те щели да станат сподвижници на Пророка Мухаммед. Да, бъдещите сподвижници разбили настоящите сподвижници. Второ, мюсюлманските бойци на изпълнили заповедите на Пророка и не следвали стратегията му. Даже у някои от тях се породило желание да заграбят плячка, но сражението претърпяло обрат в полза на противника. Не сме ние, които ще критикуваме достойните сподвижници на Пророка. На първо място те са от приближените до Аллах. Искам да кажа, че тези ангелоподобни личности се ползват с подобаващо уважение. Няма съмнение, че нашите благодеяния са равни на обикновените им дела. Да, ако ние бяхме на тяхно място, може би щяхме да спечелим дори благодеяния, но тези великодушни и самоотвержени хора, които имали честта да стиснат ръката на Пратеника на Аллах, които се издигнали по-високо и от небесните ангели, отричайки се от земните удоволствия, на пръв поглед били сполетени от поражение, понеже хвърлили сянка върху връзката си с Всевишния. Какво се било случило? От няколкостотин сподвижници, участвали в сражението, седемдесет паднали като мъченици.³²⁴ Още толкова били тежко ранени. Езичниците можели да нанесат решителния си удар, но видели, че мюсюлманите се скрили в планина Ухуд, откъдето се чували мощните им гласове. Решили да не рискуват и напуснали полесражението. Въпреки че сподвижниците били разбити на бойното поле, те удържали морална победа над неверниците, всявайки страх в сърцата им. Езичниците не приемали, че в действителност са загубили битката и прикривали страха си с думите: "Ние ги разбихме напълно. Те вече няма да успеят да се съвземат, затова нека се оттеглим. Ако ги нападнем още веднъж, може да си навлечем неприятности." Един от езичниците, който по-късно щял да стане сподвижник на Пророка и щял да направи толкова добрини, колкото злини е сторил, в онзи момент рекъл: "След като сте ги разбили, идете и ги довършете напълно. Стоварете Медине върху главите им, както римляните са унищожили Картаген. Никой от тях да не остава жив. Защото в бъдеще могат пак да ни създават неприятности." Пратеника на Аллах отгатнал намеренията им и издал следната заповед: "Всички здрави и болни, които вчера бяха с нас при Ухуд утре да се съберат отново. Ще преследваме врага."³²⁵ Хората, които предния ден били притиснати в подножието на Ухуд, отново се готвели за настъпателни действия. Това щял да бъде реваншът на ранените предния ден. Налагало се да се прояви силен и непоклатим дух, за да не се пречупи волята на вярващите, за което ще стане дума по-нататък. От една страна, мюсюлманите претърпели разочарование, а от друга, неверниците се надявали да ги разгромят. Трето, лицемерите раздували събитията, което още повече сломявало духа на вярващите. Както се изразява и един от неверниците, мисълта "да ги нападнем и да ги унищожим напълно" започнала да се чува отвсякъде. Мюсюлманите се натъкнали на огромен проблем и ако не бил висшият разум на Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, решаването му нямало да бъде възможно. Да, на първия ден от битката при Ухуд мюсюлманите били разбити, но отново се организирали и с благоволението на Аллах успели да обърнат хода на сражението и от победени се превърнали в победители.
Още щом Пратеника на Аллах издал заповедта си, мюсюлманите се събрали, за да организират ново нападение. Сред тях имало хора загубили, ръка или крак в боя, други били напълно изтощени, но всеки, който чул заповедта, отишъл на уреченото място. Съживяващият полъх на Пратеника на Аллах сякаш отново ги върнал към живота и всички се подчинили на повелята му. Както се изразява Бусайри, "ако неговите чудеса се изразяваха чрез истинската им стойност, то мъртъвците и изгнилите им кости щяха да възкръсват, когато святото му име се спомене над гробовете им."
Сега нека научим какъв бил развоят на събитието от негов свидетел - един от сподвижниците: "Някои от другарите ни нямаха сили да вървят, поради което ги носехме на гръб. Те казваха: "Вземете и нас. Искаме да се сражаваме заедно с Пратеника на Аллах. Дори и да не се бием и да не стреляме с лъковете си, поне ще насочим копията си срещу врага. Носете ни докъдето е възможно. Ако умрем, нека умрем по този път."
Някои припадали, носейки някого на гръб. Други ги слагали на носилка. Така стигнали до долината Хамра Есад. Курайшите имали възможност да наблюдават дима, издигащ се от огньовете на мюсюлманите. Те пристигнали в долината с гръм и трясък, но били учудени, когато видели как хората, които предния ден били разгромили, отново стоят срещу тях. Ебу Суфян извикал: "Изтеглете се назад!" Да, те не искали да си навличат нови неприятности. Единственото им спасение било връщането в Мекке.³²⁶ Пратеника на Аллах с един замах е решил сложните проблеми, възникнали по време на битката. Ето как Коранът описва това събитие: "За онези, на които хората рекоха: "Враговете се насъбраха против вас, страхувайте се от тях!", но вярата им се усили и рекоха: "Достатъчен ни е Аллах. Колко прекрасен Довереник е Той!" (3: 173)³²⁷
Да, курайшите избягали от бойното поле. Мюсюлманите обърнали поражението от предния ден в победа и с позволението на Аллах, да е славно името Му, се върнали, без да претърпят допълнителни загуби.328 Някои от авторите на житията (сияр) на Пророка и част от изследователите на военното му дело са на мнение, че битката при Ухуд е поражение за мюсюлманите. Да, ако в Ухуд наистина е налице някакво поражение, то се отнася само за онези сподвижници, които не се съобразили със заповедите на Пратеника на Аллах и заплатили това с живота си, като се преселили чисти в отвъдното, превръщайки се в мъченици. Но според мен битката при Ухуд е победа и на този факт трябва да се обърне сериозно внимание. Тук имам предвид способността на Пророка Мухаммед Мустафа, Аллах да го благослови и с мир да го дари, умело да решава всички проблеми. Да, много е важно поражението да се превърне в победа. В мига, в който надеждите на другите угасват, започва настъплението на Пророка Мухаммед. Това настъпление решава натрупаните проблеми, вдъхва надежда и увереност в сърцата на вярващите и отново задавя в отчаяние лицемерите. Те остават с мечтите си, а натъжените сърца отново се изпълват с надежда и мюсюлманите се връщат в Медине пак победоносци. Какво бихте казали след всичко това за Пророка Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!), който е решавал всички проблеми? Разбира се, че "Мухаммед е Пратеник на Аллах".
б) Пророка се допитвал до народа
Пратеника на Аллах решавал част от проблемите, на които се натъквал, съветвайки се с останалите. С това Пророка целял да внуши едно основно правило на хората. Самият той не се нуждаел от съвети, но хората, които щели да олицетворяват ислямския свят след него, щели да изпитват нужда да се съветват. Да, Пророка бил подкрепен с откровение от Всевишния Аллах, да е славно името Му, който никога не го оставил сам. Когато го болял коремът, при него идвал ангел и го изцерявал. Когато имал зъбобол, Джибрил, мир нему, веднага му намирал лек. Пророка бил свързан с ангелите, но същевременно той отдавал голямо значение на съвещаването. Това е отделна степен на висшия му разум.
Векове след него съвещаването щяло да се превърне в неотменна част от държавното управление, както и станало. Ислямското управление насърчава обсъждането, поради което е съществувало векове наред благодарение на своята гъвкавост, всеобхватност и глобалност и е достигнало чак до нас, преминавайки през различни епохи.
Няколко примера
1. Пратеника на Аллах търсел мнението на почти всички хора. С това той давал пример, че проблемите в обществото трябва да се решават, като се обсъждат и обмислят заедно. Пророка се съветвал и с хазрети Али, Аллах да е доволен от него. Впрочем на хазрети Али принадлежат думите: "Дори и да се вдигне завесата на неведомото, познанието ми пак няма да се обогати." Али още от малък бил ученик на Пратеника на Аллах. Но въпреки това Пророка се съветвал с него.³²⁹
Веднъж лицемерите оклеветили достопочтената ни и свята майка Аиша, Аллах да е доволен от нея. Да, те разпространили гнусна клевета за нея, чиято непорочност е потвърдена и от Свещения Коран. В ислямската история това събитие е известно като "Клеветата".
Впрочем Пратеника на Аллах бил убеден, че този случай със сигурност ще бъде решен чрез откровението и нямал зрънце съмнение в непорочността на достопочтената Аиша, но вярвал, че има необходимост да се съветва със сподвижниците си по този въпрос. Защото съветването с останалите винаги е полезно, от това нищо не се губи. А Пророка бил изпратен за полезни и печеливши дела.
В малко достоверно предание, свързано с конкретния случай, се разказва следното. Веднъж Пратеника на Аллах извикал при себе си хазрети Омар и го попитал какво е мнението му за достопочтената Аиша, Аллах да е доволен от нея, а Омар отвърнал: "Пратенико на Аллах, няма съмнение, че Аиша е чиста и непорочна. Тя е оклеветена." Пратеника на Аллах го попитал защо мисли така и получил следния отговор: "Пратенико на Аллах, веднъж ти отслужваше намаз. По-късно научихме, че налъмът ти e бил изцапан, но ти не си забелязал това и си почнал да отслужваш молитвата. В този миг при теб дошъл Джибрил, мир нему, и ти казал да събуеш налъмите си. Щом като Всевишния Аллах ти съобщава дори и за най-малката нечистотия върху налъмите ти и те пречиства, може ли да ти отреди за съпруга жена, която - опазил ме Господ - встъпва в такъв грях? Не, Пратенико на Аллах. Джибрил, мир нему, непременно ще дойде и ще ти съобщи, че Аиша е чиста и непорочна жена."
Да, Пратеника на Аллах е рекъл: "Който се съвещава, няма да съжалява."³³⁰ и се посъветвал с Омар. Така той затвърдил доверието му в себе си. Пророка винаги се е съветвал с учениците си. От това имали полза самите сподвижници. Защото по този начин Пратеника на Аллах им давал урок. Впрочем негови са и думите: "Който се съветва, няма да загуби."
2. Преди битката при Бедр Пророка се съветвал поотделно с ансарите и мухаджирите, за да поиска мнението им. От името на мухаджирите говорил Микдад, който казал: "Ако искаш, пришпорвай коня си чак до Бeрк Гимад³³¹, ние до един ще те последваме." Но Пратеника на Аллах искал да узнае какво мислят и ансарите, които дотогава все още не били изразили мнението си. Саад ибн Муаз, Аллах да е доволен от него, който имал силна интуиция, рекъл: "Пратенико на Аллах, може би очакваш и нашия отговор. Отговорът ни е готов. Ето, ни нас, ето и имуществото ни. Готови сме да жертваме всичко по твоя път. Вземи колкото пожелаеш и раздай колкото искаш. Всички ние копнеем да умрем по пътя ти."³³²
Пророка се съветвал и по този начин поставял на преден план духа на единството. Ансарите и мухаджирите се сплотили и били готови да жертват живота си. Да, в момент, в който срещу тях се възправила мощната армия на врага и ги гледала свирепо, точейки мечовете си и опъвайки лъковете си, те били длъжни да запазят единството си. Пророка се канел да нанесе удар на врага в името на Аллах и справедливостта и за да защити достойнството на исляма и ислямската нация, но преди това се посъветвал със своите сподвижници. Той в широк план им разгърнал гениалните си идеи и ги затвърдил, като ги поставил на обсъждане. Впрочем това е била основната му гледна точка. Още в началото Аллах му посочил правия път. Но въпреки че Всевишния Аллах го напътвал, той се съветвал с другарите си, с които щял да бъде на една линия, с цел да сподели с тях мислите и чувствата си. Те били готови да му се подчинят, защото му дали обет, което означавало, че му вярват. Във връзка с това Пророка веднъж хванал за дрехата Кааб ибн Малик и с добронамерен, но строг тон го попитал: "Ти не даде ли обет в Акаба, че ще бъдеш редом с мен и в добро, и в зло, и че никога няма да ме напуснеш?"³³³ Сподвижниците дали обет и се втурнали към смъртта. Такава била собствената им воля. Те сами пожелали да се реваншират.
Съвещавайки се, Пратеника на Аллах придавал на исляма всеобщ характер. Всички се привързвали към идеите му и го подкрепяли в рамките на възможностите си. Да, хората възприемали идеите на исляма като основна цел на живота си и изричали: "Мъченичеството по този път е най-висшата цел в живота ни".
3. Преди битката при Бедр Пратеника на Аллах предварително отишъл да избере място за водене на сражението. Той отдавна бил набелязал целта си, като смятал да разположи войската при кладенците. Пророка още в началото знаел къде и как да притисне врага си, който яростно настъпвал към тях, кроейки планове от кой връх да ги нападне. Но Пратеника на Аллах пак се посъветвал със сподвижниците си.
Хазрети Хубаб ибн Мунзир, Аллах да е доволен от него, който не бил много известен сред сподвижниците, станал и рекъл: "Пратенико на Аллах, откровението ли те накара да се установиш тук? Ако е така, ние нямаме право да пристъпваме повелята ти. Но искам да знам дали планът и стратегията принадлежат на самия теб?"
Пророка отвърнал: "Планът е мой." След като чул отговора му, Хубаб ибн Мунзир продължил с думите: "Пратенико на Аллах, аз предлагам да се установим около главния кладенец в Бедр, а останалите да напълним с камъни. Така ще лишим врага от вода. Ти разположи до кладенеца, за да може да осигурим защитата ти."³³⁴
4. Селман, Аллах да е доволен от него, бил роб от ирански произход. Първоначално бил огнепоклонник, после станал християнин, а по-късно приел исляма. Когато станал мюсюлманин, нямал нищо и никого. Той дължал всичко на исляма и сам потвърждава този факт. Веднъж го попитали кой е, а той отвърнал: "Селман ибн Ислям". Да, той е открил истинския си корен: Селман - син на исляма.
Преди битката при Рова, която се нарича още Ахзаб, Пратеника на Аллах отново се посъветвал със сподвижниците си. Всеки изказал мнението си. Когато дошъл ред на Селман, той станал и рекъл: "Пратенико на Аллах, в моята страна по време на битка, когато врагът се канеше да ни нападне, ние изкопавахме ров около града и така се отбранявахме. Ако е възможно, предлагам да изкопаем ров около Медине и така да спрем нападението на врага."
Пратеника на Аллах приел тази идея. Той лично участвал в изкопаването на рова и вдъхновявал сподвижниците.³³⁵
5. Пророка се съветвал не само с мъжете, а и с жените. В Худейбие той се посъветвал със съпругата си и постъпил съгласно препоръката й.³³⁶
През целия си живот Пророка решавал дори и най-сложните проблеми, съветвайки се. Ние едва сега осъзнаваме колко важно е обсъждането в държавните дела. Деспотичните владетели, които не са отдавали значение на съвещаването, неведнъж са се проваляли. Пратеника на Аллах научил хората да уважават мнението и идеите на останалите. В разума се крие мъдростта, която се проявява в човешката мисъл чрез съждението. Дори и личностите, които били подкрепени с откровение, са отдавали голямо значение на разума и съждението, като по този начин тълкували основните положения, свързани с мисията им. Впрочем един от основните принципи на исляма гласи, че лишените от ум и разсъдък няма да отговарят за постъпките си.
в) Предложенията и тяхното реализиране
Идеите на Пратеника на Аллах били напълно приложими. Затова хората, които го следвали, реализирали на практика идеите му, без да изпитват колебание и съмнение.
Пророка планирал действията си
Едно от най-важните неща в съвремието ни е планирането на действията. Това се смята за основно правило при издигането и развитието на държавите и нациите. У нас [в Турция] Комитетът по планирането е създаден именно с такава цел. В противен случай няма да има нито развитие, нито напредък. Да, планът е пулсът на обществото. В известен смисъл планът е предпоставка за контролиране на обществото като цяло. Пратеника на Аллах не е разполагал нито с компютри, нито с комитет по планирането. Той на момента вземал най-точните решения, след което предприемал действия за прилагането им. Проблемите, които той е решавал, били наслагвани стотици години наред, ала Пророка не оставил нерешен нито един въпрос след себе си. Никой след него не оспорил решенията му. Пратеника на Аллах бил натоварен с мисията да оповестява религията. Той бил длъжен да взима най-точните решения, така че никога повече да не прави крачка назад. Ето как стъпка по стъпка Пророка служил на религията: в Мекке той проявил дълбоко търпение и продължил да се надява въпреки причинените му страдания, изпълнявайки мисията си. Бил като дълбоките, но тихи води, изпълнявал безшумно действията си. В този период на вярващите било заповядано да се преселят. Това е един вид изпускане на напрежението в опит да се защитят безпомощните, да не се стига до провокации, понеже е липсвал баланс между силите, да не се буди съмнение, както и да не се стига до конфликти. В Медине е следван друг курс, като били взети под внимание формата на служене на религията, религиозните задължения, мощта на мюсюлманите и силите на противника. Впрочем различните стратегии в Мекке, в Медине и в по-късните периоди са били естествен резултат от нарастването на броя на мюсюлманите в процеса на оформянето им като общност. Условията налагали в Мекке да се прилага една стратегия, а в Медине - друга. Ако Пратеника на Аллах действал и в Мекке, както действал в Медине, това щяло да бъде дълбока непрозорливост, но той умеел да изработва стратегии и планове и бил пречистен от недостатъци. Ако делата не се довеждат докрай, това говори за липса на способност. Да, Аллах, да е славно името Му, е изпратил Пророка Мухаммед не да се провали, а да вземе най-точните решения и да избави човечеството от смута, в който то се намирало.
Пророка не направил нито стъпка назад
Да, в Медине Пратеника на Аллах следвал друг път на развитие. Така се налагало. Всяка негова стъпка била подготовка за следващата, която пък била резултат от предната. Той никога през живота си не направил нито крачка назад. Да, как Пророка Мухаммед Мустафа, Аллах да го благослови и с мир да го дари, който обърнал поражението в битката при Ухуд в победа, можел да отстъпва? Той никога не е отстъпвал, а следите, които оставял след себе си, пишели словото на истината: "Мухаммед е Пратеник на Аллах". Действията и поведението му по време на Хиджрета, са ярък пример в това отношение. Преселванията в Абисиния и в Медине били тайните врати, водещи към епохата на тевхида (еднобожието) и големите победи.
317 İbn Hişam, Sire, 1/209.
318 Müslim, Zekat, 132-35; İbn Hişam, Sire, 4/141-142.
319 Buhari, Menakıbü'l-Ensar, 3; İbn Hişam, Sire, 2/50; İbn Kesir, el-Bidaye, 3/279.
320 Buhari, Hibe, 35; Menakibü'l-Ensar, 3; Müslim, Cihad, 70; Tirmizi, Kıyame, 44; Müsned, 3/200-204; İbn Kesir, el-Bidaye, 3/279-80.
321 İbn Mace, Ticaret, 40; Heysemi, Mecmeu'z-Zevaid, 4/76.
322 İbn Hişam, Sire,2/147.
323 Гюлхански хатишериф (3 ноември 1839 г.) - реформен акт, с който се поставя началото на епохата на т. нар. Танзимат в историята на Османската държава.
324 Buhari, Maрazi, 26.
325 İbn Hiюam, Sire, 3/128.
326 Buhari, Maрazi, 25; İbn Hişam, Sire, 3/99-111; İbn Kesir el-Bidaye, 3/56-60; İbn Sa'd, Tabakat, 2/42-49.
327 İbn Hişam, Sire, 3/128.
328 Buhari, Maрazi 25; İbn Hişam, Sire, 3/99; İbn Kesir, el-Bidaye, 3/56-60; İbn Sa'd, Tabakat, 2/42-49.
329 Buhari, Meрazi, 34; İbn Hişam, Sire, 3/313.
330 Mecmeu'z-Zevaid, 2/280.
331 Бeрк Гимад - древен град в Ливия. Днес се използва в значение на "края на света".
332 Müslim, Cihad, 83; İbn Hişam, Sire, 2/266-67; İbn Kesir, el-Bidaye, 3/332.
333 Müslim, Tevbe, 53.
334 İbn Hişam, Sire, 2/272.
335 İbn Hişam, Sire, 3/235; İbn Sa'd, Tabakat, 2/66; İbn Kesir, el-Bidaye, 4/109.
336 Bkz. Buhari, Şurut, 15.