Ти каза истината

 

 

Земята е храм, Мека е светилище, Медина - престол... Нашият Пророк, мир нему, който ясно показва своя Създател и е доказателство за съществуването Му, е духовен водач на всички вярващи, наставник на всички хора, предводител на всички пророци, господар на всички святи личности и оратор на молитвения ореол, образуван от пророците и светците...

Той е свещено дърво, пророците са животворните му корени, а свещените личности - прекрасните му плодове. Всички пророци, благодарение на чудесата си, и всички свещени личности, въз основа на своите необикновени способности, признават и потвърждават делата му. Защото той изричал "Ля иляхе илляллах" (няма друг бог освен Аллах), а после действал. Всичко отляво и отдясно, сиреч строените в редици свещени личности, споменаващи Аллах в миналото и в бъдеще, се обединяват и в духовен план изричат: "Ти каза истината." Нима може да има съмнения по отношение на делото, получило безброй потвърждения.

Както личността - доказателство за свещеното еднобожие, се потвърждава единодушно и от двете страни, така и стотиците признаци в свещените книги като Тората и Евангелието, предзнаменованията преди пророчеството му, свидетелствата на гадателите, предсказващи бъдещето и хилядите чудеса също го признават и потвърждават. Друго доказателство, свидетелстващо за него, е справедливостта на религията, която проповядвал. Освен това възвишеният му и достоен за възхвала морал, превъзходният му характер и нравственост, проявени в делата, съвършеното му благочестие - свидетелство за силната му вяра, пълноценното му знание и безкрайната му честност, съвършеното му богослужене, съвършената му сериозност, съвършената му непоклатимост показват ясно като бял ден колко предан е бил Пророка към своето дело.

Читателю, ако желаеш, нека се пренесем на Арабския полуостров в Епохата на щастието. Нека си представим Пророка по време на изпълнение на мисията му. Ето, погледни: виждаме прекрасния образ на една избрана личност, достигнала върха на съвършенството със своето поведение. В ръката си държи книга с чудеса, езикът му изрича слова, разкриващи истината, той изнася една предвечна проповед, отправена към цялото човечество, може би към джиновете и ангелите, а може би към всички творения. Той разкрил удивителната загадъчност в тайнственото сътворение на света и развалил магията около тайнствеността на вселената. Така Пророка убедително пояснил и дал отговори на трите най-сложни и най-трудни въпроса: "Кой си?", "Откъде идваш?", "Къде отиваш?", които занимават умовете и които всеки мислещ човек си задава.

Любезни читателю, погледни различните диви племена, населяващи този остров, упорстващи в заблудата, как с един замах той изкорени от сърцата им всички лоши и свирепи нрави, украси характерите им с висши добродетели и ги издигна до равнището на учители и наставници на всички цивилизовани народи и на целия свят. И това не е в резултат на натиск. Пророка завладява и омайва умовете, душите, сърцата и чувствата. Той се превърна в любимеца на сърцата, стана учител на умовете, възпитател на чувствата и господар на душите!"

Пратенико на Аллах, ти стана господар на душите ни и ние сме готови да ги жертваме за теб! Моля, приеми нашия поклон! 

Палитра от молитви на Пратеника на Аллах

 Палитра от молитви на Пратеника на Аллах

Молитвата е вид богослужене[1], тя е сърцевината на богослуженето.[2] Молитвата е обръщане и ориентиране към Всевишния. Говорейки за богослужене, не може да не стане дума и за молитвата. Впрочем Аллах, да е славно името Му, не ни ли казва: "Не би ви обърнал внимание моят Господ, освен ако сте го призовавали." (25: 77).Не е ли Той, Който ни повелява: "Зовете Ме, и Аз ще ви откликна!" (40: 60)?

Молитвата е духовната спойка между Аллах, да е славно името Му, и раба. С други думи, молитвата е начинът, чрез който рабът изразява мислите си пред Всевишния. Рабът зове своя Господ за онова, което не е способен да постигне и да получи със собствени сили, защото Той притежава абсолютната власт. Ето този зов се нарича молитва. Тя е благозвучна мелодия, която рабът отправя към Всевишния и която трепетно се възнася към небесата.

Молитвата, която в днешно време се произнася единствено в края на намаза или при определени богослужения, всъщност е най-голямата духовна потребност както в земния, така и в отвъдния живот. Живот без молитва е немислим. Отначало докрай животът ни се уповава на молитви. Молитвата е кодът на благоволението на Всевишния и ключ за Райската градина. Тя е белег на богослуженията, с които рабът се въздига към Всевишния, и е символ на милостта на Всемилостивия към Своя раб.[3] Или по-точно тя е фокусът на духовното взаимодействие между Всевишния и раба. От една страна, молитвата е богослужене, а от друга - велико възнесение, което сплотява света на реалностите и духовния свят. Възнесение, което въздига човека до Всевишния стъпка по стъпка.

Ние получаваме милост от Всемилостивия именно благодарение на молитвите. Същевременно те са като гръмоотводите. Да, молитвата е вид значимо богослужене, което привлича милостта и благоволението към нас и отблъсква гнева и яростта от нас. Често пъти съзнателната молитва се появява в разума чак тогава, когато всички възможности са изчерпани. Дано това да ставаше още в началото! Всъщност не е възможно да се определят краят и началото й. Защото не съществува миг, в който човек да не се нуждае от нея. В такъв случай рабът не бива да се откъсва от молитвата и трябва да се моли на Всевишния така, както Той не се откъсва от него чрез различните си проявления. Защото до вратата на Всевишния се стига с молитва, там разговорът протича под формата на молитва и тя е тази, която привлича върху нас обилна милост.

От наша гледна точка молитвата е прошение. Ние се молим на Всевишния да удовлетвори нашите материални и духовни потребности. Но често не знаем какво точно искаме и как да го поискаме, поради което допускаме грешки, противоречащи на волята на Аллах. Ние не искаме да съобразим желанията си с волята на Всевишния, а държим на своето. И при това искаме незабавно да се откликне на всяка наша молба и ако желанията ни не се осъществят, изпадаме в отчаяние, мислейки, че молитвите ни не се приемат. Казано по-ясно, ние искаме абсолютната воля винаги да съпътства индивидуалната ни воля. Всичко това противоречи на терминологията и етиката на молитвата. Молитви, отправени с подобни намерения, остават извън пределите на истинската връзка между Всевишния и раба. Едно от условията, а може би най-важното, молитвата да получи отклик, е съобразяването с нейните правила и етика.

Понякога молитвата се ражда в мисълта и се въздига от сърцето под формата на силно желание и прошение. В това състояние рабът не изрича нищо. Може би дори и устните му не помръдват. Но той се стреми към всеотдайност, вярвайки, че Знаещия неведомото наблюдава състоянието му и намира онова, което търси. Точно както е постъпил пророкът Ибрахим, мир нему, когато го хвърлили в огъня. В момент, когато всички надежди и възможности били изчерпани, Всевишния Аллах повелил: "О, огън, бъди студен и безопасен за Ибрахим!" (21: 69). И Божието повеление под неочаквана форма станало източник за спасението му.

Втората форма на молитва е чувствата на сърцето да се отправят към Всевишния чрез словото. В този случай рабът единствено изтъква положението си, без да споменава молбата си. А понякога върши и двете едновременно. В Корана се посочват примери и за двата вида молитви, взети от живота на пророците. Към първия вид се отнася молитвата на пророка Ейюб, мир нему: "Засегна ме беда, а Ти си Най-милосърдният от милосърдните." (21: 83). Подобна е и молитвата на пророка Юнус, мир нему: "Няма друг бог освен Теб! Пречист си Ти! Наистина бях несправедлив." (21: 87). А пример за втория вид молитви са думите на Зекерия, мир нему: "Господи мой, дари ми от Теб добро потомство! Ти си Чуващия зова." (3: 38).

Освен това фактът, че Свещеният Коран поставя силен акцент върху темата за молитвата и учи нашия Пророк на молитви, говори за нейната важност. Ако молитвата не бе от значение, щеше ли Коранът да посвети стотици знамения на тази тема? Наред с това има стотици, дори хиляди хадиси, предадени от Пратеника на Аллах, подчертаващи значимостта на молитвата във всеки миг от живота. Те учат вярващите кога какви молитви трябва да изричат. Когато даден човек иска да изрази чувствата и мислите си под формата на молитва, той желае да направи това по-най съвършен начин и с малко думи да каже много неща. В това отношение на първо място най-голям помощник ни е Свещеният Коран, а след него - хадисите на Пророка.

Така е, защото Аллах ни е дарил с желания и ни учи как правилно да ги изразяваме в молитвите си към Него. А личността, която е научена на най-добрите и най-въздействащите молитви, несъмнено е Пратеника на Аллах. Защото той най-добре от всички познавал Всевишния, на Чиято врата се почуква чрез молитвата.

Той бил човек на правия път. Всъщност богослужене означава следване на правия път. С повелята: "А на Мен да служите! Това е правият път." (36: 61) Всевишния Аллах загатва именно за това. Във всички дела Пратеника на Аллах се придържал към принципите на равновесието и умереността. Когато изпращал армиите си, които завладели света, в различни посоки, той винаги спазвал принципа да не се наранява дори и една мравка. Той винаги се съобразявал с причините, но никога не се откъснал от молитвата.

Който иска да види живот, прекаран в молитви и страдания, нека погледне живота на Пратеника на Аллах. Нека човечеството да види що е молитва, да научи етиката на молитвата, да разбере как човек се облагодетелства от молитвата в материален и в духовен план и да вземе поука от всичко това.

Има стотици хора, които са събрали молитвите на нашия Пророк и са съставили сборници с молитви. Всевишния Аллах не лиши от подобна благодат и писателя на тези редове. Всъщност Той не лишава! В книга със заглавие Сборник с въздействащи и благословени молитви бяха поместени молитвите на нашия Пророк. Стремихме се обемът на въпросния сборник да не бъде голям. Онези, които прочетат дори този кратък сборник, ще се убедят, че е невъзможно да се стигне равнището на Пратеника на Аллах и по отношение на молитвите. Той сякаш се молел във всеки миг от живота си. Ако човек цял живот не върши нищо друго освен да произнася молитви, през цялото си съществуване той ще е изрекъл толкова молитви, колкото са стигналите до нас от Пратеника на Аллах.

Пратеника на Аллах разпрострял своите молитви във всеки миг от живота си и винаги е вървял по тези кристални друмове. Молитвата била словото в устата му и вопълът и стонът на душата му. Нито за миг той не се откъснал от молитвата и нито за момент не оставил тази чаша, напълнена от Кевсер, с която благославял думите си. Той бил човек на действието и на разума, но и по отношение на молитвите и богослуженията нямал равен на себе си.

Сподвижниците били общество от богомолци. Но когато решавали да се молят наравно с него, те просто не издържали. Пророка не знаел що е умора. Защото Аллах, да е славно името Му, го създал, за да се стреми напред и да предвожда останалите. По време на Нощното възнесение Джибрил също го придружавал, но в определен момент и неговите сили се изчерпали и той рекъл: "Иди, Пратенико на Аллах, всичко е под твоя власт!" Той сякаш се съревновавал с ангелите.

Пророка достигнал най-връхната точка в богослуженето и молитвата. Той наблюдавал величието и могъществото на Аллах от най-възвишените хоризонти, това го изпълвало с вдъхновение и с неутолимо и съкровено желание изричал: "Не сме способни да Те опознаем както подобава." Всъщност това незнание е признак на истинското познание. Достопочтения Ебу Бекр, Аллах да е доволен от него, казва: "Човек започва да разбира тогава, когато осъзнае, че нищо не знае." Пророка страдал и съгласно своето разбиране изричал: "Няма ли още?"

1. Избрани молитви

Тук е невъзможно да поместим и изследваме всички молитви на Пратеника на Аллах. Всъщност спряхме се на тази тема единствено с цел да загатнем за величието на Пророка в това отношение. В заключение искаме да споменем няколко примера, избрани сред хилядите молитви на Пратеника на Аллах.

а) Преди сън

Сънят е по-малкият брат на смъртта.[4] Човек трябва да ляга с тази мисъл. Защото това затваряне на очите може да се окаже последното за него. Следователно човек трябва да легне с будно съзнание, а не в състояние на безразличие.

Преди да легне, Пратеника на Аллах прочитал началните и последните три знамения на Сура Бакара[5], Айят ел-Кюрси[6], Сура Йа-Син[7], Сура Седжде[8], Сура Мулк[9], после прочитал по три пъти сурите Ихлас и Муаввизетейн и веднъж Сура Кафирун.[10]След това съединявал ръцете си, духвал върху тях и разтривал всички части на тялото си, докъдето можел да стигне.[11] Пророка изричал още редица молитви, но цитирането им тук ще заеме много място. Желаещите да ги научат може да ги открият в гореспоменатия сборник, а също и в други издания и чрез тях да осветлят пътя си в живота.

б) Преди да легне

След като легнел, Пратеника на Аллах изричал трийсет и три пъти Субханаллах (пречист е Аллах), трийсети и три пъти Елхамдулиллах (хвала на Аллах) и трийсет и три пъти (според друго предание трийсет и четири пъти) Аллаху Акбар (Аллах е най-великият), а след тях прочитал още редица други молитви.[12] Една от тези молитви е следната: "Всевишни, покорявам се на Теб, обръщам лице към Теб и поверявам делата си на Теб. Уповавам се на Теб с боязън и надежда. Търся подслон от Теб пак при Теб. Няма друго покровителство освен Твоето. Всевишни, повярвах в Книгата, която низпосла и в Пророка, който изпрати. (Всеки пророк е длъжен да потвърди пророчеството си). Всевишни, защити ме от възмездието Си в Деня, в който ще възкресиш Своите раби. Аз ще умра с името Ти и ще възкръсна с името Ти."[13] Полагал дясната си длан под главата си, леко присвивал краката си и лягал на дясната си страна.[14] Това лягане било подготовка за ставане. Защото вълнението от нощното ставане никога не го напускало.

в) Когато ставал за намаза техеджуд

Когато ставал за намаза техеджуд, Пророка прочитал следната молитва: "Хвала на Теб, Всевишни! Ти Си Вечноживия, Който укрепва небесата, земята и всичко по тях. Хвала на Теб! Ти Си истинския Владетел на небесата, земята и на всички същества. Хвала на Теб! Ти Си Светлината на небесата, земята и на всички същества."[15]

Прочитането на тази молитва през нощта е изпълнено със смисъл. През нощта небето се проявява в истинския си блясък и великолепие. Звездите сияят и премигват, а в човешката душа се излива обилна благодат оттам. Земята също притежава подобно великолепие и хармония. И ето, в тази молитва се възхвалява Аллах, да е славно името Му, Който държи земята и небесата в хармония, великолепие и блясък.

Според мнозина Вечноживия е едно от Прославящите Имена на Аллах. Често пъти когато възхвалява Всевишния, нашият Пророк търси застъпничество в проявленията на това име.

Земята и небесата принадлежат на Аллах, да е славно името Му. Следователно той е единственият Господар и Владетел.

Вижте верността и предаността на Пророка. Няколко часа преди да легне той прославя Аллах и след като се събужда, отново Го възхвалява. Защото завръщането му от света на сънищата в реалния свят е станало скоро и той отново е трябвало да потвърди обета си за вярност.

После продължавал същата молитва по следния начин: "Хвала на Теб, Ти Си Истината. Обещанието Ти е истина. Завръщането при Теб е истина. Словото Ти е истина. И Раят, и Адът също са истина. Всички пророци и Мухаммед, мир нему, са истина. Съдният ден е истина.

Всевишни, покорих се на Теб. Повярвах в Теб. Уповавам се на Теб и се насочих изцяло към Теб. Борих се само с Твоята помощ, Ти бе единственият Съдник за мен. Опрости предишните и следващите ми грешки. (Не ми позволявай да встъпя в грях в бъдеще, затвори вратите към греха за мен). Опрости тайните и явните ми простъпки. Опрости и греховете ми, които знаеш по-добре от мен самия. (Защото аз мога да знам какво се крие в душата ми, но не мога да осъзная тайното и скритото в мислите си. Ако съм съгрешил в чувствата си, прости ми и за това). Ти възвисяваш и принизяваш. Няма друг бог освен Теб. Аллах е Всемогъщия, Всесилния."[16]

Съгласно принципа, че "неконкретизираното понятие се отнася към идеалния образ", споменаването на понятието "истина" извиква в съзнанието представата за Аллах, да е славно името Му. И в тази молитва нашият Пророк оповестява, че всичко, идващо от Аллах, Който е Истината, е самата истина.

Преди лягане той изразява покорството си пред Аллах и след като се събуди, отново изтъква своята смиреност и потвърждава вярата си. Така той започва новия ден с обновена вяра и с чувство за дълбока вярност. Накрая свършва молитвата си с думите: "Аллах е всемогъщия, всесилния." Защото ако човек не се уповава на мощта и силата на Всевишния, не ще успее да се справи с възлаганите му тежки отговорности. Вярата, покорството и подчинението стават по волята на Аллах. Ако Той не пожелае и не помогне, кой е в състояние да Го открие и да стигне до Него? Затова всеки е длъжен да се уповава на могъществото и силата на Аллах в рамките на собственото си знание.

Под въздействието на тези мисли и чувства нашият Пророк създава искрена духовна атмосфера, след което започва да отслужва намаз и така пролива сълзите си върху тъмните коси на нощта.

Особено по време на допълнителните молитви, които отслужвал сам, Пророка се молел дълго и удължавал намаза.[17] Когато заставал за намаз, преди да прочете Сура Фатиха, той изричал следната молитва: "Всевишни, никой не е способен да попречи на Твоята благодат, както никой не може да бъде поощрен без позволението Ти. Никой няма власт да отмени Твоя закон. Нищо не е в състояние да се възпротиви на Теб."[18]

Понякога допълвал тази молитва с думите: "Всевишни, отдели греха от мен, както си отделил изтока от запада."

"Всевишни, пречисти ме от греха, както бялата дреха се почиства от петна."[19]

После прочитал Субханеке и чак след тези споменавания и благославяния преминавал към Фатиха. Впрочем съществуват още редица молитви, които Пратеника на Аллах изричал, но ние отново ще насочим читателя към сборниците с молитви и ще се задоволим само с цитираните.

г) Когато ставал сутрин

Сутрин Пророка отправял следната молитва: "Всевишни, посрещнах утрото, изричайки: "Призовавам Теб, обитателите на небесата, ангелите и всичко сътворено за свидетели и свидетелствам, че няма друг бог освен Аллах и Мухаммед, мир нему, е Твой раб и пратеник."[20]

Призовавам ги и ги карам също да свидетелстват. Към своето свидетелство прибавям и шумоленето на листата по дърветата, бълбукането, клокоченото и шуртенето на водите и ги поднасям на Теб като мощна симфонична мелодия.

Това послание на нашия Пророк произтича от дълбокото и всеобхватното му познание и от връзката му с Всевишния. Ако някой друг изрече същите молитви, той пак няма да успее да вникне в същността и значението им.

Нашият Пророк зове за свидетели всичко сътворено и особено най-приближените ангели до Аллах, да е славно името Му, както и небесните обитатели, които наблюдават всички същества. Към своята възхвала прибавя и тяхното дихание и така я отправя към Аллах. Фактът, че нашият Пророк открива молитвите си с ангелски вдъхновения, ни говори за следното: когато се чука на вратата на великите, първо се търси ръка, която да стори това. Затова когато в Медина настъпва суша, достопочтеният Омар, Аллах да е доволен от него, който бил дълбоко проницателен, завел достопочтения Аббас, Аллах да е доволен от него, на един връх, вдигнал ръцете му към небесата и така се помолил. Омар отправил следната молитва: "Всевишни, това са ръцете на чичото на Твоя любим Пророк. Дари ни с дъжд в тяхна чест!" И преди да свалят ръцете си, завалял дъжд.[21] В този случай се изявила проницателността на Омар, Аллах да е доволен от него. Той се поучил от Пророка и точно като него прибавил към молитвата си ангелските вдъхновения.

Страдалецът [Бедиуззаман] на нашата епоха се моли със същото съзнание, изричайки: "Всевишни, греховете сковаха езика ми, тяхното множество ме посрами. Затова чукам на вратата на Твоето милосърдие с диханието и молитвите на шейх Абдулкадир Гейлани..."[22]

Сред утринните молитви на Пратеника на Аллах присъства и следната: "О, Създателю на земята и небесата, Знаещия невидимия и видимия свят, Всемогъщия и Даряващия с благодат. Обявявам привързаността си към Теб в земния живот и Те зова за свидетел. Твоето свидетелство е достатъчно."[23]

Употребата на името Фатир (Създателя) в тази молитва има своето значение. Защото съществуват и други синоними на това име - Ел-Бари (Сътворяващия), Ел-Халик (Създаващия), Ел-Джаил (Твореца).

Под името Фатир (Създателя) се разбира следното: "Ти Си сътворил земята и небесата в хармония с природните закони, Ти разкриваш значенията им. Сред тях са законите на медицината, физиката, химията, астрофизиката, астрономията. Сякаш тези закони се обновяват всяка сутрин и се откриват за предметите и явленията. Ти Си, Който е създал този ред и чистия облик на всемира!"

д) Когато настъпвала вечерта

Пратеника на Аллах, който посрещал утрото, четейки гореспоменатите молитви при зазоряване, прочитал молитви и при залез слънце, когато настъпвала нощта. Прочитал ги, защото те сякаш били слънцето на неговите дни и нощи. Нощите на нашия Пророк били озарени също толкова, колкото и дните му. Молитвите сякаш били свещени кандила в небосклона на нощите му. И той никога не закъснявал да ги запали. Изричал следната молитва: "Всевишни, посрещнах вечерта, зовейки за свидетели Теб, небесните обитатели, ангелите и всичко сътворено, че няма друг бог освен Теб, Ти Си един, нямаш съдружници и Мухаммед, мир нему, е Твой раб и Пратеник."[24]

Всеки ритуал от неговия намаз е като свещена стълба, извисяваща се до Престола. А стъпалата на тази стълба са изградени от молитвите.

Свещената атмосфера, създадена при подготовката за намаз, е в тясна връзка със свещенодействията по време на намаза.

Той изричал молитви преди отиване и връщане от отходно място. Преди да вземе абдест Пророка прочитал една молитва, а по време на самото измиване прочитал и други. След ритуалното измиване прочитал още молитви. След края на езана четял определена молитва, а преди да започне намаза - друга. Имало и молитви, които изричал при отиване в месджида, при влизане в него и при излизане.

Непосредствено след началния текбир[25] по време на намаз Пророка прочитал молитва. По време на коленопреклоненията, при падане ничком, при изправянето, между две свеждания на челото доземи, седейки, след селям Пратеника на Аллах изричал различни молитви. Той се стремял никога да не ги пропусне.

е) По време на намаз

След началния текбир Пратеника на Аллах прочитал молитвата: "Аз обърнах лице към Личността, сътворила земята и небесата, обърнах гръб на всичко друго и се покорих Нему. Аз не съм от съдружаващите. Няма съмнение, че моят намаз, богослужения, животът и смъртта ми са в името на Аллах, да е славно името Му, Господа на световете. Той няма съдружници. Повелено ми е да вярвам в това. Аз съм мюсюлманин. Всевишни, Ти Си Владетеля. Няма друг бог освен Теб. Ти си моят Създател и аз съм Твой раб. Аз угнетих душата си. Признавам прегрешенията си. Опрости всичките ми грехове. Няма друг освен Теб, който да опрощава греховете..."[26]

Една от молитвите, които Пророка изричал по време на коленопреклоненията, е следната: "Всевишни, прекланям се пред Теб. Ушите, очите, нервната ми система и всичко, що се крепи на краката ми, до мозъка на костите ми, се прекланя и се покорява пред Аллах, Господа на световете."[27]

При изправяне от коленопреклонение: "Всевишни, единствено Ти Си достойния за възхвала. Нека моята възхвала изпълни земята, небесата и всичко между тях. Хвала на Теб още толкова, колкото неща ще сътвориш по-късно..."[28]

По време на суджуд (ничком): "Всевишни, паднах ничком пред Теб, повярвах в Теб и се покорих на Теб. Лицето ми падна ничком пред Онзи, Който го сътвори, дари го с образ, очи и уши. Колко е велик Аллах - Най-прекрасния сред одобряващите. Всевишни, опрости всичките ми грехове - малки и големи, предишни и последни, тайни и явни..."[29]

Какво върши човек извън богослуженията? Храни се, почива, радва се или скърби, жени се, ражда му се дете, купува си нови дрехи, излиза на пътешествие или се връща от път; бори се, отива на война, връща се от война; научава радостна или тъжна вест от някого; среща се с близък приятел; разболява се, оздравява; спи, сънува хубави сънища или кошмари и върши стотици други неща и преминава през различни състояния. Ето, във всички тези състояния Пратеника на Аллах изричал молитви, съответстващи по съдържание на обстоятелствата и така сякаш одухотворявал човешката си същност.

Има и ситуации, които не зависят от човека. Те го засягат косвено. Например бедствия като глад, суша, пожар, наводнение, ураган и други, макар и не винаги да се отразяват пряко на отделния човек, в крайна сметка са в негова вреда. Ето, нашият Пророк прочитал тези молитви, за да се сплоти с общността и да се ориентира към Аллах в подобни ситуации.

Сборникът с молитви на Пратеника на Аллах джевшен, не е бил оценен по подобаващ начин от сунитските имами, понеже достигнал до нас чрез семейството на Пророка. Но великите ислямски учени винаги четели молитвите от този сборник и не преставали да ги изричат. Който прочете сборника джевшен, ще разбере по-добре до какви висоти е стигнал Пратеника на Аллах в молитвата.

Както стана дума и в началото, ние не се спряхме на тази тема с цел да преразкажем всички молитви на Пратеника на Аллах. Единственото ни намерение е да потвърдим, че той няма равен на себе си и в молитвите, както и да покажем, че той е прекарал целия си живот в молитви. Разбира се, подобно заключение е невъзможно в истинския смисъл на думата, без да се познават всички молитви на Пророка. Ние се опитахме да изтъкнем само някои от хилядите молитви, за да дадем по-ясна представа. На нашите примери трябва да се гледа като на изтичащата вода, която свидетелства за наличието на водоизточник.

Да, ние още веднъж уверено потвърждаваме, че Пратеника на Аллах няма равен на себе си по отношение на нито една добродетел. Той е възвишена личност, достигнала до най-високите върхове в добродетелта. И ние от самото начало на тази книга се опитахме да докажем и обновим вярата си във всичко казано дотук. Ако са налице недостатъци, те се дължат на нашето разбиране и разказване. Той е пречистен и защитен от греха. Защото той е достопочтения Мухаммед Мустафа, Аллах да го благослови и с мир да го дари.

През цялото съществуване на тази личност, която осветлявала живота си, служейки на Аллах, не е възможно да се открие нито един мрачен и угнетителен миг. Целият му живот е безспирна молитва. В деня, в който се родил, той се застъпил за своята умма (общност), ще се застъпи за нея и в Сетния ден.[30] Да, цялата му грижа била неговата общност.

[1] Tirmizi, Tefsiru'l-Kur'an, 3, 16, 40; İbn Mace, Dua, 1; Müsned, 4/267.
[2] Tirmizi, Dua, 1.
[3] Deylemi, el-Firdevs, 2/224.
[4] Ebu Nuaym, Hilye, 7/90.
[5] Darimi, Fezailu'l-Kur'an, 14.
[6] Tirmizi, Fezailu'l-Kur'an, 2; Darimi, a.g.e.
[7] Mecmau'z-Zevaid, 7/97; İbn Hacer, Metalib, 3/361.
[8] Tirmizi, Fezilu'l-Kur'an, 8; İbn Hacer, Metalib, 3/358.
[9] Tirmizi, Fezilu'l-Kur'an, 8; Daavat, 22.
[10] Ebu Davud, Edeb, 108; Tirmizi, Daavat, 22.
[11] Tirmizi, Daavat, 21-22.
[12] Buhari, Fezailu's-Sahabe, 9; Daavat, 11; Müslim, Zikr, 80.
[13] Buhari, Daavat, 6-7; Tirmizi, Daavat, 16.
[14] Ebu Davud, Edeb, Nesai, Sıyam, 70, 98; Müsned, I/400, 414.
[15] Buhari, Teheccüd, 1; Tevhid, 8, 35; Müsned, I/358.
[16] A.g.e.
[17] Buhari, Teheccüd, 16; Müslim, Musafirin, 125, 203-204.
[18] Buhari, Davat, 18; Müslim, Salat, 94; Tirmizi, Salat, 108.
[19] Buhari, Ezan, 89; Daavat, 39; Müslim, Mesacid, 147.
[20] Ebu Davud, Edep, 101; Tirmizi, Daavat, 79.
[21] Kenzü'l-Ummal, 13/504.
[22] Hiabu Envarı'l-Hakaikı'n-Nuriyye, s. 266.
[23] Müsned, 1/412.
[24] Ebu Davud, Edeb, 101.
[25] Формула, съставена от словосъчетанието "Аллах е Най-великият", с която се открива молитвата намаз. - Б. пр.
[26] Müslim, Müsafirin, 201; Tirmizi, Daavat, 32.
[27] Müslim, Müsafirin, 201; Ebu Davud, Salat, 119.
[28] Müslim, Salat, 202-203; Müsafirin, 201; Tirmizi, Deavat, 32.
[29] Müslim, Müsafirin, 201; Salat, 216; Ebu Davud, Salat, 119; Tirmizi, Deavat, 33.
[30] Buhari, Tevhid, 36; Fiten, 1; Müslim, İman, 326, 327. 

Богослуженията на Пратеника на Аллах

 Богослуженията на Пратеника на Аллах

Как е изпълнявал Пратеника на Аллах богослуженията си? Човек, който погледне на богослуженията му, ще реши, че през целия си живот Пророка се е занимавал единствено с богослужене. Да, той бил съвършен и в богослуженето. Но той не е ли такъв и по отношение на останалите благодеяния? Кой е бил в състояние да го стигне, независимо в коя област? Не, в нито една сфера за никого не било възможно да достигне равнището на Пророка.

Той до такава степен се задълбочавал в отслужването на намаза, че почти нямало молитва, в която да не се трогвал и да не плачел. Сподвижниците предават, че когато отслужвал намаз, от душата на Пророка се изтръгвали стонове, наподобяващи стърженето на воденичен камък.[1] Дългът и тежките отговорности на богослуженето превръщали душата му във врящ котел. Разбира се, това състояние произтичало от усилията му да изпълни богослуженията си в най-висша форма. Той сякаш страстно желаел да отслужва намаз.

Нищо друго не можело да му достави такова удоволствие, както намазът. Във връзка с това веднъж Пророка е казал: "В мен е вложена любов към три неща: жената, благовонието и намаза, който е истинското просветление за мен."[2].

Жената е един от най-важните субекти, към които мъжът може да изпитва влечение. Още при неговото сътворяване у пророка Адам, мир нему, било заложено това чувство. След нея идва страстта. Тя е дадена като дар за продължаване на поколението. Ако тя не бе заложена в човешката природа, хората нямаше да се сещат да продължат потомството си. Защото всички останали задължения са принудителни отговорности. Само по себе си любовта към децата също не е достатъчна за продължаване на поколението. Затова Всевишния Аллах е създал страстта у мъжа и жената, за да изпитват влечение един към друг. Преодоляването на това чувство, което по рождение е заложено в човешката природа, е невъзможно. Ако имаше подобна възможност, то още пророка Адам, мир нему, е щял да го преодолее. Ето, и нашият Пророк описва естествената човешка същност, изричайки: "В мен е вложена обич към жената." Той бил пророк, осъзнаващ, че е сътворен с естествени инстинкти. Религията, която проповядвал, не приема монашеския начин на живот. Пророка дал следното наставление на сподвижниците, които изразили желание да не оставят след себе си потомство, за да могат да се посветят изцяло на Аллах и да прекарват цялото си време в богослужения: "Сред вас аз познавам най-добре Аллах и се боя най-много от Него. Аз отслужвам и молитвите, но посещавам и съпругите си. Почивам, но изпълнявам молитви и през нощта. Говея и се храня. Това е моят път. А който се отвърне от пътя ми, не е част от мен."[3] Той бил напълно уравновесена личност и утвърдил обективни принципи. Религията, която проповядвал, показвала лесния път и била система, която всеки е способен да приложи в живота си. Неговите послания не били насочени към определен кръг от хора, а към всички. Те стигали до всеки един човек.

Що се отнася до благовонието, извисените духом са твърде чувствителни към него. Пратеника на Аллах бил изключително нежен благодарение на възвишения си дух и бил толкова благ под въздействието на нежните чувства, че сякаш и тялом стигнал равнището на духа си и станал част от общността на ангелите.

Душевността е едно, а духовността - друго. Онези, които притежават и двете, в същото време притежават и "чистата душа". Единствено пророците са способни да постигнат съвършената чистота на духа. И в това отношение нашият Пророк е достигнал най-върховния предел. Помислете само, дори и по време на Нощното възнесение тялото му не се освободило от духа и се издигнало дотам, докъдето се извисил и духът му.

Тук няма да повтарям споровете, които се водят относно обстоятелствата, свързани с Нощното възнесение. Гледната точка на повечето от учените-богослови е, че нашият Пророк се е възнесъл тялом и духом.[4] Неговото тяло придобило такава духовност и сияние, че навсякъде, където витаел духът му, било възможно да се наблюдава и тялото му. Възможно е другите да се възнасят в небесата духом или насън. Но единствено нашият Пророк е имал щастието да се издигне по време на Нощното възнесение с тяло и дух. Той е предводителят и пътеводителят по този път.

Благовонието подхранва ангелите и духовно извисените личности. И понеже Пратеника на Аллах се бил слял и сплотил с тях, както духом, така и тялом, изпитвал безкрайно блаженство от благовонието, то сякаш прояснявало душата му още повече.

С думите "в мен е вложена любов към жената и благовонието" Пратеника на Аллах лаконично и едновременно изтъквал потребностите на своето тяло и дух и така разказвал за собственото си положение.

Първите две неща произтичат от естествената човешка природа. Наред с Пратеника на Аллах и другите могат да ги притежават. Тоест любовта към жената и благовонието не е присъщо единствено на Пратеника на Аллах. Защото тази обич е плод на чувствата, заложени от Всевишния Аллах в човешката природа. И в една или друга степен те присъстват у всеки. Но що се отнася до третото нещо, тук има нужда от пояснение, защото Пратеника на Аллах казва: "А намазът - той е моето просветление, моята любима и моето въжделение."

Както ние се радваме и изпитваме безкрайно щастие, когато получим вест, че е дошъл любимият ни човек, така и Пратеника на Аллах изпитвал огромна радост и вълнение, повече от нас, преди отслужването на молитвата намаз. Ако дълго време бил разделен с Фатима, Аллах да е доволен от нея, и после му кажели, че тя идва, той изключително много се радвал, а когато чувал призива за молитва, той изпитвал още по голяма радост и щастие. Защото за него намазът бил най-висшата, най-ценната и най-желаната молитва.

В друго изказване, предадено от Таберани, което потвърждава гореспоменатия хадис, нашият Пророк казва: "Аллах е дал на всеки пророк желание, страст и въжделение. Що се отнася до мен, моята страст е да отслужвам молитвата намаз през нощта."[5]

Този хадис означава следното: "Вие следвате стъпка по стъпка различните наслади, които изпитва тялото ви; сигналите, които ви съобщават тези наслади, ви привличат и вие започвате да ги преследвате. Що се отнася до мен, след като чуя гласа на съвестта си - моят наставник - да казва "стани, време е за намаз", този повик така ме привлича, че аз започвам да го следвам и не мога без молитвата. Нощите, през които не съм отслужвал намаз и не съм се събуждал, са най-тъжните мигове от живота ми. А най-щастливите и най-блажените моменти в моя живот са миговете, прекарани в намаз."

Пратеника на Аллах така се задълбочил в служенето на Аллах, в близостта си с Всевишния, в оповестяването и проповядването на вярата в единия Бог, че мнозина не са успели да проумеят на какво се дължи тази негова посветеност. Гореспоменатият хадис е красноречив пример в това отношение.

Достопочтената ни майка Аиша, Аллах да е доволен от нея, разказва:

"Една нощ се събудих и видях, че Пратеника на Аллах не е до мен. Помислих си, че е отишъл при една от другите си съпруги. Потърсих го с ръка и докоснах крака му. Тогава разбрах, че Пратеника на Аллах отслужваше намаз. Той беше паднал ничком. Вслушах се в него. Той плачеше и отправяше следната молитва: "Всевишни, уповавам се на милостта Ти от Твоя гняв; уповавам се на опрощението Ти от Твоето възмездие; Всевишни, уповавам се на Теб. (Уповавам се на Твоето благоволение пред яростта Ти, на Твоята милост пред гнева Ти, на Твоята състрадателност и милосърдност пред величието и могъществото Ти). Признавам, че не съм способен да възхвалявам Личността Ти така, както Ти Се възхваляваш."[6]"Близостта с Теб е святост. (Който спечели близостта Ти, той е свещена личност). Твоето величие и възхвала са възвишени. Твоите воинства са непобедими. Ти не се отвръщаш от обещанието Си. Няма друг бог, нито създател освен Теб."[7]

Да, той сякаш със страст е отслужвал намаза. Сега нека проследим разказа и на Ебу Зерр, Аллах да е доволен от него. Той казва: "Една нощ Пророка отслужи намаз чак до сутринта. (Когато идеше ред на знаменията, съдържащи молитви, Пратеника на Аллах ги повтаряше настойчиво и така намазът му се изпълваше с благоговение, смирение и набожност). Отслужвайки допълнителните молитви по време на различните положения в намаза - изправено, коленопреклонение и ничком, - той четеше различни и много дълги молитви. През онази нощ Пророка прочете знамението: "Ако ги измъчваш - те са Твои раби, а ако ги опростиш - Ти си Всемогъщия, Премъдрия." (5: 118) и плака до сутринта.[8]

Той сякаш не можел да се раздели с душевната наслада, която получавал от намаза и вечно изпитвал влечение към тази молитва.

След като е дошъл моментът, нека поместим и разказа на Ибн Месуд, Аллах да е доволен от него. Ибн Месуд е светлото лице на Куфе и един от великите сподвижници. Ханефийската школа дължи много на него. Алкаме, Ибрахим Нехаи, Хаммад ибн Еби Сулейман - учителя на Ебу Ханифе - са възпитани в неговата благоприятна атмосфера. Сподвижниците смятали, че той произлиза от рода на Пророка. Да, той свободно влизал в неговия дом.[9] Нашият Пророк го карал да чете Корана и слушал, след което изтъквал: "Който желае да чуе Корана, както е низпослан, нека слуша Ибн Умми Абд (Ибн Месуд)."[10] Ето как е изказал болката и тъгата си достопочтеният Омар, Аллах да е доволен от него, когато го изпращал в Куфе: "Граждани на Куфе, ако не бях предпочел вас пред собствената си душа, нямаше да се разделя с Абдуллах ибн Месуд, Аллах да е доволен от него."[11] Бил е нисък на ръст и с тънки крака.[12] Но е бил съкровищница на знанието или по-точно океан от знания.

Ибн Месуд споделя: "Веднъж реших да отслужвам намаз през нощта заедно с Пратеника на Аллах. Исках да бъда редом с Пророка и да изпълнявам молитви с него. Той започна да отслужва намаз и аз започнах. Но не се навеждаше за коленопреклонение. След като прочете Сура Бакара, помислих си "сега ще се наведе". Но той продължи. После прочете сурите Ал Имран и Ниса и чак тогава изпълни коленопреклонението. Толкова се изтощих по време на намаза, че през ума ми минаха лоши мисли. (Какви са били тези мисли? В първия момент човек може да бъде сполетян от мисълта, дали и Пратеника на Аллах подобно на пророка Сулейман, мир нему, не е починал в изправено положение по време на намаз). Затова някой от слушателите попитал: "Какво си помисли?" Ибн Месуд, Аллах да е доволен от него, отвърнал: "Помислих си да прекратя молитвата и да го оставя сам да отслужва намаза."[13]

Абдуллах ибн Амр разказва: "Една нощ застанах зад Пратеника на Аллах, за да отслужвам намаз. Той непрекъснато четеше знамението: "Господи мой, те заблудиха мнозина от хората. Който ме последва, той е с мен, а който ми се възпротиви - Ти си опрощаващ, милосърден." (14: 36) и плачеше силно.

Веднъж пак изживявал един от тъжните си дни. Плачел непрестанно. Джибрил се явил с приветствие от Аллах и рекъл: "Всевишния пита: "Защо плаче Моят раб Мухаммед?"

Той е Знаещия неведомото. Знанието Му обгръща всичко сътворено. Впрочем никой не може да излезе извън пределите на Неговото знание, всемогъщество и воля, но Той попитал. Дали въпросът е целял да засвидетелства или да утвърди Пророка като образец, това няма значение.

Пратеника на Аллах не можел да отговори, понеже бил задавен в плач. Единственото, което успял да изрече, било: "Моята умма, моята умма!" Станало ясно на какво се дължали болката и страданието му - неговата умма. Джибрил сякаш записал това положение и го отчел пред Всевишния. Аллах го изпратил повторно с блага вест, с която утешавал Пророка, изричайки: "Върви и предай на Моя Любимец следното: няма съмнение, че Ние ще те удовлетворим за твоята умма и няма да те оставим в страдание и скръб."[14]

Той прекарал целия си живот в богослужене. Намазът бил най-любимата му молитва. Ден и нощ отслужвал намаз и така продължил своето съществуване. Впрочем той не е ли казал, че човек както живее, така и ще умре?[15] И подобно на всеки смъртен той също щял да умре. Но той живял, отслужвайки намаз, и щял да се прости с живота, прославяйки тази молитва...

Настанали последните дни от живота му. Не му останали сили, дори да отвори очите си. Отварял ги, след като изливали ведро със студена вода върху главата му и ако имал сили да промълви нещо, то първите му думи били: "Джемаатът отслужи ли намаза?" Но дори и тези усилия изтощавали силите му и той отново губел съзнание. След като се свестявал от студената вода, излята върху него, той отново повтарял същия въпрос: "Джемаатът отслужи ли намаза?"

Не, неговата общност часове наред го чакала. Очите им били насочени към неговата врата. Кога завесата ще се дръпне и в месджида отново ще изгрее слънце... Ето това очаквали те. Повечето от тях съзнавали, че това слънце отивало към своя залез, но не искали да повярват. В това време, след като разбрал, че няма повече сили да води молитвата, Пратеника на Аллах рекъл: "Кажете на Ебу Бекр да води намаза." Когато почувствал леко облекчение, той се запътил към месджида. За едната му ръка го хванал чичо му Аббас, Аллах да е доволен от него, а за другата - синът на чичо му и негов зет, достопочтеният Али, Аллах да е доволен от него, и го завели в месджида. По пътя Пророка едва тътрел краката си. Поведението му отразявало великолепието, ценността и магията на намаза. Застанал зад личността, която щяла да стане имам след него и отслужил молитвата, седейки. В това състояние той успял да дойде в месджида само два пъти. Първия път молитвата водил Пратеника на Аллах, а достопочтеният Ебу Бекр, Аллах да е доволен от него, предавал думите му на задните редици.[16] Втория път отслужил намаза зад Ебу Бекр.[17] С това той сякаш подсказал на своята умма кой ще е следващият имам след него.

Още веднъж да изтъкнем, че той напълно се бил слял с намаза и с джемаата. И до последния миг от живота си не се отделил от него. Дошъл до месджида, тътрейки краката си и пак отслужил молитвата редом с джемаата...

Според Ахмед ибн Ханбел отслужването на молитвата намаз заедно с джемаат е задължително за всеки мюсюлманин.[18] Защото Аллах повелява: "И отслужвайте молитвата, и давайте милостинята закат, и се покланяйте с покланящите се!" (Коран, 2: 43). Някои от имамите смятат джемаата за част от условията на намаза. Според тях намаз, който не е отслужен с джемаат, е невалиден.[19] Според имам Шафии отслужването на намаза с джемаат не е задължително за всички вярващи, ако част от тях са го отслужили общо.[20] А съгласно гледната точка на ханефийската школа това е неотменна част от традицията на Пророка.[21] Някои от тези имами защитават тезата, че отслужването на намаза с джемаат е задължително.[22]

Тук няма да анализираме проблема от гледна точка на ислямското право. Спряхме се на този въпрос единствено с цел да припомним някои положения, свързани с него. Основната ни тема е богослуженето на Пратеника на Аллах, взискателността му към богослуженията и задълбочеността му в намаза.

Дори и най-обикновеният човек, ако отслужва намаз, осъзнавайки значението му, тази молитва би го предпазила от безнравствени постъпки и прегрешения. Нима е възможно намазът, който Пратеника на Аллах е отслужвал, да го допусне до греха? Не, това е невъзможно и никога не се е случило!

Когато разказва как Пратеника на Аллах отслужвал намаза, нашата майка достопочтената Аиша, Аллах да е доволен от нея, казва следното: "Той така заставаше, така изпълняваше коленопреклоненията и падаше ничком по време на намаз, че не мога да опиша молитвата му с думи."[23] Ето с тези думи тя описвала съвършенството на молитвата на Пророка.

Дори да няма друго доказателство за съществуването на Всевишния Аллах, намазът, който Пророка отслужвал е достатъчен аргумент за това. Защото в цялата му молитва и в отделните й ритуали сякаш се наблюдавало проявлението на Всевишния Аллах. Нима е възможно човек, който отслужвал така всеотдайно молитвата намаз, да встъпи в грях?

Неговите богослужения били едно цяло. От една страна, отслужвал намаза по най-съвършен начин, а от друга, не пренебрегвал и говеенето, което е друга форма на богослужене. Говеел няколко дни в седмицата. Понякога говеел толкова дълго, че сякаш не се хранел на ифтар.[24] А в други случаи постъпвал съобразно естеството на говеенето и се хранел като всички останали. Но дните, които прекарвал в говеене, били повече.[25]

Имало дни, в които спазвал така нареченото говеене савм-и висал. Тоест говеел няколко дни наред, без да се храни. Сподвижниците също изявявали желание да го следват в това отношение, но за тях това било доста трудно. Веднъж към края на месец Рамазан Пратеника на Аллах решил да изпълни савм-и висал. И сподвижниците възнамерявали същото. Но след няколко дни говеене силите им били напълно изтощени. За тяхна радост скоро настъпил Байрамът и те ликували. Защото ако още ден били говели, може би нямало да издържат. Наблюдавайки състоянието им, Пратеника на Аллах се усмихнал и рекъл: "Ако настъпването на Байрама се бе забавило, аз пак щях да говея." После им обяснил, че те не са в състояние да изпълняват всички богослужения, които той е способен да изпълнява. "Защото Аллах ме подхранва и укрепва по начин, който не сте в състояние да проумеете." - изричал Пророка.[26]

Особено през последните дни на Рамазана Пратеника на Аллах изцяло се посвещавал на богослужения.[27] В тези дни сякаш въобще не спял.

Пратеника на Аллах говеел дори и в най-знойните дни на лятото. Говеел и по време на повечето от битките. Имало моменти, в които сраженията така се ожесточавали, че в едно от тях останали да говеят само той и Абдуллах ибн Реваха, Аллах да е доволен от него.[28] Пророка изричал: "Оручът (говеене) е щит, който предпазва човека от греха."[29] Той притежавал най-здравия щит и се предпазил напълно.

[1] Nesai, Sehv, 17; İbn Mace, Mukaddime, 3; Müsned, 4/25.
[2] Nesai, İşreti'n-Nisa, 1; Müsned, 3/129, 199, 285.
[3] Buhari, Nikah, 1; Müslim, Sıyam, 73.
[4] İbn Kesir, el-Bidaye, 3/140.
[5] Mecmau'z-Zevaid, 2/271.
[6] Müslim, Salat, 222; Ebu Davud, Salat, 148; Vitr, 5.
[7] Tirmizi, Daavat, 91.
[8] Müsned, 5/149.
[9] Buhari, Fezailu'l-Ashab, 27; Müslim, Fezailu's-Sahabe, 110-111.
[10] Buhari, a. Yer, Müslim, Fezailü's-Sahabe, 116-117, 1/26.
[11] İbn Sa'd, Tabakat, 3/157.
[12] Müsned, 1/320-21.
[13] Buhari, Teheccüd, 9; Müslim, Musafirin, 204; Müsned, 1/385-396.
[14] Müslim, İman, 346,
[15] Müslim, Cennet, 83.
[16] Buhari, Ezan, 51; Müslim, Salat, 90-97.
[17] İbn Kesir, el-Bidaye, 5/254-55.
[18] El-Ceziri, Mezahib, 1/405.
[19] Ayni, Umde, 5/161-62.
[20] El-Ceziri, a.g.e., 1/407.
[21] Merğınani, el-Hidaye, 1/55.
[22] İbn Hüman, Fethu'l-Kadir, 1/300.
[23] Buhari, Teheccüd, 16; Müslim, Müsafirin, 125.
[24] Ebu Davud, Savm, 53; Tirmizi, Savm, 43;
[25] Buhari, Savm, 53; Müslim, Sıyam, 178.
[26] Buhari, Savm, 49; Müslim, Savm, 59.
[27] Buhari, Leyletu'l-Kadr, 5; Müslim, İ'tikaf, 7.
[28] Müslim, Sıyam, 108-109.
[29] Buhari, Savm, 2; Tevhid, 35; Müslim, Sıyam, 162-163.