Защото те обичам

 

Провиквайки се и аз като сподвижниците:

„ Майка ми и баща ми да бъдат жертва за теб

о’ Пратенико на Аллах”

Обхваща ме тъгата…

О’ Пратенико!

Сигурно невидях сияещото ти лице и затоплящата

ти усмивка…

Не успях да чуя гласа ти, достигащ до сърцата,

показващ пътя им, показващ посоката за рая.

Може би не бях до теб в битката при Бедир, Ухуд, Хендек, не бях до теб на прощалния хадж в Кааба.

Може би, не успях да дам обет в Акаба…

Не тичах с теб да ти помогна, за да те предпазя от капаните на враговете в Мекка, в Медина.

Но отново липсата ти ме изгаря като жар, ей Пратенико на пратениците!

Тъжна съм, наскърбена съм,…!

Знаеш ли защо?

Ако можеше да се върне миналото и дори да се чувствах натъжена и сама, може би нямаше толкова да ме изгаря това чувство!

Но, ей Пратенико ти дойде и си отиде, и от твоята милост няма и следа!

Шейтана и привържениците му са ни обградили от всякъде!

Мирът и здравето бяха замесени със сълзите и капките кръв!

Чуваш ли ги от Палестина, от Афганистан, колко много искам да извикам силно!

Знаеш ли О’Пратенико, какво стана с тези земи след теб?

Безброй престъпления се извършиха , колко заточения се преживяха безброй угнетения се направиха.

Счупените идоли един по един отново се построиха.

Отново фалшивите богове се поставиха на сцената.

Сумейя ,Фатима, Зейнеп са разплакани…

На достойния символ „покривалото” протегнаха ръка.

Как да не гори душата ми, как да не тъжа ей, любими Пратенико.

Днес от всяко време най-много се нуждаем от пример даващ живот… от възпитател … водач, който да възстанови напътствието.

И най-вече пример. От теб, който си вървящ Коран, от теб, който си с най-велик нрав.

Прости ми не заслужавам да бъда похвалена от теб ей Пратенико на Аллах.

Срамувам се пред теб, нямам лице да те погледна,защото не опазих повереното от теб.

Не успях да усъвършенствам добрия нрав, не успях да бъда вървящ Коран, не застанах срещу угнетителите с достойнство, не проявих достатъчно милост към вярващите…

Но въпреки всичко имам надежда, продължавам пътя ти и с разрешението ти да вървя.

Защото те обичам.

Обичам най-обичаният!

Ей Пратенико на Аллах.

В това време твоят уммет е натъжен като един индивид и аз като една малка частица от него ти изпращам безброй пъти салеват.

Мир на теб,семейството ти и сподвижниците ти.

Подслоних се под твоята сянка и твоята обич, защото знам че ти няма да изоставиш твоя уммет!