неделя, 26 декември 2021 г.

Защото те обичам

 


Провиквайки се и аз като сподвижниците:
„ Майка ми и баща ми да бъдат жертва за теб
о’ Пратенико на Аллах”
Обхваща ме тъгата…
О’ Пратенико!
Сигурно невидях сияещото ти лице и затоплящата
ти усмивка…
Не успях да чуя гласа ти, достигащ до сърцата,
показващ пътя им, показващ посоката за рая.
Може би не бях до теб в битката при Бедир, Ухуд, Хендек, не бях до теб на прощалния хадж в Кааба.
Може би, не успях да дам обет в Акаба…
Не тичах с теб да ти помогна, за да те предпазя от капаните на враговете в Мекка, в Медина.
Но отново липсата ти ме изгаря като жар, ей Пратенико на пратениците!
Тъжна съм, наскърбена съм,…!
Знаеш ли защо?
Ако можеше да се върне миналото и дори да се чувствах натъжена и сама, може би нямаше толкова да ме изгаря това чувство!
Но, ей Пратенико ти дойде и си отиде, и от твоята милост няма и следа!
Шейтана и привържениците му са ни обградили от всякъде!
Мирът и здравето бяха замесени със сълзите и капките кръв!
Чуваш ли ги от Палестина, от Афганистан, колко много искам да извикам силно!
Знаеш ли О’Пратенико, какво стана с тези земи след теб?
Безброй престъпления се извършиха , колко заточения се преживяха безброй угнетения се направиха.
Счупените идоли един по един отново се построиха.
Отново фалшивите богове се поставиха на сцената.
Сумейя ,Фатима, Зейнеп са разплакани…
На достойния символ „покривалото” протегнаха ръка.
Как да не гори душата ми, как да не тъжа ей, любими Пратенико.
Днес от всяко време най-много се нуждаем от пример даващ живот… от възпитател … водач, който да възстанови напътствието.
И най-вече пример. От теб, който си вървящ Коран, от теб, който си с най-велик нрав.
Прости ми не заслужавам да бъда похвалена от теб ей Пратенико на Аллах.
Срамувам се пред теб, нямам лице да те погледна,защото не опазих повереното от теб.
Не успях да усъвършенствам добрия нрав, не успях да бъда вървящ Коран, не застанах срещу угнетителите с достойнство, не проявих достатъчно милост към вярващите…
Но въпреки всичко имам надежда, продължавам пътя ти и с разрешението ти да вървя.
Защото те обичам.
Обичам най-обичаният!
Ей Пратенико на Аллах.
В това време твоят уммет е натъжен като един индивид и аз като една малка частица от него ти изпращам безброй пъти салеват.
Мир на теб,семейството ти и сподвижниците ти.
Подслоних се под твоята сянка и твоята обич, защото знам че ти няма да изоставиш твоя уммет!

“КAУTAР” – НЕПРЕСЪХВАЩОТО БЛАГО НА ПРАТЕНИКА НА АЛЛАХ (С.А.С.)



“Aл-Кaутар” е най-кратката сура от Свещения Куран.
Тя често се използва от мюсюлманите при извършването на молитвата намаз.
В тази връзка знанието за нейния смисъл и тълкуване (тефсир) е много важно.
Всевишният Аллах благословил синовете на Пратеника на Аллах (с.а.с.) с кратък живот.
През един от печалните дни, когато починал неговият син Ибрахим, очите на Пророка (с.а.с.) се насълзили.
След като видели това сподвижниците попитали:
“И ти, великият Пратеник, също плачеш!?”
А той отговорил:
“Аз съм човек и моето сърце също скърби,
очите ми се насълзяват, но по време на нещастие ние не говорим нищо забранено.”
В тези времена арабите считали мъжките рожби за едно от най-големите достойнства, предмет на гордост и величие. Затова когато Пророкът (с.а.с.) отивал в Кяабе, езичниците не забравяли да му напомнят, че неговият род може да прекъсне, тъй като му се раждат само момичета. Това опечалило Пратеника на Аллах (с.а.с.).
Тогава за да утеши Своя раб и Пратеник, Всемилостивият Аллах низпослал сура “ел-Каутар”, в която се обръща внимание на дарените блага на Мухаммед (с.а.с.) и на високото положение, което той заема пред Господаря на Световете.
Сура “ел-Каутар” се състои от 3 айета.
В първия айет Всевишният Аллах казва:
“Ние ти дадохме [о, Мухаммед реката] ел-Каутар.”
Едно от значенията на думата “каутар” е “множество”, “изобилие”.
От тук смисълът на айета може да стане:
“Ние ти дадохме много блага.”
За това, че Аллах е надарил Своя Пратеник с велики блага, както в земния живот, така и в отвъдния, свидетелстват много други айети от Свещения Куран.
Всевишният е низпослал на Мухаммед (с.а.с.) великото чудо – Свещения Куран и го научил на това, което той не знаел.
В сура “ел-Инширах” Аллах съобщава, че Той разтворил гръдта на Мухаммед (с.а.с.), за да приеме своята велика мисия, снел бремето, което тегнело над него, възвисил го и му обещал облекчение, което ще настъпи след трудността.
Пророкът (с.а.с.) бил дарен с възнесението-мирадж, когато бил удостоен с честта да се срещне с Всевишния Аллах.
Премъдрият Аллах предоставил правото на Мухаммед (с.а.с.) да се застъпва пред Него за своята общност (уммет). Освен това, от хадисите е известно, че “Каутар” е река в Рая (Дженнета).
“О, хора, аз ще отида преди вас и ще ви чакам. И елате вие към мен.
Нашата среща ще бъде в Рая край реката “Каутар”.
Там аз ще се гордея с вашата многочисленост, но мога да спася само част от вас, а другите ще бъдат отдалечени от мен.” – казал Пророка Мухаммед (с.а.с.) в прощалното си хутбе.
Когато хората в Съдния Ден от страх и неведение ще се мятат от страна на страна, на мюсюлманите ще се отвори път към райската река.
Техните души ще бъдат спокойни, защото знаят къде ще отидат.
Според думите на Пророка (с.а.с.), водата на река “Каутар” е по-бяла от сняг, по-чиста от кристал и по-сладка от мед. Земята около нея излъчва аромат на роза.
Коритото на реката е от злато, а брега от рубини и диаманти. Който изпие една глътка от реката “Каутар” никога повече няма да ожаднее.
А тези, на които не им е отсъдено това, никога няма да се избавят от мъчителна жажда.
Съдовете за пиене са толкова, колкото са звездите на небето.
За всеки прииждащ към Каутар ще има определен съд, който ще получи лично от ръката на Пророка (с.а.с.).
Но някои от идващите няма да вкусят водите на Каутар. Всевишният Аллах ще повели на Пророка (с.а.с.) да не им дава от благословената напитка.
“Защо, о, Аллах, те също са от моята общност (уммет)?”,
ще попита Мухаммед (с.а.с.).
“Ти не знаеш какво правеха те след теб, как измениха твоя суннет” – ще отвърне Великият Аллах.
И тези хора ще се отдалечат с наведени глави.
(Бухари)
Затова е важно да се запомни този хадис:
“След мен вие ще изпаднете в егоизъм, ще издигате на служба роднините си, вместо справедливост ще придавате значение на “връзките”.
Тогава бъдете търпеливи до нашата среща при реката Каутар.”
(Бухари)
Във втория айет Великият Аллах повелил на Своя Пратеник (с.а.с.) да бъде признателен за тази милост като казал: “Затова отслужвай молитвата към своя Господ и
[жертвено животно] коли!”
Смисълът на този айет е следният:
най-близкото до Аллах състояние на човека е положението, когато се намира в суджуд.
В тази връзка Всевишният призовава да се обръщаме с молитви пряко, директно към Него.
Когато извършва намаз човек отдава себе си на молитвата, застава смирен пред Аллах и духом и тялом.
Второто нещо, за което говори Великият Аллах е извършването на жертвоприношение.
Жертвайки се по пътя на Аллах човек се приближава към Него посредством своето имущество, което той харчи,
без да обръща внимание,
че човешката душа го клони към трупане на богатство.
Съвършено противоположни чувства и емоции изпитват високомерните хора, които отблъскват от себе си рабите на Аллах и не чувстват необходимост да служат на Него.
Те не извършват жертвоприношение, опасявайки се да не обеднеят, отказват помощ на бедните и не отправят молитви, уповават се изцяло не на Аллах, а на себе си, на своите способности или на някого от своите близки, приятели или богати покровители.
Сурата завършва със следния айет:
“Твоят ненавистник ­ той е лишеният.”
Тълкувателите на Корана казват, че когато е починал сина на Хз. Мухаммед (с.а.с.) Касим, Ас бин Вайл казал:
“Оставете го, той е човек, лишен от наследници.”
Тогава Аллах низпослал тази сура и оповестил, че този неверник е лишеният.
Дори да има много деца, той е лишен от милостта на Аллах и няма да бъде споменат, освен с проклятие.
Всевишният Аллах утешава Пророка Мухаммед (с.а.с.),
като казва, че неговото име е възвеличено, достойнството му е велико, а религията, Книгата и прекрасният му нрав ще пребъдат за винаги, а във Вечността Мухаммед (с.а.с.)
го очаква несвършващо благо – реката “Каутар”, т.е. “несвършващо, неспиращо добро”, противоположно на “ебтер”, което означава “ограниченост, прекъсване.”
Затова наистина лишените са тези, които ненавиждат Пророка (с.а.с.).
Нали след 1400 години никой не си спомня с добро
Абу Ляхаб – един от главните ненавистници на
Пророка Мухаммед (с.а.с.) и неговите потомци.
Нещо повече, никой не желае дори да припише себе
си към неговия род.
А споменаването на Пророка Мухаммед (с.а.с.) е вечно.
Той ще бъде споменаван до края на света – в езаните от минаретата, в хутбетата от мимберите, в салеватите, отправяни към него, заедно със споменаването на Всевишния Аллах.
Вярващите от неговото време до Съдния ден ще бъдат негови последователи, а той (с.а.с.) е като техен баща. Заедно с това броя на последователите на религията, която той донесъл със себе си се увеличава непрекъснато и ислямът продължава да се разпространява по целия свят.
“Саффат ул-Тeфасир” – Сабуни и “Истинската религия. Езикът на Курана” Хамди Язар

ХУМОРЪТ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ИСЛЯМА. КАК СЕ ШЕГУВАЛ ПРАТЕНИКА НА АЛЛАХ МУХАММЕД (С.А.С.)

 




ХУМОРЪТ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ИСЛЯМА. КАК СЕ ШЕГУВАЛ ПРАТЕНИКА НА АЛЛАХ МУХАММЕД (С.А.С.)

Чувството за хумор, доброто настроение, добрата шега се явяват теми, които отличават мюсюлманина.
Да се поражда у околните веселие е много похвално от гледна точка на Шериата.
Ислямът приветства, когато вярващите доставят радост на другите, вместо намръщения аскетизъм.
При това се предписват редица норми, които трябва да се съблюдават, за да не прекрачи шегата границите, определени от Всевишния.
1. Дори при много весела и смешна шега не трябва да се смеем гръмогласно, да се превиваме от смях и да крещим. Трябва да се усмихваме прилично и спокойно да изразяваме своя възторг, което демонстрира уважение към останалите.
Ислямът не одобрява истерическия, прекомерния смях.
В хадис, предаден от Тирмизи, Ахмед и Малик, се казва: “Пратеникът на Аллах (с.а.с.) не се смееше, а само се усмихваше.”
2. Шегата трябва да бъде правдива.
Когато сподвижниците казали:
“И ти също се шегуваш, о, Пратенико на Аллах!”,
Пророкът (с.а.с.) отговорил:
“Аз се шегувам, но говоря само истината.”
Може обкръжаващите да се веселят двусмислено, ако макар и едната страна на шегата е правдива.
Но ислямът забранява да се шегува, използвайки лъжа, дори на 1 април.
Даже в този ден лъжата си остава лъжа.
3. Не бива заради шегата да се измислят небивалици, странни и нереални ситуации.
В хадис, предаден от Тирмизи, Пратеника на Аллах (с.а.с.) казва:
“Нещастието, бедите на човека може да се смятат измислените, заради забавата събития,
които никога не са се случвали.”
4. Хуморът и шегите са уместни само в подходящ момент
и със съответните хора.
Не трябва да се шегуваме с възрастни хора, с учители,
с учени, с хора, които не разбират от шега,
които се обиждат от нея, както и с чужди жени.
Също и жените не трябва да се шегуват с чужди мъже.
5. Шегата трябва да бъде умна, адекватна на ситуацията, понятна за останалите, да не е обидна, да не унижава достойнството на човека, неговото семейство или обществото.
В хадис, предаден от Муслим, Хз. Мухаммед (с.а.с.) казва: “Мюсюлманинът е брат на мюсюлманина,
не го потиска, не му отказва помощ,
не го лъже и не го унижава.
Достатъчно зло за човек е да унижава своя брат мюсюлманин.”
6. Не се одобрява да се забавляват обкръжаващите така, че шегата да вземе връх над сериозността, както и толкова много, че мюсюлманина да го назоват смешник и т.н.
Това унизява достойнството на човека,
хората няма да го възприемат на сериозно и може дори да му се присмиват.
В тази връзка Пророкът Мухаммед (с.а.с.) е забранил да се шегува прекалено много, като отбелязал, че излишният, прекаленият смях убива сърцето.
Безкрайните шеги и кикотене не са присъщи на мюсюлманина.
Куранът одобрява тези, които се оттеглят от смеещите се постоянно.
7. За нарушаване етиката на исляма се счита насочването на оръжие към някого на шега, да го изплаши,
или да го блъсне на шега към движещо се превозно средство и т.н.
В хадис, предаден от Бухари и Муслим, Пратеникът (с.а.с.) казва:
“Не насочвай оръжие към своя брат.
Наистина шейтанът може да завладее твоите действия и оръжието да го простреля.
И тогава ще попаднеш в огнената яма.”
8. Не бива да се шегува със забранени теми, например да се разказват вулгарни истории, да се разгласяват интимни подробности, да се използват хули и клевети.
ЗА ШЕГИТЕ И ЧУВСТВОТО ЗА ХУМОР НА ПРОРОКА МУХАММЕД (С.А.С.)
Веднъж Умму Айман отишла при Пратеника Мухаммед (с.а.с.) и казала, че нейният съпруг го кани на гости.
А Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казал:
“Не беше ли твоят съпруг онзи, в очите на когото има белота?”
“В очите на мъжа ми,
- удивила се жената – няма никаква белота.”
“Да, има”, настоявал Пророкът (с.а.с.).
“Кълна се в Аллах, че няма”, отговорила Умму Айман
и си отишла.
Тогава Мухаммед (с.а.с.) казал:
“Няма човек, в очите на когото да няма белота.
Имам предвид белия кръг около зеницата.”
Някакъв мъж помолил Пророка (с.а.с.) да го повози
на камилата.
“Аз ще те повозя, но само на малкото на камилата”, отговорил Пратеника на Аллах (с.а.с.).
“Как ще яздя малкото на камилата,
то няма да може да ме носи”,
възмутил се човекът.
Тогава Хз. Мухаммед (с.а.с.) казал:
“Всяка камила е малко (рожба) на друга камила.”
Веднъж една възрастна жена
посетила Пратеника на Аллах (с.а.с.).
По време на разговора той казал:
“Възрастните жени не отиват в Рая.”
Старицата започнала да плаче.
Тогава Мухаммед (с.а.с.) й обяснил,
че когато тя влезе в Рая (Дженнета),
то там тя отново ще бъде млада и красива.
Нуайм ел-Енсари се шегувал много.
Веднъж в Медина докарали за продажба сладки плодове, които не се продавали по-рано.
Той ги изкупил със заем и ги поднесъл на Пророка (с.а.с.)
с думите:
“О, Пратенико на Аллах, аз ти дарявам това.”
А когато продавача дошъл при Нуайм за дълга си,
той отишъл с него при Пророка (с.а.с.) и казал:
“О, Пратенико на Аллах, отплати моя дълг!”
Тогава Пророкът (с.а.с.) казал:
“Ти наистина ми подари тези плодове.”
А Нуайм отвърнал:
“О, Пратенико на Аллах, аз нямах нищо, с което да платя плодовете и ги взех в дълг (на заем)
с желанието ти да ги опиташ.”
Пророкът (с.а.с.) се усмихнал и дал на
продавача парите за плодовете.
Захак бин Суфиян бил с непривлекателна външност
и нисък на ръст.
Когато той се договорил с Пророка (с.а.с.)
да приеме исляма, казал:
“О, Пратенико на Аллах, аз имам две жени,
едната от тях е по-красива,
отколкото тази
(в този момент той посочил съпругата на Пророка (с.а.с.) Айша (р.а.), която до низпославането на айета за хиджаба, ходила с открито лице), аз ще се разведа и ще ти я дам да се ожениш за нея.”
В същото време Айша (р.а.) чула техния разговор.
Тя попитала Захак:
“Кой от вас двамата е по-красив, ти или твоята съпруга?”
А той отговорил:
“Разбира се че аз.
Аз съм по-красив и по-достоен от нея.”
Чул това, Пратеникът на Аллах (с.а.с.) се засмял на умния въпрос на своята съпруга и на отговора
на Захак бин Суфиян.

събота, 25 декември 2021 г.

Хазрети Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем) и любовта му към децата

 



Децата са онези беззащитни същества, които най-много се нуждаят от милосърдието на нашия Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем), изпратен като милост на световете.
 В привнесените от него принципи на милосърдие се съдържат общочовешки правила по отношение на децата.
 Що се отнася до децата на следващите поколения, тези принципи на обич и милосърдие остават валидни и за тях, без да са изгубили нещо от стойността си.
Животът на Хз. Пейгамбер 
(салляллаху алейхи уе селлем) представлява своеобразен начин на претворяване в живота на принципите, залегнали в Коран-и Керим. 
Ето защо не е възможно да разглеждаме неговото отношение към децата отделно от постановките в Корана.
Според Коран-и Керим любовта на хората към децата е даденост от Всевишния Аллах, сиреч тя е вродено качество.
 (Ал-и Имран, 14). 
У Пратеника на Аллах тази любов се вижда в по-изявена форма. 
Той и като човек и като пратеник на Аллах е изявявал тази своя любов без всякакви недостатъци.
Нашият Пейгамбер 
(салляллаху алейхи уе селлем) 
много обичаше децата.
 Неговият живот е изпълнен с примери, които показват неговата обич към тях.
 Независимо от някои погрешни разбирания и практики, утвърдили се в тогавашното общество, той винаги е поздравявал децата, питал ги е и ги разпитвал как са, какво чувстват.
 (Бухари. Едеб, 81; Муслим; Селям, 15).
 С всяко свое действие той е показвал своята обич, милосърдие и щедрост към тях.
Понякога Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) вземал лично участие в игрите им, интересувал се от тях и обичал да ги зарадва. 
Децата оставали много доволни от това негово отношение и винаги се стараели да го срещнат.
Едно от нещата, което развива чувството за увереност у децата, е да ги назоваваш по име.
 От гледна точка на педагогиката, 
Пратеникът на Аллах 
(салляллаху алейхи уе селлем) 
наистина е показвал примери, които трябва да се следват.
 Той се обръщат към децата или с някоя дума, която ще им хареса, или им казват:
 “сине мой”. 
По такъв начин той им спечелвал сърцата.
Любовта е важна за децата, както от гледна точка на детството, 
така и от гледна точка на бъдещето им. 
Децата се нуждаят от обич, както се нуждаят от храна. 
Обичта е важна за тях и от гледна точка на бъдещето, защото те са утрешните възрастни на всяко общество и като такива биха разбрали какво е това обич, уважение, взаимопомощ, вярност, сътрудничество, отговорност и доверие само, ако сами изживеят тези неща. 
Много е трудно тези чувства да се култивират по-късно.
 Те биха усвоили тези качества по-добре чрез практически примери, отколкото от наставленията на възрастните. 
Когато се изследва живота на
 Хз. Пейгамбер (салляллаху алейхи уе селлем)
 от тази гледна точка, виждаме неговия безпогрешен пример. 
Със своя живот и образцов морал,
 Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем) е бил истински пример за децата от своята епоха, които са израснали като достойни мюсюлмани.
Неговата любов към децата не е била просто една суха, декларативна любов.
 Той е направил всичко необходимо, за да могат те да израснат физически и духовно здрави, положил е големи усилия за образованието им като за целта е дал ценни съвети и наставления той е повелявал:
 „Един баща не може да остави по-добро наследство на своя син, освен едно добро възпитание”. (Тирмизи, Бирр, 33)
 Пейгамберът (салляллаху алейхи уе селлем) е давал специални указания да не се убиват децата по време на войните.
 Той многократно е разказвал колко тежко е преживял смъртта на едно дете по време на война.
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) е повелявал:
 "Който отгледа и възпита две девойки до зрялост, в Съдния ден с него ще сме рамо до рамо.” 
(Тирмизи, Бирр, 13).
“Когато някому се дадат за отглеждане осиротели момиченца и той се грижи за тяхното възпитание като истински баща, в отвъдния свят те ще го пазят от огъня”. 
(Бухари, Зекят, 10). 
Тези негови разбирания са изиграли изключително важна роля в промяната на мисленето на тогавашното патриархално общество.
Във връзка с това трябва да заявим, че повелите и наставленията на нашия Пейгамбер са изиграли важна роля за спечелването на сиротните деца за обществото. 
Айетите и хадисите ни дават ценна информация за неговото отношение към проблема:
“Онези, които присвояват имуществото на сиротните, без да имат право на това, все едно си пълнят стомасите с огън и жарава;
 те без това ще горят в пламъци.”
 (Ниса, 10)
“Тъй че не огорчавай сирака!”
 (Духа, 9)
“Най-праведният сред мюсюлманските домове е домът, в който се отглеждат сираци, а най-лошият е този, в който се отнасят зле с тях.” 
(Ибн Мадже, Едеб, 6)
“Мюсюлманин, който нахрани и облече сираче, ще му бъдат простени греховете с изключение на непростимите и Аллах ще го прати в дженнета.” 
(Тирмизи, Бирр, 14)
Тези наставления на нашия Пейгамбер
 (салляллаху алейхи уе селлем) 
са още по-ценни днес, когато в големите градове хиляди бездомни деца обикалят без цел и подкрепа. 
Децата имат много повече право да се запознаят е живота и делото на нашия Пейгамбер, който така искрено ги обичаше.
 Лишаването им от това право е най-голямата неправда, която може да се извърши спрямо тях. Ето защо знанието за него трябва да заеме подобаващо място в живота на децата, защото те са чисти и неопетнени създания.
Тези невинни същества, нуждаещи се от много обич и закрила, трябва да се запознаят с живота и дейността на Хз. Пейгамбер 
(салляллаху алейхи уе селлем), 
за да могат утре най-правилно и най-добре да различават чистото от нечистото, красивото от грозното, естественото от престореното.
 Трябва да го опознаят, за да запазят своята същност. 
Всеизвестно е, че в наше време не се дава възможност на децата да се запознаят с любимия ни пратеник 
(салляллаху алейхи уе селлем).
 Ала децата, чиито глави пълним с имена и понятия, далечни и чужди на нашата култура, имат нужда да се запознаят отблизо с живота и дейността на любимия ни пейгамбер 
(салляллаху алейхи уе селлем).