Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) в своите хадиси описва положението на милостивия и немилостивия човек:
„Една порочна жена видяла в пустинята куче да лиже пясъка от жажда.
Тя го съжалила.
С обувката си изкарала вода от кладенеца и го напоила. Великият Аллах опростил нейните грехове.
Друга жена пък оставила котката си гладна (дори не я пускала да се храни с каквото намери).
След известно време тя умряла от глад. Заради тази безмилостна постъпка на жената й бил отреден Адът.” (Бухари. Енбия, 54; Муслим. Селям, 151, 154; Бирр, 133; Несаи. Кусуф, 14)
С такива преценки за човешкото поведение Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем) превърнал невежото общество в общество на щастливия век.
Онези, които не проявявали човешко отношение към останалите (те заравяли дъщерите си живи!), в резултат на неговото възпитание се превърнали в извор на милост и състрадание, оказвани дори и към животните.
Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) бил прекрасен пример за хората.
Зачитал правото дори на едно малко врабче и възпитавал хората по изключителен начин.
Абдуррахман – син на Абдуллах, разказва:
„Веднъж, когато пътувахме с Пейгамбера
(салляллаху алейхи ве селлем), видяхме една птица.
При нея имаше две малки.
Когато взехме малките й, тя долетя над нас, пърхайки с крила. В този момент дойде Расулюллах
(салляллаху алейхи ве селлем) и каза:
„Кой взе малките на това животно и му причини болка? Веднага ги оставете на мястото им!”
Според шериата (закона на Аллах) ловът е позволен.
Но за да се запази екологичното равновесие, още преди 1400 години Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) заповядал да се внимава по време на размножителния период на животните.
Случайният лов; да се убие майката, за да скърбят рожбите й, или да се вземат малките, за да скърби майката – са действия, които погубват чувството за милост и състрадание у човека.
Тези хадиси показват истината, че милосърдието на съвършения вярващ трябва да бъде толкова широко и дълбоко, че да обхване дори дивите зверове.
Затова в исляма е повелено опасните животни като змия или скорпион да се убиват с един удар, за да не бъдат измъчвани.
„Който убие с два удара, получава по-малка награда,
а който убие с три удара, получава още по-малка награда.” (Из книгата “Кимйайъ Сaадет”)
Не представлява ли недостижим пример съветът да се проявява милосърдие, дори когато се убиват вредни животни?
Освен че повелявал милосърдие към тях, Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) не одобрявал и прокълнаването им.
Веднъж, когато отивали на битката Батнубуват, един човек от енсарите, качвайки се на камилата си, я проклел, защото вървяла бавно.
Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем)
го накарал да слезе от нея и му казал:
„Вече не ни следвай с тази прокълната камила!
Не про-клинайте себе си, децата и богатствата си!”
(Муслим. Зюхд, 74)
Този хадис изразява необятния хоризонт на милосърдието в исляма .
Байезид Бистами, който разкрасявал своя характер с характера на Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем)
и бил известен с прякора султанул арифин – Господаря на знаещите, от любов към Аллах бил толкова състрадателен, че изпитвал в своята душа скръбта и болката на всяко творение.
Един ден пред него пребили едно магаре, докато му потекла кръв.
В този момент кръв шурнала и от пищялите на Байезид Бистами.
Много поучителна е друга случка, свързана с милосърдието и състраданието на Байезид Бистами:
Веднъж, когато пътувал, се спрял под едно дърво, за да отпочине.
След това продължил.
Вървейки, видял, че по торбата му пълзят мравки, останали от мястото, където почивал.
За да не ги лиши от техния дом и да не ги води на непознато място, той се върнал обратно и ги оставил на същото място.
Това е прекрасен пример за всеотдайността в желанието да разкрасиш собствения си характер чрез присъщия на Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем).
Относно човешкия характер има много напътстващи и предупреждаващи наставления от Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем).
Когато видял един човек да се отнася грубо с камилата си, натъжен, му казал:
“Който е лишен от милосърдие, той е лишен от всякакви благодеяния...”
Една от отличителните черти на мюсюлманина е милосърдието. Всеки път, когато започва работа, изрича „Бисмиллях” (С името на Аллах).
Така Аллах Теаля му вдъхва от Собствената си милост.
Следната случка с един от приближените раби на Аллах –Фудайл ибн Ийад, също е прекрасен пример за вярващия:
Видели го, че плаче, и го попитали:
„Защо плачеш?”
Отговорил:
„Плача заради един нещастен мюсюлманин, който ме угнетява!
Боя се, че в Съдния ден ще бъде опозорен...”
Всичко това е отражение на деликатните и съвършени прояви на душевното възпитание на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем).
Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем) казал:
,,Бъдете милосърдни към тези, които са на земята, за да бъдат милосърдни към вас онези, които са в небесата!”
(Тирмизи. Бирр, 16)
Да усъвършенстваме характера си
Пратеникът саллаллаху алейх уа саллам е отправял доста дуи, свързани с добрия характер:
„О,Аллах, напъти ме към добрия характер, само Ти напътваш към добър характер“
(Муслим)
„О,Аллах, търся убежище при Теб от лошия характер, дела и желания“
(Тирмизи)
„О,Аллах, Ти си ме сътворил съвършен, затова усъвършенствай моя характер“
(Ахмад)
Усъвършенстване – но как?
Ибн ал-Кайим казва:
Човек не може да се сдобие с добър характер без три условия:
В основата си той трябва да бъде добър.
Ако някой е груб или суховат по природа, за него ще бъде трудно да достигне това усъвършенстване на характера чрез знание, воля или практика.
Трявда да има силна воля и да е способен да превъзмогне мързела, греховете и желанията.
Последните възпрепятстват усъвършенстването на характера, така че душа, която не може да ги победи, винаги ще бъде победена и завладяна от тях.
Трябва да има познания по различни въпроси и да умее добре да разграничава различни тънкости.
Ако човек притежава тези качества и с улеснението на Аллах, той ще бъде от тези с най-добър нрав (хуснаа)
Няма коментари:
Публикуване на коментар