“Aл-Кaутар” е най-кратката сура от Свещения Куран.
Тя често се използва от мюсюлманите при извършването на молитвата намаз.
В тази връзка знанието за нейния смисъл и тълкуване (тефсир) е много важно.
Всевишният Аллах благословил синовете на Пратеника на Аллах (с.а.с.) с кратък живот.
През един от печалните дни, когато починал неговият син Ибрахим, очите на Пророка (с.а.с.) се насълзили.
След като видели това сподвижниците попитали:
“И ти, великият Пратеник, също плачеш!?”
А той отговорил:
“Аз съм човек и моето сърце също скърби,
очите ми се насълзяват, но по време на нещастие ние не говорим нищо забранено.”
В тези времена арабите считали мъжките рожби за едно от най-големите достойнства, предмет на гордост и величие. Затова когато Пророкът (с.а.с.) отивал в Кяабе, езичниците не забравяли да му напомнят, че неговият род може да прекъсне, тъй като му се раждат само момичета. Това опечалило Пратеника на Аллах (с.а.с.).
Тогава за да утеши Своя раб и Пратеник, Всемилостивият Аллах низпослал сура “ел-Каутар”, в която се обръща внимание на дарените блага на Мухаммед (с.а.с.) и на високото положение, което той заема пред Господаря на Световете.
Сура “ел-Каутар” се състои от 3 айета.
В първия айет Всевишният Аллах казва:
“Ние ти дадохме [о, Мухаммед реката] ел-Каутар.”
Едно от значенията на думата “каутар” е “множество”, “изобилие”.
От тук смисълът на айета може да стане:
“Ние ти дадохме много блага.”
За това, че Аллах е надарил Своя Пратеник с велики блага, както в земния живот, така и в отвъдния, свидетелстват много други айети от Свещения Куран.
Всевишният е низпослал на Мухаммед (с.а.с.) великото чудо – Свещения Куран и го научил на това, което той не знаел.
В сура “ел-Инширах” Аллах съобщава, че Той разтворил гръдта на Мухаммед (с.а.с.), за да приеме своята велика мисия, снел бремето, което тегнело над него, възвисил го и му обещал облекчение, което ще настъпи след трудността.
Пророкът (с.а.с.) бил дарен с възнесението-мирадж, когато бил удостоен с честта да се срещне с Всевишния Аллах.
Премъдрият Аллах предоставил правото на Мухаммед (с.а.с.) да се застъпва пред Него за своята общност (уммет). Освен това, от хадисите е известно, че “Каутар” е река в Рая (Дженнета).
“О, хора, аз ще отида преди вас и ще ви чакам. И елате вие към мен.
Нашата среща ще бъде в Рая край реката “Каутар”.
Там аз ще се гордея с вашата многочисленост, но мога да спася само част от вас, а другите ще бъдат отдалечени от мен.” – казал Пророка Мухаммед (с.а.с.) в прощалното си хутбе.
Когато хората в Съдния Ден от страх и неведение ще се мятат от страна на страна, на мюсюлманите ще се отвори път към райската река.
Техните души ще бъдат спокойни, защото знаят къде ще отидат.
Според думите на Пророка (с.а.с.), водата на река “Каутар” е по-бяла от сняг, по-чиста от кристал и по-сладка от мед. Земята около нея излъчва аромат на роза.
Коритото на реката е от злато, а брега от рубини и диаманти. Който изпие една глътка от реката “Каутар” никога повече няма да ожаднее.
А тези, на които не им е отсъдено това, никога няма да се избавят от мъчителна жажда.
Съдовете за пиене са толкова, колкото са звездите на небето.
За всеки прииждащ към Каутар ще има определен съд, който ще получи лично от ръката на Пророка (с.а.с.).
Но някои от идващите няма да вкусят водите на Каутар. Всевишният Аллах ще повели на Пророка (с.а.с.) да не им дава от благословената напитка.
“Защо, о, Аллах, те също са от моята общност (уммет)?”,
ще попита Мухаммед (с.а.с.).
“Ти не знаеш какво правеха те след теб, как измениха твоя суннет” – ще отвърне Великият Аллах.
И тези хора ще се отдалечат с наведени глави.
(Бухари)
Затова е важно да се запомни този хадис:
“След мен вие ще изпаднете в егоизъм, ще издигате на служба роднините си, вместо справедливост ще придавате значение на “връзките”.
Тогава бъдете търпеливи до нашата среща при реката Каутар.”
(Бухари)
Във втория айет Великият Аллах повелил на Своя Пратеник (с.а.с.) да бъде признателен за тази милост като казал: “Затова отслужвай молитвата към своя Господ и
[жертвено животно] коли!”
Смисълът на този айет е следният:
най-близкото до Аллах състояние на човека е положението, когато се намира в суджуд.
В тази връзка Всевишният призовава да се обръщаме с молитви пряко, директно към Него.
Когато извършва намаз човек отдава себе си на молитвата, застава смирен пред Аллах и духом и тялом.
Второто нещо, за което говори Великият Аллах е извършването на жертвоприношение.
Жертвайки се по пътя на Аллах човек се приближава към Него посредством своето имущество, което той харчи,
без да обръща внимание,
че човешката душа го клони към трупане на богатство.
Съвършено противоположни чувства и емоции изпитват високомерните хора, които отблъскват от себе си рабите на Аллах и не чувстват необходимост да служат на Него.
Те не извършват жертвоприношение, опасявайки се да не обеднеят, отказват помощ на бедните и не отправят молитви, уповават се изцяло не на Аллах, а на себе си, на своите способности или на някого от своите близки, приятели или богати покровители.
Сурата завършва със следния айет:
“Твоят ненавистник той е лишеният.”
Тълкувателите на Корана казват, че когато е починал сина на Хз. Мухаммед (с.а.с.) Касим, Ас бин Вайл казал:
“Оставете го, той е човек, лишен от наследници.”
Тогава Аллах низпослал тази сура и оповестил, че този неверник е лишеният.
Дори да има много деца, той е лишен от милостта на Аллах и няма да бъде споменат, освен с проклятие.
Всевишният Аллах утешава Пророка Мухаммед (с.а.с.),
като казва, че неговото име е възвеличено, достойнството му е велико, а религията, Книгата и прекрасният му нрав ще пребъдат за винаги, а във Вечността Мухаммед (с.а.с.)
го очаква несвършващо благо – реката “Каутар”, т.е. “несвършващо, неспиращо добро”, противоположно на “ебтер”, което означава “ограниченост, прекъсване.”
Затова наистина лишените са тези, които ненавиждат Пророка (с.а.с.).
Нали след 1400 години никой не си спомня с добро
Абу Ляхаб – един от главните ненавистници на
Пророка Мухаммед (с.а.с.) и неговите потомци.
Нещо повече, никой не желае дори да припише себе
си към неговия род.
А споменаването на Пророка Мухаммед (с.а.с.) е вечно.
Той ще бъде споменаван до края на света – в езаните от минаретата, в хутбетата от мимберите, в салеватите, отправяни към него, заедно със споменаването на Всевишния Аллах.
Вярващите от неговото време до Съдния ден ще бъдат негови последователи, а той (с.а.с.) е като техен баща. Заедно с това броя на последователите на религията, която той донесъл със себе си се увеличава непрекъснато и ислямът продължава да се разпространява по целия свят.
