През цялата история, за да повярват, хората са искали чудеса от пророците, които им били изпратени.

През цялата история, за да повярват, хората са искали чудеса от пророците, които им били изпратени.

 От Пророка Муса (Мойсей), Исус, Худ, Мохамед

(Аллах да ги благослови и с мир да ги дари), с една дума, от всички пророци са искали все едно и също, винаги са били в очакване на нещо необикновено.

 И Аллах дарил някои от пророците си с чудеса, укрепил ги с помощ от Себе си, улеснил тяхната проповед и идейна борба.

 Разумните и добросъвестни хора обаче нямат нужда да виждат чудеса, за да повярват в Аллах.

Това е така, тъй като за един интелигентен човек всичко, което съществува, е очевидно доказателство за Божието съществувание.
От атомите до галактиките, всяка една част на Вселената е изпълнена с великолепните доказателства на Божието съществувание и сътворение.

Истинското намерение на голямата част от хората, които настойчиво искали да видят чудеса, обаче се появило, когато Аллах им представил чудесата си.

 Показател за това е фактът, че вместо да повярват на чудесата на пророците, те ги обвинили във въображаеми неща, като например в магьосничество или сеене на развала. Всъщност в Корана Аллах е съобщил за лицемерието на неверниците в това отношение по следния начин:
„И се заклеха в Аллах с най-усърдните си клетви, че ако дойде при тях знамение, непременно ще му повярват. Кажи:

 “Знаменията са от Аллах, но кое ще ви накара да осъзнаете, че дори и да дойдат, те не ще повярват?”

 И преобръщаме сърцата им и погледите, както не повярваха в това първия път, и ги оставяме в тяхната престъпност да се лутат.

 И ангелите да им спуснехме, и мъртвите да им проговореха, и всичко да им съберяхме на показ, пак нямаше да повярват, освен ако Аллах не пожелае.

 Ала повечето от тях са невежи.”

(Сура Анам, 109-111)
Както Аллах е съобщил в айятите, неверниците, които настойчиво искат от пророците чудеса, не искат това като доказателство, за да повярват, а за да могат да поставят пророка посвоему в неудобно положение и да го изпитат.

С ограничения си разум те имали за цел да изкарат пророците лъжци и по този начин да намерят оправдание за неверието си.

Всъщност неверниците, които казвали, че няма да повярват, докато не видят чудо, когато стават свидетели на такова, отново се отвръщат от вярата и този път пък обвиняват пророците в магьосничество и в това, че са ги омагьосали.

В айятите е повелено така:
„И когато видят знамение, те се присмиват.

И казват: „Това е само явна магия.”

(Сура Саффат, 14-15)
„Но и да видят знамение, те се отдръпват и казват: „Продължителна магия.”

 (Сура Камар, 2)
Разбира се, голяма милост от Аллах е укрепването на вярата на множество хора посредством чудесата. Разумните и добросъвестни хора обаче, виждайки великолепието в сътворението на всичко съществуващо във Вселената, вярват в Аллах и не се намират в очакване на специално чудо от пророците.

Ако Господ представи разнообразни чудеса, то това е едно благо, което увеличава техния ентусиазъм, вълнение и решителност.

 Неверниците пък, тъй като през цялата история били в такова очакване, претърпели големи загуби.

За да намерят едно така наречено оправдание, те пренебрегнали истините, съобщени от пророците, и започнали да търсят единствено свръхестествени неща. Несъмнено както Господ е съобщил и в айята:

 „Ако Ние пожелаем, ще им спуснем знамение от небето и ще сведат глави пред него.”

 (Сура Шуара, 4),

 ако Той пожелае, ще подчини всички тези хора с едно-единствено чудо.

Но всичко това се случва в съответствие със средата на изпитание на земята.
Чудесата на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) също са една голяма блага вест за всички вярващи, една помощ и милост от Аллах.

Тези чудеса са доказателства, които ще усилят още повече вярата на вярващите и ще допринесат за още по-ентусиазираното им привързване към Светия Коран, който Аллах е низпослал на Пророка Мохамед

(Аллах да го приветства).