Страницата на гнева в „Книгата на живота"

Страницата на гнева в „Книгата на живота"

 е една

истори-ческа трагедия.

 Като сериозна опасност гневът

 може да се предотврат

и единствено чрез оръжието на братството и

търпе¬нието, чрез обгръщане със спокойствие, без да се

 нарушава равновесието.

Самоотвержеността и опрощението към другия от страна

 на сахабетата, следващи възпитанието на Пратеника

 (салляллаху алейхи ве селлем), са неоценими и

неповторими.

 Типичен при¬мер в този смисъл е случката

 с Али (радияллаху анх):

По време на една битка по пътя на Аллах, Али

 (радияллаху анх) повалил на земята един от

 противниците, който бил из¬ключително силен.

 В момента, когато щял да го убие и жи¬вотът му висял

на косъм, врагът го заплюл в лицето.

Отвратен от

наглостта му, Али (радияллаху анх) отдръпнал сабята си.

Неверникът, който се избавил от смъртта, останал

изумен от милосърдието и прошката на своя противник, и

 не разбрал реакцията му.

После попитал Али

(радияллаху анх) защо по-стъпил така.

Същата случка е красноречиво разказана от Мевляна

Джеляледдин Руми:

„Този човек казал:

„– О , Али! Ти бе опрял острата си сабя в мен!

 Тъкмо да ме убиеш, и се отказа!

 

Защо постъпи така?

Какво видя, та силни-ят ти гняв, с който ме повали на

 земята, изведнъж изчезна?...

 О, герой на битките!

 Благоволи да разкажеш нещо за себе си!

Що за дело е т

ова?...

 О, Али! Сега разбрах, че това е от тайните на Аллах.

 Защото да убиеш човек без сабя е дело само на Господ.

 Разкрий ми тази тайна!”

След тези думи на своя противник Али (радияллаху анх)

казал:

„– О, човече!

 

Знай, че аз използвам сабята си, за да

спечеля задоволството на Аллах.

Защото съм раб на

Аллах, а не на душата и страстите си...

Опознах душата

 си. Стана ми тежко, че ще ме победиш със своята

плюнка. Но тъй като се страху¬вах от злото на нефиса,

 вкарах сабята обратно в ножницата си.

 Затова отвърнах

 лице от всичко освен от задоволството

 на Аллах...

 

Аз съм пълен с божествени скъпоценности, подобни на

 сабя, която е украсена със скъпоценни камъни.

 

Затова 

о време на война се стремя не да убивам, а

повече да съживя¬вам...

 Когато се биех с теб, а ти ме

заплю, в мен се породи злоба и реших, че е редно да

прибера сабята в ножницата, за да бъда от щастливите,

които обичат заради Аллах и мразят заради Аллах..

.

Що

се отнася до онзи, който е пленник на своята душа

и

страсти, той е в по-тежко положение и от пленника,

и от

 роба.

Защото робът става свободен след една дума от

своя господар, докато този, който робува на душата и

страстите си, в един пагубен ден се събужда опиянен от

 пре¬ходните удоволствия и остава във вечна загуба...

 Затова не последвах егоизма си и се отказах да те

убия...

О, човече!

Аз не притежавам други освен

божествени качества.

Ако и ти искаш да достигнеш

напътствието, ела насам и се приближи към мен!...

 

Ела насам, за да те освободи Аллах със Своето

благоволение и милост!

 

Защото милостта Му надминава

 Неговия гняв”

След тези думи Али (радияллаху анх) казал на човека,

 кой¬то бил удостоен със светлината на напътствието:

„Вече се избави от опасността.

Опозна душата си.

Сега благодарение на вярата се

превърна в рядка скъпоценност...

 О, ти който се удостои

с Божията светлина!

 Сега ти си аз, аз съм ти

[т. е. и ти си един Али].

 Защо тогава да не прегърна Али?”