Пророчеството заема голямо място в душите на вярващите. Аллах е отредил така, че следването на пратеника на Аллах ( салляллаху алейхи ве селлем) да се счита за покорство пред Него.
Всемогъщият Аллах казва:
“Който се покорява на Пратеника, вече се е покорил на Аллах….” /Ниса 80/
Аллах е повелил в Свещения Коран Мухаммед ( салляллаху алейхи ве селлем) да бъде уважаван и обичан, да не се повишава тон в негово присъствие и когато се разговаря с него. Всевишният Аллах казва:
“О, вярващи, не надигайте глас над гласа на Пророка и не му говорете високо, както говорите помежду си, за да не пропаднат делата ви, без да усетите!” /Худжурат 2/
Сабит ибн Кайс, един от сподвижниците на пратеника на Аллах ( салляллаху алейхи ве селлем), е бил гръмогласен и затова не е присъствал на сбирките на пратеника (салляллаху алейхи ве селлем), страхувайки се да не бъде сред споменатите в това знамение. Но пратеникът на Аллах ( салляллаху алейхи ве селлем) му разяснил, че мислите му са неправилни. В достоверния сборник на Муслим се споменава, че Енес ибн Малик (р а ) е казал: “Когато се спомена знамението:
“О, вярващи, не надигайте глас над гласа на Пророка и не му говорете високо, както говорите помежду си, за да не пропаднат делата ви, без да усетите!” /Худжурат 2/
Сабит ибн Кайс се усамотил в къщата си, казвайки: “Аз съм от обитателите на огъня.”
След като се изгубил от погледа му, пратеникът на Аллах ( салляллаху алейхи ве селлем) попитал Сеад ибн Муаз:
“О, Ебу Амр, какво става със Сабит, да не би да е болен?”
А Сеад отговорил: “Той ми е съсед, не съм чул да е болен.”
Сеад отишъл при него и му споменал за словата на пратеника на Аллах ( салляллаху алейхи ве селлем), а той му отговорил: “Аз съм от обитателите на огъня.” Сеад разказал това на пратеника ( салляллаху алейхи ве селлем), а той казал:
“Напротив, той е от обитателите на дженнета.” /Муслим 119/
Доброто възпитание по отношение на пратеника на Аллах ( салляллаху алейхи ве селлем) изисква да се изрича салеват за Мухаммед ( салляллаху алейхи ве селлем), особено когато се спомене неговото име. Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) е казал:
“Който ми направи един салеват, Аллах ще му направи десет.” /Муслим 14/
“Пропаднал е онзи, пред когото бъда споменат и не ми направи салеват.” /Тирмизи 3545/
Доброто отношение към пратеника на Аллах ( салляллаху алейхи ве селлем) не се ограничава с тези неща, а изисква и други по-важни, като: следване на неговите заповеди и избягване на неговите забрани. Суннетът на Мухаммед ( салляллаху алейхи ве селлем) трябва да се следва и явно, и тайно.
Всевишният Аллах казва:
“О, вярващи, покорявайте се на Аллах и се покорявайте на Пратеника, и не погубвайте делата си!” /Мухаммед 33/
Пратеникът на Аллах ( салляллаху алейхи ве селлем) е казал:
“Всеки от моята общност ще влезе в дженнета, освен този, който не желае.” Рекоха: “О, пратенико на Аллах, а кой не желае?” Рече: “Който ме следва, ще влезне в дженнета, а който не ме следва, той не желае.” /Бухари 728/
Също така вярващият трябва да обича пратеника на Аллах ( салляллаху алейхи ве селлем) повече от себе си, от детето си и от всички хора. Пратеникът на Аллах ( салляллаху алейхи ве селлем) е казал:
“Кълна се в Онзи, в Чиито ръце е моята душа, че няма да има пълна вяра който и да е от вас, докато не ме обикне повече от родителя си и от детето си.” /Бухари 14/
Значението на този хадис е, че вярата на раба няма да е цялостна, докато уважението към пратеника на Аллах ( салляллаху алейхи ве селлем) не бъде поставено над уважението към останалите хора. Също така трябва да се обича всеки, който е обичан от Мухаммед ( салляллаху алейхи ве селлем) и да се мрази всеки, който е мразен от него. Трябва да сме доволни от това, от което той е бил доволен, да се гневим на това, на което той се е гневил и да го запазим на степента, която Аллах е избрал за него.
А да се търси помощ от него, да се обръща човек към него с дуа, или с какъвто и да е друг ибадет, не е израз на добро възпитание или любов към него. Такива видове ибадети са изпълняват само за нашия Господар - Всевишния Аллах. Пратеникът на Аллах ( салляллаху алейхи ве селлем) ни е предупредил за всичко това, казвайки:
“Не ме възвеличавайте, както християните възвеличиха сина на Мерйем. Аз съм само раб на Аллах, затова кажете: Рабът на Аллах и Неговият пратеник.” /Бухари 3445/
Пратеникът на Аллах ( салляллаху алейхи ве селлем) е казал всичко това, за да не се стига до нововъведения в религията, като честване на рождението Му и други, които подчертава.
“Който въведе нещо ново в нашата религия, което не е от нея, то не се приема (от Аллах ).” /Бухари 2697, Муслим 1718/
Пратенкът на Аллах ( салляллаху алейхи ве селлем) предаде в пълнота религията и пророчеството, изпълни поверената му мисия и наставляваше общността си по най-съвършения начин.
Всемогъщият Аллах казва:
“Който се покорява на Пратеника, вече се е покорил на Аллах….” /Ниса 80/
Аллах е повелил в Свещения Коран Мухаммед ( салляллаху алейхи ве селлем) да бъде уважаван и обичан, да не се повишава тон в негово присъствие и когато се разговаря с него. Всевишният Аллах казва:
“О, вярващи, не надигайте глас над гласа на Пророка и не му говорете високо, както говорите помежду си, за да не пропаднат делата ви, без да усетите!” /Худжурат 2/
Сабит ибн Кайс, един от сподвижниците на пратеника на Аллах ( салляллаху алейхи ве селлем), е бил гръмогласен и затова не е присъствал на сбирките на пратеника (салляллаху алейхи ве селлем), страхувайки се да не бъде сред споменатите в това знамение. Но пратеникът на Аллах ( салляллаху алейхи ве селлем) му разяснил, че мислите му са неправилни. В достоверния сборник на Муслим се споменава, че Енес ибн Малик (р а ) е казал: “Когато се спомена знамението:
“О, вярващи, не надигайте глас над гласа на Пророка и не му говорете високо, както говорите помежду си, за да не пропаднат делата ви, без да усетите!” /Худжурат 2/
Сабит ибн Кайс се усамотил в къщата си, казвайки: “Аз съм от обитателите на огъня.”
След като се изгубил от погледа му, пратеникът на Аллах ( салляллаху алейхи ве селлем) попитал Сеад ибн Муаз:
“О, Ебу Амр, какво става със Сабит, да не би да е болен?”
А Сеад отговорил: “Той ми е съсед, не съм чул да е болен.”
Сеад отишъл при него и му споменал за словата на пратеника на Аллах ( салляллаху алейхи ве селлем), а той му отговорил: “Аз съм от обитателите на огъня.” Сеад разказал това на пратеника ( салляллаху алейхи ве селлем), а той казал:
“Напротив, той е от обитателите на дженнета.” /Муслим 119/
Доброто възпитание по отношение на пратеника на Аллах ( салляллаху алейхи ве селлем) изисква да се изрича салеват за Мухаммед ( салляллаху алейхи ве селлем), особено когато се спомене неговото име. Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) е казал:
“Който ми направи един салеват, Аллах ще му направи десет.” /Муслим 14/
“Пропаднал е онзи, пред когото бъда споменат и не ми направи салеват.” /Тирмизи 3545/
Доброто отношение към пратеника на Аллах ( салляллаху алейхи ве селлем) не се ограничава с тези неща, а изисква и други по-важни, като: следване на неговите заповеди и избягване на неговите забрани. Суннетът на Мухаммед ( салляллаху алейхи ве селлем) трябва да се следва и явно, и тайно.
Всевишният Аллах казва:
“О, вярващи, покорявайте се на Аллах и се покорявайте на Пратеника, и не погубвайте делата си!” /Мухаммед 33/
Пратеникът на Аллах ( салляллаху алейхи ве селлем) е казал:
“Всеки от моята общност ще влезе в дженнета, освен този, който не желае.” Рекоха: “О, пратенико на Аллах, а кой не желае?” Рече: “Който ме следва, ще влезне в дженнета, а който не ме следва, той не желае.” /Бухари 728/
Също така вярващият трябва да обича пратеника на Аллах ( салляллаху алейхи ве селлем) повече от себе си, от детето си и от всички хора. Пратеникът на Аллах ( салляллаху алейхи ве селлем) е казал:
“Кълна се в Онзи, в Чиито ръце е моята душа, че няма да има пълна вяра който и да е от вас, докато не ме обикне повече от родителя си и от детето си.” /Бухари 14/
Значението на този хадис е, че вярата на раба няма да е цялостна, докато уважението към пратеника на Аллах ( салляллаху алейхи ве селлем) не бъде поставено над уважението към останалите хора. Също така трябва да се обича всеки, който е обичан от Мухаммед ( салляллаху алейхи ве селлем) и да се мрази всеки, който е мразен от него. Трябва да сме доволни от това, от което той е бил доволен, да се гневим на това, на което той се е гневил и да го запазим на степента, която Аллах е избрал за него.
А да се търси помощ от него, да се обръща човек към него с дуа, или с какъвто и да е друг ибадет, не е израз на добро възпитание или любов към него. Такива видове ибадети са изпълняват само за нашия Господар - Всевишния Аллах. Пратеникът на Аллах ( салляллаху алейхи ве селлем) ни е предупредил за всичко това, казвайки:
“Не ме възвеличавайте, както християните възвеличиха сина на Мерйем. Аз съм само раб на Аллах, затова кажете: Рабът на Аллах и Неговият пратеник.” /Бухари 3445/
Пратеникът на Аллах ( салляллаху алейхи ве селлем) е казал всичко това, за да не се стига до нововъведения в религията, като честване на рождението Му и други, които подчертава.
“Който въведе нещо ново в нашата религия, което не е от нея, то не се приема (от Аллах ).” /Бухари 2697, Муслим 1718/
Пратенкът на Аллах ( салляллаху алейхи ве селлем) предаде в пълнота религията и пророчеството, изпълни поверената му мисия и наставляваше общността си по най-съвършения начин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар