понеделник, 4 март 2019 г.

Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и малкото сираче




Днес всички бяха радостни и най-вече децата.
Защото днес беше Байрам.
А кой не обича Байрама!
И особено децата – през байрамския ден те са толкова жизнерадостни...
През тази байрамска утрин хората се изпълваха с нова надежда, честитяха си празника един на друг, а децата, облечени в нови дрехи, скачаха и играеха навън.
Край един ъгъл обаче седеше едно малко момиче, което плачеше без глас.
Седнало и подпряло глава на ръцете си, то гледаше как децата играят.
Гледаше ги и проливаше сълзи като из ведро.
След байрамския намаз пророкът Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) поздрави всички мюсюлмани и заедно с няколко сахабета се отби през къщите на някои свои приятели.
Поздрави всеки, когото срещна – малък, и голям.
Всяко семейство, което Мухаммед
(салляллаху алейхи уе селлем)
посети, преливаше от радост и щастие.
На излизане от къщата на един свой приятел
Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем)
видя плачещото на ъгъла момиче.
Приближи се до него, погали го по косите с нежните си ръце и мило го попита:
"Дете мое, всички деца са изпълнени с радост, смеят се, играят и се веселят, а ти плачеш.
 Днес е Байрам, а хората на този ден са щастливи.
 Ти защо плачеш?"
 Като подсмърчаше, малкото момиче продължаваше да плаче.
 Без да погледне към човека, задал й въпроса, започна да разказва:
 "Миналия байрам баща ми беше с нас, а сега вече го няма. В последната битка, борейки се смело рамо до рамо с пророка Мухаммед
 (салляллаху алейхи уе селлем),
стана шехид (загинал за вярата).
 Много ми е тъжно от неговото отсъствие.
 Всички деца са с нови дрехи и имат джобни пари, но майка ми нито имаше възможност да ми ушие нови дрехи, нито можа да ми даде джобни пари за Байрама.
Много е трудно, когато си сирак!"
 След като спря да говори, малкото момиче се разплака още по-силно.
Като чу тези думи, Хз. Мухаммед
(салляллаху алейхи уе селлем)
много се натъжи, погали малкото сираче по главата и му каза:
 "Не плачи вече, дете мое, изправи глава.
Ако искаш, аз да ти стана баща, Айше ще ти бъде майка, а Фатима ще ти бъде сестра.
Какво ще кажеш?"
Малкото момиче вдигна очи и погледна към човека, който й говореше.
Като видя до себе си Пророка
 (салляллаху алейхи уе селлем),
много се учуди и изведнъж толкова се зарадва, че чак извика:
 "Искам, много искам!"
 Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем)
хвана сирачето за ръка и заедно тръгнаха към къщи. Нямаше на света по-щастливо от малкото момиче.
Когато пристигнаха, Хз. Фатима го преоблече с хубави и нови дрехи, изми лицето и ръцете му, разреса косите му...
А Хз. Айше го нахрани и му даде джобни пари за Байрама.
Малкото момиче огледа себе си – чисто, облечено в нови дрехи, чувстваше се много щастливо.
А в джоба му вече дрънкаха парички.
Излезна навън да играе.
Децата, които се веселяха, видяха малкото момиче да излиза от дома на Пророка
(салляллаху алейхи уе селлем)
и отидоха при него да разберат какво се е случило. Попитаха го защо е толкова щастливо.
 Очите му блестяха от радост, а лицето му изпълнено с усмивка.
 То отговори:
"Днес най-щастливото дете на земята съм аз.
Аз вече си имам татко.
И вашият баща, ако беше Хз. Мухаммед
(салляллаху алейхи уе селлем),
майка ви – Хз. Айше, а сестра ви – Хз. Фатима, няма ли да сте радостни!?"
После радостно заиграха заедно.
Изпълнено от щастие, малкото момиче прекара Байрама, дните на които му донесоха толкова радост и веселие.

Няма коментари:

Публикуване на коментар