Опрощаващият Пратеник на милостта

Аллах Теаля обича да опрощава.

Ако рабът се разкайва искрено и със съжаление за греховете си, Всевишният Аллах обещава, че ще приеме покаянието му.

 Тъй като Той е много-опрощаващ, в Свещения Коран иска и рабите Му да проща-ват.
Условията за опрощаване на греха са:

 искрено съжаление, подчинение на Аллах и странене от забраните (харам).

Най-прекрасните примери за прошка са от живота на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем).

Например в деня на завоюва-нето на Мекка извинил Хинд в замяна на вярата й – в битката при Ухуд тя от злоба разкъсала със зъби сърцето на чичо му Хамза (радияллаху анх).

В този ден тя застанала зад Пейгам-бера

(салляллаху алейхи ве селлем) и казала:
„О, Пратенико на Аллах!

 Позна ли ме?”
Въпреки че оттогава изминали пет години, Расулюллах (сал¬ляллаху алейхи ве селлем) отговорил:
„Нима мога да забравя този радостен вик?”
Така в името на вярата й простил.
От друга страна, в деня на завоюването, когато мекканците очаквали да видят как ще постъпи, Пророкът на милосърдието Мухаммед

(салляллаху алейхи ве селлем) им казал:
„О, Курейши! Какво мислите, как ще постъпя спрямо вас?”
Те казали:
„Ние се надяваме, че ще сториш добро, и казваме: „Ще сториш добро!”

Ти си великодушен и благодеятелен брат!

 Син на великодушен и благодеятелен брат!...”
След това Пейгамберът

(салляллаху алейхи ве селлем) казал:
„Аз ви казвам, както пророкът Юсуф е казал на своите братя:

 „Няма укор днес към вас”

(Юсуф, 12: 92).

Хайде оти¬вайте си!

Вече сте свободни!” 
В друго обръщение казал:
„Днес е денят на милосърдието.

 Днес е денят, в който Аллах чрез исляма, ще дари Курейшите със сила и превъзход-ство.”
Синът на Ебу Джехил – Икриме, бил сред известните враго¬ве на исляма.

След завоюването на Мекка, избягал в Йемен.

Когато жена му станала мюсюлманка, го завела при Пейгамбера

(салляллаху алейхи ве селлем).

Той го посрещнал със задо¬волство:

 „Добре дошъл, о, преселнико!”

 Така Расулюллах

 (сал¬ляллаху алейхи ве селлем) го извинил, без да го упрекне за злодеянията, които извършил срещу мюсюлманите.
Хабир бин Есед също бил голям враг на исляма. Когато дъщерята на Мухаммед

(салляллаху алейхи ве селлем)

– Зейнеб (радияллаху анха), се преселвала от Мекка в Медина, той нарочно я бутнал от камилата.

Тъй като била бременна, тя пометнала и тежко се наранила.

Хабир бин Есед извършил още много подобни престъпления.

 В деня на завоюването на Мек¬ка се опитал да избяга, но не успял.

 По-късно приел ислямска¬та вяра и отишъл при Пейгамбера (салляллаху алейхи ве сел¬лем).

 Той извинил и него.
Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем)

 често отправял следната молба към Аллах:
,,О Аллах!

Опрости моята общност [уммет], защото не знаят!”

(Ибн Мадже. Менасик, 56; Ахмед б. Ханбел. т. 4, с. 14)
Един човек на име Хамаме, след като станал мюсюлманин, прекъснал търговските си отношения с мекканските езичници.

 Смаяни, мекканците се обърнали към Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем).

Той изпратил писмо на Хамаме, с което го посъветвал да продължи да търгува с тях.

Цели три години езичниците подложили мюсюлманите на мъчение, лишавайки ги от храна и без да поддържат никакви взаимоотношения с тях. Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем)

 простил дори на тях.

 Впоследствие заради това велико благодеяние всички ста¬нали мюсюлмани.
Един ден дошла група от осемдесет души неверници, за да убият Пейгамбера

(салляллаху алейхи ве селлем),

но всичките били заловени.

Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем)

 им простил.
В битката при Хайбер една жена сложила отрова в храната на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем). Когато взел първа¬та хапка, той усетил това. Въпреки че еврейката признала вината си, Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем)

й про¬стил.

Защото в Корана Аллах Теаля повелява:
„Придържай се към снизхождението и повелявай при-личното, и страни от невежите!” 
(Ел-Араф, 7: 199)
Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем)

бил живият пример на Корана.

Прощавал от сърце, без да се колебае, всички престъпления, които лично го засягали.

 Що се отнася до обществените престъпления, никой не можел да го утеши, докато сам не успеел да установи истината и да върне правото на угнетения.
Усаме, когото Мухаммед

 (салляллаху алейхи ве селлем)

много обичал, поискал извинение за едно момиче, което от-краднало, въпреки че било от знатно семейство.

В този момент лицето на Пророка побледняло от яд. Твърдо казал:
„Дори ако дъщеря ми, Фатима, бе откраднала,

щях да й отрежа ръката!...”
(Бухари. Худуд, 12)

Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и малкото сираче

Днес всички бяха радостни и най-вече децата.

Защото днес беше Байрам.

А кой не обича Байрама!

И особено децата – през байрамския ден те са толкова жизнерадостни...

През тази байрамска утрин хората се изпълваха с нова надежда, честитяха си празника един на друг, а децата, облечени в нови дрехи, скачаха и играеха навън.
Край един ъгъл обаче седеше едно малко момиче, което плачеше без глас.

Седнало и подпряло глава на ръцете си, то гледаше как децата играят.

Гледаше ги и проливаше сълзи като из ведро.
След байрамския намаз пророкът Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) поздрави всички мюсюлмани и заедно с няколко сахабета се отби през къщите на някои свои приятели.

Поздрави всеки, когото срещна – малък, и голям.

Всяко семейство, което Мухаммед

(салляллаху алейхи уе селлем)

посети, преливаше от радост и щастие.
На излизане от къщата на един свой приятел

Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем)

видя плачещото на ъгъла момиче.

Приближи се до него, погали го по косите с нежните си ръце и мило го попита:

"Дете мое, всички деца са изпълнени с радост, смеят се, играят и се веселят, а ти плачеш.

 Днес е Байрам, а хората на този ден са щастливи.

 Ти защо плачеш?"

 Като подсмърчаше, малкото момиче продължаваше да плаче.

 Без да погледне към човека, задал й въпроса, започна да разказва:

 "Миналия байрам баща ми беше с нас, а сега вече го няма. В последната битка, борейки се смело рамо до рамо с пророка Мухаммед

 (салляллаху алейхи уе селлем),

стана шехид (загинал за вярата).

 Много ми е тъжно от неговото отсъствие.

 Всички деца са с нови дрехи и имат джобни пари, но майка ми нито имаше възможност да ми ушие нови дрехи, нито можа да ми даде джобни пари за Байрама.

Много е трудно, когато си сирак!"

 След като спря да говори, малкото момиче се разплака още по-силно.
Като чу тези думи, Хз. Мухаммед

(салляллаху алейхи уе селлем)

много се натъжи, погали малкото сираче по главата и му каза:

 "Не плачи вече, дете мое, изправи глава.

Ако искаш, аз да ти стана баща, Айше ще ти бъде майка, а Фатима ще ти бъде сестра.

Какво ще кажеш?"
Малкото момиче вдигна очи и погледна към човека, който й говореше.

Като видя до себе си Пророка

 (салляллаху алейхи уе селлем),

много се учуди и изведнъж толкова се зарадва, че чак извика:

 "Искам, много искам!"

 Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем)

хвана сирачето за ръка и заедно тръгнаха към къщи. Нямаше на света по-щастливо от малкото момиче.

Когато пристигнаха, Хз. Фатима го преоблече с хубави и нови дрехи, изми лицето и ръцете му, разреса косите му...

А Хз. Айше го нахрани и му даде джобни пари за Байрама.
Малкото момиче огледа себе си – чисто, облечено в нови дрехи, чувстваше се много щастливо.

А в джоба му вече дрънкаха парички.

Излезна навън да играе.

Децата, които се веселяха, видяха малкото момиче да излиза от дома на Пророка

(салляллаху алейхи уе селлем)

и отидоха при него да разберат какво се е случило. Попитаха го защо е толкова щастливо.

 Очите му блестяха от радост, а лицето му изпълнено с усмивка.

 То отговори:

"Днес най-щастливото дете на земята съм аз.

Аз вече си имам татко.

И вашият баща, ако беше Хз. Мухаммед

(салляллаху алейхи уе селлем),

майка ви – Хз. Айше, а сестра ви – Хз. Фатима, няма ли да сте радостни!?"
После радостно заиграха заедно.

Изпълнено от щастие, малкото момиче прекара Байрама, дните на които му донесоха толкова радост и веселие.

Мухаммед Пратеника на Аллах

Великият Аллах, Всевишният и Пречистият, изпрати като последен пратеник за цялото човечество Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), който постави началото на една нова цивилизация, в която господства съвършената Божествена система.

Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем)

бе избран от Аллах като най-достоен за пророческото място, човекът с най-добър нрав и характер.

С живота си той даде пример на хората как да живеят истински, как да се обичат, как да се уважават, как да се отнасят справедливо един към друг, да обичат красивото, чистото, доброто, полезното и да ненавиждат мръсното, злото, безполезното, безправието и безнравието.

Ислямът се развива ускорено и дава решение на проблеми във всяка една област от човешкия живот.

 Той е религия на красивото и естественото.

Онези, които казват, че ислямът е разпространен чрез сабя, са твърде безчовечни.

Ислямът е разпространен чрез нравствения пример на ислямския Пророк.

Онези, които виждат благочестивия му живот и добрия му нрав, са привличани от исляма и се издигат, следвайки свещената и величествена личност на Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), който е вдъхновен от влиянието на Аллах (Джелля Джелялуху):

Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) в един хадис казва:

 "Аз съм изпратен, за да допълня добрия нрав."
Премъдрият Аллах е избрал него да изпълни това свещено задължение, защото той е най-съвършеният човек.

Той притежава най-добрия характер.

 В Корана Великият Аллах казва:
"Без съмнение, ти се намираш върху най-добрия нрав". (Калем, 68: 4)
Неговият възпитател е Аллах.

Неговите съвети и дела, всяка една негова постъпка е за пример на човечеството. Аллах Всевишният казва в Свещения Коран:
"Пратеника на Аллах е прекрасен образец за вас – за всеки, който се надява на Аллах и на Сетния ден, и често споменава Аллах." (

Ахзаб, 33: 21)
Следователно, да се следва Пратеникът на Аллах е чест за хората.

 Защото този Пророк носи със себе си братството, милостта, доброто и състраданието, учи хората на смисъла и целта на живота.

Наистина най-голямото благо за хората е обичта между тях.

 Човешките общности трябва да живеят с обич и състрадание.

 Обичта в семейството, към децата, към близките, към хората постепенно се увеличава.

Ако обичта не съществува, не би имало цивилизации и общества.
Ислямът е религия на доброто и справедливостта.

 Ако един човек направи едно добро, в замяна се възнаграждава с десет.

Ако направи зло, се наказва само с онова, което е извършил.

Хз. Мухаммед

 (салляллаху алейхи уе селлем) в първото си хутбе край Медина казва:

 "Всеки, който има възможност да предпази себе си от Огъня на Джехеннема [Ада], дори и с половин фурма, нека да го направи. Ако не може, поне с добра дума да спаси себе си [от огъня]."
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) говорел със своите сподвижници (сахабета).

Дори с тях се смеел и шегувал.

Децата, които срещнел, ги галел, целувал ги, вземал ги на ръце…

 Свободни или слуги, богати или бедни, каквито и да били те, в неговия поглед всички били равноправни.

Следял положението на всеки и спечелвал сърцата. Посещавал болните дори в най-крайните махали на града. Когато срещнел някого, не изчаквал той да му даде селям, а го изпреварвал.

 Казвал:
"Разпространете селяма помежду си, за да се, обичате!" Подавал ръка, здрависвал се с тях, стискал им ръцете, питал ги за състоянието им.

 Дори когато кланял намаз, ако дойдел някой при него, скъсявал намаза, за да не го кара да чака, давал селям, питал за състоянието му и за неговото желание.

На всеки един говорел мили думи и бил със засмяно лице. На устните му винаги имало лека усмивка.
И в семейния живот бил за пример.

 Винаги се отнасял добре със семейството си.

 Никога не ги оскърбявал.

Вкъщи не бездействал.

Чистел дрехите си, кърпел обувките си, доял овцете си… Винаги си намирал работа.

 Хз. Хатидже (радиаллаху анха) веднъж му казала:

 "О, Пратенико на Аллах, не се изморявай, вкъщи има човек, който ще свърши тази работа!"

 Доволен от думите на обичаната си съпруга, той (салляллаху алейхи уе селлем) й казвал:

"О, Хатидже, четири неща на този свят ненавиждам, осланям се на Аллах за тях, това са: страхът, скъперничеството, мързелът и мръсотията."

 Обичта и състраданието винаги го съпровождали.

 Когато видел нуждаещ се човек, със сърцето си страдал за него.

 Предпочитал него пред себе си и семейството си.

 Тъй като следял всеки един нуждаещ се и се стремял да посрещне техните нужди, в къщата си нищо не трупал, нито скривал.

 Бил прекалено смирен, заедно със сахабетата се хранел и се шегувал.

Гостите обслужвал лично той.

Веднъж от Абисиния (Етиопия) дошла една делегация.

След като сахабетата видели, че лично той ги обслужва, казали:

 "Престани, о, Пратенико на Аллах!"

 Той отговорил:

 "Те обслужиха нашите сподвижници (сахабета), посрещнаха добре първите преселници.

И в замяна аз лично искам да се отблагодаря."

 Такъв бил Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем).

И още колко неизброими качества притежавала неговата благословена същност.

Всеки един споменавал с добро.

 Изключително милостив и мек бил към човешката класа, която се нуждаела от повече състрадание и милост.

 Той умеел по най-благоприятния начин да събере и привлече техните съсипани сърца, особено малките дечица и бебетата.

Винаги ги обичал и галел.

Децата на дъщерите му скачали на гърба му, когато правел намаз, но той нищо не им казвал.

Неговата обич не обгръщала само хората.

От безкрайната му обич не били лишени и животните.

Той бил изключително състрадателен към всички живи същества.

На котка, която искала да влезе в къщата му, сам й отворил вратата.

Бил се заел да излекува болен петел.

Лично се грижел и решел коня си.

 Бил известил с Дженнет (Рай) жена, която подала вода на куче, примряло от жажда.

Казвал, че Аллах ще възнагради онзи, който полее едно засъхнало дърво.
Колко красиво нещо е състраданието към всяко живо същество.

 Такъв бил Великият Пратеник на исляма.

Той бил изпратен за милост на световете и лично с делата си е потвърдил това.

 С безкрайната си милост, обич и състрадание дал един нов урок на света.

 Поднесъл е една нова цивилизация.

Сиянието на честитата му религия като едно светило е разпръснало светлината си по всички страни на света, осветило пътя на хората.