Има ли Пратеника на Аллах други споразумения с юдеите и християните, освен това в Медина?

Друго историческо споразумение на Пратеника на Аллах е това с християните от Наджран, в което лично Пратеника им разрешил да се молят в техния молитвен дом.

В споразумението се споменава:

 „Няма да бъде променяна длъжността на свещениците, няма да им се забранява да пътуват, няма да се разрушават молитвените им домове и няма да се присвояват и да се превръщат в молитвени домове за мюсюлманите.

Който пренебрегне тези условия, нарушава повелята на Аллах, противоречи на Пратеника и обръща лице от закрилата на Всевишния.

Няма да бъде вземан данък от свещениците и служителите в храмовете и от онези, които са се отдали на молитва към Всевишния.

 Никой няма да бъде насилван, ако е избрал християнската религия, „с хората на Писанието се съревновавайте само в добрини”, и където и да бъдат те, ще бъдат защитени и никой няма право да ги нарани.

Ако една християнка се омъжи доброволно за мюсюлманин, съпругът трябва да се съгласи с вярата й, и няма да я възпрепятства в извършването на религиозните й задължения.

 Който не спази тези правила и оказва натиск над съпругата си по отношение на религията;

 не спазва обета си към Аллах и се обявява срещу споразумението с Пратеника, се смята за лъжец.

 Ако християните се нуждаят от помощта на мюсюлманите за ремонт на църква или манастир или от друга помощ, мюсюлманите трябва да им помагат и християните няма да им останат задължени за помощта.

Ако им помогнете за религиозните им потребности, ако спазвате обещанието към Пратеника, ще бъдете възнаградени с благоволението на Всевишния Аллах.”

Има и споразумения с жителите на Йемен и Бахрейн, в които се споменава, че всеки е свободен да изпълнява религията си, няма да се разрушават църквите и няма да се сменят свещениците и епископите.

Тези споразумения могат да се тълкуват от политическа гледна точка.

Но както и да погледнем, виждаме, че исляма ясно посочва правата и взаимоотношенията с хората на Писанието.

Ако с две думи може да определим тълкуването на исляма за хората на Писанието, може да кажем, че те

„не са врагове”.

Те са хора, които могат да живеят, където пожелаят и да изпълняват своите религиозни, национални и културни традиции.

Достатъчно е да спазват моралните и човешки норми, и политическите и правни закони, които са одобрени взаимно.