Година на скръб

Смъртта на Абу Талиб

Болестта на Абу Талиб се влошавала все повече и накрая той починал. На смъртния му одър дошъл Пратеника на Аллах и заварил там Абу Джахл и Абдуллах ибн Абу Умайя. Пратеника на Аллах се обърнал към него:
– Чичо, кажи „Няма друг бог освен Аллах“, за да се застъпя за теб пред Аллах.
Абу Джахл и ибн Абу Умайя се намесили:
– Абу Талиб! Нима ще се отречеш от религията на Абдулмутталиб?
Продължили да го уговарят и накрая той казал:
– Не се отричам от религията на Абдулмутталиб.
Тогава Пророка отвърнал:
– Аз ще моля прошка за теб, додето не бъда възпрян да го правя.
Тогава били низпослани знаменията: „Не подобава на Пророка и на вярващите да молят прошка за езичниците, дори да са роднини, след като им стана
ясно, че те са обитатели на Ада“ (9:113) и „Не ти напътстваш когото обичаш, а Аллах напътва когото пожелае“ (28:56).
Абу Талиб починал през месец раджаб или рамадан на десетата година след като Мухаммед (с.а.с) станал Пророк и шест месеца след вдигане на блокадата. Абу Талиб бил истинска подкрепа и опора за Пратеника на Аллах, бил като крепост, в която призивът към исляма намирал защита от нападките и на големците, и на глупците. Но той не се отказал от религията на дедите си и не постигнал пълен успех.
Аббас попитал Мухаммед (с.а.с):
– Какво направи за чичо си? Защото той те пазеше и се гневеше заради тебе.
А Мухаммед (с.а.с) отвърнал:
– Той е в най-слабия огън. Ако не бях аз, щеше да бъде на дъното на Ада.

Хадиджа в милостта на Аллах

Раната на Пратеника на Аллах от смъртта на Абу Талиб още не била напълно зараснала и починала майката на вярващите, Хадиджа, Аллах да е доволен от нея. Това се случило през месец рамадан същата, десета, година, откакто Мухаммед (с.а.с) станал Пророк, след около два месеца или само три дни след смъртта на Абу Талиб. Хадиджа била истински помощник на Пратеника на Аллах в делата на исляма; помагала му да разпространява своето послание, подкрепяла го морално и финансово, деляла с него мъки и грижи. За нея той казвал:
– Тя повярва в мен, когато хората ме отрекоха; тя потвърди казаното от мен, когато другите го обвиняваха за лъжа, когато хората ме ограбваха, тя ме стори съдружник в имота си. Аллах ме облагодетелства с деца именно от нея.
За нейните добродетели се съобщава, че Джибрил (мир нему) дошъл при Пророка и казал: „Пратенико на Аллах! Хадиджа ще дойде и ще носи съд с подправки, храна и питие. Когато дойде при теб, предай ù поздрав от нейния Господ и я благовести за дом от сърмени нишки в Райската градина, където няма шум и умора.“
Пророка винаги я е споменавал, тъжал по нея и когато си я спомнел, го обхващало състрадание и нежност. Заколвал овца и я изпращал на нейните приятели. Хадиджа притежавала много добродетели и достойнства.

Тъгата се натрупва

След смъртта на Абу Талиб и на съпругата си Хадиджа, Аллах да е доволен от нея, Пратеника на Аллах бил подложен на големи изпитания от страна на своя род. Те станали по-дръзки и открито го измъчвали. Пророка страдал много от всичко, което му се случвало, макар и да било по-малко и по-леко от преди. Веднъж някакъв глупак от курайшите изсипал върху главата му пръст. Докато една от дъщерите му го миела, се разплакала.
А той ù казал:
– Не плачи, дъще! Аллах наистина пази баща ти!
Тогава си спомнил за Абу Талиб и казал:
– Не успяха курайшите да ми причинят страдание до смъртта на Абу Талиб.
Бракът на Пророка със Сауда и после – с Айша, Аллах да е доволен от тях
През месец шаууал, след като починала Хадиджа, Мухаммед (с.а.с) се оженил за Сауда, дъщерята на Зама, Аллах да е доволен от нея. Тя била омъжена за братовчед си Сакран ибн Амр, Аллах да е доволен от него. И двамата били едни от първите, приели исляма. Преселили се в Хабаша, после се върнали в Мекка, където Сакран ибн Амр починал. Когато след смъртта законното време за изчакване изтекло, Пророка се оженил за нея. По-късно тя отстъпила полагащото и се интимно място на Айша.
Женитбата му с Айша, Аллах да е доволен от нея, се състояла също през месец шаууал, но една година след брака му със Сауда. Оженил се за Айша в Мекка, когато тя била шестгодишна. Взел я в дома си и изконсумирал брака си с нея през месец шаууал една година след хиджра, когато била деветгодишна. Тя била неговата най-любима съпруга и най-далновидната жена в уммата. Айша притежавала много достойнства и добродетели.

Източник:Сафиуррахман Мубаракфури (СВЕТЛИ СТРАНИЦИ ОТ ЖИТИЕТО НА МУХАММЕД (С.А.С)