Мюсюлманите били измъчвани по най-различни и жестоки начини, които карат човек да изтръпне от ужас и сърцето му да се свие от мъка.
• Билал ибн Рабах, Аллах да е доволен от него, бил роб на Умайя ибн Халаф от рода Джумах. Умайя вързал за врата му въже и го дал на децата да го водят с него, а Билал се провиквал:
– Един е! Един е! Аллах е един!
Понякога Умайя го извеждал по пладне, събарял го по гръб върху нагорещения пясък или камъни, после заповядвал да му донесат голяма скала, която поставял върху гърдите му, и казвал:
– Ще стоиш така, докато умреш или се отречеш от Мухаммед (с.а.с) и се поклониш на богините Лат и Узза.
Билал отвръщал:
– Един е! Един е! Аллах е един!
Един ден, когато го измъчвали, край него минал Абу Бакр, Аллах да е доволен от него, откупил го и го освободил, за да служи на Аллах.
• Амир ибн Фухайра бил измъчван, докато загубил разсъдък и започнал да говори несвързано.
• Измъчван бил и Абу Фукайха, чието име било Афлах. За него се говори, че бил от племето азд и бил роб на рода Абдуд-дар. Те го изкарвали навън посред най-голямата жега и оковавали краката му с окови. Събличали го, просвали го по корем в палещия зной, а върху гърба му слагали скала, за да не може да помръдне.Оставал така, докато загуби разсъдък. Продължавали да го измъчват, докато през втората хиджра той се преселил в Хабаша. Веднъж завързали краката му с въже,влачили го и го хвърлили в нажежения пясък. Започнали да го душат и го душили, докато го помислили за умрял. Тогава край него минал Абу Бакр, откупил го и го освободил, за да служи на Аллах.
• Хабаб ибн Арат бил от пленените през Джахилията. Купила го Умм Аннар бинт Сабаи Хузаийя. Той бил ковач и когато приел исляма, господарката му го измъчвала с огън. Поставила нагорещенo желязо на гърба му, за да се откаже от Мухаммед (с.а.с). Но това само укрепило неговата вяра и отдаденост. Езичниците извивали врата му, дърпали го за косите, многократно го хвърляли върху нагорещени въглени.А после поставяли върху гърдите му тежък камък, за да не може да стане.
• Зуннахра била робиня ромейка; приела исляма и понесла мъчения в името на Аллах. Била измъчвана така, че ослепяла. Тогава ù казали:
– Покосиха те Лат и Узза.
А тя отвърнала:
– Не, кълна се в Аллах! Не те ме ослепиха. Това е дело на Аллах и ако Той поиска, ще прогледна отново.
На другия ден се събудила и Аллах бил върнал зрението ù. Тогава курайшите казали:
– Това е една от магиите на Мухаммед (с.а.с).
• Исляма приела и Умм Абис, робиня на рода Захра. Измъчвал я господарят ù Асуад ибн Абд Ягус, един от най-яростните врагове на Пратеника на Аллах, които най- много му се присмивали.
• Слугинята на Амр ибн Мумал от рода Ади приела исляма. Измъчвал я Омар ибн Хаттаб – тогава все още езичник. Бил я, докато се изтощил, и после ù рекъл:
– Кълна се в Аллах, оставям те не защото ми е жал за теб, а защото се уморих.А тя му отвърнала:
– Така ще постъпи с теб и твоят Господ.
• Ще споменем онези робини, които приели исляма и заради това били измъчвани.Това са Нахдия и дъщеря ù, робини на една жена от рода Абдуддар. Абу Бакр, Аллах да е доволен от него, купил и освободил, както преди това освободил Билал, Амир ибн Фухайра и Абу Факиха. Баща му Абу Кухафа обаче го упрекнал:
– Виждам, че освобождаваш от робство слабите и беззащитните. Да беше освободил и силни от робите, та те да те подкрепят.
Тогава той казал:
– Искам само одобрението на Аллах!
Всевишният Аллах е низпослал знамение, в което прославя Абу Бакр и заплашва враговете му: „И ви предупредих за Огъня пламтящ. Ще гори в него само злият, който отрича и се отвръща“ (92:14–16). Тук става дума за Умайя ибн Халаф и за подобните нему. „И ще бъде предпазен от него богобоязливият,който раздава своето богатство, за да се пречисти, на никого не правиблагодеяние, за да бъде възнаграден, а само в стремеж към своя Господ,Всевишният. И непременно ще е доволен“ (92:17–21). Това е Абу Бакр,Всеправдивия. Нека Всевишният Аллах бъде доволен от него, от онези, които той освободил, както и от всички сподвижници на Пророка.
• Измъчвани били и Аммар ибн Ясир, майка му и баща му, Аллах да е доволен от тях.Те били съюзници на рода Махзум. Бану Махзум, начело с Абу Джахл, ги извеждали в знония пек и ги измъчвали в горещината. Веднъж край тях минал Пратеника на Аллах и казал:
– Търпение, о, семейство на Ясир, обещана ви е Райската градина! О, Аллах, прости на семейство Ясир!
Ясир, бащата на Аммар, чието име е Ясир ибн Амир ибн Малик Анси Мазхаджи,умрял от мъченията. А майката на Аммар – Сумайя бинт Хаят, немощна старица,била робиня на Абу Хузайфа Махзуми. Абу Джахл я пробол в сърцето с копие и тя умряла. Тя е първата мъченица(48) в исляма.
Аммар бил измъчван по особено жесток начин. Понякога, в най-горещите дни,езичниците го обличали в желязна ризница, друг път поставяли върху гърдите му тежък камък или го потапяли във вода, докато накрая той казал каквото искали. Но през цялото време сърцето му било изпълнено с вяра и затова Аллах низпослал:„Който отрече Аллах, след като е повярвал – освен който е принуден, но сърцето му е спокойно с вярата… Ала които разтворят гръд за неверието,над тях е гневът на Аллах и за тях има огромно мъчение“ (16:106).
• Измъчаван бил и Мусаб ибн Умайр. Той бил един от най-благоденстващите хора, живели някога. Когато приел исляма, майка му не му давала храна и вода и го изпъдила от дома им. Кожата му започнала да се бели и да пада като змийска кожа.
• Сухайб ибн Синан Руми също бил измъчван, докато загубил разсъдък и започнал да говори несвързано.
• Измъчван бил и Осман ибн Аффан. Чичо му го увил в рогозка от палмови листа и после я подпалил.
• Абу Бакр, Всеправдивия, също бил подложен на мъчения заедно с Талха ибн Убайдуллах. Нуфал ибн Хуайлид Адуи ги хванал, някои дори твърдят, че това бил братът на Талха – Осман ибн Убайдуллах, и ги завързал с едно въже, за да им попречи да се молят и да изповядват религията си. Но те не се уплашили и се отдали на молитва. И понеже били завързани с едно въже, двамата били наречени„събратя“.
Когато Абу Джахл видел някой слаб да приеме исляма, той се нахвърлял да го бие и настройвал другите срещу него; ако бил силен и благороден човек, той го порицавал, карал го да се срамува и го заплашвал, че ще загуби доброто си име и имота си. В крайна сметка нямало човек, приел исляма, на когото неверниците да не причинят страдания и когото да не накажат за назидание.
Тези враждебни действия били насочени срещу слабите и беззащитните мюсюлмани и хората от простолюдието. Когато обаче някой големец или човек с благородно потекло приемел исляма, те се съобразявали с него. Никой не дръзвал да му се опълчи, освен ако не е като него – от вождовете и племенните аристократи. Но дори и тогава го правели много предпазливо и внимателно.
Отношението на езичниците към Пратеника на Аллах
Пратеника на Аллах притежавал смелост, благородство и достойнство, с които Аллах го защитавал от враждебността на хората. Мухаммед (с.а.с) се намирал под покровителството и защитата на влиятелния Абу Талиб, на когото се подчинявали повечето от курайшите. Покровителството му не можело да се пренебрегне и отрече.Абу Талиб бил на почит сред хората на рода Абдуманаф, които не само курайшите,но и арабите познавали като благородни и достолепни люде. По отношение на
Мухаммед (с.а.с) езичниците били принудени да предприемат пътя на преговори.Избрали да преговарят с чичо му Абу Талиб, но разговаряли с него ожесточено и предизвикателно.
Отношенията между курайшите и Абу Талиб
Няколко човека от племенната аристокрация на курайшите отишли при Абу Талиб и му казали:
– Твоят племенник поруга нашите божества, оскърби нашата религия, обяви начина ни на живот за глупав и обвини бащите ни в заблуда. Или го накарай да спре, или ни позволи ние да се разправяме с него, защото и ти като нас имаш различия с него.Така и теб ще избавим от него.
Абу Талиб им отговорил благо и учтиво ги отпратил. Те си тръгнали, а Пратеника на Аллах продължил да върши онова, което правел – открито проповядвал и призовавал към религията на Алла
Предупреждението на курайшите и предизвикателството им към Абу Талиб
Курайшите не изтърпели дълго да гледат как Пратеника на Аллах продължава да призовава към исляма. Все по-често споменавали името му и роптаели срещу него. Най-подир отишли при Абу Талиб и казали:
– Абу Талиб, ти си възрастен и честен човек и ние високо те ценим. Помолихме те да накараш твоя племенник да се откаже от това, което върши, но ти не го направи.Кълнем се в Аллах! Няма да търпим да ругаят дедите ни, мечтите ни да се обявяват за глупави и да се хулят божествата ни. Или се откажи от него, или ще се сбием с теб заради него. И ще се бием, догдето едната страна не погине.
И си тръгнали.
За Абу Талиб това било огромно предизвикателство и сериозно предупреждение. Повикал той Пратеника на Аллах и му предал думите на курайшите. После му рекъл:
– Пощади и мен, и себе си! Не ме натоварвай с бреме, което не мога да понеса! Пратеника на Аллах видял слабостта му и казал:
– О, чичо! Кълна се в Аллах, дори да сложат в дясната ми ръка слънцето, а в лявата– луната, само за да изоставя това дело, няма да го оставя, докато Аллах сам не го покаже или аз не погина заради него!
След това се просълзил и заплакал. А Абу Талиб си възвърнал благостта и увереността и казал:
– Върви, племеннико мой! Говори каквото ти е угодно, кълна се в Аллах, никога и за нищо няма да те предам.
Необичайното предложение на курайшите и любопитният отговор на Абу Талиб
Курайшите разбрали, че предупреждението им е безполезно. Пратеникът продължавал делото си, а Абу Талиб продължил да го покровителства. Това означавало, че е готов да се отдели от тях, да посрещне враждебността им и да се бие с тях, за да защити племенника си Мухаммед (с.а.с). Дълго мислили и се съвещавали, докато стигнали до необичайно предложение. Завели при Абу Талиб
влиятелния сред младежите на племето Аммара ибн Уалид, най-личния и най-хубав момък от курайшите, и казали:
– Абу Талиб, вземи този момък! Твои да са паричното възмездие, ако бъде убит, и помощта му! Вземи го за свой син, твой е! Но ни предай племенника си, който е против твоята религия и против религията на дедите ти; който разделя общността на твоя народ; който нарича мечтите му глупави, за да го убием. Ето: човек за човек.
А Абу Талиб отвърнал:
– Кълна се в Аллах, много лошо предложение ми правите! Нима ще ми дадете сина си, за да ви го храня, а аз ще ви дам сина си, за да го убиете? Кълна се в Аллах,това никога няма да стане!
Враждебните действия срещу Пратеника
След като курайшите се провалили, те се отчаяли и видели, че от предупреждението, предизвикателството и пазарлъка няма полза, предприели опити за покушения срещу Пратеника и започнали още по-жестоко да измъчват и наказват мюсюлманите.
И понеже Пратеника бил силен, скромен и уважаван и хората от простолюдието не дръзвали да посегнат на него, то големците и вождовете на курайшите се нагърбили да му причиняват страдания.
Абу Лахаб, Хакам ибн Аби Ас ибн Умайя, Укба ибн Аби Муайт, Адий ибн Хамра Саафи и Ибн Асда Хазали, съседи на Пророка, отишли да го тормозят в дома му. Докато се молил, един от тях хвърлил в тенджерата с яденето му овча карантия. Той ги извадил с пръчка, застанал на прага и рекъл:
– О, синове на Манаф! Какви съседи сте вие?
После хвърлил нечистотиите на пътя.
Щом видел Пророка, Умайя ибн Халаф започвал да го обижда, ругаел го и го хокал високо, засрамвал го и намигвал оскърбително.
Неговият брат Убай ибн Халаф заплашил с думите:
– Хей, Мухаммед (с.а.с)! Ще се кача на охранения си кон и ще те убия.
Тогава Пратеника на Аллах му отвърнал:
– Не, аз ще те убия, ако Аллах пожелае.
И наистина го убил в битката при Ухуд. А един път Убай ибн Халаф взел прогнила кост, стрил я и я издухал в лицето на Пратеника на Аллах.
Укба ибн Аби Муайт седял един ден до Пророка и слушал думите му. Убай, който бил негов приятел, научил за това, упрекнал го и го накарал да заплюе Пророка в
лицето. Укба така и постъпил.
Абу Лахаб се настроил враждебно и измъчвал Пророка още от първия ден на
открития му призив към Аллах. Двамата му синове, Утба и Утайба, били женени за двете дъщери на Мухаммед (с.а.с) Рукийя и Умм Кулсум. Абу Лахаб се обърнал към синовете си:
– Позорите името ми, ако не се разведете с дъщерите на Мухаммед (с.а.с).
Жена му също казала:
– Разведете се с тях. Те се отказаха от нашата вяра.
И синовете им се развели.
Съпругата на Абу Лахаб, Умм Джамил Аруа бинт Харб, също била заклет враг на
Пратеника на Аллах и на неговия призив. Събирала трънаци и нощем ги хвърляла по пътя на Пратеника на Аллах, та да се наранят той и неговите сподвижници.
Когато чула, че е низпослано знамението „Да се погубят двете ръце на Абу
Лахаб…“, тя сграбчила шепа камъни и тръгнала да търси Пратеника на Аллах. А той седял пред Кааба заедно с Абу Бакр. Тогава Аллах направил така, че тя да вижда само Абу Бакр. Попитала го:
– Къде е приятелят ти? Чух, че ми се присмива. Кълнем се в Аллах, кълна се, че ако го намеря, ще го ударя през устата с тези камъни! Ето, и аз мога да редя стихове. – И продължила. – Строго него порицахме; и не му се подчинихме; делото му отклонихме; вярата му омразихме!
После си тръгнала, а Абу Бакр попитал:
– О, Пратенико на Аллах, според теб тя видя ли те?
– Не, не ме видя. Аллах отне от зрението ù – отвърнал той.
За да обидят Пратеника на Аллах, курайшите често го наричали „Музаммам“(охулен) вместо „Мухаммед“ (хвален). По този начин го ругаели и оскърбявали. Но Аллах отклонявал от него всички оскърбления, защото те ругаели охуления, а той е Хваления.
Ахнас ибн Шарик Сакафи също обиждал Пророка.
Ала с най-голямото бреме да прегради пътя на Аллах сякаш се нагърбил Абу Джахл. Той измъчвал Пророка с обидни думи, забранявал му да извършва молитвата; гордеел се и се хвалел със стореното. Упражнявал натиск върху Пратеника на Аллах и видел ли го да се моли го заплашвал. Веднъж Пратеника на Аллах го хванал за врата, разтърсил го и му извикал: „Горко ти, горко! И отново – горко ти, горко!“(75:34–35).
А той го попитал:
– Заплашваш ли ме, о, Мухаммед (с.а.с)! Кълна се в Аллах, нито ти, нито твоят Господ можете да сторите нещо – аз съм най-гордият човек.
А един ден се обърнал към приятелите си:
– Мухаммед (с.а.с) още ли си удря лицето по земята пред вас?
– Да, така е.
А той им казал:
– Кълна се в Лат и Узза, че ако го видя, ще стъпя на врата му и ще нацапам лицето.
И той отишъл при Пратеника на Аллах, който извършвал молитва, и понечил да стъпи върху врата му. Но каква била изненадата на приятелите му, когато видели как Абу Джахл се оттегля, пазейки се с ръце. Попитали го какво му е, а той отвърнал:
– Между мен и него се отвори ров от огън, уплаших се и крила видях.
Тогава Пратеника на Аллах казал:
– Ако се беше приближил до мен, ангелите щяха да го разкъсат на парчета.В подобно нещастие изпаднал и Укба ибн Абу Муайт. Един ден Пратеникът на Аллах извършвал молитва при храма Кааба, където седели Абу Джахл и някои от неговите хора. Един от тях се обадил:
– Кой от вас ще донесе плацента от камила и ще я сложи върху гърба на Мухаммед (с.а.с), когато се наведе в молитвата?
Изпратили най-жалкия човек – Укба ибн Абу Муайт, който я донесъл и го изчакал да се наведе в суджуд; тогава я сложил между раменете му, а останалите започнали да се превиват от смях. През това време Мухаммед (с.а.с) стоял приведен и не вдигал глава, докато не дошла Фатима и не я махнала от гърба му. Тогава вдигнал глава и казал:
– О, Аллах, нека курайшите да погинат!
Станало им тягостно, че призовал Аллах срещу тях, защото знаели, че зовът,отправен на това място, получава отговор. После ги назовал по име човек по човек: „О, Аллах, да погине този и този, и този“. Всички били убити в битката при Бадр(49).
Петима се присмивали най-много на Пратеника на Аллах: Уалид ибн Мугира Махзуми, Асуад ибн Абд Ягус Зухри, Абу Зама Асуад ибн Абдулмутталиб Асади,Харис ибн кайс Хузаи и Ас ибн Уаил Сахми. Аллах известил Своя пратеник, че Той ще спре тяхното зло и казал:„Ние сме ти достатъчни срещу присмехулниците“(15:95).А след това Всевишният Аллах изпратил на всеки от тях наказание за назидание и поучение.
Преди години стрела леко била одраскала Уалид; раната не била сериозна и бързо му минала. Тогава Джибрил посочил белега от драскотината, раната отново се отворила и не спряла да го боли и измъчва до края на живота му.
Що се отнася до Асуад ибн Абд Ягус, Джибрил посочил стомаха му, а според друго предание главата му и по нея излезли гнойни язви, от които той умрял. Едни казвали, че е отровен, а други – че Джибрил посочил стомаха му и се подул, докато най-накрая Асуад умрял.
Когато пък Асуад ибн Абдулмутталиб притеснявал и измъчвал Пратеника на Аллах, той призовал Аллах срещу него:
– О, Аллах, накарай го да ослепее и нека загуби чедото си.
Тогава Джибрил запратил в лицето му тръни и Асуд ослепял; покосен от смърт бил и синът му Зама.
Стомахът на Харис ибн Кайс започнал да се пълни с жълта вода, екскременти започнали да излизат от устата му и той умрял.Ас ибн Уаил пък седнал върху бодлив храст, бодил от който влязъл в петата му, от чиято отрова той умрял.
Това е умалена картина на всичко, което Пратеника на Аллах и мюсюлманите изтърпели от курайшите, след като призивът към исляма бил обявен открито.Пратеника на Аллах предприел две стъпки спрямо това критично положение.
Домът на Аркам
Първата стъпка:
Понеже домът на Аркам ибн Абу Аркам Махзуми се намирал в подножието на възвишението Сафа, далеч от очите на тираните, Пратеника наАллах го превърнал в център за призив и служение и в място за обучение. Тук заедно със своите сподвижници се събирали тайно, той им четял знаменията на Аллах, поучавал ги и ги учил на Книгата и мъдростта. По този начин до голяма степен предпазил сподвижниците си от събития, които биха ги застрашили, ако се събирали явно и открито.А той самият окрито извършвал молитвата и открито призовавал към Аллах сред езичниците. Нищо не можело да го отклони от делото му – нито тормозът, нито враждебността, нито присмехът, нито подигравките. То представлявало част от мъдростта на Аллах, та призивът му да стигне и до вярващи, и до невярващи. След като достигне хората, никой няма да има оправдание пред Аллах. В Съдния ден няма да има човек, който да каже:
– При нас не е идвал вестител и предупредител.
Преселението в Хабаша(50)
Втората стъпка:
След като се уверил, че негусът е справедлив владетел и при него не угнетяват никого, Пророка посъветвал мюсюлманите да се преселят в Хабаша.
През месец раджаб на петата година след като Мухаммед (с.а.с) получил мисията на Пророк, заминала първата група мюсюлмани – дванайсет мъже и четири жени.Предвождал ги Осман ибн Афан Умауи, Аллах да е доволен от него. С него била и съпругата му Рукийя, дъщеря на Пратеника на Аллах. След Ибрахим и Лот (мир за тях) те са първото семейство, преселило се заради Аллах.
Сподвижниците на Мухаммед(с.а.с) тръгнали тайно през нощта и се отправили към пристанището Шуайба, южно от Джеда. По волята на Аллах там намерили два търговски кораба, на които се качили и отплавали за Хабаша.
Курайшите обаче разбрали за бягството; разбунили се, разгневили се и побързали да ги настигнат, за да ги хванат и да ги върнат в Мекка, където да продължат да ги мъчат, изтезават и отклоняват от религията на Аллах. Ала мюсюлманите вече се намирали в открито море и след като стигнали до брега, курайшите се върнали разочаровани.
Когато сура „Ан-Наджм“ била четена, езичниците извършили суджуд наред с мюсюлманите
На петата година след като Мухаммед (с.а.с) получил мисията на Пророк, през месец рамадан, тоест около два месеца след преселението на мюсюлманите в Хабаша,Пратеника на Аллах отишъл в Свещената джамия(51). Около Кааба се били събрали много курайши, сред които и техните първенци и големци. Тогава му била низпослана сура „Звездата“. Той застанал сред тях и изведнъж започнал да я чете.Това били най-прекрасните думи, които някога били чували. Необикновената им прелест ги удивила и изцяло запленила. Слушали поразени и мълчаливи. Когато Мухаммед (с.а.с) стигнал към края на сурата, сърцата им замрели. А щом изрекъл „Сведете чела до земята в суджуд пред Аллах и на Него служете!“ (53:62), всички паднали ничком в дълбок поклон, неспособни да се владеят.
Позовавайки се на Ибн Масуд, Аллах да е доволен от него, Бухари(52) разказва:„Пророкът прочете сура „Звездата“ и стори седжде; нито един от събралите се не остана да не се поклони дълбоко в суджуд. Само един от курайшите взе шепа дребни камъчета и пръст и ги вдигна към лицето му с думите: „Това ми стига!“ Видях как го убиха като неверник. Това е Умайя ибн Халаф, убит в битката при Бадр.
Преселниците се завръщат в Мекка
Тази новина стигнала до Хабаша, но в изопачен вид – че курайшите били приели исляма. Тогава преселилите се там мюсюлмани, зарадвани от добрата вест, се върнали в Мекка. Когато били на един час път от града, цялата истина им се изяснила – едни се върнали в Хабаша(53), други влезли в Мекка тайно или под покровителството на някого от курайшите.
Второто преселение в Хабаша
Разкайвайки се от суджуда,който били принудени да сторят заедно с мюсюлманите,и в желанието си да отмъстят заради гостоприемството,което чули,че негусът на Хабаша дал на преселилите се, курайшите подложили мюсюлманите на още по-жестоки мъчения и изпитания.Предвид тези жестоки условия Пратеникът на Аллах посъветвал своите сподвижници пак да се преселят в Хабаша.Този път били осемдесет и двама или осемдесет и трима мъже и осемнайсет жени. Второто преселение било по-трудно от първото,защото курайшите бдели и следели всяко движение на мюсюлманите. Мюсюлманите обаче били по-бдителни, по-мъдри и по-съобразителни от тях. Затова, въпреки всичките им усилия, успели да им се изплъзнат и заминали за Хабаша.
Сплетните на курайшите срещу мухаджирите (преселниците) в Хабаша
Езичниците трудно понесли, че мюсюлманите им се изплъзнали и намерили сигурно място и за себе си, и за вярата си. Те изпратили Амр ибн Ас и Абдуллах ибн Рабиа –двама от своите най-хитри мъже, да ги върнат в Мекка. Тогава и двамата все още били езичници.
Двамата пристигнали в Хабаша с предварително скроен план. Първо се свързалис епископите, поднесли им дарове и ги спечелили. След това отишли при негуса,комуто също поднесли дарове; разговаряли и с него, като му казали:
– Царю! В твоята страна са дошли едни глупави младежи – хем са изоставили своята религия, хем не са приели твоята. Носят религия, която сами са измислили; нито ние я познаваме, нито – ти. Заради тях при теб ни изпращат най-благородните мъже сред техните бащи, чичовци и семейства, за да им ги върнеш обратно. Те ще се грижат повече за тях.
Според предварителната уговорка епископите ги подкрепили.
Ала негусът бил предпазлив. Искал да изслуша и двете страни, за да му се изясни истината. Повикал той мюсюлманите и ги попитал:
– Каква е тази религия, заради която сте изоставили народа си и не сте приели нито моята религия, нито вярата на никой от тези народи?
От името на мюсюлманите заговорил Джаафар ибн Абу Талиб:
– Царю! Ние бяхме от хората, които тънеха в невежество, прекланяхме се пред идоли, ядяхме мърша, живеехме в разврат, прекъсвахме кръвните връзки, не зачитахме съседството. Сред нас силният изяждаше слабия. Така живеехме, докато Аллах не ни изпрати Пратеник. Той е един от нас. Познаваме потеклото му,честността му, целомъдрието му и неговата благонадеждност. Той ни призова към Аллах – да приемаме само Него за Бог, да Му се прекланяме и да се откажем от камъните и идолите, пред които се прекланяхме и ние, и бащите ни. Повели ни да повярваме в онова, което ни казва, да бъдем благонадеждни, да поддържаме кръвната връзка и добросъседството, да престанем да вършим светотатства и да проливаме кръв, забрани ни да правим скверни неща и да изричаме лъжи, да изяждаме имота на сираците, да клеветим добродетелните жени; повели ни да се прекланяме единствено пред Аллах и да не Го съдружаваме с нищо друго.Заповяда ни да извършваме молитва, да даваме закат и да говеем.– Джаафар продължил да изброява повелите на исляма. – Приехме думите му за истина и му повярвахме,последвахме го в религията на Аллах,която той донесе със себе си.Сега се прекланяме единствено пред Аллах и не Го съдружаваме с нищодруго.Забранено(54)за нас е онова, което Аллах ни е забранил, а ни е позволено(55)онова,което Той ни е позволил. Нашият народ се надигна срещу нас, измъчваха ни, отвличаха ни от нашата религия, за да ни накарат пак да се кланяме на идоли, вместо да се кланяме на Всевишния Аллах, да си позволяваме да правим онези скверни неща, които правихме и преди. И когато започнаха да ни угнетяват и да ни притесняват, да застават между нас и нашата религия, дойдохме в страната ти и сред равните ти избрахме теб, поискахме твоето покровителство и се надявахме, че при теб няма да ни угнетяват, о, царю!
Когато негусът чул това, поискал Джаафар да му прочете нещо от Свещения Коран.Той му прорецитирал началото на сура „Мариам“, започвайки от първото знамение Каф. Ха. Йа. Айн. Сад. Негусът заплакал така, че сълзите намокрили брадата му.Заедно с него се разплакали и епископите, чиито сълзи намокрили свитъците в ръцете си. После негусът казал:
– Наистина този Коран и Книгата, която е донесъл Иса(56), идват от едно и също място.
Обърнал се към двамата представители на курайшите и им казал:
– Вървете си. Кълна се, че няма да ви предам мюсюлманите и няма да им бъде сторено зло.
Курайшите напуснали двореца.
На другия ден Амр Ибн Ас намислил друга хитрост.Казал на негуса, че мюсюлманите разправят опасни неща за Иса, сина на Мариам. Негусът ги повикал и попитал дали е така. Джаафар отвърнал:
– За него разправяме онова, което ни е казал Пророка. Той е раб Божи и Негов пратеник, Негов дух и Негово слово, които Той е вдъхнал на Мариам, Непорочната Дева.
Негусът взел от земята една клонка и рекъл:
– Кълна се в Аллах, Иса, синът на Мариам, не се е отклонил от това, което ти каза, дори колкото тази клонка. Вървете си. В моята земя сте в безопасност. И три пъти повторил: – Който ви оскърби, ще бъде наказан. Дори срещу планина от злато няма да причиня страдание на някого от вас.
После заповядал да върнат подаръците на представителите на курайшите. Те си тръгнали оскърбени, а мюсюлманите открили в Хабаша най-добрия дом и най-добрия съсед.
Объркването на езичниците
След това разочарование и след пропадналите надежди да върнат мюсюлманите от Хабаша гневът на езичниците прераснал в ярост и те се нахвърлили ожесточено срещу останалите мюсюлмани, особено след като видели, че Мухаммед (с.а.с) продължава да отправя своя призив, а Абу Талиб продължава да го закриля въпреки сериозните заплахи и предупреждения. Това съвсем ги объркало и като не знаели какво да правят, понякога се оставяли да ги завладее ожесточението и пак започвали да измъчват и изтезават Пророка и останалите с него мюсюлмани; друг път подхващали обсъждания и спорове; трети път предлагали изкушения и съблазни, опитвали се да се пазарят и да постигат взаимни отстъпки. Дори замислили да убият Пророка и да ликвидират с призива към исляма. Ала от нищо нямало полза и те не постигали желаното. Усилията им по-скоро ги довели до разочарование и загуба. По-долу ще представим накратко тези техни действия.
Изтезанията и опитът за убийство
Съвсем естествено било след провала езичниците да се ожесточат отново. И те наистина подновили още по-енергично насилието срещу малцината останали мюсюлмани, дори посегнали и на Пратеника на Аллах.
Част от това е следната история .Утайба ибн Абу Лахаб отишъл при Мухаммед (с.а.с) и казал:
– Не вярвам в онзи, дето се приближи и се спусна, и бе на разстояние два лъка или по-близо (53:8–9).
След това го сграбчил, разкъсал ризата му и плюл в лицето му, но слюнката се върнала и паднала върху него. Тогава Пратеника на Аллах казал:
– О, Аллах, пусни срещу него едно от Твоите кучета!
Утайба заминал с керван за Шам и когато спрели по пътя, около тях започнал да обикаля един лъв. Тогава Утайба казал:
– Той ще ме изяде, защото Мухаммед (с.а.с) призова Аллах да го изпрати срещу мен.Мухаммед (с.а.с) ще ме убие, въпреки че е в Мекка, а аз – в Шам.
Легнали да спят и сложили Утайба по средата, но лъвът дошъл и от всички хора и камили избрал него, захапал го за главата и го разкъсал.
Друг пример е поведението на Укба ибн Абу Муайт. Веднъж, докато Мухаммед (с.а.с) правил суджуд, той стъпил върху врата му и така го притиснал, та чак очите му изпъкнали от напрежение.
Освен това, след като се провалили във всички опити да спрат призива на Мухаммед (с.а.с), езичниците започнали сериозно да се замислят да го убият, дори действията им да доведат до кръвопролитие. Техните планове се доказват от думите на Абу Джахл – един ден той се обърнал към курайшите:
– Мухаммед, както и сами виждате, иска едно: да хули нашата религия, да оскърбява дедите ни, да обявява за глупав начина ни на живот и да поругава нашите божества. Кълна се в Аллах, че ще донеса голям камък, който едва ще мога да нося, и когато той се наведе да се моли, ще го стоваря върху главата му. Ще ме следвате ли, или ще ми попречите?А след това нека родът Абдуманаф(57) да правят каквото им е угодно.
Останалите му отговорили:
– Никога за нищо няма да те предадем. Стори онова, което искаш.
На сутринта Абу Джахл взел камък, както го е описал. Пратеника на Аллах дошъл и започнал да извършва молитва. През това време курайшите дебнели и наблюдавали какво ще направи Абу Джахл. А той започнал да се приближава към Мухаммед(с.а.с). Изведнъж обаче отстъпил поразен, цветът на лицето му се променил, обзел го ужас, ръцете му се вкочанили и той хвърлил камъка. Курайшите го попитали какво му е, а той отвърнал:
– Тъкмо се каних да извърша онова, което казах вчера, и отпреде ми се изпречи една камила, самец. Никога не бях виждал самец с по-грамадна глава, с по-грамадна задница и по-грамадни зъби. Разбрах, че ще ме изяде.
Пророка пояснил:
– Това е бил Джибрил. Ако Абу Джахл се бе приближил, Джибрил щеше да го унищожи.
След това се случила още по-голяма и неприятна беда:Един ден курайшите се били събрали при ал-хатим(58) и си говорели за Пратеника на Аллах.През това време той се появил и започнал да обикаля Храма. Когато минал край тях, те го псували и по израза на лицето му личало отегчение. Всякога, щом минавал край тях, те продължавали да го псуват. После спрял и им казал:
– Хей, курайши, чувате ли ме? Кълна се в Онзи, в Чиято ръка е душата ми, дойдох да ви известя, че ако не повярвате, ще ви изколя.
Тези думи поразили курайшите. Дори най-агресивните от тях побързали да го поласкаят.
На другия ден пак се събрали и си припомнили случката. Щом той се задал, като един се нахвърлили върху него, взели плаща му и се разкрещели:
– Ти ли си, който злословиш по адрес на тези, пред които бащите ни са се кланяли?
– Да, аз – отвърнал той.
Тогава те го подхванали – един го бутал, друг го притискал, а Укба ибн Аби Муайт се приближил, увил плаща около врата му и започнал силно да го души. Абу Бакр чул някой да вика:
– Хванаха твоя човек!
Дотичал, сграбчил Укба за раменете, отблъснал го от Мухаммед (с.а.с) и започнал да удря другите и да ги блъска, викайки:
– Горко ви! Нима ще убиете човек само защото казва „Моят Господ е Аллах?“
Те се отдръпнали от Пратеника на Аллах и започнали да налагат жестоко Абу Бакр където сварят и да му дърпат косите, сплетени на четири плитки, от които не останало почти нищо. Хора от рода Тайм го увили в една дреха и го занесли в дома му. Нямало никакво съмнение, че е мъртъв. В края на деня обаче той проговорил и попитал за Пратеника на Аллах. Смъмрили го, че това са първите му думи, но отишли да му донесат храна и вода. Ала Абу Бакр не искал нито да яде, нито да пие,докато не види Пратеника на Аллах. След като се спуснала нощта и хората притихнали, го завели при Пратеника на Аллах, който се намирал в дома на Аркам. Едва когато се уверил, че Мухаммед (с.а.с) е добре, започнал да се храни.
Подложен на тежки мъчения, без перспективи за нормален живот, Абу Бакр, Аллах да е доволен от него, пожелал да се пресели в Хабаша. Когато стигнал до областта Бирк Гамад, го срещнал Малик ибн ад-Дагна, на почит сред кара и ахбаш. Попитал го накъде се е запътил и Абу Бакр му разказал всичко. Тогава Малик му казал:
– Абу Бакр! Хора като тебе не се оттеглят. Ти облагодетелстваш бедняците,поддържаш роднинските връзки, подкрепяш изпадналия в беда, гостоприемен си.Ще бъда твой покровител. Върни се и се прекланяй пред твоя Господ в твоята родина. Двамата се върнали в Мекка и Ибн ад-Дагна съобщил на курайшите, че Абу Бакр се намира под негова закрила. Те не му възразили, но казали:
– Само че заповядай на Абу Бакр да се прекланя пред своя Господ в дома си, а не на публично място. Опасяваме се да не увлече жените ни, синовете ни и нашите слаби люде.
Известно време Абу Бакр се съобразявал, а после построил в двора на дома си джамия, където открито се молил и четял Свещения Коран. Ибн ад-Дагна му напомнил, че е под негова закрила, но Абу Бакр я отхвърлил с думите:
– Стига ми закрилата на Аллах!
Когато четял Свещения Коран, Абу Бакр винаги се просълзявал. Жените и синовете на езичниците се стичали към него, удивлявали му се и го гледали. Заради това езичниците го тормозели.
При тези жестоки изпитания, през които преминали Пратеника на Аллах и мюсюлманите, се случило така, че двама славни герои на курайшите приели исляма.Под тяхна закрила мюсюлманите си отдъхнали за дълго. Това били чичото на Пратеника на Аллах – Хамза Абдулмутталиб, и Омар ибн Хаттаб, Аллах да е доволен от двамата.
Хамза, Аллах да е доволен от него, приема исляма
Причината Хамза да приеме исляма е следната: Един ден Абу Джахл минал край Пратеника на Аллах, който се намирал на възвишението Сафа, и започнал да го тормози. Казват, че дори го ударил с камък по главата, пукнал я и от раната потекла кръв. После отишъл при събралите се край Кааба курайши и седнал при тях. Една робиня на Абдуллах ибн Джудан видяла от вкъщи какво се случило на Сафа. След малко се появил Хамза – връщал се от лов, нарамил лъка си – и тя му разказала всичко. Хамза тръгнал да търси Абу Джахл и когато го намерил, му казал:
–Хей, твар мръсна! Псуваш сина на брат ми, а! И аз съм от неговата вяра.
Ударил го с лъка си и го ранил тежко. Между рода Махзум и рода Хашим започнал бой. Тогава Абу Джахл казал:
– Оставете Абу Уммара – тоест Хамза, – защото наистина грозно оскърбих неговия племенник.
Хамза приел исляма от гордост, сякаш езикът му го изпреварил, и той изрекъл неща, които не мислел. После обаче Аллах отворил сърцето му за вярата. Той бил най-силният и най-енергичният младеж сред курайшите, дори бил наречен „Лъва на Аллах“. Хамза приел исляма в месец зу-л-хиджа на шестата година след като Мухаммед (с.а.с) получил мисията на Пророк.
Омар, Аллах да е доволен от него, приема исляма
Три дена след като Хамза станал мюсюлманин, исляма приел и Омар ибн Хаттаб,Аллах да е доволен от него. Преди да приеме исляма, бил от най-жестоките врагове на мюсюлманите. Една нощ тайно чул някои от знаменията на Свещения Коран,когато Пратеникът на Аллах се молил при Кааба. Думите попаднали право в сърцето му и осъзнал, че това е истина. Ала продължавал да упорства; дори веднъж тръгнал с препасан меч – искал да убие Пратеника на Аллах. Тогава го срещнал един човек и го попитал:
– Накъде си се запътил, Омар?
– Искам да убия Мухаммед– отвърнал той.
– И как ще се опазиш от рода Хашим и рода Захра, ако убиеш Мухаммед?
– Както те гледам, и ти си се отрекъл от нашата религия.
– Чудно нещо, Омар! Аз ли да ти кажа? Защото сестра ти и зет ти вече се отрекоха.
Тогава Омар си тръгнал разгневен и отишъл право в дома на сестра си. А при тях бил Хаббаб ибн Арат, който им четял сура „Та Ха“ (20). Когато чул гласа на Омар, се скрил в къщата, а сестрата на Омар потулила свитъка от Свещения Коран. Омар влязъл и попитал:
– Какво е това мърморене, дето се носеше от къщата ви?
А те му отвърнали:
– Нищо, говорехме си.
Той продължил да разпитва:
– Вие двамата да не би да сте станали вероотстъпници?
Тогава зет му рекъл:
– А ако истината е в друга религия?
Тогава Омар му се нахвърлил и започнал жестоко да го бие. Сестра му се втурнала да го отстрани от мъжа си, но той я ударил така силно, че разкървил лицето ù.Разгневена, му казала:
– Омар, истината не е в твоята религия и аз свидетелствам, че няма друг бог освен Аллах! Свидетелствам, че Мухаммед (с.а.с) е Пратеника на Аллах!
Омар се отчаял, съжалил и се засрамил за стореното:
– Дайте ми книгата, дето е при вас, да я прочета – казал той.
– Ти си осквернен – отвърнала сестра му, – а тази книга могат да докосват само пречистените. Ела и се измий.
Така и направил, после взел книгата и започнал да чете „В името на Аллах,Всемилостивия, Милосърдния!“ Да, това наистина са добри и чисти имена –отбелязал той и после зарецитирал сура „Та Ха”.
Чел, докато стигнал до думите на Всевишния: „Аз съм Аллах. Няма друг Бог освен Мен. Затова на Мен служи и извършвай молитвата, за да Ме споменаваш!“ (20:14).
– Колко прекрасни и благородни са тези слова! Заведете ме при Мухаммед!
Тогава Хаббаб се показал и рекъл:
– Радвай се, Омар, защото се надявам, че зовът на Пратеника на Аллах, който отправи през нощта срещу четвъртък за теб, е чут. Тогава Пророка призова: „О,
Аллах, подкрепи исляма с този от двамата, който ти обичаш – с Омар ибн ал-Хаттаб или с Абу Джахл ибн Хишам!“
После Хаббаб му съобщил, че Пратеника на Аллах се намира в дома на Аркам в подножието на Сафа.
Омар се запътил за там и почукал на вратата. Излязъл мъж, видял го с препасан меч и веднага обадил на Пратеника на Аллах. Тогава всички се събрали. Хамза ги попитал:
– Какво ви става?
– Това е Омар.
– Добре, Омар е – казал той.
– Отворете му. Ако е дошъл с добро, ще го посрещнем с добро. Ако е дошъл с лошо, ще го убием с неговия меч.
По това време Пратеника на Аллах получавал откровение. После излязъл, хванал здраво Омар за дрехите, дръпнал го силно и му казал:
– Омар, няма ли да спреш, преди Аллах да ти изпрати същото унизение и наказание,каквито низпосла на Уалид ибн Мугира? – И добавил: – О, Аллах, това е Омар ибн Хаттаб. О, Аллах, укрепи исляма с Омар ибн Хаттаб!
След което Омар изрекъл:
– Свидетелствам, че няма друг Бог освен Аллах и ти си Пратеника на Аллах!
А събралите се в къщата на Аркам извикали толкова силно „Аллах е най-велик!“, че ги чули чак в джамията.
Реакцията на езичниците, когато Омар приел исляма
Чрез Омар, Аллах да е доволен от него, мюсюлманите се сдобили с голяма сила и могъщество. Когато приел исляма, отишъл при най-големия враг на Пратеника на Аллах сред курайшите, онзи, който най-жестоко измъчвал мюсюлманите – Абу Джахл. Почукал на вратата му, той се показал и го посрещнал с думите:
– О, добре дошъл! Какво те води при мен?
– Дойдох да ти кажа, че повярвах в Аллах и в Неговия пратеник Мухаммед (с.а.с).
Тогава Абу Джахл тряснал вратата под носа му и извикал:
– Бог да те порази! Да порази и онова, с което си дошъл! Омар отишъл при вуйчо си Ас ибн Хашим, за да извести и него.
После отишъл при Джамил ибн Муаммар Джамхи, от когото курайшите научавали новините, и му съобщил, че е приел исляма. Джамил се провикнал с все сила, че синът на Хаттаб е отстъпил от вярата. Омар отвърнал:
– Това е лъжа. Аз се отдадох на Бога.
Останалите се разгневили и му се нахвърлили. Започнали да се бият и се били, докато слънцето се издигнало над главите им.
Омар се прибрал в къщи, а курайшите се събрали и се отправили към дома му с намерението да го убият. Насъбрали се толкова много, че долината се изпълнила с хора. Дошъл и ал-Ас ибн Уаил от рода Сахм. Те били съюзници на рода Ади – рода на Омар. Ас бил наметнат с плащ и нагизден с копринени дрехи. Попитал го:
– Какво става с тебе?
Омар отговорил:
– Твоите хора искат да ме убият, защото приех исляма.
– Няма да те закачат – рекъл Ас. Излязъл и видял огромното множество. Попитал: –Накъде сте тръгнали?
Те му отвърнали:
– Този син на Хаттаб отстъпи от вярата.
Ас обявил:
– Няма да го закачате.
И те се разотишли.
След като Омар приел исляма, мюсюлманите станали и силни, и могъщи. Преди това се молeли тайно, но след като станал мюсюлманин, Омар казал:
– Пратенико на Аллах! И да умрем, и живеем, нали сме върху истината?
– Да, така е! – отвърнал Мухаммед (с.а.с).
– Е, тогава защо се крием? Който те е изпратил с истината, ще ни изведе.
Тогава излезли, подредени в две редици: в първата се намирал Хамза, а във втората – Омар. Плътно притиснати един в друг, влезли в Свещената джамия. Когато курайшите ги видели, изпаднали в непознато за тях униние. Затова нарекли Омар „Фарук“ („Онзи, който различава, разпознава [доброто от злото]“).
Ибн Масуд казва:
– След като Омар прие исляма, ние придобивахме все по-голяма увереност. Преди Омар да стане мюсюлманин, не можехме да се молим в Кааба.
А Сухайб добавя:
– След като Омар стана мюсюлманин, ислямът получи публичност и призивът започна открито. Събирахме се около Храма и правeхме тауаф. Търсeхме справедливост от онзи, който ни потискаше, и му отвръщахме със същото, което ни сторваше.
Източник:Сафиуррахман Мубаракфури (СВЕТЛИ СТРАНИЦИ ОТ ЖИТИЕТО НА МУХАММЕД (С.А.С)..)
Бележки:
48 -Вж. шахид.
49- Бадр – битката при Бадр е първото голямо сражение на Мухаммед (с.а.с) с
мекканските езичници. Неочакваната победа при крайно неблагоприятното
съотношение на силите повдигнала политическия и религиозен авторитет на
Мухаммед (с.а.с) и сложила началото на неговите активни действия против
враговете на исляма не само в Медина, но и из целия Арабски полуостров.
50- Хабаша – държава, на чиято територия през ХIII в. възниква Етиопия.
51 -Под Свещената джамия се разбира джамията в Мекка, тоест Масджиди харам при Кааба.
52- Бухари – Мухаммед ибн Исмаил Абу Абдаллах Джуфи (810–870), роден и починал в Бухара. Един от най-изявените учени по въпросите на хадисите (мухаддис).
Започнал да ги изучава на единадесетгодишна възраст; ходил на хадж в Мекка,
пътувал в продължение на 16 години из Халифата (Египет, Хиджаз, Ирак, Хорасан);
слушал хадиси при повече от хиляда шейхове – бил си поставил за цел да събере
всички достоверни хадиси. С характерната за мухаддисите от онова време
критичност той проверил 600 хиляди хадиса, известни тогава, а лично записал още
200 хиляди. От това огромно количество подбрал 7400 като „достоверни“. От тях
съставил своя известен труд „Джами сахих“, по-популярен само като „Сахих“.
Забележителното на този труд е, че в него хадисите са класифицирани по сюжет.
Благодарение на този принцип Бухари съществено разширил кръга на хадисите,
включвайки такива с най-различно съдържание – юридическо, историческо,
биографично, етическо, медицинско. Всичко това е събрано в 97 книги с 3450 глави,
като за всяка глава е посочено какви теми съдържа. Още неговите съвременици са
признали този труд за най-значимото ръководство по фикх. „Сахих“ на Бухари е
втората по значение книга след Свещения Коран.
53- През VII в. официалната религия в Хабаша било християнството.
54- Вж. харам.
55- Вж. халал.
56- Иса – библейско съответствие Иисус Христос.
57- Абдуманаф е родът на Мухаммед (с.а.с) – Бел. прев.
58- Вж. хиджр.
