четвъртък, 22 декември 2022 г.

Как Пророкът (с.а.с.) е претърпял агониите на смъртта

 



Защо Пророкът (с.а.с.) не е пощаден от агониите на смъртта?


Ал-Бухари (6510) предава, че Аиша (Аллах да е доволен от нея) е казала: Пратеникът на Аллах (мирът и благословията на Аллах да бъде върху него) имаше близо до себе си съд, в който имаше вода. Той започна да потапя ръцете си във водата, след което избърсваше лицето си с тях и казваше: „Ля илаха илля Аллах; наистина смъртта има агонии.” Тогава той вдигна ръката си и започна да казва: „С тези горе“, докато душата му беше взета и ръката му падна.

Ал-Хаким (119) предава от Абу Саид ал-Худри, че той отишъл да посети Пратеника на Аллах (мирът и благословията на Аллах да бъде върху него), когато имал треска, с одеяло върху него. Той сложи ръката си върху него и усети топлината през одеялото и каза: Колко силна е топлината на твоята треска, о, Пратенико на Аллах! Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза: „Ние (пророците) сме такива; изпитанията ни са тежки и наградата ни ще бъде умножена.“ Класифициран като сахих от ал-Албани в Сахих ат-Таргиб (3403).

Пророкът (мирът и благословията на Аллах да бъде върху него) изстрада агониите на смъртта и това беше, за да ги понесе с търпение и по този начин да се издигне в статуса пред Аллах, нека Той бъде възвишен, и да постигне наградата на търпеливата:

{Наистина, пациентът ще получи своята награда без сметка} [аз-Зумар 39:10]

{Така че бъди търпелив, [о, Мухаммад], както бяха тези с решителност сред пратениците} [ал-Ахкаф 46:35].

Беше неизбежно той (мирът на Аллах да бъде върху него) да бъде изпитан с болести, обиди и наранявания от враговете му и всички видове изпитания, включително агониите на смъртта, така че търпението му да се прояви, и за да даде пример за търпение.

Шейх Ибн Баз (Аллах да се смили над него) каза:

Аллах, нека Той бъде прославен и възвишен, изпитва Своите роби с лекота и трудности, лишения и просперитет и Той може да ги изпита по този начин, за да издигне статуса и славата им и да умножи наградата за добрите им дела, както прави за пророци и пратеници (мир на праха им) и праведните сред рабите на Аллах." (  Маджму Фатава Ибн Баз   4/370).

Така че каквото и да сполетя Пророка (мирът и благословията на Аллах да бъде върху него) от агониите на смъртта, тежка треска и други изпитания, беше само за да го издигне в положение и да умножи наградата му, както и за да може неговата умма да го приеме за свой пример.

Съня на Пророка (с.а.с.)

 


Разказан от Самура бин Джундаб:Когато Пророка свършеше молитвата (сутрин), той се обръщаше към нас и питаше:''Кой измежду вас е сънувал нещо ноща?''
И ако някой беше сънувал нещо, той го разказваше.
Пророка казваше: 
''Ма ша'а-ллах''(от арабски буквално:
''Каквото Аллах е пожелал'' и сочи добър знак.
Един ден той ни попита дали някой от нас е имал сън.Всички казаха не.
Пророка отвърна:''
Но пък аз тази нощ видях в съня си двама човека, които дойдоха при мен, взеха ме за ръцете и ме заведоха на Свещената Земя (Йеросалим. 
Там видях един седящ човек, а друг стоеше (до него) с желязна кука в ръка, която той забиваше в единия край на устата (на седящия), раздирайки (бузата му) до самия тил. После той правеше същото с другия край на устата, а в това време разкъсаната буза зарастваше, след което той отново се връщаше към нея и правеше същото.
 Аз попитах: 
„Какво е това?” – а те ми казаха:
 „Върви!”. 
Ние (отново) тръгнахме (и не спряхме) докато не приближихме до лежащ на гръб човек. 
До неговата глава стоеше друг човек, държащ в ръка камък (или парче скала) и разбиваше главата (на лежащия).
 И след като му нанасяше удар, камъка отскачаше настрани, а (този човек с камъка) се отправяше към камъка, за да го вземе, и все още не върнал се към лежащия, главата му зарастваше, приемайки своя предишен вид, и той наново му нанасяше удар.
Аз попитах:
 „Кои са това?” – а те ми казаха: „Върви!”.
 Ние отново тръгнахме на път, докато не стигнахме дупка, подобна на пещ, горната част, на която беше тясна, а долната- широка.
Долу гореше огън и когато той се приближаваше към тях , те подскачаха толкова нависоко, че за малко да не излязат навън, когато огъня стихваше, те се връщаха обратно, а се намериха там голи мъже и жени. 
Аз попитах: „Кои са това?” 
– а те ми казаха: „Върви!”.
 Ние отново тръгнахме, докато не достигнахме до река 
(в която вместо вода течеше) кръв. 
В нея стоеше човек, а посред реката (или на брега на реката) срещу него стоеше друг човек, пред който лежаха камъни.
Когато човека, който се намираше в реката, искаше да излезе от нея, (другия) човек хвърляше камък право в устата му и го връщаше на мястото му, и всеки път, когато той се опитваше да излезе, другия му хвърляше камък в устата и го връщаше на предишното му място. 
Аз попитах: „Какво е това?” – а те ми казаха:
 „Върви!”.
 Ние отново тръгнахме и вървяхме, докато не стигнахме до зелена градина, където растеше огромно дърво, в подножието на което стоеше някакъв старец с деца, а точно до дървото видях (друг) човек, поддържащ горящ пред него огън. 
Аз попитах:
 „Какво е това? 
Кои са тези?” – а те ми казаха: „Върви!”.
 И ние продължихме до голяма градина, по-голяма и по-хубава, от която никога не бях виждал преди.
 Те ми казаха:
 „Изкачи се нагоре.” 
И аз се изкачих. 
Стигнахме до град построен от златни и сребърни тухли. Пристигнахме до вратите на града, помолихме за разрешение да влезем и ни отвориха. 
Когато влязохме бяхме поздравени от хора, на които едната част от телата им бяха възможно най-красивите, които може някой да види, а другата- възможно най-грозната. Каза им се да скочат в една река, а това бе река, която минаваше (от там).
 Водата ѝ беше най-чистото бяло.
 И те отидоха и скочиха в нея. 
След това излязоха възстановени от тази грозотия
 (която имаха), изглеждайки възможно най-добре.

След това (моите спътници) ме качиха на дървото (което беше по средата на зелената градина) и ме въведоха в прекрасен дом, който никога не бях виждал и в който се намираха старци, млади хора, жени и деца.
 След това те ме изведоха от там, изкачиха ме по-високо по дървото и ме въведоха в (друг) дом, който беше още по-красив и хубав (от предишния) и в който се намираха старци и млади хора, Аз казах (на своите спътници):”
Вие ме водихте със себе си тази нощ, а сега ми разкажете, за това, което видях.”
 Те казаха: 
„Да, що се касае до този, който ти видя да му разкъсват устата, той е лъжец, произнасящ лъжливи думи, които от него ца се разпространили навсякъде, а сега с него ще правят това до самия Съден Ден. 
Този, който ти видя, да му разбиват главата, Аллах го бе научил на Корана , но въпреки това той спеше през нощта и не се придържаше към повелите му през деня, и сега с него ще правят това до самия Съден Ден. 
Тези, които ти видя в дупката, бяха прелюбодеи, а тези, които ти видя в реката са лихвари. Седящия в подножието на дървото старец бе Ибрахим (а.с.), децата около него, това бяха децата, които са умрели с вродената им религия, а човека поддържащ огъня бе Малик, пазителя на Ада. Първият дом, в който ти влезе е предназначен за обикновените вярващи, а що се касае ( за втория) дом- той е за загиналите заради вярата. 
Аз съм Джибрил, а това е Микаил, а сега вдигни глава.” Вдигайки главата си, видях нещо подобно на облак и те ми казаха: „Ето това е твоето място.” 
Аз възкликнах: „Позволете ми да го заема!”
- но те ми казаха: „Без съмнение твоя живот още не е свършил, а когато свърши ти ще заемеш своето място.”” (Сахих Ал-Букхари книга 23, Хадис 248)

В хадиса разказан от Ал-Бурку’ани (там където се споменава за децата, които били заобиколили Ибрахим (а.с.)) се казва:
 „Това са децата родени с тяхната вродена вяра (фитра). Някои от мюсюлманите попитали:
 „О Пророко на Аллах, а какво става с децата на идолопоклонниците?” Пророка (с.а.с.) отговорил:
 „Дори и техните деца. 
Колкото до хората с половин грозна и половин красива страна, те бяха смесили добри дела с лоши и Аллах им бе простил.” (Сахих Ал-Букхари книга 87, Хадис 171).