РАЗДЕЛ ЗА ПОЧИТТА КЪМ ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЕМЕЙСТВОТО НА ПРАТЕНИКА НА АЛЛАХ, Аллах да го благослови и с мир да го дари, както и за достойнствата им

  

Аллах Всевишния е казал:

 „Аллах иска да махне от вас всяка нечистота, о, хора от дома [на Пророка], и напълно да ви пречисти“

 (33: 33).

И е казал Всевишния: „А който зачита обредите на Аллах, това е от набожността на сърцата“

(22: 32).

350. От Язид ибн Хаййан се предават думите:

 „Аз, Хусайн ибн Сабра и Амр ибн Муслим отидохме при Зайд ибн Аркам, Аллах да е доволен от него. Когато седнахме там, Хусайн каза: 

„Зайд, на теб са ти се случили много добрини: видял си Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, чул си беседата му, участвал си в завоеванията заедно с него, отслужвал си молитва, която той е водел. 

Много добрини са ти се случили, Зайд. 

Разкажи ни, Зайд, какво си чул от Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари“. Той каза: „Племеннико, вече е напреднала възрастта ми, а и много време е минало, та съм забравил част от онова, което бях запомнил от Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари. 

Затова, каквото ви разкажа, приемете го, а каквото не успея, не го изисквайте от мен“. 

После той каза:

 „Един ден Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, изнесе пред нас проповед при кладенец, наречен Хумма, между Мека и ал-Медина.

 Той възхвали Аллах и Го прослави, даде ни наставление и напомни [за Съдния ден].

 После каза:

 „Хора, аз съм само човек.

 Скоро ще дойде пратеник от моя Господ 

[ангелът на смъртта] и аз ще му откликна.

 Оставям ви две велики неща.

 Едното от тях е Книгата на Аллах.

 Тя съдържа напътствие и светлина.

 Приемете Книгата на Аллах 

и се придържайте към нея!“ 

Той [ни] подбуди и поощри към Книгата на Аллах. После каза:

 „[Второто нещо са] членовете на моето семейство. Напомням ви за Аллах относно членовете на моето семейство. 

И [пак] ви напомням за Аллах относно членовете на моето семейство“. 

Хусайн попита:

 „Но кои са членовете на семейството му, Зайд? Жените му не са ли сред членовете на неговото семейство?“ 

Отговори: 

„Жените му са сред членовете на семейството му, ала членове на неговото семейство са онези, на които е забранено [да получават] милостинята садака подир него“.

 Попита:

 „И кои са те?“ 

Отговори:

 „Те са родът на Али, родът на Акил,

 родът на Джафар и родът на Аббас“. 

Попита:

 „И за всички тях е забранена милостинята садака?“ Той отговори утвърдително“

 (разказан от Муслим).

В друг вариант се казва:

 „Оставям ви две велики неща.

 Едното от тях е Книгата на Аллах, която е въжето на Аллах. 

Който от вас я следва, ще бъде напътен, 

а който я изостави, ще бъде в заблуда“.

351. От сина на Омар, Аллах да е доволен и от него, и от баща му, се предава, че Абу Бакр Превярващия, Аллах да е доволен от него, му казал: „Почитайте Мухаммeд, Аллах да го благослови и с мир да го дари, чрез [почит към] членовете на неговото семейство!“ 

(разказан от ал-Бухари)

Преселението на Пратеника на Аллах и мястото му в Исляма

 

Преселението е период, който се характеризира с факти и събития, допринасящи много за ислямското общество. Извоювани са много права с преодоляването на куп препятствия и трудности от Пратеника на Аллах и неговите сподвижници. И всичко това заради Аллах, Сътворителят на Земята и небесата, и на всичко в тях. Това е символ на духовно извисяване на мюсюлманина над суетата и низките страсти на този свят, да се отличи от останалите хора чрез висотата на своя мироглед, чрез величието на своите стремления и чрез вечното си пребиваване във висините на най-висшите идеали. Множество събития по времето на Преселението съдържат житейски поуки, които могат да бъдат идеали, говорещи сами по себе си. Защото вярващият в Аллах изразява своите мисли и не се страхува от противниците, защото е убеден. Позицията на силата прави боязливи враговете на Аллах и всява ужас в душите им. Няма съмнение, че курайшите изпитвали страх да извършат убийство, защото Пратеникът изявявал своята позиция. А хората на злото винаги твърде много милеят за живота си и се страхуват да не го загубят.

Пратеникът успява да побратими преселниците от Мекка с местното мединско население, приело Исляма. Те не давали имотите си на своите деца наследници, а на нуждаещите се братя мюсюлмани. С помощта на Аллах много личности допринесли за разпространението на Исляма. Хора като Абдуллах ибн Месуд, Абдуррахман ибн Ауф и други понесли на своите плещи бремето на ислямския призив. Оставяли свидни жертви в негово име, подлагали се на страдания, болки и отдали живота си. С многобройни жертви победил Ислямът. От техните усилия и от усилията на братята им се родила държавата на праведните халифи и били осъществени ислямските славни завоевания. Благодарение на тях Ислямът достигна до нас. Чрез него Аллах ни избави от невежеството и заблудата на идолопоклонничеството, безверието и безчестието.

Днес ние имаме много повече възможности да завъртим колелото напред към благочестивата ислямска промяна и да направим по-близък деня, в който нашето ислямско общество ще заживее изцяло със законите и нормите на Исляма. А дали това ще се превърне в действителност, зависи единствено от волята на Всевишния.

След Преселението започват много промени, биват подписани споразумения, примирия, има и много скръбни моменти. Чудото, наречено „мирадж" – възнесението на Пратеника от Мекка до Йерусалим /Кудс/. Призоваващият към Аллах трябва да бъде решен да продължава своя призив с каквото и да му се противопоставят празнодумците и да извръща погледа си от онези, които му предлагат високи постове в обществото и слава. А трудностите, които понасят вярващите по пътя към правдата, са гаранция за тяхната чиста съвест и спокойствие в сърцата им. Преселението допринася много за ислямското развитие, обединение и култура.