Един ден той ни попита дали някой от нас е имал сън.Всички казаха не.
Пророка отвърна:''
Но пък аз тази нощ видях в съня си двама човека, които дойдоха при мен, взеха ме за ръцете и ме заведоха на Свещената Земя (Йеросалим.
Там видях един седящ човек, а друг стоеше (до него) с желязна кука в ръка, която той забиваше в единия край на устата (на седящия), раздирайки (бузата му) до самия тил. После той правеше същото с другия край на устата, а в това време разкъсаната буза зарастваше, след което той отново се връщаше към нея и правеше същото.
Аз попитах:
„Какво е това?” – а те ми казаха:
„Върви!”.
Ние (отново) тръгнахме (и не спряхме) докато не приближихме до лежащ на гръб човек.
До неговата глава стоеше друг човек, държащ в ръка камък (или парче скала) и разбиваше главата (на лежащия).
И след като му нанасяше удар, камъка отскачаше настрани, а (този човек с камъка) се отправяше към камъка, за да го вземе, и все още не върнал се към лежащия, главата му зарастваше, приемайки своя предишен вид, и той наново му нанасяше удар.
Аз попитах:
„Кои са това?” – а те ми казаха: „Върви!”.
Ние отново тръгнахме на път, докато не стигнахме дупка, подобна на пещ, горната част, на която беше тясна, а долната- широка.
Долу гореше огън и когато той се приближаваше към тях , те подскачаха толкова нависоко, че за малко да не излязат навън, когато огъня стихваше, те се връщаха обратно, а се намериха там голи мъже и жени.
Аз попитах: „Кои са това?”
– а те ми казаха: „Върви!”.
Ние отново тръгнахме, докато не достигнахме до река
(в която вместо вода течеше) кръв.
В нея стоеше човек, а посред реката (или на брега на реката) срещу него стоеше друг човек, пред който лежаха камъни.
Когато човека, който се намираше в реката, искаше да излезе от нея, (другия) човек хвърляше камък право в устата му и го връщаше на мястото му, и всеки път, когато той се опитваше да излезе, другия му хвърляше камък в устата и го връщаше на предишното му място.
Аз попитах: „Какво е това?” – а те ми казаха:
„Върви!”.
Ние отново тръгнахме и вървяхме, докато не стигнахме до зелена градина, където растеше огромно дърво, в подножието на което стоеше някакъв старец с деца, а точно до дървото видях (друг) човек, поддържащ горящ пред него огън.
Аз попитах:
„Какво е това?
Кои са тези?” – а те ми казаха: „Върви!”.
И ние продължихме до голяма градина, по-голяма и по-хубава, от която никога не бях виждал преди.
Те ми казаха:
„Изкачи се нагоре.”
И аз се изкачих.
Стигнахме до град построен от златни и сребърни тухли. Пристигнахме до вратите на града, помолихме за разрешение да влезем и ни отвориха.
Когато влязохме бяхме поздравени от хора, на които едната част от телата им бяха възможно най-красивите, които може някой да види, а другата- възможно най-грозната. Каза им се да скочат в една река, а това бе река, която минаваше (от там).
Водата ѝ беше най-чистото бяло.
И те отидоха и скочиха в нея.
След това излязоха възстановени от тази грозотия
(която имаха), изглеждайки възможно най-добре.
След това (моите спътници) ме качиха на дървото (което беше по средата на зелената градина) и ме въведоха в прекрасен дом, който никога не бях виждал и в който се намираха старци, млади хора, жени и деца.
След това те ме изведоха от там, изкачиха ме по-високо по дървото и ме въведоха в (друг) дом, който беше още по-красив и хубав (от предишния) и в който се намираха старци и млади хора, Аз казах (на своите спътници):”
Вие ме водихте със себе си тази нощ, а сега ми разкажете, за това, което видях.”
Те казаха:
„Да, що се касае до този, който ти видя да му разкъсват устата, той е лъжец, произнасящ лъжливи думи, които от него ца се разпространили навсякъде, а сега с него ще правят това до самия Съден Ден.
Този, който ти видя, да му разбиват главата, Аллах го бе научил на Корана , но въпреки това той спеше през нощта и не се придържаше към повелите му през деня, и сега с него ще правят това до самия Съден Ден.
Тези, които ти видя в дупката, бяха прелюбодеи, а тези, които ти видя в реката са лихвари. Седящия в подножието на дървото старец бе Ибрахим (а.с.), децата около него, това бяха децата, които са умрели с вродената им религия, а човека поддържащ огъня бе Малик, пазителя на Ада. Първият дом, в който ти влезе е предназначен за обикновените вярващи, а що се касае ( за втория) дом- той е за загиналите заради вярата.
Аз съм Джибрил, а това е Микаил, а сега вдигни глава.” Вдигайки главата си, видях нещо подобно на облак и те ми казаха: „Ето това е твоето място.”
Аз възкликнах: „Позволете ми да го заема!”
- но те ми казаха: „Без съмнение твоя живот още не е свършил, а когато свърши ти ще заемеш своето място.”” (Сахих Ал-Букхари книга 23, Хадис 248)
