Чудото на рождението му

Чудото на рождението му


Още преди раждането на пророка е имало знаци предвещаващи неговата поява.

Не само, че е предизвестен от предшествениците си с името Ахмeд, а и годината в която е роден е годината на Слонът, през която Аллах по един необикновен начин предпазил свещенния Си дом в Мекка от унищожение чрез войските на абесинския крал Абраха. Този крал получил властта над Йемен след персийските крале и направил храм, за които напразно се надявал да се превърне в цел за поклоненията на арабите. Когато това не се получило, решил да премахне "конкуренцията" от пътя си и подготвил армията и слоновете си за война; Това се казва в сура 105 в Корана:

"1. Не видя ли [о, Мухаммад] как постъпи твоят Господ с владетелите на слона? 2. Не превърна ли Той коварството им в заблуда? 3. И изпрати срещу тях ята от птици, 4. които ги замеряха с камъни от печена глина. 5. И ги стори да приличат на проядени листа."

Ибн Са`д казва в книгата си "Kitab at-Tabaqat al-Kabir", че една “чужда” жена, предполага се може би сестрата на Варака Ибн Науфал, се предложила на Абдуллах ибн Абд ал-Мутталиб, когато той бил на път за вкъщи. Той отхвърлил предложението й и отишъл вместо това при жена си; имал полов контакт с нея, след което тя забременяла с момче. Когато по-късно Абдуллах ибн Абд ал-Мутталиб отново срещнал “чуждата” жена и я пожелал, тя отказала, тъй като "Светлината била изчезнала от лицето му." Тя се надявала тази светлина да се прехвърли върху нея чрез съединяването на телата им.

Когато няколко месеца по-късно Абдуллах ибн Абд ал-Мутталиб пътувал с една каравана за Медина да посети близки на майка си, се удавил и умрял. В скръбта по починалия й съпруг и в мъката по неродения живот в утробата й младата вдовица Амина имала една нощ в полусън видение. Един небесен пратеник и се явил с думите: "Ти си бременна с владетеля на този народ; При раждането му кажи: Давам го под закрилата на Единствения и го наричам Мухаммед."

След това бременността на Амина протекла леко и приятно; тя не изпитвала умората, която чувстват жени в нейното положение, дори раждането протекло необичайно. По време на раждането присъствали 4 небесни същества, детето било родено без нечистотите на майчината утроба, с вече откъсната пъпна връв и обрязано. "Родих го чист както се раждат агнетата, без всякаква нечистотия." – разказвала тя по-късно.

Момчето се подпряло уж на пода, за да издигне главата си към небето; ал-Бусири пояснява това по следния начин: "С вдигната глава - това обръща внимание на пълното владеене; поглед отправен нагоре - това говори за висшето му призвание." (Хамзия I, 34)

Евреите в Медина видяли през онази нощ една светла звезда на небето, огънят на "Магус" изгаснал и една ясна светлина осветила дворците на Сирия. Съдебната зала в палата на персийския крал се срутила и реката Тигрис излязла от коритото си, но ясновидците му не могли да му дадат никакъва информация за тези загадъчни събития.

"Нощта на великолепието" е най-висшата от всички нощи, заради откровението на Книгата. 

Чудесата в детството му

Чудесата в детството му


Момчето било връчено според традицията на кърмачка – Халима, от рода на Бани Са'д. Непосредствено след това тя имала достатъчно мляко, както за храненичето, така и за своето дете. Изсъхналите й земи отново се раззеленили, палмите давали плодове и добитъкът наедрял. Старото й магаре също "се стегнало" и една камила, която почти била "изсъхнала", започнала да дава отново достатъчно за пиене за цялото семейство.

Един път Халима изгубила в блъсканицата из улиците на Мекка момчето, точно когато искала да го върне на майка му; Варака ибн Науфал и един друг мъж от Курайшите (рода Курайш) го намерили. Варака го вдигнал на раменете си, заобиколил с него Ка'ба и се молил за него.

Халима отишла веднъж с момчето на панаира 'Указ. Там то било забелязано от ясновидец ('Арраф) от рода на Худайл, който като го видял извикал: „О Вие люде на Худайл, Вие Араби! Убийте онова момче!“ При това Халима се измъкнала мълчешком, а заобикалящите запитали ясновидеца: „Какво е това момче?“ Той отговорил: „Той ще убие привържениците на вашата религия, ще срути боговете ви и ще ви победи.“

С думите –

Не разтворихме ли Ние твоята гръд [о, Мухаммад]? (94:1)

- в началото на сура 94 се обръща внимание на едно друго чудо.

Пророкът сам разказал за това изживяване от детството:

"Докато пазих добитъка с „брат си“ - синът на Халима, ме изненадаха два чисто бели образа. В началото ми се стори, че това са големи птици, но след това разбрах че се бъркам. Бяха двама мъже с бели одежди, които не познавах. Единият попита другия, като ме имаше на предвид: „Той ли е?“ Този отговори: „Да.“ Аз се бях вцепенил от ужас. Те ме взеха, сложиха ме да легна и ми разтвориха гръдта. Изглеждаше така сякаш търсеха нещо там; когато го намериха, го изхвърлиха, а отворената част отново се затвори. След това те изчезнаха, така сякаш бяха просто сенки." [Предадено от Муслим]

Ал-Байхаки разказва с детайли за „разтварянето на гръдта“ в първия том на книгата Dala'il an-Nubuwwa; там двете същества носят скъп съд пълен със сняг, с който измили по „един приятен начин“ сърцето му. Това което извадили, било черна точка от кръв - „част от сатаната“, която те заместили със светлина, за да го подготвят да приеме Божието откровение чист и неопетнен.

След като затворили гръдта му, единият казал: "Премери го с десет от този народ!" Но той ги надвил, и това станало дори когато го премерили със сто и хиляда от рода му. При това другият казал: "Остави го! Ако го премериш даже с целия му народ, той безсъмнено ще ги надвие!"

На 13 год. имал възможността да придружи чичо си Абу Талиб на караванно пътешествие до Сирия. Там живял монахът Бахира, който забелязал от прозореца на дома си облак във формата на бяла птица и изглеждало така сякаш облакът следвал караваната. От писанията, които чел, знаел за предвещанието за пророк след Исус и затова приготвил на бързо за ядене и се затичал да покани пътниците. Когато накрая се запознал с Мухаммед, разпознал в него очаквания пратеник на Аллах.  


Момчето било връчено според традицията на кърмачка – Халима, от рода на Бани Са'д. Непосредствено след това тя имала достатъчно мляко, както за храненичето, така и за своето дете. Изсъхналите й земи отново се раззеленили, палмите давали плодове и добитъкът наедрял. Старото й магаре също "се стегнало" и една камила, която почти била "изсъхнала", започнала да дава отново достатъчно за пиене за цялото семейство.

Един път Халима изгубила в блъсканицата из улиците на Мекка момчето, точно когато искала да го върне на майка му; Варака ибн Науфал и един друг мъж от Курайшите (рода Курайш) го намерили. Варака го вдигнал на раменете си, заобиколил с него Ка'ба и се молил за него.

Халима отишла веднъж с момчето на панаира 'Указ. Там то било забелязано от ясновидец ('Арраф) от рода на Худайл, който като го видял извикал: „О Вие люде на Худайл, Вие Араби! Убийте онова момче!“ При това Халима се измъкнала мълчешком, а заобикалящите запитали ясновидеца: „Какво е това момче?“ Той отговорил: „Той ще убие привържениците на вашата религия, ще срути боговете ви и ще ви победи.“

С думите –

Не разтворихме ли Ние твоята гръд [о, Мухаммад]? (94:1)

- в началото на сура 94 се обръща внимание на едно друго чудо.

Пророкът сам разказал за това изживяване от детството:

"Докато пазих добитъка с „брат си“ - синът на Халима, ме изненадаха два чисто бели образа. В началото ми се стори, че това са големи птици, но след това разбрах че се бъркам. Бяха двама мъже с бели одежди, които не познавах. Единият попита другия, като ме имаше на предвид: „Той ли е?“ Този отговори: „Да.“ Аз се бях вцепенил от ужас. Те ме взеха, сложиха ме да легна и ми разтвориха гръдта. Изглеждаше така сякаш търсеха нещо там; когато го намериха, го изхвърлиха, а отворената част отново се затвори. След това те изчезнаха, така сякаш бяха просто сенки." [Предадено от Муслим]

Ал-Байхаки разказва с детайли за „разтварянето на гръдта“ в първия том на книгата Dala'il an-Nubuwwa; там двете същества носят скъп съд пълен със сняг, с който измили по „един приятен начин“ сърцето му. Това което извадили, било черна точка от кръв - „част от сатаната“, която те заместили със светлина, за да го подготвят да приеме Божието откровение чист и неопетнен.

След като затворили гръдта му, единият казал: "Премери го с десет от този народ!" Но той ги надвил, и това станало дори когато го премерили със сто и хиляда от рода му. При това другият казал: "Остави го! Ако го премериш даже с целия му народ, той безсъмнено ще ги надвие!"

На 13 год. имал възможността да придружи чичо си Абу Талиб на караванно пътешествие до Сирия. Там живял монахът Бахира, който забелязал от прозореца на дома си облак във формата на бяла птица и изглеждало така сякаш облакът следвал караваната. От писанията, които чел, знаел за предвещанието за пророк след Исус и затова приготвил на бързо за ядене и се затичал да покани пътниците. Когато накрая се запознал с Мухаммед, разпознал в него очаквания пратеник на Аллах. 

Първото откровение

След женитбата с Хадиджа пророкът започнал да става все по-замислен; добродетелността и вярата му били назрели. От време на време се усамотявал в планината Хира, за да размишлява и да се моли на спокойствие на Аллах. Когато веднъж отново бил отишъл в пещерата си, в търсене на истината, ангелът Габриел дошъл при него и му заповядал:

"Чети!" (96:1)

Това било първото чудотворно откровение на строфа от Корана. Коранът се счита за главното чудо на пророка Мухаммед.

Знанията за неизвестното

Знанията за неизвестното


Имало е много ситуации, в които Аллах е изпращал на пророка не само откровение, а му е давал дори и знания за неизвестното. Например във връзка с атентати, които били планувани срещу него.

Една еврейка от Хайбар сервирала на Мухаммед и на съпътниците му отровено овче месо. Той опитал едно парче от него и казал веднага: „Спрете, тази плешка ми разказва, че е отровена."

Но въпреки всичко, малко по-късно това натровило пророка.

Чудото с животните

Чудото с животните


Един овчар от рода Аслама пасял веднъж овцете си в пустинята на Ду Халайфа, когато един вълк плячкосал една от овцете му. Овчарят подгонил вълка и го замерил с камъни и така успял да спаси овцата си от разкъсване. Вълкът обаче проговорил и го попитал, дали не го е страх от Бог, за да му отнема по този начин "дневната дажба хляб". Овчарят съвсем се объркал: Говорещ вълк?

Вълкът обаче въобще не се впечатлил и казал: “Какво те учудва в един говорещ вълк, след като ти си пасеш тук безгрижно овцете, докато пратеника на Аллах учи хората в близкия град на това което е скрито и което ще се случи в бъдеще.”

Човекът веднага подкарал овцете си към Медина; в къщата на Айюб разказал случилото се на пророка и той отговорил: "Това са чудесата, които се случват преди настъпването на часа (съдния ден)."

Разказват се обаче и малки "анекдоти", като например, че веднъж един орел откраднал обувката на пророка, за да го спаси от отровната змия, която се била скрила там. Или, че една камила, която трябвало да бъде заколена се измъкнала на косъм, защото избягала и потърсила убежище при пратеника на Аллах, като положила глава в скута му.

Природните чудеса

Природните чудеса


Пророкът не само бил поздравяван от дървета и планини, но бил дори в състояние да накара материята да му се подчинява, за поука на неверниците.

Така един бедуин приел Исляма, след като видял как по заповед на пратеника на Аллах един цвят на фурма паднал от дървото и след това пак се върнал на мястото си. По време на битката в Бадр мечът на Укаша се разпукал, но тъй като желанието и готовността му за борба не се пречупили, той се отправил към пророка и поискал друг меч. Мухаммед му дал един клон без листа, който се превърнал в меч. Укаша носил този меч до деня на смъртта си като герой (воюващ по Божия път) по времето на Абу Бакр.

Пророкът имал навика по време на проповедите си да се подпира на едно върбово дърво. Един ден му направили една обикновена катедра, така че върбовия пън станал излишен. Дървото въздишало дълбоко наскърбено и се оплаквало, защото пророкът му липсвал; Тогава Мухаммед накарал за утеха да го преместят близо до него.

Една огромна скала пречила на мюсюлманите при изкопаването на окопите за битката и те казали на пророка. Той налял в една кофа вода, която изсипали върху скалата. След това камъкът не пречил при копаенето, а се разпадал като прах.

За разтреперването на планината Ухуд виж примера в текста от ал-Избахани.

Лечебните чудеса

Лечебните чудеса

С позволението на Аллах пророкът притежавал и лечебни сили: Поставил разтеклото се око на Катада ибн ал-Ну’ман на мястото му и то станало по-доброто от двете му очи; със слюнката си излекувал също окото на Али и раната от стрела на Абу Катада.

Също така той използвал лечебната сила на слюнката си, за да излекува един стар мъж, който имал рак на стомаха; той поплюл върху едно топче земя, което мъжът трябвало да изпие разтворена във вода. Водата, с която пророкът се миел, също служила за "медицински" цели: когато била поляна с тази вода, една изморена камила си възвърнала силата да носи товар. Абдуллах Ибн Убай се опитал с подобно лечение да излекува упоритото неверие на баща си.

Пророкът излекувал и Абдуллах ибн Утайк, които си бил счупил кракът в битката срещу Абу Рафи като му казал: "Протегни си крака!" Той го послушал; Тогава пророкът го погалил по крака и го освободил от болките.

Чудеса свързани с храната и водата

Чудеса свързани с храната и водата


Най-голямата група от предадени чудеса е тази, която съобщава за необикновеното увеличаване на храна и вода:

* Жената на Джабир ибн Абдуллах пратила веднъж мъжа си да покани тайно пророка да сподели с тях малкото, което имат на трапезата. Поканата му била отправена тихо, но пророкът веднага я предал радостно на останалите. Домакините се учудили, когато Мухаммед пристигнал с толкова много хора, които напълнили къщата и двора. Жената натякнала на мъжа си, че не я е послушал, но тогава пророкът вече беше казал една молитва (дуа) за малкото храна, която след това раздал и за тяхно учудване дори останало нещо от храната, след като всички се били заситили.

Нещо подобно се случило и при един военен поход: Той накарал хората да съберат останалите им провизии и ги раздал наново. И така накрая имало все още за ядене. (виж. пр. от Байхаки)

* Една група от сподвижниците на пророка дошла при Ум Мабад в пустинята и се опитали да купят от нея месо и фурми, но тя не притежавала нищо. Когато пророкът посочил единствената и овца и попитал "Дава ли мляко?", тя отговорила: "Много е слаба." - "Разрешаваш ли ми да я издоя?" - "Ако имаше мляко в нея щях вече да съм я издоила."

Тогава пророкът погалил с рака бидето на овцата и казал една молитва. Млякото потекло обилно, така че всички пили от него и дори напълнили една кана. Когато Абу Мабад се върнал с останалия добитък се учудил като видял млякото. Жена му му разказала за благословения мъж, които ги посетил.

Джабир ибн Абдуллах съобщава: "При Худейбия ни достигна голяма жажда. Плачейки потърсихме закрила от пратеника на Аллах; пред него стоеше един съд с вода. Той потопи пръста си в нея и водата потече между пръстите му, така че стигна за всички ни."

* Може да се каже, че в споменатите примери молитвата на пророка е тази, която оказва ефект; така е и в следния случаи: Един мъж отишъл при Мухаммед по време на петъчната проповед и го помолил: "О пратенико на Аллах, добитъкът измря, безпомощни сме, моли се на Аллах да ни спаси."

Тогава пророкът вдигнал ръцете си за молитва и помолил Аллах за вода; валяло без прекъсване, докато същият този мъж отново дошъл след една седмица и помолил Мухаммед да накара дъжда да спре.

Разделянето на луната

Разделянето на луната


Друго често споменавано чудо от Корана е разделянето на луната, за което съобщава началото на сура 54:

"Наближи Часът и се разцепи луната." (54:1)

Това е знак за едно чудо на пророка, който след като невярващите Курайшити (от рода на Курайш) го помолили да им покаже някакво чудо, разделил луната на две половинки пред очите им, така че можели да видят планината Хира между тях. Според едно индийско предание, крал Шакраварти Фармад в Южна Индия също видял разделянето на луната и приел Исляма, когато се убедил в случилото се през онази нощ в Мекка.

Затова разделянето на луната е причината за появата на първите мюсюлмански чужди територии в индийския субконтинент.

Нощното и небесното пътешествие

Нощното и небесното пътешествие


Тук става въпрос за чудо подарено на пророка от Аллах като утеха във време, в което когато един след друг починали любимата му съпруга Хадиджа и чичо му, които му давали опора и го подкрепяли. Според едно предание пророкът прекарал тази нощ в къщата на леля си Ум Хани; тя разказва, че той й е съобщил за пътуването си, когато го събудила за сутрешната молитва; според друг източник съпругата на пророка Аиша забелязала, че е изчезнал и Бану Абд-ал-Мутталиб го търсили безуспешно навсякъде.

Като аргумент срещу това, че става въпрос наистина за отсъствие на тялото, а не само за духовно пътуване или сън се привежда едно оспорвано предание от Аиша, която казва: "Тялото му не беше изчезнало, а Бог направи така, че само духът му да пътува."; както и тълкуването на думата "Руия" [17:62] като сън, вместо като видение. Но още ат-Табари премахва всяко съмнение:
* Пророкът предприема пътуването си върху животно за езда, което следва водача му Габриел.

* Ясно е казано, че Аллах праща своя раб, а не духа му, на пътешествие.

* Неверниците (мушрикин) нямаше да се противят така упорито да му повярват, ако ставаше въпрос само за сън, защото на сън всичко е възможно.

В действителност тук става въпрос за чудо, което пословично изразено е като камък, който триста гарвана разпръсва: Някои хора, които преди това били приели исляма се отрекли отново от вярата си, тъй като чудото им се сторило прекалено невероятно. Те потърсили Абу Бакр и го попитали саркастично: "Не чу ли какво твърди твоя приятел отново?". Абу Бакр още не бил чул за случилото се и когато му разказали, рекъл: "Ако наистина го е казал, му вярвам. Защо да се съмнявам в подобно нещо, щом вярвам, че получава откровения от небето?" След този случай Абу Бакр бил наречен с името ас-Сиддик - правдивият, верният.

За нощното пътуване са казва в Корана:

"Пречист е Онзи, Който пренесе Своя раб нощем от свещената джамия до най-далечната джамия, околностите на която Ние благословихме, за да му покажем от Нашите знамения. Той е Всечуващия, Всезрящия." (17:1)

Аллах заповядал на ангела Габриел да посети Мухаммед в полунощ. Когато Мухаммед се събудил, ангелът го поздравил: "Мир с теб, благородни пророче! Аллах ти дава възможността да видиш някои от Неговите знаци във вселената." Тогава пророкът последвал Габриел, които му показал ал Бурак (един вид животно за езда). Той го възседнал и със "светлина скорост" бил отведен до Синай, където ангелът му показал мястото, на което Аллах говорил на Муса. След това продължил пътуването си към Йерусалим. Мухаммед слязъл и в джамията вече го чакали останалите пророци. Направили заедно молитва, при която той бил имам. После пред него били поставени 3 чаши: едната с вода, другата с вино и третата с мляко. Той избрал последната и пил от нея, а Габриел му обещал: "Ще ти бъде показан правия път и с теб и на народа ти." Ако бил избрал водата, щели да бъдат издавени. Ако бил избрал виното, щели да бъдат съблазнени. (Ат-Табари XV, 5)

Ибн Исак съобщава за последвалото небесно пътуване.

"Един доверен мъж ми разказа за Абу Саид. Този чул как Мухаммед разказвал: "Когато направих всичко необходимо в Йерусалим, ми беше донесена една стълба; никога не бях виждал по-красива от нея. Това беше тази стълба, която мъртвите ще видят при възкресението си. Приятелят ми ме остави да се изкача по нея, докато стигнахме до една от небесните врати, която се казва "Вратата на пазача", 12 000 пъти по 12 000 ангели стояха там на стража.""

Исмаил, под чиято команда стоят тези ангели, попитал за името на Мухаммед и се осведомил, дали той наистина е изпратен пророк. След потвърдителния отговор на Габриел му разрешили да влезе. В долното небе седял мъж, на когото били представяни душите на хората. Той се радвал на едните и казвал: Една добра душа, дошла от добро тяло; на други се намръщвал и казвал: Една грозна душа - от грозно тяло. Този мъж бил Адам. След това пророкът видял наказанията на грешниците, които съотвествали на вида престъпление. Злоупотребилите със собствеността на сираците трябва да гълтат огън; лихвари с огромни кореми биват преследвани и стъпквани от крокодили в огъня; на прелюбодейците било дадено вкусно и миризливо месо, но трябвало да ядат от второто; жени преписващи чужди деца на мъжете си, били окачени за гърдите си. Мухаммед посетил следващите небеса и във всяко срещал по един пророк (Исус, Яхя, Юсуф, Идрис, Харун, Муса и в седмото - Ибрахим). След това бил заведен в Рая. Разказът на Абу Саид не казва нищо за радостите в Рая и за срещата с Аллах. В други рецензии (на Ибн Исак от Абдуллах ибн Масуд) се казва, че Габриел го завел при Господаря, който му повелил 50 молитви за един ден. По съвет на Муса, Мухаммед успял постепенно да ги намалил на 5.

Първото откровение

Първото откровение


След женитбата с Хадиджа пророкът започнал да става все по-замислен; добродетелността и вярата му били назрели. От време на време се усамотявал в планината Хира, за да размишлява и да се моли на спокойствие на Аллах. Когато веднъж отново бил отишъл в пещерата си, в търсене на истината, ангелът Габриел дошъл при него и му заповядал:

"Чети!" (96:1)

Това било първото чудотворно откровение на строфа от Корана. Коранът се счита за главното чудо на пророка Мухаммед.

Чудесата в детството му

Чудесата в детството му


Момчето било връчено според традицията на кърмачка – Халима, от рода на Бани Са'д. Непосредствено след това тя имала достатъчно мляко, както за храненичето, така и за своето дете. Изсъхналите й земи отново се раззеленили, палмите давали плодове и добитъкът наедрял. Старото й магаре също "се стегнало" и една камила, която почти била "изсъхнала", започнала да дава отново достатъчно за пиене за цялото семейство.

Един път Халима изгубила в блъсканицата из улиците на Мекка момчето, точно когато искала да го върне на майка му; Варака ибн Науфал и един друг мъж от Курайшите (рода Курайш) го намерили. Варака го вдигнал на раменете си, заобиколил с него Ка'ба и се молил за него.

Халима отишла веднъж с момчето на панаира 'Указ. Там то било забелязано от ясновидец ('Арраф) от рода на Худайл, който като го видял извикал: „О Вие люде на Худайл, Вие Араби! Убийте онова момче!“ При това Халима се измъкнала мълчешком, а заобикалящите запитали ясновидеца: „Какво е това момче?“ Той отговорил: „Той ще убие привържениците на вашата религия, ще срути боговете ви и ще ви победи.“

С думите –

Не разтворихме ли Ние твоята гръд [о, Мухаммад]? (94:1)

- в началото на сура 94 се обръща внимание на едно друго чудо.

Пророкът сам разказал за това изживяване от детството:

"Докато пазих добитъка с „брат си“ - синът на Халима, ме изненадаха два чисто бели образа. В началото ми се стори, че това са големи птици, но след това разбрах че се бъркам. Бяха двама мъже с бели одежди, които не познавах. Единият попита другия, като ме имаше на предвид: „Той ли е?“ Този отговори: „Да.“ Аз се бях вцепенил от ужас. Те ме взеха, сложиха ме да легна и ми разтвориха гръдта. Изглеждаше така сякаш търсеха нещо там; когато го намериха, го изхвърлиха, а отворената част отново се затвори. След това те изчезнаха, така сякаш бяха просто сенки." [Предадено от Муслим]

Ал-Байхаки разказва с детайли за „разтварянето на гръдта“ в първия том на книгата Dala'il an-Nubuwwa; там двете същества носят скъп съд пълен със сняг, с който измили по „един приятен начин“ сърцето му. Това което извадили, било черна точка от кръв - „част от сатаната“, която те заместили със светлина, за да го подготвят да приеме Божието откровение чист и неопетнен.

След като затворили гръдта му, единият казал: "Премери го с десет от този народ!" Но той ги надвил, и това станало дори когато го премерили със сто и хиляда от рода му. При това другият казал: "Остави го! Ако го премериш даже с целия му народ, той безсъмнено ще ги надвие!"

На 13 год. имал възможността да придружи чичо си Абу Талиб на караванно пътешествие до Сирия. Там живял монахът Бахира, който забелязал от прозореца на дома си облак във формата на бяла птица и изглеждало така сякаш облакът следвал караваната. От писанията, които чел, знаел за предвещанието за пророк след Исус и затова приготвил на бързо за ядене и се затичал да покани пътниците. Когато накрая се запознал с Мухаммед, разпознал в него очаквания пратеник на Аллах.

Чудото на рождението му

 Чудото на рождението му


Още преди раждането на пророка е имало знаци предвещаващи неговата поява.

Не само, че е предизвестен от предшествениците си с името Ахмeд, а и годината в която е роден е годината на Слонът, през която Аллах по един необикновен начин предпазил свещенния Си дом в Мекка от унищожение чрез войските на абесинския крал Абраха. Този крал получил властта над Йемен след персийските крале и направил храм, за които напразно се надявал да се превърне в цел за поклоненията на арабите. Когато това не се получило, решил да премахне "конкуренцията" от пътя си и подготвил армията и слоновете си за война; Това се казва в сура 105 в Корана:

"1. Не видя ли [о, Мухаммад] как постъпи твоят Господ с владетелите на слона? 2. Не превърна ли Той коварството им в заблуда? 3. И изпрати срещу тях ята от птици, 4. които ги замеряха с камъни от печена глина. 5. И ги стори да приличат на проядени листа."

Ибн Са`д казва в книгата си "Kitab at-Tabaqat al-Kabir", че една “чужда” жена, предполага се може би сестрата на Варака Ибн Науфал, се предложила на Абдуллах ибн Абд ал-Мутталиб, когато той бил на път за вкъщи. Той отхвърлил предложението й и отишъл вместо това при жена си; имал полов контакт с нея, след което тя забременяла с момче. Когато по-късно Абдуллах ибн Абд ал-Мутталиб отново срещнал “чуждата” жена и я пожелал, тя отказала, тъй като "Светлината била изчезнала от лицето му." Тя се надявала тази светлина да се прехвърли върху нея чрез съединяването на телата им.

Когато няколко месеца по-късно Абдуллах ибн Абд ал-Мутталиб пътувал с една каравана за Медина да посети близки на майка си, се удавил и умрял. В скръбта по починалия й съпруг и в мъката по неродения живот в утробата й младата вдовица Амина имала една нощ в полусън видение. Един небесен пратеник и се явил с думите: "Ти си бременна с владетеля на този народ; При раждането му кажи: Давам го под закрилата на Единствения и го наричам Мухаммед."

След това бременността на Амина протекла леко и приятно; тя не изпитвала умората, която чувстват жени в нейното положение, дори раждането протекло необичайно. По време на раждането присъствали 4 небесни същества, детето било родено без нечистотите на майчината утроба, с вече откъсната пъпна връв и обрязано. "Родих го чист както се раждат агнетата, без всякаква нечистотия." – разказвала тя по-късно.

Момчето се подпряло уж на пода, за да издигне главата си към небето; ал-Бусири пояснява това по следния начин: "С вдигната глава - това обръща внимание на пълното владеене; поглед отправен нагоре - това говори за висшето му призвание." (Хамзия I, 34)

Евреите в Медина видяли през онази нощ една светла звезда на небето, огънят на "Магус" изгаснал и една ясна светлина осветила дворците на Сирия. Съдебната зала в палата на персийския крал се срутила и реката Тигрис излязла от коритото си, но ясновидците му не могли да му дадат никакъва информация за тези загадъчни събития.

"Нощта на великолепието" е най-висшата от всички нощи, заради откровението на Книгата. 

Чудесата на пророка Мухаммед.

Чрез своето всемогъщество, Аллах дава на пророците възможността да правят чудеса, за да се изтъкне емисията и посланието им. В повечето случаи това са чудеса в област, с която свидетелите са добре запознати или изпъкват чрез знанията си.

* Египет по времето на Фараоните е бил известен с магии; затова едно от главните чудеса на Моисей се състояло в това, да победи придворните магьосници при „меренето на сили“.

* Съвременниците на Исус имали авторитет на похватни лечители, затова той бил дарен с изключително много лечебни чудеса; дори бил в състояние с позволението на Аллах да съживява мъртви.

* По времето на пророка Мухаммед арабите били известни с красноречието и великолепната си поезия; затова неговото най-важно чудо бил Коранът. Въпреки често повтарящото се предизвикателство (tahaddi) в самия Коран да се създаде нещо даже само приблизително сравнимо, нито един от арабските поети не успял да направи това, a някои от враговете му трескаво се опитвали.

Това чудо не е ограничено нито във времето, нито в пространството; за разлика от чудeсата на другите пророци, Коранът е едно непрекъсващо, всеобхватно чудо.

В Исляма чудесата се считат за знаци за по-голяма достоверност на пророците, които подкрепят изпълнението на Божия план; тук обаче се различава повече от колкото в Стария Завет между лицето, като носител на откровението и въздействието от Бог. С цел борба с каквито и да е недоразумения в това отношение, чудесата на пророка Мухаммед са събирани още от рано, като доказателства за пророчеството му ('A'lam an-Nubuwwa) или пък животът му бил описан под този аспект (Dala'il an-Nubuwwa).

Има общо шест вида чудеса: Irhas, Mu'giza, Karama и Ma'una (подкрепа),  последните две могат да бъдат дарени на някой много благочестив Божий слуга, без да му се дава възможност за претенции към пророчество; той самият се подчинява на законите на някой пророк. Чудесата трябва да са свързани с добри дела, без значение познати или непознати и трябва да са в името на праведната вяра.

Знакът на лъжлив  пророк се нарича Ihana, а на магьосник Istidrag (измама).

За едно „пророческо чудо“ се използва най-често техническия термин Mu'giza, въпреки че тази дума не се среща нито в Корана нито в Сунната. В Корана чудото се назовава: аия – знак или бурхан – доказателство. В по-старата Сунна- литература се среща вече споменатото название (Dala'il an-Nubuwwa); едва по-късно се налага названието Mu'giza. Mu'giza и се използва от тогава за чудесата на пророк, които той извършил след връчването на мисията му.

Карамата е необикновено дело, което Бог позволява на примирен вярващ, без обаче да му е дал пророчество. Въпреки че карамата може да се случи и на пророк, като по този начин слага „основата“ на пророчеството му (Irhas li-n-nubuwwa), нпр. когато Исус започнал да говори още като дете в люлката, за да защити майка си.

Една Mu'giza трябва да притежава следните качества:

1) Трябва да е дело, което да се извършва чрез Аллах, или да отговаря на такова дело, тоест: Неизпълнението или възпрепятствието на някое дело се счита също за чудо, ако при това може да се забележи Божията воля. Пророкът веднъж казал: „Ще сложа ръката си върху тялото, вие обаче няма да можете; това е знакът ми.“ В този случай, това че хората не са в състояние, да направят същото като него, е самото чудо.

2) Делото трябва да надвишава обикновените неща, тоест да престъпва физическите и природни закони; въпреки че по онова време не всички от тях били познати, а и не всички хора били запознати с известните закони, може да се вземе като даденост, че съвременниците на пророка (с.а.с.) са имали чувство за свръхестествените неща. Освен това само рядкостта на такъв вид опит би трябвало да е учудила повечето от свидетелите.

3) Чудото е ненадминато – единствено по рода си.

4) Извършено е от човек, който претендира за пророчество и поучава ближните си относно вярата в Бог.

5) Резултатът трябва да отговаря на съобщението, направено от изпълняващия чудото пророк и не е допуснато то да завърши по друг начин.

6) Чудото не трябва да противоречи на неговия непосредствен извършител. Ако например се даде на гущер дарбата да говори, и той каже след това: „Ти си лъжец!“, то тогава това не би се сметнало за чудо, а би допринесло до основателно съмнение в „извършителя на чудесата“.

7) Чудото трябва да се извърши в същия момент, в който е било обявено.

Отценка

При това изобилие на предания засягащи пророка – и съответно неговите чудотворни дела, не е учудващо, че между тях са се вмъкнали повести от народното поверие или пък изказвания, в които лесно се разпознават определени възгледи.

Особено очебийни са психологично обоснованите опити на някои ислямски учени, които така изтъкват чудесата на пророка, че той по нищо да не отстъпва на Исус; също така склонността към Суфизъм на автора веднага бива разпозната по преувеличеното тълкуване на случилото се в съвсем спиритуалистичен дух.

Но също и личната благочестивост и уважение към пророка, имат като последици преувеличаване на първоначалните разкази, които служили повече за наслада, възторг и образували неколцина легенди – което обаче не трябва да означава, че „по-бедните“ предания са най-достоверните!

Затова е сравнително трудно, да се различи между истината и легендите, защото в края на краищата става въпрос за нещо, което е от свръхестествен характер.

Въпреки всичко съществуват директиви, които могат да са от полза при едно такова проучване. Мюсюлманските учени класифицират по следния начин чудесата:

1) Чудеса, които са предадени по „непрекъсната линия“ и са известни със сигурността си (ulima qatan): Най-вече самият Коран е доказателство за легитимността на пророчеството на Мухаммед и съдържа сигурни доказателства за преписаните на пророка чудеса (нпр. лунното деление, нощното и небесното пътешествие).

2) Общоизвестни и добре разпространени между разказвачите чудеса, при които обаче не е възможно да се намери друго доказателство, че това се е случило точно така, освен факта, че разказвачите се позовават на съпътници на пророка или на други достоверни личности с авторитет (Чудесата за водата, храната, лечението и т.н.).

3) Предадени от само един или от малко разказвачи чудеса, които за разлика от останалите са по-скоро непознати и се считат поради това, за „слаби“; въпреки всичко с течение на времето те може да станат по-важни и да заизглеждат напълно правдоподобни.

Бележка: Споменатите под точка 2) и 3) чудеса – обобщени – водят до извода, че пророкът със сигурност е извършил такива или подобни чудеса.

Също така обаче не е изключено, някои от преданията да са преувеличени или чисто и просто погрешни:

Повечето от разказвачите се боят да използват без задръжки изчерпателните легенди, които се въртят около рождението на пророка Мухаммед и са вероятно просто „поукрасени“ събития, тъй като може би подозират рискованите последици на едно такова начинание; на това обаче някои учени гледат като на допустимо, ако се прави с поучителна цел.

Също така според Ибн Катсир няма основание да се твърди, че животните, които пророка е искал да принесе в жертва, са идвали доброволно при него, или че след похода към Хайбар му било дадено магаре, което му казало че неговите предци също са служели за езда на пророци; така и то, като последно от неговия род, получило почетната задача, да носи на гърба си Мухаммед, "печатът на пророците". Освен това накрая, след смъртта на господаря си доброто животно се самоубива драматично от нетърпимата мъка, като се удавя в кладенец. Такива разкази са измислени от религиозни фанатици, чиято цел може би е била да заситят пристрастената към чудеса фантазия на народа.

Основното желание на автор съставящ творба за чудесата на пророка е да запознае читателите си само с това, което е със сигурност доказано и предадено по достойни за доверие „Иснади“. Но поради неописуема набожност е неизбежно в творбата да не се вместят и разкази, в чийто истории той самият се съмнява. На места се забелязва, че авторът не е в състояние да се застъпи научно за всичко без изключение.