събота, 6 май 2017 г.

Какво са казали за Мухаммед салляллаху алейхи уе селлем

 
 


Мухаммед е най-успешният от всички пророци и религиозни личности.
EncyclopediaBritannica
"За мен е голямо удоволствие да помогна за изясняването на някои твърдения в Корана, свързани с развитието на човека. За мен е ясно, че Мухаммед е получил тези твърдения от Бог, или Аллах, защото тези научни открития са били направени много векове по-късно. За мен това е доказателство, че Мухаммед, е Пратеник на Аллах."
(Проф. Кийт Муур, световноизвестен учен по анатомия и ембриология)
"Мислейки по много от тези въпроси и за това, откъде идва Мухаммед, а той е бил бедуин, аз мисля, че е почти невъзможно той да е имал знания за неща като общия произход на вселената, защото учените го откриха през последните няколко години с помощта на много сложни и нови технологични методи."
(Проф. Алфред Корнър, световноизвестен геолог)
"Аз мисля, че Мухаммед е бил съвсем обикновен човек. Той не е могъл да чете и пише. Фактически той е бил неграмотен. Става въпрос за преди 1400 години. Говорим за някой, който е бил неграмотен и е правил сериозни изказвания и твърдения, които са били изумително точни от научна гледна точка. Аз лично не мисля, че това би могло да бъде случайност. Прецизността е много голяма и подобно на д-р Муур аз смятам, че става въпрос за божествено вдъхновение или откровение, което го е довело до тези изводи."
(Д-р Т.В.Н. Персауд– професор по анатомия, оглавяващ Департамента по анатомия, също така професор по педиатрия и детско здраве в Университета в Манитоба, Канада. Той е автор, и редактор на 25 книги и е написал над 181 научни доклада. През 1991 г. получава най-престижната награда в областта на анатомията в Канада.)
"Въз основа на своите изследвания и на това, което научих на тази конференция, аз вярвам, че всичко, което е записано в Корана преди 1400 години, е истина, която може да бъде доказана с научни средства. Тъй като Пророкът Мухаммед не е могъл нито да чете, нито да пише, той би трябвало да е Пратеник, който е предал тази истина, която му е била разкрита като просвещение от Този, който притежава качествата на Творец. Този Творец би трябвало да бъде Бог, или Аллах. Затова мисля, че вече е време да заявя: "Ля иляхе илляллах", няма друг Бог, на който да се служи, освен Аллах; "Мухаммед расулюллах", Мухаммед е Пратеникът на Аллах."
(Проф. Таджата Таджейсон, бивш ръководител на Департамента по анатомия и ембриология на университета в Шянг Май, Тайланд.)
"Решението ми Мухаммед да оглави списъка с най-влиятелните личности в света може да изненада някои читатели и да повдигне въпроси пред други, но той е бил единственият човек в историята, който е имал изключителен успех както на религиозно, така и на светско равнище."
(Майкъл Харт. 100-те най-влиятелни личности в историята Ню Йорк, 1978)
"Четири години след смъртта на Юстиниан през 569 г. , в Мекка, в Арабия, се родил човек, който измежду всички хора оказал най- голямо влияние върху човешката раса... Мухаммед..."
(Джон Дрепър. История на интелектуалното развитие на Европа Лондон, 11875, 329.)
"Хора като Пастьор и Солк са лидери в първия смисъл. Хора като Ганди и Конфуций, от една страна, и Александър, Цезар и Хитлер, от друга, са лидери във втория, а може би в третия смисъл. Иисус и Буда спадат към третата категория. Може би най-великият лидер на всички времена е Мухаммед, който съчетава и трите функции. Мойсей е направил същото в по-малка степен."
(Проф. Джулис Масерман)
"Невъзможно е за някой, който изследва живота и характера на великия Пророк от Арабия, който знае как той е поучавал и как е живял, да чувства нещо различно от страхопочитание към този голям Пророк, един от великите пратеници на Всевишния."
(Ани Бесант. Животът и вярата на Мухаммед, Мадрас, 1932)

Вежливостта, състраданието и алтруизмът на Пратеника на милостта

 
 


Според преданията на много сподвижници Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) бил човекът с най-вежливия и най-прекрасен нрав. Винаги бил усмихнат. Лицето му излъчвало сияние.
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) притежавал толкова нежно сърце, че веднъж, когато видял един човек да плюе на земята, святото му лице веднага почервеняло. Той се спрял. Сподвижниците се разтърчали и покрили плюнката, след което Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) продължил.
Пейгамберът (салляллаху алейхи уе селлем) е казал, че чистата дреха на мюсюлманина е признак за достойнството му пред Аллах. Препоръчвал да се обличат бели дрехи и умрелите да се завиват с бял плат (кефин), защото бялото е по-чисто, по-красиво и по-добро. Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) повелявал човек да е спретнат. Не одобрявал също небрежното обличане, рошавите коси и бради. Веднъж Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) бил в джамията, когато дошъл някакъв човек с рошава коса и брада. Той (салляллаху алейхи уе селлем) му посочил с ръката да оправи брадата и косата си. След като човекът се оправил, Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) казал:
"Не е ли по-добре така, отколкото да се ходи като рошав шейтан?"(Алийу'л-Кари. Миркат, т. 8, 261)
Друг път Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) видял един човек с разрошена коса и с почуда казал:
"Защо този човек не мие и не реши косата си?"
Омер ибнХаттаб (радиаллаху анху) разказва: "Един непочтен бедуин три пъти безпричинно повика Пророка (салляллаху алейхи уе селлем). Въпреки това при всяко негово повикване Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) му отговаряше: "Заповядай!" Така спрямо грубостта на този човек той се отнесе с вежливост."
Поради своята вежливост и дълбока душевност Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) не харесвал небрежността.
Веднъж, когато при него дошъл човек с неприлична външност, му казал:
"Имаш ли богатство? Какво е положението ти?"
След като човекът отговорил, че материалното му състояние е добро, Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) му казал: "Тогава направи така, че да проличи, че Аллах , ти е дал богатство!"(Несаи. Зинет, 54; Ахмед б. Ханбел. Муснед. 4, с. 137)
В друго предание е казал: "Аллах обича да вижда в своя раб следата от благодатта, която му е дарил!" (Ахмед б. Ханбел, т. 2, 182)
Колко добре показват тези случаи, че в исляма сърдечната (вътрешната) чистота и външният естетичен вид взаимно се допълват. А мюсюлманинът, когато облича някоя нова и красива дреха, за да не изпадне във високомерие и надменност, трябва да отправя молба към Аллах, както отправял и Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем), със съзнанието, че благодатта е от Аллах. Расулюллах (салляллаху алейхи уе селлем), когато обличал нова дреха, отправял следната молба:
"Слава на Аллах, Който ме облече в тази дреха и ми я дари, без да имам за това нито мощ, нито сила! О, Аллах, за Теб е прославата! Ти ме облече в тази (дреха). Моля Те за добро от нея и за доброто, за което е създадена! И търся убежище при Теб от лошото от нея и от лошото, за което е създадена!"(Ебу Дауд. Либас, 1; Тирмизи. Либас, 29)
Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) предупредил общността си с огъня на Ада (Джехеннема), че на онези, които се обличат с цел да се гордеят и да показват високомерие пред хората, в Съдния ден ще им се облече дрехата на унижението.
Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) не изричал също така нито една непристойна или груба дума, използвана обичайно, казвайки:
"В Съдния ден на везните на вярващите не ще има по-тежко нещо от добрия характер. Аллах ненавижда онзи, който върши непристойни дела и изрича непристойни думи."(Тирмизи. Бирр, 61)
Когато Ебу Зер Гифари обидил Билял Хабеши, наричайки го син на черна майка, Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) му казал:
"О, Ебу Зер! Наистина все още в тебе са останали навици от невежеството!"(Бухари. Иман, 22)
След това порицание от Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) Ебу Зер (радиаллаху анху) сложил глава на прага и казал:
"О, Билял! Не ще вдигна главата си от земята, докато ти не я настъпиш!..."
По този начин искал да бъде извинен заради грубата си постъпка...
Тъй като бил много вежлив, Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) лично обслужвал гостите си, с което им засвидетелствал почитта си.
Дори през своето детство с никого не влизал в спор с грубост.
Бил известен със състраданието си и близостта си до бедните, сираците, самотните и вдовиците.(Бухари. Нафакат, 1; Муслим. Зухд, 41-42)
Енес (радиаллаху анху) е казал:
"Десет години слугувах на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем). Нито веднъж не ми каза: "Това да беше го направил така!", решавайки, че постъпката ми е грешна."(Ебу Дауд. Едеб, I)
Състрадателното му отношение достигнало дори военнопленниците, като заповядал да се отнасят добре с тях.
Милостта на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) обхващала всички твари. Когато видял дете, лицето му огрявало с радост и обич. Взимал в ръце децата на сахабетата си (сподвижниците) и ги галел. Винаги, когато срещал деца, ги поздравявал. Много ги обичал и понякога се шегувал с тях. Веднъж дори видял група деца да се надпреварват в бягане и се присъединил към тях.
Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) – Милостта за световете – когато се намирал върху камилата си и срещнел деца, вниманието му към тях се изразявало в това да ги качва върху нея, за да им достави радост. Затова Енес (радиаллаху анху) е казал:
"Не видях друг, който да зачита правата на семейството и децата толкова, колкото Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем).“
Според предание на съпругата му Айше (радиаллаху анха) веднъж, докато Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) целувал внуците си, един бедуин дошъл при него. Той се учудил на силната обич на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) и казал:
"О, Пратенико! Вие целувате децата си? Ние не ги галим, и не ги целуваме." Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) отговорил: "Ако Аллах е премахнал милостта и състраданието от твоето сърце, аз какво мога да направя!...“(Бухари. Едеб, 22)
Тези думи са прекрасен израз на милостта и състраданието на исляма към децата!
Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) взел на едното си коляно Усаме б. Зейд, а на другото – внука си Хасан (радиаллаху анху). Прегръщайки ги, казал:
"О, Аллах! Дари ги с милост и щастие! Защото аз желая за тях доброто и щастието..."(Бухари. Едеб, 18; Муслим. Фезаил, 64)
Той забранявал да се проклинат децата, което изразява огромната обич, състрадание и милост в сърцето му.
От признаците за неговото дълбоко състрадание са разрешението на майката, чието дете плаче, да скъси своята молитва, за да не се притеснява за детето си; молитвите му с просълзени очи, които отправял за своята общност (уммет) през дългите нощи; жертването на собствения си живот, за да спаси хората от огъня на Джехеннема

Призив към милосърдие

 
 

Полъхът на милостта– Мухаммед разглежда една от най-силните, характерни за живота на пророка Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) черти, които – преднамерено или случайно – дълго време е пренебрегвана. Разказът внушава неговото милосърдие, което, без съмнение, е доминиращото през целия му живот. Днес и мюсюлманите, и хората, изповядващи други религии, трябва да знаят, че никоя друга историческа личност не е проявявала толкова милосърдие, каквото демонстрира примерният живот на Пророка Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Неговият пример е особено актуален в съвременния свят, който все повече става подвластен на егоистичния и материалистичния начин на живот. Тази книга е призив към милосърдие, както в нашите социални взаимоотношения, така и в нашето взаимодействие с природната среда чрез задълбочено връщане към забележителния пример за милосърдието към цялото човечество, който ни дава животът на Пророка Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем).
Полъхът на милостта – Мухаммед е отлично въведение в живота на Пророка Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), разказано от известния турски автор Осман Нури Топбаш, който посвещава своя живот на изучаването, прилагането на практика и разпространението на учението на Последния Пратеник. Авторът леко открехва прозореца на знанието за тези, които искат да надникнат в живота на един човек, чиито пример днес е следван от една пета от населението на земята. Никоя друга историческа личност не оказва по-силно въздействие върху човечеството и човешката история от Пророка Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Той проповядва една от главните световни религии и през своя живот поставя основите на една от най-ярките цивилизации, които светът познава. Тази книга разкрива величието на Пророка Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), което се обосновава чрез факта, че в своя личен живот и във взаимоотношенията си с хората той прилага най-високите морални принципи. С това поведение той достига до сърцата на бедните, нуждаещите се и онеправданите и е способен да ги въздигне в учители на цялото човечество. Неговата любов, състраданието и милосърдието му озаряват не само хората и животните, но и целия останал свят. Той е Пророкът, отличаващ се с човешкия си лик и с любовта си към всички.
Името, което е дадено на Пророка Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) от Аллах в Свещения Коран, е милосърдие за световете. Светът на хората е само единият от световете, които Аллах — „Господа на световете", сътворява. Безграничното и вечното състрадание на Аллах, който е Всемилостив и Милосърден, се проявява сред хората в живота на Неговия Пратеник. Това състрадание не загубва своята сила в хода на завладяването на Арабия и победата на неговите врагове, а напротив, в много случаи –както твърди историята – неговите врагове извличат полза от милосърдието му. Той никога не си позволява да удари дете, роб или жена; изисква и от другите същото поведение. Никога не отказва помощ на онзи, който се нуждае от нея.
Любовта към Пророка Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е част от ислямската религия. Така, както всички мюсюлмани трябва да обичат Аллах, те трябва да обичат и Неговия Пратеник. Без тази любов вярата е неприемлива. Любовта им към Аллах и Неговия Пратеник трябва да е по-силна от любовта им към всичко останало. Мюсюлманите изразяват своята любов и уважение към Пророка Мухаммед (саллялляху алейхи уе селлем), като винаги когато споменават името му, го почитат с фразата „Аллах да го благослови и с мир да го дари", на арабски „салляллаху алейхи ве селлем". Тя се превръща в неотменна част от общуването им с Пророка. Когато човек научи за живота на Пророка, тази любов по естествен начин израства в сърцето му и го изпълва изцяло.
Надяваме се, че тази книга ще запълни празнината в българската литература за Пророка Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), като представя на преден план една доста незасегната страна от неговия живот – неговото милосърдие. Именно от милосърдие се нуждаем в съвременния свят, който силно изпитва необходимостта от диалог между цивилизациите и религиите. Призивът на Аллах към милосърдие чрез Неговия Пратеник Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) трябва да отеква в сърцата на тези, които следват неговите стъпки, а няма по-добър пример за милосърдие от тези личности, които Аллах е избрал да направляват човечеството.
Полъхът на милостта – Мухаммед,
Осман Нури Топбаш, София 2003, стр. 234.